Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1904
23.07.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXXVIII – ми граждански състав
на осемнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в
открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Атанасова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 1285 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 9 СК.
Образувано е по повод исковата молба
на Д.С.Д., ЕГН **********, адрес: *** против В.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която се иска да бъдат изменени родителските права по отношение на детето Р. Д.
Д, ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Б, като упражняването на родителските
права бъде предоставено на ищеца, да бъде определен подходящ режим на лични
контакти между майката и детето, да бъде определено местоживеенето на детето
при бащата и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 140 лева. Претендира разноски.
Твърди се, че страните са родители на малолетната Р. Д. Д. Бракът между
страните е прекратен с решение № 610/19.04.2012 г. по гр.д. № 9526/2011 г. по
описа на Районен съд Бургас, като упражняването на родителските права върху
детето са предоставени на майката. От началото на месец юни на 2017 г. (с
изключение на част от месец септември и част от месец октомври на 2017 г.) до
настоящия момент детето живее изцяло при бащата. През целия този период,
откакто детето е при бащата, майка й почти не я е взимала при себе си, а от
януари 2018 г. изобщо не я е взимала при
себе си. Детето е в 5 клас на училище ОУ ”Братя Миладинови” - гр. Б. При баща
си детето се чувства добре, повишило е успеха си в училище, има самостоятелна
стая, обзаведена специално за нея с всичко необходимо.
Постъпил е отговор от ответницата, в
който е посочено, че искът е основателен.
Съдът, като взе
предвид изложеното в исковата молба и доводите на страните, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на
Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Бургас, прие за
установено следното:
Видно от
приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 334/21.12.2007
г. от Община Бургас, детето Р. е родено на *** г. от майка В. Д. и баща Д.Д.. С решение по
гр. д. № 9526/2011 г. по описа на Бургаски районен съд
е прекратен бракът между страните по делото, като упражняването на родителските
права спрямо роденото от
брака дете е предоставено на майката.
От
представената по делото служебна бележка, издадена от ОУ „Братя Миладинови“, е
видно, че през учебната 2018/2019 г. Р, е била ученичка в пети клас в училището.
Събрани са
гласни доказателства. Свидетелят Ангелов е посочил, че е приятел с Д. и често
поддържат контакти, тъй като децата им са приятели и си играят заедно.
Свидетелят не е виждал майката на Р, да се грижи за нея, а Д. изцяло е поел възпитанието
на детето. Той се грижел много добре за Р, живеели в хубаво жилище, задоволявал
всичките й потребности, помагал й за училище. Детето имало собствена стая. Доколкото
свидетелят е чувал в разговори, майката била наркозависима.
От изготвения
социален доклад се установява, че детето се чувства добре при баща си, при
когото живее от 3 години. Желанието й е и занапред да продължи да живее при
баща си, където се чувства спокойно и уютно, има собствена стая. Детето има
изградена емоционална връзка с баща си. Налице е незаинтересованост от страна
на майката да поеме родителската грижа и отговорност.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Правната квалификация на
предявения иск е чл. 59, ал. 9 СК.
За да бъде
уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, следва да бъде установено
възникването след влизане в сила на решението, с което са предоставени за
упражняване родителските права, на нови обстоятелства, които са от съществено
значение и водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени
в случай че родителските права се предоставят на другия родител – в настоящия
случай на майката. В Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС е
обобщено, че изменение на мерките относно упражняване на родителските права се
допуска при наличието на четири групи обстоятелства: влошаване на условията при
родителя, където детето живее, или подобряване на условията при другия родител;
изпадане в невъзможност на родителя, при когото детето живее, да упражнява родителските
права; загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на
родителя, при когото детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а
другият родител да е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в
нов брак.
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се налага изводът за наличие на трайно, съществено
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, при които е било
постановено брачното решение. Съгласно трайно установената практика интересът
на детето е водещото основание за възлагане на родителските права, в това число
и за промяна на мерките за упражняването му. В настоящото производство съдът
установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства,
които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето,
респективно създаване на такива условия на живот, които да съответстват на
нуждите му.
В настоящия случай съдът счита, че интересът на детето
ще е защитен, ако родителските права по отношение на него бъдат предоставени на
бащата. От събраните по делото доказателства – гласни такива и социален доклад,
се установи, че бащата е отговорен родител, съвестно изпълнява родителските си
задължения, а детето се развива добре, чувства се сигурно и спокойно, има силна
връзка с баща си. Майката от друга страна се е дезинтересирала от грижите за
дъщеря си.
На следващо място съдът отчита обстоятелството, че Р.
живее при баща си от три години и желанието й е да продължи да живее с него. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974
г., правната
възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето.
Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради
което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите
мерки и за правилното упражняване на родителските права. В настоящия случай безспорно е между
страните по делото, че от 3 години детето живее изцяло при баща си, т. е.
постановените мерки от съда, постановил решението за прекратяване на брака
между страните, фактически не се изпълняват. Явно е, че установеният режим не е
приложим. Според настоящия състав промяната в режима за упражняване на родителските
права ще се отрази благотворно на детето и ще му осигури спокойна семейна
среда. Родителските права следва да се упражняват от родителя, при когото
детето живее, и в обстановката, който е по-благоприятната за него.
Доказателствата, преценени в тяхната съвкупност сочат, че родителят, който
следва да упражнява родителските права за в бъдеще, е бащата, който е осигурил
добри битови условия за детето, грижи се добре за него, поел е изцяло
издръжката му, помага му за училище, осигурил е за детето емоционална
стабилност.
Съдът намира, че упражняването на родителските права
от единия родител не означава прекъсване на връзката с другия родител. Връзката
с майката е много важна с оглед израстването и оформянето на детето като личност.
Прекъсването на тази връзка с който и да е от родителите във всички случаи не
би било в интерес на детето, ще наруши правата му и ще се отрази негативно на
развитието му. Полагането на грижи над обема, предвиден с решението, е силно
препоръчително, защото по този начин се посрещат не просто физическите, а и
емоционалните нужди на детето от присъствието и на двамата родители в неговия
живот. С оглед на това следва да се определи режим за лични контакти между майката
и детето, съобразно посоченото от ищеца – всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден.
По отношение на иска за издръжка съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК визира, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи. Нуждите се определят съобразно обикновените условия на живот за
лицето, като се вземат предвид възрастта, образованието и т. н., а
възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му
състояние и квалификация.
Следва да се има предвид, че дължащата издръжка майка е в трудоспособна възраст и по делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се заключи, че е в невъзможност, било по здравословни или други причини, да изпълнява това свое задължение. Съществен факт е, че към настоящия момент детето Рая е на почти 12 години. На тази възраст децата имат нужда от повишени средства за посрещане на разходите за храна, облекло, учебни пособия и помагала, социално-културни и извънучилищни занимания, за отглеждането и възпитанието като цяло.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед принципа за определяне размера на издръжката съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, включително предвид нормативно възприетия минимум за такава съобразно чл. 142, ал. 2 СК, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на Рая с оглед правилното й отглеждане, възпитание и хармонично развитие месечната издръжка следва да е в размер на 300 лева, от които майката съобразно искането трябва да заплаща сумата от 140 лева, а останалата част от издръжката да е в тежест на бащата, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
При този изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК майката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на БРС сума в
размер на 201,60 лева, представляваща дължимата държавна такса върху иска за
издръжка. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. следва да бъде осъдена да заплати
на Д. направените от него разноски в размер на 530 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Р. Д. Д, ЕГН ********** на бащата Д.С.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, и определя
местоживеене на детето при този родител.
ОПРЕДЕЛЯ режим за лични контакти между майката
В.В.К., ЕГН ********** и детето Р. Д. Д, ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 17 часа
на неделния ден.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща месечна издръжка
за детето Р. Д. Д, ЕГН **********, представлявано от баща си Д.С.Д., ЕГН **********, в размер на 140 лева (сто и
четиридесет лева), считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2019 г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други
законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на
530 лева (петстотин и тридесет лева) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сума в размер на 201,60
лева (двеста и един лева и шестдесет
стотинки) държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
Районен
съдия: /п/ Невена Ковачева
Вярно с оригинала: З.М. ................................