РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Карлово, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320100508 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищцата М. А. В. твърди, че била осъдена по гр. д. № 220/2009 г. по
описа на Районен съд Казанлък, по което била издадена заповед № 109 от
11.02.2009 г. за изпълнение, както и изпълнителен лист от 11.02.2009 г., в
качеството й на солидарен длъжник по потребителски кредит към „Б.Д.С.К.“
ЕАД, гр. К., като същото това вземане било прехвърлено с цесия към
взискателя „М.“ АД.
Хронологията на събитията била следната:
Със заповед за незабавно изпълнение по ЧГрД №220/2009 г. на
Районен съд Казанлък и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, на
11.02.2009 г. по същото дело, ищцата била осъдена да заплати солидарно с
длъжника М. А. Б. суми по договор за кредит, като вземането е било
прехвърлено с цесия на ответника.
На 09.01.2017 г. със съобщение с вх. № 50 от 09.01.2017 г., било
получено запорно съобщение до „А.“ АД, с което на ищцата бил наложен
запор върху трудовото и възнаграждение. Запорното съобщение било
изпратено и наложено от *** Р.М., с район на действие Окръжен съд - Стара
Загора, с рег.№ ***, по образуваното изпълнително дело № 20098680400048.
На 07.02.2022 г. ищцата депозирала молба вх. с № 1317 от
07.02.2022 г. до *** по същото изпълнително дело, като поискала то да бъде
прекратено поради изтекла погасителна давност и настъпила перемция.
Със съобщение от 15.02.2022 г. *** Р. прекратила изпълнително
дело 20118200402910, образувано по изпълнителен лист, издаден на
1
11.02.2022 г. от Районен съд Казанлък, въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по ЧГрД № 109/2009 г. на PC Казанлък, на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Ищцата счита, че към момента на предявяване на иска вземането по
изпълнително дело № 20098680400048 е погасено по давност.
Въпросното вземане било прехвърлено на „М.“ АД от „Б.Д.С.К.“
ЕАД, с договор за цесия, като ответникът в процеса бил и взискател по
прекратеното изпълнително производство.
В случая, от датата на обявяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС - 26.06.2015 г. давността за процесното вземане на ответното дружество
започнала да тече, като същата била прекъсната с изпращането на запорно
съобщение от 04.01.2017 г., до „А.“ АД, от който момент започнал да тече нов
давностен срок, до прекратяването на производството по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК - 15.02.2022 г., когато същият изтекъл. Погасителната давност на
вземанията била уредена в чл.110 и следващите Закона за задълженията и
договорите. В чл.110 от ЗЗД била посочена общата давност от 5 години. С
изтичането на пет години се погасявали всички вземани, за които в закона не
бил предвиден друг срок (по-къс или по-дълъг).
В случая се касаело и за потребителски кредит от „Б.Д.С.К.“ ЕАД,
който съгласно закона бил с давност – 3 години. Приложима в случая била
кратката погасителна давност, тъй като се касаело за периодични платежи, а
за разсрочено издължаване на отпусната в заем (кредит) сума и кратката
тригодишна погасителна давност, уредена в чл.111 б. в от ЗЗД била
приложима по отношение на погасителните вноски.
Процесното вземане за главница произтичало от договор за
потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а
за вземания, произтичащи от договор за заем се прилагала общата
петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. В този
смисъл била трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно
Решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., III г.о., при
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръщало договора в такъв за периодични
платежи, а представлявало частични плащания по договора, поради което бил
приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. В същото
решение било прието и, че за разлика от периодичните плащания, при които
отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат
характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с
уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части. Независимо от това,
несъмнен бил фактът, че всяка анюитетна вноска, по силата на договорения
между страните погасителен план, съставляващ неразделна част от договора,
била със самостоятелен отделен падеж, с настъпването на който вноската
ставала изискуема.
Независимо от вида на договора за заем, в случая изтекла както
общата - петгодишна давност, така и кратката давност от 3 години, което от
своя страна било основание за погасяването на вземането по давност и
възможността да бъде принудително изпълнено.
2
Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността започвала да тече от
момента, в който вземането е изискуемо.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че М. А. В. не дължи на „М.“ АД следните
суми: сумата 9078.96 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.02.2009 г. до окончателното и
изплащане, за периода от 14.02.2008 г. до 09.02.2009 г., както и сумата от
552.31 лева разноски по делото, както и сумата за разноски по
изпълнителното производството, за които е издаден изп. лист от 11.02.2009 г.
и за събирането им е образувано изп. дело № 20098680400048, по описа на
*** Р.М. с рег. № *** по описа на К*** с район на действие Окръжен съд
Стара Загора, поради изтекла погасителна давност на вземането.
Ответникът „М.“ АД оспорва иска като неоснователен.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
1. Фактите и обстоятелствата, хронологически били следните:
М. А. Б. и трето за настоящия спор лице (Б.Б.Н.) били страни по
договор за кредит за текущо потребление от 14.11.2006 г. с „Б.Д.С.К.“ АД.
Поради преустановяване на плащанията по договора за кредит, „Б.Д.С.К.“ АД
инициирало съдебни действия, като на 11.02.2009 г. бил издаден
изпълнителен лист по ЧГрД № 220/2009 г., по описа на PC- Казанлък, въз
основа на заповед за изпълнение, с които длъжникът М. А. Б. била осъдена да
заплати сумите, описани в тях. Въз основа на изпълнителния лист и заповедта
за изпълнение било образувано изпълнително дело № 48/2009 г., по описа на
*** Р. Б.М., peг. № *** на К***, с район на действие - ОС Стара Загора.
С договор за прехвърляне на вземания от 27.08.2010 г. всички
вземания на „Б.Д.С.К.“ АД, по договора за кредит били цедирани на ищеца,
който бил новият кредитор по вземанията. Ищцовото дружество било
упълномощено от цедента „Б.Д.С.К.“ АД да уведоми длъжниците за
извършената цесия, поради което на същите било изпратено уведомление и
същото било получено от тях. С оглед осъществената цесия „М.“ АД
депозирало молба по посоченото изпълнително дело при *** Р.М. за
конституирането на дружеството като взискател по него. С оглед на
горепосочените обстоятелства кредиторът „Б.Д.С.К.“ АД бил заличен като
взискател по делото, а „М.“ АД било конституирано като взискател.
В хода на изпълнителното производство, водено от *** Р.М. били
поискани и извършени следните изпълнителни действия по отношение на
ищцата:
- На 17.02.2009 г. била депозирана от взискателя молба за
образуване на изпълнително дело, в която било инкорпорирано искане от
страна на взискателя за налагане на запор върху моторните превозни
средства, собственост на длъжниците, в това число и на М. Б.;
- На 25.02.2009 г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата М. Б.;
- На 26.06.2009 г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата М. Б.;
- На 25.10.2012 г. била депозирана молба от взискателя по
3
изпълнителното дело с искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на М. Б.;
- На 19.04.2013 г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата М. Б.;
- На 19.12.2016 г. била депозирана молба от взискателя по
изпълнителното дело с искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на М. Б.;
- На 04.01.2017 г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата М. Б.;
За периода от 27.02.2017 г., 2018 г., 2019 г., до 26.10.2020 г.
постъпвали суми от запор на трудовото възнаграждение, получавано от М. Б..
Взимайки предвид гореизложеното хронологично обобщение както
на поисканите от взискателя, респективно, извършените от съдебния
изпълнител изпълнителни действия, така и на постъпленията на сумите по
делото, представляващи удръжки от трудовото възнаграждение на М. Б. и
част от изпълнителния способ - запор на трудово възнаграждение, то било
видно, че между всяко едно от тях не бил изтекъл срок по-дълъг от две
години, а още по-малко от 5 години.
2. Относно твърденията, които ищецът излага в исковата молба:
2.1. В исковата молба ищцата твърдяла, че е налице изтекла давност
за вземането на „М.“ АД срещу нея, като сочела за последно действие спрямо
нея налагането на запор върху трудовото й възнаграждение през 2017 г.,
неспоменавайки удръжките, правени вследствие на него в продължение на
четири години след това.
При преценка дали е налице изтекла погасителна давност следвало
да се държи сметка за целите които преследва този институт. Институтът на
давността имал за цел да постигне освобождаване от облигационна
обвързаност, основано на принципа за сигурност на гражданския оборот.
Ставало дума за правен факт, с който законът свързвал определено
потестативно право и правни последици, а именно длъжникът по едно
задължение, станало изискуемо, и по което кредиторът в продължение на
повече от предвидения от законодателя период от време бездейства, да може
едностранно да наложи край на тази своя „вечна“ задълженост. В този смисъл
не можело да се говори за бездействие на взискателя, доколкото извод за
дезинтересиране му от изпълнението не можел да се обоснове в настоящия
случай, предвид, че той получавал, макар и частично изплащане на
задължението.
По отношение на сумите, постъпили по изпълнителното дело суми в
периода 27.02.2017 г., 2018 г., 2019 г., до 26.10.2020 г., в изпълнение на
наложен запор на трудовото възнаграждение: съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В настоящия случай смята, че категорично не може да се говори за
бездействие, доколкото през целия този период взискателят „М.“ АД бил
удовлетворяван от постъпвалите парични суми. Това, че дружеството не
предприело други изпълнителни действия, не означавало, че същото е
бездействало по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това било така, тъй като
4
за взискателя не бил налице правен интерес от изискването на допълнителни
и различни действия по изпълнението, различни от изпълнявания запор, при
положение, че същият е удовлетворяван от сумите, постъпващи от него.
Следвало да се държи сметка за духа на закона, а именно че при
незаинтересованост от страна на взискателя от изпълнителния процес,
последният следвало да бъде прекратен, като в случая не можело да се говори
за дезинтересираност на взискателя. Сумите, постъпили по изпълнителното
дело в същия период 27.02.2017 г., 2018 г., 2019 г., до 26.10.2020 г., в
изпълнение на наложен запор на трудовото възнаграждение, следвало да се
разгледат в контекста на разпоредбата на чл. 116, буква „в“ ЗЗД, съгласно
която „давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение“. Счита, че с всяка постъпила сума, представляваща удръжка от
трудовото възнаграждение на ищеца, се реализира предприетия изпълнителен
способ, поради което и категорично всяка такава сума, сама по себе си
представлява принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 ЗЗД, прекъсва
петгодишния давностен срок и води до започването на нов такъв. Именно
това се казвало и в Тълкувателно решение № 2/2013 г. на Върховния
касационен съд, като се изрично сочело, че „прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
2.2. Не била налице изтекла погасителна давност за процесното
вземане, доколкото същата започнала да тече от 2015 г. с влизането в сила на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ВКС.
Счита, че разрешението в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013
г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС следвало да бъде прилагано от
момента на влизане в сила на това тълкувателно решение, а именно
26.06.2015 г., доколкото до този момент задължително за
правораздавателните органи било Постановлението на пленума на Върховния
съд № 3/1980 г., съгласно което давността за вземането не тече по време на
изпълнителния процес и което едва Тълкувателното решение № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ВКС изрично обявило за загубило сила. След датата на
влизане в сила на тълкувателното решение, а именно на 04.01.2017 г. бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. В., след което до
26.10.2020 г. постъпвали суми от запор на трудовото възнаграждение,
получавано от М. В., респективно това е била датата на последното валидно
изпълнително действие - 26.10.2020 г.
2.3. Счита, че давността за процесното вземане не е изтекла, тъй
като същата била прекъсвана своевременно от взискателя с всяка една от
молбите му, с инкорпорирани искания за изпълнителни действия:
Предвид подаваните молби от страна на взискателя по делото и
5
датите, на които същите били депозирани счита, че и въз основа само на тях
давността за процесното вземане не е изтекла. Сочи съдебна практика.
Когато по изпълнителното дело било направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не можел
да откаже да изпълни искания нов способ - той дължал подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително
дело, тъй като старото било прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсвало давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той
бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вредяло на кредитора, нито ползвало или
вредяло на длъжника. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД било изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение, като давността била свързана с поведението на
кредитора - тя не се влияела от поведението на други лица. Но дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане
в отделно дело нямало значение за прекъсването на давността. Действително
образуването на изпълнително дело не било предприемане на принудително
изпълнение, а канцеларско действие, което следвало предявяването на
изпълнителния лист за изпълнение.
Счита, че с всяка от описаните по-горе молби, давността е
прекъсвана, независимо от това дали е налице перемпция и независимо, че въз
основа на всяка от тези молби не било образувано формално ново
изпълнително дело, респективно давността за процесното вземане би изтекла
най-рано на през 2025 г. и то единствено в случай че същата не бъде
прекъсната.
Счита, че давността за всички суми по процесния изпълнителен лист
е общата петгодишна такава.
За процесния договор важали всички общи положения на закона и
практиката, приложими при договорите за банков кредит. Едно от
относимите и задължителни при всички кредити положения било правилото,
че вноските по банковия кредит са частични плащания по едно цялостно
задължение, а не периодични такива, за да тече за тях тригодишната давност.
Налице било едно неделимо плащане, за което с оглед свободата на
договаряне кредиторът се съгласявал да бъде разсрочено във времето и което
не превръщало вземането в периодично.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен. претендира за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представените заповед № 109 от
11.02.2009 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ и
изпълнителен лист от 11.02.2009 г., издадени по ЧГрД № 220/2009 г. по описа
на Районен съд Казанлък, че срещу ищцата и трето неучастващо по делото
лице – Б.Б.Н. е била издадена заповед за незабавно изпълнение и
6
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК по вземане на „Б.Д.С.К.“ ЕАД
солидарно срещу двамата длъжници, за следните суми: 9 078.96 лева –
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считно от
10.02.2009 г. до окончателното изплащане, сумата от 1253.37 лева
,представляваща договорна лихва за периода от 14.11.2006 г. до 09.002.2009
г., лихва в размер на 583.13 лева за периода от 14.02.2008 г. до 09.02.2009 г. и
разноски в размер на 531.31 лева.
От представеното изпълнително дело № № 48/2009 г., по описа на
*** Р. Б.М., peг. № *** на К***, с район на действие - ОС Стара Загора се
установява, че същото е било образувано от 17.02.2009 г. по молба на
кредитора „Б.Д.С.К.“ ЕАД срещу двамата длъжници. В молбата е било
поискано проучване на имущественото състояние на длъжниците и е била
делегирана възможността съдия-изпълнителят да определя изпълнителния
способ на основание чл. 18 от З***. По делото са направени запитвания до
различни институции във връзка с възложеното проучване и със запорно
съобщение изх. № 860/25.02.2009 г. върху трудовото възнаграждение на
ищцата в ОУ „Х.Б.“с. Ю. е бил наложен запор. На 25.02.2009 г. на ищцата е
била връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ). Няма данни по
наложения запор пи този работодател по изпълнителното дело да са
постъпвали суми. С молба вх. № 3750 от 14.11.2010 г. ответникът е поискал
да бъде конституиран в качеството на взискател по изпълнителното
производство поради сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) с
кредитора „Б.Д.С.К.“ ЕАД. Ищцата е била уведомена със съобщение изх. №
5289 от 25.11.2010 г., връчено та 30.11.2010 година. Със запорно съобщение
изх. № 2070/19.04.2013 г. върху трудовото възнаграждение на ищцата в
Община К. е бил наложен запор. От преводните нареждания, приложени по
делото се установява, че на ответника – взискател са били изплащани суми,
събрани от трудовото възнаграждение на ищцата на 06.06.2013г., 03.07.2013г.,
05.08.2013 г., 05.09.2013г., 04.10.2013г., 07.11.2013г.,12.12.2013г., 05.02.2014г.
Със запорно съобщение изх. № 77/04.01.2017 г. върху трудовото
възнаграждение на ищцата в „А.“ АД К. е бил наложен запор. От
извлеченията за движение на постъпили суми по изпълнителното дело се
установява, че на ищцата са правени удръжки от трудовото възнаграждение в
периода от 09.03.2017г. до 27.07.2021г., като по делото са представени и
съответните преводни нареждания. С постановление от 15.02.2022 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 от
ГПК, вдигнати са наложените запори.
Въз основа на така установената и въз приета фактическа
обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК предвижда защита на длъжника
по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз
основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния
установителен иск по чл. 439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да
се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно
чл.439, ал.2 ГПК. В настоящия случай ищецът основава иска си с изтекла
погасителна давност след образуване на изпълнителното производство като
7
сочи общите давностни срокове, предвидени за различните вземания, отделно
– позовава се на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно която
изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят в продължение
на две години не е поискал извършване на изпълнителни действия.
Искът е неоснователен. Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този
момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако
вземането е установено със съдебно решение съгласно по арг. от 117, ал. 2 от
ЗЗД. Задължението на ищеца е установено със заповед за изпълнение на
задължение въз основа на документ, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, за
която не се спори, че е влязла в законна сила през 2009 г., доколкото ПДИ е
била връчена на 25.02.2009 г. и не се твърди ищцата да е подавала възражение
срещу нея в двуседмичен срок съгласно предходната редакция на чл. 414 ал.2
от ГПК. Без правно значение е дали е текла и в какъв период давност от
възникване на вземането до образуване на съдебното производство, предвид
факта, че ищецът – тогава длъжник, не е възразил, т.е. вземането е съдебно
установено. В тези случаи давността винаги е петгодишна съгласно по-горе
разпоредба. Ответникът – понастоящем взискател, установи с представеното
изпълнително дело, че давността е прекъсвана, по делото са предприемани
действия по принудително изпълнение, след всяко от които започва да тече
нова давност. Отделно от това, според съда до приемане на ТР № 2/26.06.2015
г. не е текла погасителна давност поради наличието на висящо изпълнително
производство и в съответствие с действащото до този момент ППВС №
3/18.11.1980 г. След 26.05.2025 г. е било извършвано изпълнително действие
по принудително събиране на вземането чрез наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата до 27.07.2021 г., т.е. след прекратяване на
принудителното изпълнение започва да тече новият петгодишен срок, който
към настоящия момент не е изтекъл.
Ответникът претендира разноски и такива му се следват на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ето защо следва да се осъди ищеца да заплати
на ответника разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300
лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. А. В. с ЕГН ********** от дело
Д., община К., област П., ул. **** ** за признаване за установено по
отношение на „М.“ АД с ЕИК ********, седалище и адрес на управление град
С., ул. „Г.С.Р.“ №*** законен представител В.С., че М. А. В. не дължи на „М.“
АД следните суми: сумата 9078.96 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2009 г. до окончателното и
изплащане, за периода от 14.02.2008 г. до 09.02.2009 г., както и сумата от
552.31 лева разноски по делото, както и сумата за разноски по
изпълнителното производството, за които е издаден изп. лист от 11.02.2009 г.
и за събирането им е образувано изп. дело № 20098680400048, по описа на
*** Р.М. с рег. № *** по описа на К*** с район на действие Окръжен съд
8
Стара Загора, поради изтекла погасителна давност на вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. А. В. с ЕГН ********** от дело Д., община К., област
П., ул. **** **да заплати на „М.“ АД с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление град С., ул. „Г.С.Р.“ №*** законен представител В.С., деловодни
разноски в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9