Решение по дело №7497/2020 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

№................

гр. София, 19.02.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                         Председател:  ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                        СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 7497 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на „Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД срещу разпореждане от 25.06.2020г. по изп.д. №20209240400330 на ЧСИ с рег. №924, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя срещу размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, посочен в поканата за доброволно изпълнение.

Възраженията в жалбата са, че размерът от 1 300,00 лв. за приети разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не разкрива фактическа и правна сложност, жалбоподателят е „сигурен платец“ с публично оповестени банкови сметки, по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия, които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 200,00 лв., дължима съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за действията по образуване на изпълнителното дело.

Иска се отмяна на разпореждането, намаление на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение до сумата 200,00 лв. и присъждане на разноски на жалбоподателя за производството по жалбата в общ размер 173,00 лв.

Взискателят „А.Р.“ ЕООД оспорва жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу нея в размер на 200,00 лв.

Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „А.Р.“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД за сумата 38 542,00 лв.

Покана за доброволно изпълнение на вземанията по изпълнителния лист и разноските за изпълнителното производство (в това число приети разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за действия по образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 1 300,00 лв.) е връчена на жалбоподателя на 19.06.2020г.

На 22.06.2020г. жалбоподателят е подал възражение срещу приетия размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение с обжалваното в настоящото производство разпореждане на съдебния изпълнител от 25.06.2020г.

Към датата на подаване на възражението, към датата на подаване на жалбата срещу разпореждането от 25.06.2020г., а и към датата 03.07.2020г., на която е изтекъл срокът за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК, жалбоподателят не е извършил плащане на сумата по изпълнителния лист (видно от доказателствата по изпълнителното дело плащане на сумата по листа е извършено от жалбоподателя с платежно нареждане от 06.07.2020г.)

Обстоятелството, че вземането по изпълнителния лист не е платено от жалбоподателя дори в срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК, е достатъчно да опровергае съображенията в жалбата, мотивирани с качеството му на „сигурен платец“, но също и съображенията за липса от необходимост от разходване на средства от взискателя за плащане на адвокатско възнаграждение за действия по водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Възраженията на жалбоподателя, че по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия, също не могат да обусловят липса на задължение на жалбоподателя за възстановяване на разноски на взискателя, направени за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, тъй като нормативното основание за отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело, не представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (които регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски услуги, тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които длъжникът не участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК.

Част от правилата на тази разпоредба (чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК) действително предвиждат, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски.

Размерът на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 1 300,00 лв. надхвърля минималния размер на възнаграждението, който изчислен по правилата на чл. 10, т. 1 и 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата възлиза на сумата 1 043,13 лв., но само по себе си това обстоятелство не може да предпостави недължимост на вземането на взискателя за възстановяване на разноските за адвокатско възнаграждение над посочения размер, тъй като въпросната наредба регламентира именно минимални, а не максимални размери на адвокатските възнаграждения, същевременно надвишението е в степен, която изключва изводи за прекомерност на платеното възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като при този изход на съдебното производство по чл. 435 ГПК основателно се явява искането на взискателя за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени за процесуално представителство и защита в това производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД срещу разпореждането от 25.06.2020г. по изп.д. №20209240400330 на ЧСИ с рег. №924.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.Р.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78 ГПК сумата 200,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ :  1.                                 2.