О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………….…./........ 12.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 784 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
І. По редовността на разменените
книжа.
С искова
молба вх.
№15580/16.06.2020г., поправена по реда на чл.129, ал.2 ГПК с молба вх. №260896/08.07.2020г., от С.К.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат М.Т.,***,
съдебен адрес:***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, са предявени следните искове:
1.
за заплащане на сумата 28 750 лева, съставляваща част от претендиран остатък от
дължимото обезщетение от 50 000 лева за обезвреда на претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 27.04.2016г. по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна към
отбивката за бар „Наздраве”, по вина на А.М.И. като водач на лек автомобил „Пежо 206”, с рег.№ В 4102
РК, застрахован в ЗК „Лев Инс” АД, ЗП № BG/22/116001074407;
2.
за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху търсената
главница, считано от 25.05.2017г. (дата, следваща
уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й плащане.
В хода на
осъществената размяна на книжа между страните по реда на чл.367 и следващите от ГПК, са депозирани писмен отговор вх. №264516/24.08.2020г., допълнителна искова молба
вх.№265638/ 10.09.2020г. и допълнителен отговор
вх.№267589/09.10.2020г., в които страните са изложили твърденията и
възраженията си, обосновали са и доказателствени искания.
Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
ІІ. По допустимостта на претенциите и
преюдициални процесуални въпроси.
Предявените
от ищеца искове са допустими.
Същите
намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.429,
ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86,
ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
С оглед
цената на главния иск, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 ГПК и предвид
разпоредбите на чл.71, ал.1 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.), дължимата за
производството по делото държавна такса е в размер на 1 150 лева. С уточняващата молба от 08.07.2020г. ищецът е представил доказателство за
предварителното й внасяне.
По
акцесорната претенция за присъждане на сумата по претендираната главница ведно
със следващата се законна лихва, държавна такса не се дължи.
В отговора си на исковата молба
ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД (ЗК „Лев Инс” АД) е направил искане да се допусне до участие в
процеса като трето лице – негов помагач застрахования водач – причинител на
вредите, чието обезщетяване ищецът претендира с предявения иск.
В указания му с
определение №260453/25.08.2020г. срок ответникът не е обосновал
нарочни твърдения, че това физическо лице притежава процесуална дееспособност
по смисъла на чл.28, ал.1 от ГПК, не е посочил и представил доказателства за
евентуалното му поставяне под запрещение (пълно или ограничено), съответно за
назначения му представител (настойник или попечител).
С оглед на това и като съобразява, че
тези твърдения са от значение за преценката за допустимост на привличането,
искането следва да се остави без уважение.
Страните не са направили възражение
относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед обстоятелството, че
предпочитаният от ищеца ответник е търговско дружество, като отговорността му
по делото се ангажира именно с осъществяваната от него търговска дейност,
съответно във връзка със сключена със собственика на л.а., с който е причинено
увреждането, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК съдът приема, че приложими към
настоящото производство са правилата за разглеждане на търговски спорове гл.32
ГПК.
ІІІ. По доказателствените искания на
страните.
Представените от ищеца с исковата
молба писмени доказателства
съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване
спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като
събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно
заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
Не следва да се приемат като писмени
доказателства представените от ищеца с исковата молба копия от
заключения на автотехническа експертиза и съдебно медицинска експертиза
№239/2017г., назначени по ДП №
287/2016г. по описа на РУ
– Аксаково (л.23-44 от делото), тъй като са събрани по друг
процесуален ред.
Като допустимо съдът преценява и
доказателственото искане на ищцата за допускане на гласни доказателствени
средства за установяване на твърдените от нея факти, свързани с
претърпените болки и страдания от причинените и́ телесни увреди.
Възражението
на ответника срещу допускането им, основано на разпоредбата на чл.159, ал.2 от ГПК се преценява като
неоснователно. Сочената правна норма
не въвежда ограничения в броя на свидетелите, които могат да се допуснат до
разпит в процеса. Отделно от това, преценката е възложена на съда. В този
смисъл и доколкото твърденията на ищцата не са за единичен, конкретно проявил
се в действителността факт, а за продължителен процес и състояние, съдът
намира, че за тяхното установяване е допустимо ищцата да се ползва от
показанията на поне двама свидетеля.
За установяване на тези свои твърдения
ищцата е направила и доказателствени искания за допускане на съдебно-психологическа и съдебно-медицинска експертизи. Същите се
преценяват като допустими и относими към предмета на спора, поради което се
уважават.
Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Пежо
206” с рег.№ В 4102 РК не се оспорва от ответното дружество, а изрично се
признава от него. С оглед на това и по аргумент на противното основание от
чл.153 ГПК, горният факт следва да се обяви за безспорен между страните и
ненуждаещ се от доказване.
Наред с това следва да се укаже на страните на основание чл.155 от ГПК служебно
установения от съда чрез справка в сайта на Гаранционния фонд факт за наличието
на оповестена активна застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а. „Пежо 206” с рег.№ В 4102 РК, към датата на настъпване на ПТП – 27.04.2016г. (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg).
Искането на основание чл.186 ГПК да бъде изискано и приложено към
настоящото дело ДП №
287/2016г. по описа на РУ
- Аксаково е допустимо, относимо и се уважава.
Във връзка с исканията на страните да
им се даде допълнителна възможност да сочат и други доказателства, съдът намира
за уместно да им укаже, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно
заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави
окончателния доклад по делото, с който се очертават релевантните, спорни между
страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с искането на страните да
им се присъдят сторените за производството разноски, следва да се укаже
необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
Настоящото определение следва да се
съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като
им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с
доклада по делото. Страните могат да изложат становища по настоящото определение
във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и
по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и
преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба
с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените съображения и на
основание чл.374 ГПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, формулирано в депозирания писмен отговор
на исковата молба вх. №264516/24.08.2020г., да се допусне до участие в
процеса като трето лице – негов помагач застрахования водач – причинител на
вредите, чието обезщетяване ищецът претендира с предявения иск, А.М.И., ЕГН **********.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове
на С.К.П.,
ЕГН **********,
с адрес ***, „Евлоги Георгиев” №10, ет.2, ап.7,
съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Т., срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно чл.429, ал.3,
във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, както следва:
3.
за заплащане на сумата 28 750 лева, съставляваща част от претендиран остатък от
дължимото обезщетение от 50 000 лева за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 27.04.2016г. по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна към
отбивката за бар „Наздраве”, по вина на А.М.И. като водач на лек автомобил „Пежо 206”, с рег.№ В 4102
РК, застрахован в ЗК „Лев Инс” АД, ЗП № BG/22/116001074407;
4.
за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху търсената
главница, считано от 25.05.2017г. (дата, следваща
уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й плащане.
Ищцата претендира и осъждане на
ответника да й заплати
направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Към момента
на предявяване на исковете дължимата държавна такса в размер на 1 150 лева е внесена предварително от ищцата.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част
ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените
документи, представени от ищеца с исковата молба.
НЕ ДОПУСКА като писмени доказателства
представените от ищеца с исковата молба копия от заключения на
автотехническа експертиза (л.23-40 от делото) и съдебно медицинска експертиза
№239/2017г. (л.41-44 от делото).
ПРИЕМА за безспорен
между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на настъпване на ПТП – 27.04.2016г., е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Пежо 206” с рег.№ В 4102 РК, сключена с ответното дружество ЗК „Лев
Инс” АД, ЕИК *********, по полица №
BG/22/116001074407, като
водачът А.М.И. е бил обхванат от нейната застрахователна закрила.
УКАЗВА на
страните, на основание
чл.155 от ГПК, че чрез справка в сайта на Гаранционния фонд (http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg) служебно е установен от съда факта,
че към датата на настъпване на ПТП – 27.04.2016г.
е налице оповестена активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Пежо
206” с рег.№ В 4102 РК,
сключена със ЗК „Лев Инс” АД по застрахователна
полица №
BG/22/116001074407.
ДОПУСКА съдебно – медицинска експертиза,
със следните задачи:
Вещото лице, след като се запознае с
всички относими писмени доказателства, приложени по делото, и след личен
преглед на ищцата С.К.П., ЕГН **********, да даде заключение
относно следното:
1. Какви увреждания е получила ищцата в резултат на
инцидента от 27.04.2016 г., както и какъв е характерът и степента на телесните
увреждания, довели ли са до трайно затруднение в движението на крайника и за
какъв период? Могат ли получените травми да бъдат причинени при автомобилна
катастрофа и в частност - при сблъсък на автомобила по описания в настоящата
искова молба начин?
2. Причинените увреждания от естество ли са да предизвикат
болки, страдания, неудобства и затруднения в ежедневния бит?
3. Понастоящем, налице ли е дефицит на функцията на ръката
на ищцата? Ако да - налице ли е пълно възстановяване и би ли могла ищцата да
осъществява всички видове движения и изцяло, с дясната си ръка? Оздравителният
процес продължава ли да протича? Болките в ръката имат ли причинно-следствена
връзка с претърпения инцидент?
4. Налице ли са остатъчни негативни последици, продиктувани
от причиняването на травми вследствие на инцидента и в какво се изразяват те?
Налице ли са белези по тялото на ищцата?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на
експертизата в размер на 200 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА ищеца
С.П. да внесе така определения депозит в 7-дневен срок от получаване на
съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне с писмена молба
на платежни документи за внасянето му в деловодството на Варненски окръжен съд
– търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Вилиям Викторов Доков, съдебен експерт, включен в списъка на вещите
лица към Варненски окръжен съд, клас 2. „Съдебномедицински експертизи”.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да
представи заключението си най- малко една седмица преди съдебното заседание -
чл.199 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно-психологическа експертиза, със следните задачи:
Вещото лице, след като се запознае с
всички относими писмени доказателства, приложени по делото, и след личен
преглед на ищцата С.К.П., ЕГН **********, да даде заключение
относно следното:
1. Има ли нарушения и смущения в емоционално-волевата сфера
на ищцата в резултат на преживяната злополука от 27.04.2016г.? Преодолени ли са
към настоящия момент и довели ли са до промяна в начина и качеството й на живот?
2. Могат ли да бъдат констатирани нарушения в психическата
устойчивост на ищцата и способността й да се справя с ежедневно-битови задачи,
в т.ч. и да се придвижва самостоятелно по улиците и да шофира?
3. Може ли да се направи аргументирано заключение, че ищцата
е изпаднала в депресия след инцидента и в практиката често ли се случва при
подобен тип травми пострадалия да се отчужди, да не иска да комуникира с близки
и приятели и да стане сприхав и затворен в себе си?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на
експертизата в размер на 200 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА ищеца
С.П. да внесе така определения депозит в 7-дневен срок от получаване на съобщението
по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне с писмена молба на платежни
документи за внасянето му в деловодството на Варненски окръжен съд – търговско
отделение.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Александър Милчев Цолчовски, съдебен експерт,
включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, клас 3. „Съдебна
експертиза на психичното състояние”.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да
представи заключението си най- малко една седмица преди съдебното заседание -
чл.199 от ГПК.
ДОПУСКА при условията на водене от страна на
ищцата С.П. двама свидетеля, за установяване на факти,
свързани с претърпените от нея болки и страдания вследствие на процесното ПТП.
ДА СЕ ИЗИСКА от РУ
- Аксаково ДП № 287/2016 г. за послужване.
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и
представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото
открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат
становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени
искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото,
като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до
приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
УКАЗВА на страните възможността да уредят
доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или
спогодба, в който случай половината от внесените държавни такси ще бъдат
върнати на страните (чл.78, ал.9 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по
настоящото търговско дело №784 по описа
за 2020г. за 04.02.2021г. от 09,00 часа, за която дата да се призоват страните, като с
призовките се изпратят и преписи
от настоящото определение.
Ведно с призовките ДА СЕ ИЗПРАТИ и изготвения проект за
доклад по делото, като се укаже на страните възможността в съдебното заседание
да изложат становища във връзка с него.
На ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ и препис
от подадения допълнителен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ
ЗА ДОКЛАД
по търговско дело №784/2020г. по описа
на Варненски окръжен съд, т.о.
1.
Предмет на иска е прякото право на
ищцата С.К.П., ЕГН **********,***, като трето увредено лице да получи
пряко от застрахователя - ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, обезщетение за
причинените й неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 27.04.2016г. по път № 902, трети клас, в посока гр.
Варна към отбивката за бар „Наздраве”, по вина на водача на л.а. „Пежо 206”, с рег.№ В 4102 РК – А.М.И..
2.
Правно основание на претенциите –
чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
3.
На основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се претендира ведно със законната лихва от 25.05.2017г. (дата, следваща
уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното му
плащане.
4.
Отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е
за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия
на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ
лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която
противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил вредоносния
резултат.
5.
Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД преюдицира установената в ал.2 презумция за вина в случаите на доказана
противоправност и причинно - следствена зависимост между деянието на деликвента
и вредоносния резултат.
6.
В настоящия случай, с влязло в сила решение №4974/04.12.2018г., постановено по гр.д. № 648/2019г. по
описа на Варненски районен съд (ВРС) са уважени предходно водени от ищцата С.К.П.,
ЕГН **********, срещу ответния застраховател
на застрахования деликвент по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, частични искове за плащане на част от полагащите й се обезщетения за
причинените й в резултат на процесното ПТП вреди (имуществени и неимуществени).
7.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо (СПН) относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В този смисъл е разрешението по т.2 от ТР
№3/22.04.2019г. по тълк. дело №3/2016г. на ВКС, ОСГТК.
8.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на
СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
9.
С оглед на това правоизключващите възражения на ответника
за липса на основание за ангажиране на отговорността му поради неосъщественост
на който и да е от елементите от фактическия състав на деликта - извършено деяние от застрахования водач, неговата противоправност и вината на дееца, съответно за липса на причинно
- следствена връзка между настъпилото пътно - транспортно произшествие и
твърдените от ищцата неимуществени вреди, не следва да се приемат за
разглеждане в процеса.
10.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира и правоизключващото отговорността на прекия причинител,
респ. неговия застраховател, възражение на ответника, че вредите от деянието не са по
изключителна вина на застрахования водач, а са съпричинени от ищеца.
11.
Като единствено допустимо в настоящия процес се приема
правопогасяващото възражение на ответника за погасяване по давност на вземането за лихви за
забава на основание чл.111 ЗЗД, б. „в” ЗЗД, за периода до 15.06.2017 година.
12.
При така очертаните правни положения като единствени
релевантни и спорни между страните факти се определят вредите за ищеца в
резултат на деянието, в т.ч. техния вид, обем, продължителност, и тяхната причинно – следствена връзка с деянието на
водача А.М.И., застрахован при ответното дружество по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
13.
Установяването на тези факти се възлага в доказателствена
тежест на ищеца.
14.
Във връзка с тези указания, предвид и възражението на
ответника за необоснована завишеност на размера на претендираното обезщетение
допълнително следва да се укаже, че ищецът дължи да обоснове и докаже размера
на претендираното като справедливо, според него, обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, като окончателното разрешение на този въпрос се дължи от
съда при произнасяне по същество (чл.52 от ЗЗД).
15.
Като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване се приемат следните факти:
15.1. наличието на
сключена между ответника – застраховател и собственика на лек автомобил „Пежо 206”, с рег.№ В 4102 РК валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на действие на която
е причинено увреждането на ищцата;
15.2.
че виновният за причинените вреди водач А.М.И. е застраховано лице по смисъла
на чл.477, ал.2 КЗ, обхванат от застрахователната закрила на сключена между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено
увреждането, задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
15.3.
фактът на настъпването на пътно-транспортното
произшествие между лек автомобил „Пежо
206”, с рег.№ В 4102 РК и ищцата като водач на другия автомобил,
участник в произшествието – л.а. „Сузуки”, модел „Гранд Витара” с
peг. № В1760 КТ;
15.4.
застрахователят е бил уведомен от
пострадалата ищца за настъпилото на 27.04.2016г. застрахователно събитие
с депозирането на претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ (две покани, получени съответно на 26.04.2017 и 05.10.2017 година).
16.
Изложените от ответника ЗК „Лев инс” АД аргументи за
необоснована завишеност на размера на претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, както и за отговорността му за лихви за забава върху
претендираното обезщетение, съставляват правни доводи, които
следва да се ценят от съда при произнасянето по същество на заявените
претенции, след приключване на доказателствения процес и устните състезания
между страните.
17.
За доказване на твърденията и възраженията си страните са
представили писмени доказателства, направили са и доказателствени искания за
събиране на други доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост
към предмета на доказване съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.
18.
Допълнително следва да се укаже на ищеца, че представения препис от решението по гр.д. №
648/2019г. на ВРС не носи надлежна заверка за влизане в сила, а съставлява
обикновено копие, макар и заверено по реда на чл.32 от ЗАдв.
19.
Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374,
ал.2 от ГПК съдът указва на страните да изложат становища по настоящия
проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно
подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази
насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
Съдия –
докладчик по делото:
/Даниела Томова/