Решение по дело №1334/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 15.02.2020 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 

                                                            председател: Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1334/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №F572508/ 06.11.2020г., издадено от и.д. Директор на офис/дирекция/ за обслужване-Стара Загора в ТД на НАП-Пловдив.    

                   Т.Х.М., недоволен от наложеното му административно наказание, моли съда да отмени наказателното постановление, което счита за незаконосъобразно. В с.з. същият се явява и поддържа жалбата си, сочейки аргументи в нейна подкрепа. Депозира и писмена защита, чието съдържание преповтаря това на жалбата и едновременно с това я допълва.

                   Въззиваемата страна в с.з. се представлява от юрисконсулт, който изразява мнение за неоснователност на жалбата и сочи аргументи в подкрепа на тази своя позиция.

                   За да издаде обжалваното наказателно постановление и да санкционира нарушителя АНО приел за установено, че „Т.Х.М. в качеството си на управител на ДЗЗД„Л.**“ с ЕИК ****, което е регистрирано лице по ЗДДС, не е подал в законоустановения срок в ИРМ гр. Казанлък, Офис Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС/дневник за покупките и дневник за продажбите/ за данъчен период 01.07.2020-31.07.2020 год.

Отчетните регистри е следвало да бъдат подадени заедно със справката декларация за посочения данъчен период в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася- т.е. до 14.08.2020 год.

Нарушението е установено на 17.08.2020г. при проверка в данъчното досие на ДЗЗД„Л.**“. Изпратено е напомнително писмо за подаване с изх.№ 5560/09.09.2020г.

Отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за този данъчен период са подадени заедно със справка-декларацията по електронен път, подписана с КЕП с вх.№ 24002334200/25.09.2020г.

Нарушението е извършено на 15.08.2020 год. в гр.Казанлък.“   

И.д. Директор на офис/дирекция/ за обслужване-Стара Загора в ТД на НАП-Пловдив приел, че не са налице предпоставките за прилагане на член 28 от ЗАНН, квалифицирал деянието на въззивника като такова по чл.125,ал.5 от ЗДДС, за което му наложил администротивно наказание- глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

         Санкционираното лице, както бе посочено по-горе, обобщава всички свои съображения в писмена защита, а именно: 

ДЗЗД „Л.**“ с ЕИК **** е било учредено със сключен на 20.07.1997г. договор между шест нерегистрирани по ЗДДС физически лица с цел извършване на търговска дейност. Към датата на съставяне на АУАН №F572508/30.09.2020г. от ст.инсп. по приходите в НАП при ТД-Пловдив, офис-Стара Загора, съдружниците в дружеството били четири физически лица: жалбоподателят Т.Х.М., М. П. Й., М. Р. В. и И. П. К., всеки с равно участие в него/по 25%/. ДЗЗД„Л.**“ се представлявало от първото посочено в жалбата лице, което било негов управител.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 10.05.1999г. и е получило ИН по ЗДДС/идентификационен номер по Закона за данък добавена стойност/ ВG****/но в него нито един от съдружниците не бил регистрирано по ЗДДС лице/и е дерегистрирано по избор на 09.10.2020г./датата на която на въззивника бил връчен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240992003019160/06.10.2020г. на „Л.** неперсонифицирано дружество“, изд. от М. Н. Й.- гл.инсп. по приходите в офис-Стара Загора. ДЗЗД„Л.**“ е подавало нулеви справки декларации по ЗДДС от м.06.2007г., като от тогава до сега не e развивало и стопанска дейност.

Гореописаните факти и обстоятелства се потвърждавали по неоспорим начин от Карта за идентификация №1154538/ 20.04. 2004г. изд. от НСИ, удостоверяваща идентификационния код /булстата ****/ на дружество по ЗЗД„Л.**“, Акт за дерегистрация по ЗДДС №240992003019160/06.10.2020г., изд. от М. Н. Й.- гл.инсп. по приходите в офис-Стара Загора и свидетелските показания на актосъставителя С.Г.Г..

От описанието на данъчнозадължените субекти, според чл.3,ал.1 от ЗДДС, което не е изчерпателно, се налагал несъмнен извод, че задължен по ЗДДС субект е и всяка организация на граждани,  осъществяваща независима икономическа дейност, включително и дружество, учредено по чл.357 от ЗЗД, каквото е настоящото.

Въз основа на изложеното жалбоподателят достига до извода, че ДЗЗД„Л.**“, а не съдружниците или неговият управител и представител, е било вписано в създадения и поддържания от НАП специален регистър по чл.94,ал.1 и ал.2 от ЗДДС, част от регистъра по чл.80,ал.1 от ДОПК и е получило ИН по ДДС ВG****, като съответно е имало задължението в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице според разпоредбите на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС, заедно със справка-декларацията по ал.1 на чл.125 от ЗДДС, да подава и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Коментира, че в чл.10а,ал.1 от ЗДДС ясно и еднозначно било разграничено неперсонифицираното дружество и съдружниците в него, като отделни, различни субекти на права и задължения по ЗДДС. В този смисъл субект на задължението по чл.125,ал.5, във връзка с чл.125,ал.3 от ЗДДС и съответно на отговорността при неизпълнението на това материално правило за поведение, било неперсонифицираното дружество/регистрираното лице по ЗДДС, каквото е ДЗЗД„Л.**“, а не съдружниците в него или управителя и представителя му.

Коментира също, че в чл.84,ал.1 изречение „първо“ от ДОПК било посочено, че регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл.81,ал.1,т.2-4 от кодекса, като идентификацията на лицата, вписани в регистьр БУЛСТАТ, каквото е ДЗЗД „Л.**“ се извършвало чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ.

Цитира чл.125,ал.7 от ЗДДС, според който: „Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават по електронен път при условията и по реда на ДОПК освен в случаите на ал.13 и чл.126 ал.4,7 и 8.“, което му дава основание да направи извода, че подаването/декларирането на ДДС/ се осъществява в производства по ДОПК.

Жалбоподателят коментира разпоредбата на чл.9,ал.2,изречение първо от ДОПК, съобразно която в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица и намира, че в горния смисъл, не е налице колизия с разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, според която в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица /ЮЛ/ и еднолични търговци/ЕТ/ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Достига до извода, че така,както по отношение на ЕТ,макар и да е физическо лице, е допустимо налагането на имуществена санкция, така и по отношение на неперсонифицираното дружество, по силата на законово установената фикция, е също допустимо налагане на имуществена санкция, като форма на осъществяване на административно-наказателна отговорност.

Признава, че за данъчния период 01.07.2020г.-31.07.2020г. не са подадени в ИРМ гр.Казанлък,офис-Стара Загора при Т.н.Н.П. отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за ДЗЗД„Л.**“, което е следвало да се направи заедно със справката-декларация за посочения данъчен период в срок до 14-то число вкл. на м.08.2020г.

Коментира също, че изпратената до ДЗЗД„Л.**“ покана за подаване, с изх.№5560/09.09.2020г. на ИРМ гр.Казанлък, офис- Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив, е получена от дъщеря му на 18.09.2020г., видно от приложеното по делото като доказателство известие за доставяне 9100016611317 на „МиБМ Експрес“ООД. Твърди, че именно от поканата, а не от водещия счетоводната дейност на дружеството съдружник И. П. К., е разбрал за установеното нарушение, като още преди изтичането на указания в поканата 7-мо дневен срок,а именно- на 23.09.2020г. се явил в ИРМ гр.Казанлък, офис-Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив и два дена по-късно: на 25.09.2020г., отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за процесния данъчен период, заедно със справката-декларация на ДЗЗД „Л.**" /които били нулеви/ са били подадени с КЕП с вх.№**********/ 25.09.2020г.

Въпреки това на 30.09.2020г.,не на ДЗЗД„Л.**“, а лично на въззивника като физическо лице бил съставен АУАН №F572508/ 30.09.2020г. Въпреки възражението срещу акта, вх.№17053/ 01.10. 2020г. на ИРМ гр.Казанлък, офис-Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив, отново на жалбоподателя като физическо лице, а не на ДЗЗД„Л.**“, е било издадено и процесното НП, като единствено и само в обстоятелствената част на същото било написано „Т.Х.М. в качеството си на управител на ДЗЗД„Л.**“.

Нарушителят цитира нормата на чл.24,ал.2 от ЗАНН, съгласно която: „За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.“ и я тълкува.

Коментира чл.10 от ЗАНН,който гласи:„При административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.“, както и чл.179,ал.1 от ЗДДС, който не предвижда отговорност за допустителство, поради което счита, че администравно-наказателна отговорност не следва да му се търси, тъй като установеното нарушение, не може да му се вмени във вина. Намира, че издавайки процесното НП, АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, като първо не е установил по безспорен начин нарушителя и второ- неговата вина.

Поради горното смята, че:

първо: субекта на нарушението по чл.125,ал.5, във вр. с чл.125, ал.3 от ЗДДС не е той като физическо лице, а регистрираното по ЗДДС лице- ДЗЗД„Л.**“. Законната фикция била ясна и несъмнена, че по отношение на производствата, в които се осъществяват правата, задълженията и отговорността за данъци и осигурителни вноски, неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Това били субектите, за които възникват правата и задълженията и съответно по отношение на които се осъществявала административно-наказателната отговорност за извършено нарушение при осъществяване на дейността им, като задълженията за отделните съдружници в дружеството, съобразно участието им в него, възниквали едва в производствата по принудително събиране на задълженията на дружеството.,

второ: от събраните по делото доказателства не се доказала по безспорен начин вината му и

трето: Самото деяние, макар и формално да осъществява състава на посоченото административно нарушение, се характеризирало с ниска степен на обществена опасност, което в конкретния казус налагало приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, независимо от преценката на АНО в НП, че не са били налице предпоставките за прилагането й.

Подадените със закъснение от 40 дни след изтичане на законоустановения срок 14.08.2020г. вкл., а не въобще неподадени отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС били с нулева стойност /дружеството не развивало дейност повече от 10 години/ и нарушението било първо от вида си за дружеството, което до момента е изпълнявало стриктно данъчните си ангажименти, от него не са настъпили вредни последици и фиска не е ощетен по никакъв начин. Деянието не било извършено умишлено, не се дължало на поведение, сочещо желание за неглижиране на задълженията или избягването им. Напротив- отстранено било доброволно на 25.09.2020г., след като въззивника е узнал за него от получената на 18.09.2020г. покана и преди съставянето на АУАН- 30.09.2020г.

Счита, че следва да се наложи предупреждение, че при следващо нарушение ще бъде наложена санкция, но в настоящия случай налагането на такава било неоправдано, т.к. дори минимално предвидената в закона санкционна репресия се явявала необосновано тежка за конкретното деяние.

        

         Настоящият съдебен състав, след като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект/срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН(акт за установяване на административно нарушение) №F572508 от 30.09.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179,ал.1,предл.последно от Закона за данък върху добавената стойност, съгласно който: „Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125,ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба- за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция- за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“ за нарушение на чл.125,ал.3(„Заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период”), изразяващо се в това, че като регистрирано по ЗДДС лице в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 14.08.2020 год. включително, не е подал в офис-Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС(дневник за покупките и дневник за продажбите) заедно със справка-декларацията за данъчния период 01-31.07. 2020 год.

Съставомерно по чл.179,ал.1 от ЗДДС е както неподаването изобщо на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за даден данъчен период, така и неподаването им в предвидения за това срок- чл.125,ал.5 от ЗДДС: „Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“, като и в двата случая тези нарушения, изразяващи се в бездействие, се явяват довършени в първия ден след изтичането на законоустановения срок за извършване на дължимото действие- подаване на отчетните регистри, но в първия случай ще е налице нарушение на чл.125,ал.3 от ЗДДС, където е визирано задължението за подаването им, ведно със справката-декларация за съответния данъчния период, а във втория- нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС, където е визиран срока за подаването им. Ето защо съпоставянето на правната квалификация на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, с фактическото му описание (в НП е посочено, че справката-декларация и отчетните регистри за процесния данъчен период са били подадени след предвидения за това срок), обуславя извод, че жалбоподателя е бил санкциониран именно за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС.   

                   Досежно възражението на последния за маловажност на случая, съдът намира следното: Легално определение за „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на чл.93,т.9 от НК, според която това е такова деяние, при което извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай, с оглед на установените фактически данни, отнасящи се до начина и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, липсата на вредни последици, данните за личността на дееца и всички други факти, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното, следва извод, че деянието се характеризира с изключително ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други сходни и типични хипотези. Наред с изложеното дотук съдът намира, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му се наложи административно наказание. За смекчаващи вината на въззивника обстоятелства настоящата съдебната инстанция отчете: дружеството не е развивало дейност повече от 10 години, закъснението да се подаде отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС е по-малко от два месеца, факта че жалбоподателя е санкциониран за първи път за такова нарушение, като няма данни и ангажирани доказателства за влезли в сила други наказателни постановления за такъв вид деяние и задължението е изпълнено, по инициатива на наказаното лице, преди да се състави АУАН. Тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от същия вид и дори наложената в минимален размер глоба се явява прекомерно тежка. В този смисъл наистина е било напълно достатъчно да се предупреди нарушителя, че едва при повторно такова деяние ще бъде санкциониран. Затова настоящият съд намира, че в конкретния казус е изправен пред типичен маловажен случай по смисъла на член 28 от ЗАНН. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/ 2007г. ОСНК на ВКС, съобразно което в обхвата на преценката на съда за законосъобразност на НП се включва и тази, относно това налице ли са предпоставките на чл.28 от ЗАНН и когато съдът констатира наличие на такива, но наказващия орган не ги е установил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Поради изложеното съдът намира за неправилна преценката на административно-наказващия орган, относно приложението на член 28 от ЗАНН. В конкретния случай действително се касае за маловажност на нарушението, поради което обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

         Отделно от изложеното дотук и за пълнота на изложението съдът намира за уместно да отбележи, че за да може процесното деяние да представлява каквото и да е административно нарушение е необходимо то да бъде осъществено виновно- при условията на пряк умисъл или по непредпазливост, т.е. да се установи съзнаването или допускането от дееца на неговата обществена опасност, като в случая не бе доказана каквато и да е форма на виновно поведение от страна на Т.Х.М.. В административно-наказателната преписка се намира заверено копие на акт за дерегистрация по ЗДДС №240992003019160/ 06.10.2020г., от което е видно, че „Л.**“ДЗЗД няма упълномощено лице да води кореспонденцията на дружеството, но е налице такова, чието задължение е да води счетоводната му отчетност, а именно- съдружника Иванка Петрова Краваева. Предвид това М. не е имал нито прякото желание да не подаде отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, тъй като това е било задължение на последната, нито е могъл да предвиди или да допусне изтичането на срока за това, още повече, че веднага след като е бил  уведомен от дъщеря си и е получил от нея поканата на НАП за подаване, той го е сторил в указания му 7-дневен срок. Ето защо безспорен е изводът, че вмененото на Т.Х.М. административно нарушение по чл.125,ал.5 от ЗДДС категорично е субективно несъставомерно, а това от своя страна прави атакуваното наказателно постановление материално незаконосъобразно и предопределя цялостната му отмяна.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление- отменено, като незаконосъобразно.

                   Предвид горното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът

                                               Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №F572508/ 06.11.2020 г., издадено от и.д. Директор на офис/дирекция/ за обслужване-Стара Загора в ТД на НАП-Пловдив, с което на Т.Х.М.,ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба в размер на 500/петстотин/ лева.  

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

 

 

                                                                  Районен съдия: