Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1340
от
05.07.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Бургас, втори
състав, на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Б. Ч. като разгледа
докладваното от съдия Христов
административно дело номер 922 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.Д.М. ***, чрез адв. И.Й. от Адвокатска колегия ***** със съдебен адрес ***, офис ** против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по заявление УИН: 02/040716/14573 за кампания 2016 год. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорения мълчалив отказ е неправилен и незаконосъобразен, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. И.Й. от **** поддържа жалбата по заявените доводи, не ангажира доказателства, различни от административната преписка, представя писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорване – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от ст.юрисконсулт М. Л.-Т., в качеството й на процесуален представител на ответника, в която оспорва жалбата и формулира искане за отхвърлянето й. Не ангажира доказателства, различни от административната преписка, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След като прецени твърденията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В случая се оспорва мълчалив отказ, поради което, допустимостта на жалбата
следва да се прецени в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК. От
доказателствата по делото се установява, че с искане вх. № 01-020-6500/2727#1/ 02.02.2018
год. Д.Д.М. е сезирал Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с искане за отговор, дали ще получи плащане по
Марка 10 за 2016 год. или не. В относимия нормативен
акт - Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. липсва норма, в която да е указано, в
какъв срок след депозиране на искането следва да се произнесе административния
орган, поради което следва да се приложи общата хипотеза на 57, ал. 1 от АПК –
14-дневен срок. В случая, в посочения 14-дневен срок от постъпване на искането,
административния орган не се е произнесъл с нарочен акт, поради което и в
съответствие с чл. 58, ал. 1 от АПК е налице мълчалив отказ. Съгласно чл. 149,
ал. 2 от АПК, мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в
едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния орган е бил
длъжен да се произнесе. В настоящия случай, административния орган е следвало
да се произнесе в 14-дневен срок от депозиране на искането, т.е. до 16.02.2018
год. Непроизнасянето в така посочения срок съставлява мълчалив отказ, който в
съответствие с цитираната разпоредба на чл. 149, ал. 2 от АПК може да се оспори
в едномесечен срок, т.е до 16.03.2018 год. Видно от приложената по делото
жалба, същата е депозирана чрез административния орган до съда на 15.03.2018
год. – в преклузивния едномесечен срок. Жалбата изхожда от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, същата отговаря на изискванията по
чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят Д.Д.М. е регистриран земеделски производител с УРН: 512280. М. е депозирал пред Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) Общо заявление за подпомагане с УИН 02/090715/06294 на 13.05.2015 г. В Заявление за подпомагане 2015 Форма за физически лица от 14.06.2015 год. е формулирано искане за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната сред – зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); Агроекология и климат (Мярка 10) и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1). Към това заявление М. е подписал Общи декларации; Декларация за запознаване с определенията за нередност; Декларация за обработване на личните данни и др. Към заявлението е приложен и План за управление на земеделски площи по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, агроекологична дейност Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи (чл. 36, ал. 1, т. 1), код АК6 на ЗП Д.Д.М.,***, ЕКАТТЕ 06553, УНР 512280. Приложени са също копие от личната карта на заявителя, писмо от „Обединена Българска Банка“ с посочена банкова сметка, ***е на жалбоподателя и копие от диплом на агроном И. Михов Иванов.
По повод така подаденото Общо заявление за подпомагане за 2015 год., с
Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/3141 от 13.05.2016 год. на
Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, жалбоподателя Д.М. е уведомен, че на
основание чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г. и в резултат на извършените административни проверки по декларираните данни
в подаденото заявление за подпомагане с УИН: 02/090715/06294, същия е одобрен
за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекологие и климат“, като от приложената към писмото
таблица за одобрените и неодобрени за участие площи е видно, че от общо
декларираните площи по направлението 109.18 ха са одобрени 109.18 ха. С
Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/2835 от 03.02.2018 год. на
Зам.изпълнителния директор на ДФЗ, Разплащателна агенция (РА), жалбоподателя е
уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, като конкретните
данни за извършените плащания са описани в таблица към писмото. От ангажираните
от жалбоподателя доказателства, в т.ч. и разпечатка на извършените плащания за
кампания 2015 год. се установява, че плащания са извършени по всички мерки за директни
плащания, по които М. е кандидатствал. Установява се, че по мярка „Агроекология и климат“ (М 10), направление „Контрол на
почвената ерозия“, от заявена за подпомагане сума в размер на 67 263,29
лева, оторизирана и изплатена е сумата от 66 228,28 лева.
Междувременно, на 20.04.2016 год., Д.М. е подал Общо заявление за подпомагане за кампания 2016 год., което е прието с УИН: 02/040716/14573. Видно от приложените Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 е констатирана грешка – заявена е по-голяма площ в сравнение с допустимата за дадена геометрия (слой „Обединени кадастри с правно основание“). Посочени са 5 БЗС-та, които надвишават площта по ЕКАТТЕ. Във връзка с констатираната грешка, жалбоподателя е депозирал обяснителна записка, в която е разяснил, че посочените грешки в общото заявление за подпомагане за 2016 год., относно АЕП (мярка 10) се дължат на отпаднало правно основание за парцелите. Към заявлението за кампания 2016 е приложен и План-коригиран за 2016 за управление на земеделските площи по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, агроекологична дейност Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи (чл. 36, ал. 1, т. 1), код АК6 на ЗП Д.Д.М.,***, ЕКАТТЕ 06553, УНР 512280. Попълнено е и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2016 – „Заявление за плащане“, Общи декларации и декларации, задължителни за участие по направление „Контрол на почвената ерозия“, както и декларация за обработка на лични данни. Към заявлението с УИН: 02/040716/14573 е приложен и Договор за контрол от 15.12.2015 год., сключен между ЗП Д.Д.М., като възложител и „Аустрия Био Гаранти ГмбХ“, представлявано в България от ТП „Австрия Био Гаранти“, по силата на който възложителя възлага на АБГ контрола и/или сертифицирането на дейността на ЗП и по-конкретно – Био-контрол съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 год. във валидната му редакция. Към договора е приложено и Потвърждение на договор, което е издадено в уверение на това, че ЗП Д.Д.М. стопанисва животни с описани ушни марки, които отглежда в система на контрол. Животните се отглеждат в животновъден обект с рег. № 8282-0030, находящ се в с. ****, УПИ ІІ-156 в кв. 20 по плана на с. *****, общ. ****. В заявлението за подпомагане 2016, форма за физически лица, от заявените през 2015 год. схеми и мерки за подпомагане е отпаднала Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), като допълнително са заявени Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СКЮ) и Биологично земеделие (Мярка 11). С Уведомително писмо вх. № 02-020-6500/9199/30. 12.2016 год., жалбоподателя М. е уведомил Директора на ДФЗ, ОД Бургас, че във връзка с отстраняване на технически грешки от сертифициращия орган Австрия Био Гаранти клон България е попълнено и подадено Заявление за редакция на въведени данни в „система за въвеждане на данни от външни институции“, което заявление е приложено към уведомителното писмо.
Независимо от така комплектованото и депозирано
заявление с УИН: 02/040716/14573, жалбоподателя не е получил уведомление за
това дали е одобрен или не за участие
по направление „Контрол на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекологие
и климат“. С оглед на това, с писмо вх. № 02-020-6500/2727 от 30.11.2017 год. М.
е поискал информация за евентуално плащане по Мярка 10 „Агроекология
и климат“, като с писмо изх. № 02-020-6500/20.12.2017 год. е бил уведомен, че
процесът на задължителните административни проверки не е завършил.
Предвид горното, Д.Д.М. е депозирал до Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ
Искане с вх. № 02-020-6500/2727#1/02.02.2018 год. искане, в което е настоял за
получаване на незабавен отговор дали ще получи компенсаторно плащане по Мярка
10 за 2016 год. и ако не – защо. В мотивите на това искане, жалбоподателя е
посочил, че за 2016 год. е извършена пълна проверка на цялото стопанство,
включително и теренна проверка от Техническия инспекторат на РА и Кръстосано
съответствие от други контролни органи, без да бъдат установени несъответствия,
за което е представил и съответния документ – Доклад за проверка на площи,
удостоверяващ резултатите от извършена в периода 15.11.2016 год. до 23.11.2016
год. проверка на място. В тази връзка, в искането е заявено, че липсва причина,
поради която административните проверки за 2016 год. да не са приключени към м.
януари 2018 год., като сроковете за плащане на 2016 год. отдавна са изтекли.
По така депозираното искане за плащане, административния орган не е взел отношение, нито се е произнесъл, поради което, Д.М. е приел наличието на мълчалив отказ, който е оспорил, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че по повод подадено за 2015 год. Заявление за подпомагане с УИН: 02/090715/06294, с писмо от 13.05.2016 год. на ДФЗ са одобрени всички декларирани площи по заявените за подпомагане схеми и мерки, в т.ч. и по направление „Контрол на почвената ерозия“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“, а с писмо от 03.02.2018 год., жалбоподателя е уведомен за извършената оторизация и изплатено финансово подпомагане. По въпросната Мярка 10, от поискана сума в размер на 67 263,29 лева е оторизирана и реално изплатена сума в размер на 66 228,28 лева, който факт според жалбоподателя обосновава извода, че същия е изряден земеделски производител, който изпълнява поетите ангажименти, за което е получил и дължимите плащания за кампания 2015 год. Заявено е също твърдение, че както през 2016 год., така към края на годината, а и към момента са поддържани одобрените площи в състояние, каквото е установено за кампания 2015 год., което обстоятелство се установява от извършената на място проверка в периода 15.11.2016 год. – 23.11.2016 год., резултатите от която са обективирани в приложен към жалбата доклад на Техническия инспекторат на ДФЗ. От доклада за извършена проверка на място от Техническия инспекторат на ДФЗ се установява, че от 118,74 ха, декларирани и одобрени за участие в мярката площи за подпомагане с код на дейност – АК6 „Контрол на почвената ерозия“ са в размер на 118,28 ха, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като минималните недопустими площи са в размер на 0,46 ха. В жалбата също е заявено, че видно от приложеното извлечение от индивидуалната справка за кампания 2016 год., всички останали схеми и мерки са изплатени, с изключение на плащанията по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, която дори не фигурира в справката. В заключение, жалбоподателя се е позовал и на чл. 75 от Регламент № 1306/2013 год., въвеждащ задължение за Разплащателната агенция да извърши окончателно плащане за кампания 2016 год. в периода 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, която в случая е 2017 год.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания мълчалив отказ, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен при
нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ на
административен орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася
по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право, като изхожда от
предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи
искането. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, която
приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв. Ето защо, настоящият състав
счита, че при преценка материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив
отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на
предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за извършване на поисканото
плащане по Общо заявление за подпомагане с УИН: 02/040716/14573 за кампания
2016 по Мярка 10 „Агроекология
и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“.
Държавният фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно разпоредбата на чл.11а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителния директор на фонда е изпълнителен директор на РА, вкл.организира и ръководи дейността и представлява РА, съгласно нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП. В този смисъл,
Изпълнителният директор на ДФЗ – РА се явява материално, териториално и
функционално компетентен да издава актове от категорията на поискания със
заявлението за подпомагане с УИН: 02/040716/14573 за кампания 2016 год. Такова
произнасяне към момента на подаване на сезиращата съда жалба, ответния
административен орган е дължал, но не е произнесъл, нито е налице плащане, каквото
липсва и към момента на приключване на съдебното дирене.
По мнение на настоящия съдебен състав, мълчаливия отказ в това производство е недопустим. За изпълнение на своите функции разплащателната агенция поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), на основание Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна автоматизирана система, в която се регистрират заявленията за подпомагане по съответните схеми и мерки и посредством която се извършват административни проверки по заявленията.
Република България, като член на Европейския съюз, е въвела в законодателството си изискванията на директивите и регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика (ОСП) на съюза и относно схемите и правилата за единно плащане.
Приложение намират Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), Наредба № 105 от
22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване
на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105)
и Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г.
Съгласно чл. 32, ал. 1
от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане подават до териториалните
структури на Разплащателната агенция заявления за подпомагане по образец.
Процедурата започва с извършване на административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите, каквото е изискването на чл. 43
във вр. чл. 37 от
ЗПЗП. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗПЗП, Разплащателната агенция проверява заявленията за
подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37, който от своя страна предвижда, че
интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените
заявления за подпомагане и проверки на място. Условията и реда за подаване на
заявленията и етапите на производството са уредени в Наредба № 5 от 27.02.2009
г., както и в специалните наредби, относими към
подпомагането по конкретна мярка или схема. Заявените от жалбоподателя Д.М. със
заявлението му с УИН: 02/040716/14573 за
кампания 2016 год. схеми и мерки на подпомагане са сред посочените в чл. 1 ал. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., в т.ч. и регламентираната в т. 25 - мярка 10 „Агроекология и климат“ (Мярка 10). В тази Наредба са регламентирани различните
етапи от административното производство по издаване на краен акт на
Разплащателната агенция за одобряване или отказ за изплащане на субсидия по
изброените в нея схеми и мерки за директни плащания. В резултат на извършените
проверки, административният орган може да изпрати на кандидата уведомително
писмо за отстраняване на установени нередности, като му определи срок за това,
който може да бъде и удължаван. Разпоредбите на чл. 17 ал. 1 и 2 от Наредбата, предвиждат, че когато при извършване на кръстосани
проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите)
на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които
са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания. Уведомителните
писма съдържат таблица за установените застъпвания. Кандидатите, получили
уведомителни писма за установени застъпвания, могат да получат от съответната
ОПСМП карта за всяко установено застъпване. Изрично произнасяне от ДФЗ-РА се
изисква и за финансовото подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат“ (Мярка 10), каквото подпомагане е заявено от жалбоподателя М.. В
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. изрично е указано, че Държавен
фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, изпраща на земеделските стопани
уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие на площи животни по
мярка 10 „Агроекология и климат“, в срок до 30 ноември
на годината на подаване на „Заявление за подпомагане, а в ал. 4 на чл. 52 от
същата наредба е предвидено задължението за ДФЗ-РА писмено да информира
земеделските стопани за изплатената им финансова помощ. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, съгласно който, плащанията
по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват
в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година
От анализа на цитираните
разпоредби се обосновава извод съгласно който, производството по финансово
подпомагане по мерки и схеми на общата селскостопанска политика на ЕС е
регламентирано като сложен фактически състав, етапите от който се развиват
последователно във времето след подаване на общото заявление за подпомагане.
При така описаната сложна процедура, съда намира, че административното
производство, образувано по заявление за подпомагане при условията и по реда на
ЗПЗП, задължително приключва с акт - издаването на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената
за плащане сума, респективно размера на наложените намаления и/или санкции.
Това уведомително писмо в общия случай подлежи на обжалване по административен
и съдебен ред. За административния орган, който е сезиран със заявление за
подпомагане по реда на ЗПЗП, както е настоящия случай възниква задължение за
произнасяне с изричен акт, какъвто по заявлението за 2016г на Д.М., в частта мярка
10 „Агроекология и климат“ не е налице.
В случая административния орган е
надлежно сезиран със заявление за подпомагане с Входящ номер 18245138 от
20.04.2016 год. и е получило УИН: 02/040716/14573. От представените по делото
доказателства се установява, че по така подаденото заявление са извършени
указаните в цитираните по-горе норми проверки. Този извод се подкрепя от
приложения по делото формуляр за Резултати от автоматични проверки на
въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания
2016, както и от Доклад за проверка на площи, обективиращ
извършената на място проверка в периода 15.11.2016 – 23.11.2016 год.
Действително, в чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 е указано, че Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на
годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и
проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Анализът на тази норма
обосновава извод, че административните проверки предхождат проверките на място,
поради което, в настоящия случай, обстоятелството, че има доказателства за
извършена проверка на място, предполага извършените вече административни проверки.
Аргумент в тази насока е и факта, че по същество, проверките на място следва да
обосноват, респ. да отхвърлят определени констатации, формирани въз основа на
административните проверки. Друг довод, който също би могъл да се приеме като
индиция за приключили изцяло проверки (в т.ч. административни и на място) е
обстоятелството, че с Общото заявление за кампания 2016 год. Д.М. е
кандидатствал за подпомагане по 5 схеми, 2 мерки и 1 компенсаторно плащане в
планински район. От приложеното към жалбата извлечение от индивидуалната
справка за 2016 год. се установява, че по всичките пет схеми, по мярка „Биологично
земеделие“ (М11) и компенсаторното плащане за планински район, ДФЗ-РА е
извършил плащане, като единствено по Мярка 10 – „Агроекология
и климат“ не е извършено плащане, като въпросната мярка изцяло липсва в
приложеното извлечение. Обстоятелството, че по всички други схеми и мерки има
извършено плащане следва да се приеме като безспорен аргумент за приключили
проверки. В тази връзка, настоящия съдебен състав не споделя доводите, развити
от процесуалния представител на ответника в съпроводителното писмо, с което е
изпратена жалбата, ведно с цялата административна преписка. В това писмено
становище, в съответствие с разпоредбата на чл. 75, § 2 от Регламент (ЕО) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 е
развита тезата, че плащанията не се извършват преди да са приключили проверките
за допустимост, които държавите-членки трябва да осъществят. По повод така
развитите доводи, настоящия съдебен състав намира за нужно да посочи, че от
страна на ответния административен орган нито е заявено твърдение, нито са
ангажирани конкретни доказателства, от които да се обоснова извод за извършващи
се и неприключили към момента проверки, които да съставляват пречка за
извършване на плащане по смисъла на чл. 75, § 2 от Регламент 1306/2013. Нещо
повече, пълния текст на частично цитираната норма указва, че посочените в
параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията
за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74.
От своя страна, в чл. 74, § 1 от Регламента е указано, че в съответствие с член
59, чрез разплащателните агенции или упълномощените да действат от тяхно име
органи държавите членки извършват административни проверки на заявлението за
помощ, за да проверят дали то отговаря на условията за предоставяне на помощ.
Тези проверки се допълват от проверки на място. Така цитирания текст подкрепя
развитите по-горе мотиви, съгласно които проверките на място са последващи след административните проверки, поради което,
наличието на извършена вече проверка на място следва да се приеме като довод за
приключилите административни проверки.
Както вече се посочи, в
разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 год. е указано, че
плащанията се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата
календарна година. В конкретния случай, по повод подаденото Общо заявление за
подпомагане за кампания 2016 плащане е следвало да бъде извършено до 30.06.2017
год. От анализа на приложените по делото доказателства се установява, че не
само липсва извършено плащане в указания период по Мярка 10 – „Агроекология и климат“, но от страна на ДФЗ-РА липсва дори изпратено
уведомително писмо за одобрените и неодобрените за подпомагане площи по реда на
чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
С оглед горното, съда приема, че
в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт -
за одобрение, респ. за отхвърляне на заявлението за подпомагане, а при формиран
отказ за подпомагане - да посочи писмени мотиви за това. Този въпрос не може да
бъде решен от съда вместо административният орган Държавен фонд „Земеделие“ -
Разплащателна агенция, на който единствено е признат статут на национален
компетентен орган за администриране и осчетоводяване на средствата от
Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз.
Разплащателната агенция е единствена специализирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на Общата селскостопанска политика.
Естеството на възникналия спор не позволява решаването му по същество направо
от съда, който не може да се произнесе вместо административния орган.
По изложените мотиви жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения мълчалив отказ, като неправилен и незаконосъобразен следва да се отмени. Предвид това и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на органа за продължаване на производствените действия и постановяване изричен акт по подаденото от Д.Д.М. Общо заявление за подпомагане за 2016г с УИН: 02/040716/14573 по Мярка 10 – „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, за което следва да се определи 14 дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в
процеса. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора пред
настоящата инстанция,съда намира, че в полза на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 1 510,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса и 1 500,00
лева адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита
и съдействие. В депозираната на 13.06.2018 год. молба от процесуален
представител на ДФЗ е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема така направеното възражение за
неоснователно, доколкото минималното адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в съответствие с материалния интерес
(сумата от 66 228,28 лева, каквато е била заплатена за кампания 2015)
значително надвишава договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500,00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по заявление
УИН: 02/040716/14573 за кампания 2016 год., подадено от земеделския
производител Д.Д.М. *** с УРН: 512280.
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по заявление УИН: 02/040716/14573 за кампания 2016 год., подадено от земеделския производител Д.Д.М. *** с УРН: 512280 в частта по Мярка 10 – „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“ в съответствие с развитите по-горе мотиви, като ОПРЕДЕЛЯ за това 14-дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. ****, бул. „****“ № *** да заплати на Д.Д.М. *** сумата от 1 510,00 (хиляда петстотин и десет) лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.