№ 5131
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110213400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-017250 от 23.08.2021г.,
издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед per. № 81213-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП е наложена на Х. М. Х., ЕГН ********** глоба в размер на 100лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б.В от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал Х., който го обжалва в срок чрез адв. Х.. В жалбата се
съдържат оплаквания, че е налице несъответствие между изложената фактическа обстановка
и дадената правна квалификация, че АУАН бил нечетлив, като не са описани
обстоятелствата във връзка с нарушението и доказателствата, които го потвърждават.
Оспорва извършването на нарушението. Моли за отмяна на НП, претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. А., която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата аргументи,
претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
1
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 03.06.2021 г. около 18:40 жалбоподателят Х. управлявал лек автомобил СИТРОЕН
Ц4 КАКТУС с per № СВ****АС, в гр.София по бул. Петко Ю.Тодоров с посока на
движение към центъра, и на кръстовището с ул.Мидия настъпило ПТП с л.а. Акура ЕЛ с рег.
№СВ****РР, управляван от свидетелката Е.. Последната излязла от автомобила си и отишла
до автомобила на жалбоподателя Х., който слязъл от него и двамата разговаряли, като
стигнали до съгласие, че именно свидетелката Е Е. е виновна за настъпилото ПТП, но
жалбоподателят заявил, че няма бланка за двустранен констативен протокол за ПТП и Е.
отишла до автомобила си, за да вземе своята. Двамата водачи се разбрали да посочат именно
свидетелката Е. като виновен водач в протокола, тъй като постигнали съгласие за механизма
на ПТП. Е. взела бланка за протокол от автомобила си и се запътила към автомобила на Х.,
където да попълнят данните на водачите, но установила, че водачът е напуснал
местопроизшествието. Тогава Е. се обадила на тел.112 и изчакала идването на служителите
на ОПП СДВР, като на място пристигнал В. Г., младши автоконтрольор, който изготвил
докладна записка.
По данните, съобщени от свидетелката Е., Х. бил установен, призован в ОПП СДВР и
му бил съставен АУАН№ АВ221056/ 26.07.2021 г. от свидетеля Ц.. В АУАН липсвали данни
дали между водачите имало разногласия, респективно имало ли е или не съгласие във връзка
с обстоятелствата, свързани с ПТП. Х. попълнил и декларация
В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от Х. не постъпили възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-017250 от 23.08.2021г. от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК
СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед per. №
81213-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, за нарушение на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена на Х. М. Х., ЕГН **********
глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение
на чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП.
В НП за разлика в АУАН било посочено, че между водачите имало разногласия
във връзка с обстоятелствата на ПТП, обстоятелства, които не били описани в АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Ц. и Е., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: АУАН, НП,
декларация от водача на товарния автомобил , декларация на Х., скица на ПТП, протокол за
ПТП, справка картон на водача, заповед от 28.10.2019г, заповед от 02.12.2021г. и другите,
2
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
свидетелката Е., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се
подкрепят от другите събрани по делото доказателствени материали. От тях се установяват
по несъмнен начин действията на водачите след настъпване на ПТП, разговора между тях,
постигнатото съгласие във връзка с вината за настъпилото произшествие и действията на Х.
след разговора му с Е.. От показанията на тази свидетелка с категоричност се установява, че
е било постигнато съгласие за механизма на ПТП, поради което съдът приема, че вмененото
в отговорност на жалбоподателя нарушение не е извършено.
Съдът дава вяра и на показанията на служителя на ОПП СДВР Ц., от чиито показания
се установяват обстоятелства във връзка със съставяне на АУАН впоследствие. Свидетелят
не е очевидец на ПТП и показанията му не изясняват обстоятелства във връзка с неговия
механизъм.
Останалите доказателства са непротиворечиви и по-подробен анализ не се налага.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че с оглед приетата фактическа обстановка нарушението не е
доказано, а в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, макар АУАН и НП да са издадени от компетентни
органи и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Относно нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП предвижда задължение
при настъпили само имуществени вреди от ПТП и ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
За да е осъществено нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДвП трябва: 1.
да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само имуществени вреди; 3.
между участниците в ПТП да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него; 4.
нарушителят да е напускал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни дадените
указания. Освен това от субективна страна е необходимо нарушителят към момента на
извършване на деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна; да е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и да е искал настъпването на
обществено-опасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е
могъл да ги предотврати /доколкото административно-наказателната отговорност може да
бъде ангажирана и при умишлени, и при непредпазливи деяния от страна на нарушителя/.
3
В случая не се установи нито от показанията на свидетелката Е., нито от други
доказателствени източници между участниците в ПТП да е имало разногласия. Напротив
съгласие за вината на Е. е било постигнато, респективно този състав на административно
нарушение е неприложим в случая и такова нарушение не е извършено, доколкото се
изисква между участниците да има разногласия, т.е. да няма съгласие за механизма на ПТП
и действията на кой водач са причина за неговото настъпване. В този смисъл по-скоро става
въпрос за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗДвП, който текст предвижда, че ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. В случая жалбоподателят Х. не е изпълнил задължението си да попълни
двустранен констативен протокол, но съдът не би могъл да преквалифицира нарушението,
доколкото то съдържа съвсем различни признаци от обективна страна, които нито в АУАН,
нито в НП са намерили отражение.
Отделно от това липсват каквито и да било фактически твърдения АУАН, че
между участниците е имало разногласия или несъгласие, каквито обстоятелства са посочени
едва в НП, което е съществено процесуално нарушение поради липсата на тъждественост
между възприетата с АУАН фактическа обстановка и тази, приета от АНО в НП. В АУАН е
посочено, че водачът напуска местопроизшествието и не уведомява органите на МВР, което
в никой случай не са инкриминирани факти, навеждащи на нарушение по цитираната
разпоредба, доколкото липсва описание на съществен елемент от обективната
съставомерност на нарушението – липсата на съгласие. Липсва припокриване между
установените в АУАН фактически положения и дадена правна квалификация на
нарушението в НП, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП в
тази част и на това основание. Недопустимо е за пръв път в НП да се навеждат факти,
свързани с липата на съгласие за причините на ПТП. Доколкото АУАН е съставен в
нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН при непълна обстоятелствена част, е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е накърнило правото на защита на Х. да разбере
за какво нарушение му е повдигнато обвинение, респективно не е могъл да се защити в
пълен обем при положение, че едва с НП са му вменени факти, че липсва съгласие за
механизма и вината на ПТП. Чл. 53, ал.2 от ЗАНН не може да намери приложение в случай,
че в АУАН фактическата обстановка не отразява всички елементи от обективната
съставомерност на нарушението.
Основен аргумент за отмяна на НП е обстоятелството, че нарушението не е
извършено, за което са събрани категорични доказателства, съдържащи се в гласните
доказателствени средства, а именно в разпита на свидетелката Е., която многократно заяви,
че съгласие, че именно тя е виновна за ПТП е било постигнато, което с категоричност
изключва наличието на нарушение по посочения в АУАН и НП текст от ЗДвП.
Поради тези съображения НП страда от пороци, които както поотделно, така и в
своята съвкупност налагат неговата отмяна в цялост.
4
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира 300 лева адвокатско
възнаграждение, чието плащане е доказал, респективно същото следва да му бъде
присъдено.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 116ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-017250 от 23.08.2021г.
издадено от Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед per. № 81213-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП е наложена на Х. М. Х., ЕГН ********** глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.3 б.В от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на АНА Х. М. Х.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева – разноски пред СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София-
град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5