№ 508
гр. Варна, 03.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Д.
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Д. Търговско дело №
20243100900051 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:08 часа се явиха:
ИЩЦАТА Т. Н. А., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат С. С. от Адвокотска колегия - София, редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗК „ЛЕВ ИНС АД,
редовно призован, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. И. Г., редовно призован, явява се лично, депозирал
заключението в срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л. И. М., редовно призован, явява се лично, депозирал
заключението в срока по чл. 199 ГПК.
СВИДЕТЕЛКАТА Л. С. Д., нередовно призована, призовка не е изпратена, с
оглед липсата на доказателства за внесен депозит.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и
след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК докладва предварителните
въпроси съобразно разпоредителното заседание съобщено на страните,
ведно с проекта за устен доклад.
АДВ. С.: Поддържам исковата молба. Запознат съм с доклада и нямам
възражения по същия.
АДВ. В.: Оспорвам исковата молба, като поддържам депозирания
отговор. Запознат съм с доклада и нямам възражения по същия.
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА УСТЕН ДОКЛАД,
приложен към Определение № 815 от 17.06.2024 година.
АДВ. С.: Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с исковата молба писмени документи.
АДВ. В.: Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото
представените с исковата молба писмени документи.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба, отговора на
исковата молба и допуснати до приемане писмени документи следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
исковата молба писмени документи: констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2035/06.10.2023 г., издаден от СПП при ОД на МВР -
Варна - заверено копие; снимка от гугълмапс на мястото на ПТП; епикриза с
ИЗ №10975/2023 г., издадена от МБАЛ „Света Анна - Варна" АД - заверено
копие; молба вх.№ 10518/30.10.2023 г.; Молба с вх. № 29.01.2024 г.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 23718/25.09.2024 г. заключение по
допуснатата съдебномедицинска експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността
му, както следва:
2
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. И. Г., 74 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам заключението си.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. В.: При обсъждане на
данните съм отразили, че е налице счупване на тялото на първия поясен
прешлен без данни за увреждане на нервните тъканни разположения в
гръбначно-мозъчния канал и по отношение на питането Ви за разяснения на
написаното, ще отговоря следното: счупването на тялото на първия поясен
прешлен представлява нарушение в структурата на тялото на костта на самия
поясен прешлен. В гръбначно-мозъчния канал се намира гръбначният мозък и
нерви, като на съответните нива излизат гръбначно-мозъчните нерви към
съответните органи и към двигателната система. Засегната е костта без да се
увредени на това ниво нервните тъкани.
Констатирал съм хронична бъбречна недостатъчност, ошипяване,
обездвижване, като на питането Ви дали тези хронични заболявания, вкл. и
възрастта на пострадалата са удължили възстановителния период, съответно
субективно й възприятие за изпитване на болка, ще кажа, че тези хронични
заболявания имат значение за продължителността на възстановителния период
и определено го удължават.
Бъбречната хронична недостатъчност, която съм констатирал, ще кажа,
че тя няма отношение към това страдание. Няма реално значение към
механизма на травмата. На въпроса дали и към усещането за болка има
отношение, ще кажа, че болковият синдром, който определен от счупването на
тялото на първи поясен прешлен и околните увреждания нямат отношение
към бъбречната недостатъчност. Болковият синдром не е по-изразен или по-
малко изразен.
Към момента на прегледа съм констатирал, че движенията са възможни,
но са ограничени, като това ограничение е свързано с травмата, с
обездвижването във връзка с травмата, но за това допринасят и хроничните
заболявания.
3
АДВ. В.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: На въпроса Ви дали
тези предхождащи заболявания на ищцата са обичайни за възрастта й и колко
често подобни заболявания, свързани с ошипяване се срещат при жена на
нейната възраст, ще отговоря, че зависи много от начина на живот – от
физическото натоварване, от трудовата дейност, бита, но обичайно в тази
възраст се наблюдават такива заболявания и то в немалък процент в различна
степен на изразеност. Мога да кажа, че в половината от случаите намират
подобни изменения в костните структури на гръбначния стълб.
По отношение на това дали при ищцата предхождащите заболявания са
били по-изразени от обичайното, не бих казал, че са значително по-изразени
от обичайното.
На въпроса с какъв период от време се е удължил оздравителният процес
поради въпросните предхождащи заболявания, ще отговоря, че може да се
определи като не по-малко от 30 %. Т.е. 30 % по-дълго е продължил
оздравителният процес – 130 % спрямо обичайния възстановителен период.
Хроничната бъбречна недостатъчност няма отношение към
оздравителния процес.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинска експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото.
С оглед, на което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на съдебномедицинската експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице,
платимо от бюджета на съда и от внесения депозит (издаден 2 бр. РКО за
сумата от 400,00 лева, както следва – за сумата от 200,00 лева, платима от
4
внесения депозит за сумата от 200,00 лева, платима от бюджета на съда).
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 23529/14.09.2024 г. заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността
му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л. И. М., 51 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. В.: При изготвяне на
заключението съм ползвал огледния протокол.
АДВ. В.: Моля, да предявите на вещото лице снимковия материал към
автотехническата експертиза, приложено към досъдебното производство.
СЪДЪТ по направеното искане от адвокат В. намира, че същото е
недопустимо, с оглед на произнасянето си с определение № 1116/27.08.2024 г.,
в частта, в която е допуснал позоваването само на онези книжа от
наказателното производство, които представляват актове на съда или на
органите на досъдебното производство, включително огледни протоколи на
местопроизшествие, веществени доказателства и медицинската
документация.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
ответната страна, адвокат В. за предявяване на вещото лице на снимковия
материал, приложен към автотехническата експертиза, изготвена по ДП №
481/2023 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. В.: По отношение на
това какво е било движението на пешеходката и на лекия автомобил, ще
обясня следното: в протокола за ПТП, както е съставен и като описано какво е
състояние към момента. Аз поразпитах наоколо. Там има един магазин за
5
части за мобилни телефони, като момичето не е била очевидец на самия удар,
но е видяла като са вдигали дамата пред магазина и отново няма кой да
потвърди, освен всичко, което е споменато в делото, че л.а. Пежо се е движил
по посока на вх. Е на бл. 64. Дори, както е описано, никой не споменава, че
става въпрос за пространство, като ул. „Георги Бенковски“ се пада от дясно,
това е локална улица успоредна на ул. „Георги Бенковски“ по посока на ул. „Д-
р Пискюлиев“.
Лекият автомобил Пежо се е движил успоредно по посока на вх. Е, като
се предполага, че е извършвал маневра наляво успоредно на магазите
разположени по продължението успоредно на ул. „Д-р Пискюлиев“.
На питането Ви ударът между автомобила и пешеходката в коя част на
тялото е настъпил, ще отговоря, че, за да се получи падане директно напред,
ударът трябва да е леко отзад и от ляво. Предполагам, че може и от дясно да е
бил, но не директно в сгъвката, защото от физическа гледна точка на
моториката, би трябва първо да седне на предния капак и след това да падне,
при което обаче ще последва удар на главата в предното стъкло. Това нещо не
е станало, така, че се предполага, че по-скоро застигането е отстрани и натиск
от страни, така, че опорно-двигателният апарат не се сгънал, а предизвикал
падане на цялото тяло. Ако ударът е бил директен, тогава би се качила на
капака. Височината предната част на бронята отива на нивото на
подбедрицата.
АДВ. В.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: На въпроса Ви
как е настъпил ударът – отзад и от ляво, т.е. автомобилът застига отзад и от
ляво пешеходката и я удря в крака, като това е пак по дадени показания. Но
най-интересното е, че няма външни наранявания, което показва, че скоростта е
била ниска. Възможно е от падането да са последвали въпросните травми, но
гледам, че има и съпътстващи заболявания, така, че не моя работа вече да
уточнявам.
При това положение дали пешеходката е очаквала, че ще бъде застигната
и блъсната от лекия автомобил, прекалено хипотетично можем да говорим по
темата, много зависи позицията на тялото, главата как е била обърната,
стъпала ли е била на опорния крак, в крачка ли е била, стояла ли е. Не може да
6
се каже със сигурност дали пешеходката е могла да възприеме застигащия я
автомобил. Ако се е движил автомобилът на празен ход, тъй като има лек
наклон от порядъка на градус-два, може да и да е движил и по инерция със
запален двигател, което на практика не се чува, доколкото виждам и дамата не
е първа младост.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лица по съдебно-автотехническата експертиза, следва да бъде прието
и приобщено като доказателство по делото.
СЪДЪТ констатира, че с представената справка, вещото лице е
посочило като възнаграждение за положения от него труд, сумата от 447,84
лева, поради което намира, че окончателното възнаграждение на вещото лице
следва да бъде определено така посочения от него размер.
СЪДЪТ намира, че разликата от определения депозит от 400,00 лева до
окончателния определения такъв от 447,84 лева, а именно: сума, в размер на
47,84 лева, следва да бъде възложена в тежест на ответнаат страна, поискала
изготвянето на експертиза с така поставената задача.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в размер на
447,84 лева.
ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице, платимо от внесения
депозит (издаден РКО за сумата от 400,00 лева).
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна, в едноседмичен срок, считано от
уведомяването, да представи доказателства за довнесен депозит, в размер на
47,84 лева.
УКАЗВА на ответната страна, че при непредставяне на доказателства за
7
довнесен депозит, СЪДЪТ ще постанови определение за принудително
събиране на сумите, на основание чл. 77 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на вещото лице за остатъка от
дължимото му възнаграждение, за сумата от 47,00 лева, платимо от
довнесения депозит.
АДВ. С.: Водим допуснатия ни свидетел за разпит в днешно съдебно
заседание.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката, допусната на ищцовата
страна при условията на водене, като сне самоличността й, както следва:
СВИДЕТЕЛКАТА Н.А. А.А, ЕГН **********, 50 години, българка,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, дъщеря на ищцата, без дела със
страните, предупредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори
истината.
СЪДЪТ разяснява на свидетелката А.а разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т.
2 ГПК.
СВИД. А.А: Желая да свидетелствам.
СВИД. А.А НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: Инцидентът с майка ми
стана на 06 октомври 2023 г. Аз бях на работа, когато ми се обадиха от
болницита, че са я приели заради ПТП. Тя беше постъпила в Окръжна болница
в гр. Варна. Когато я видях в болницата тя лежеше на едно легло, почти беше
неадекватна, защото ми отговаряше само с да и не и аз не можех да разбера
какво става. Говорих с дежурния лекар и попитах какво й има, като към него
момент все още не беше установено счупването, като те ми казаха, че тя е
отказала да й бъде направен скенер. След като й беше направен скенер се
установи, че има счупване на първия прешлен. Тя беше в болница 6-7 дни,
като лекарят каза, че понеже и е на възраст, ще се опитат само със запълване с
цимент, без оперативна намеса, като направиха тази процедура. Те запълниха
с медицински цимент счупения прешлен. Майка ми в болницата почти не
ставаше от леглото. Имаше много болки, т.е. по цялото тяло. След това се
установи, че има и много голяма травма на крака, на който е паднала.
Изключително много й се гадеше от всичките болкоуспокояващи. Дори, когато
се върнахме у дома от всички медикаменти, вкл. и болкоуспокояващите не
можеше да се храни, като на 15-ия ден викахме линейка заради стомаха й. В
8
болницата тя се чувстваше добре, като постоянно повтаряше, че иска да се
махне. Тя е от хората, които са изключително дейни и при едно такова нещо
изригва емоционално, че трябва да е само на легло и че аз трябва да я водя до
тоалетната. След като я изписаха от болницата, за период от около един месец
аз се бях уговорила на работа да мога да излизам, защото тя почти не можеше
да върви. Много малки стъпчици, трябваше да се подпира, за да върви. Аз й
помагах, синът ми също следобед, тъй като беше първа смяна на училище.
Ние живеем заедно. Най-тежкото й състояние продължи около един месец.
Имах приятелка рехабилитаторка, която ми каза горе-долу какво да
раздвижваме и как. По принцип правихме упражнения за кръста, тъй като тя
доста се беше залежала. Ставаше само до тоалета почти месец и един път да я
изкъпя. След месец, вече ми беше по-спокойно, тъй като тя се пораздвижи, но
до ден-днешен кракът й изключително много се заключи, в смисъл, че тя
преди сама ходеше до Морската градина, като ние живеем до Лятно кино
„Тракия“ а сега може да извърши 50-на метра, след което спира. Тя не може да
стои права повече от 2-3 минути. Има нужда да седне, като тя не го описва
като болка, а като измаляване, набиване. Движенията към настоящия момент
не са възстановени. Тя може да се наведе, но не може да си оправи чаршафа
както преди. Това го правя аз вече. Всичко е ограничено. След този инцидент,
според мен, тя е напред във времето с 5 години. Тя стана по-бавна, а преди
беше много дейна и жизнена. Преди ПТП-то нямаше оплаквания от болки в
кръста, но като всеки един човек на нейната възраст има някакви болежки. Тя
преди сама се обгрижваше за някои неща, а сега не може да го прави. След
една година свикна с положението, но в началото като всеки един човек, който
се е движил, се беше сринала.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към свид. А.а.
СВИД. А.А НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. В.: Към момента на
настъпване тя беше на 74 години. Нямаше затруднения в слуха, можа да има и
старчески изменения, но чуваше. Не се оплаквала от болки в гръбначния
стълб.
АДВ. В.: Нямам други въпроси към свид. А.а.
АДВ. С.: Моля, на основание чл. 214 ГПК да допуснете изменение на
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 30
000 лева на 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
9
предявяване на исковата молба – 30.10.2023 г., за което представям писмена
молба.
АДВ. В.: Искането е допустимо и своевременно направено.
СЪДЪТ намира, че направеното искане по реда на чл. 214 ГПК е
своевременно направено от легитимирана страна, като не се дължат разноски,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения
частичен иск чрез неговото увеличение, от 30 000 лева на 60 000 лева, от
целия в размер на 80 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 06.10.2023г. по вина на застрахован при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
л.а Ситроен с рег.№ ******, ведно със законната лихва, считано от
30.10.2023г. до окончателното издължаване на сумата.
АДВ. С.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. В.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 149 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Считам, че с оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност всички твърдения на ищцата бяха установени в условията на
главно и пълно доказване. Установи си, че на посочената дата и място е
настъпило ПТП, виновен, за което е водач на МПС, застрахован по
застраховка „ГО“ при ответната страна. Установи се, че в следствие на
10
процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания. Установи се, че
във връзка с тези травматични увреждания същата е претърпяла болки,
страдания, битови неудобства и трайно негативни промени в здравословното
си състояние, които търпи и до днес включително. Установи се, че това ПТП и
свързани с него травми са повлияли негативно и на психиката на ищцата,
поради това, аз считам, че на ищцата се дължи обезщетение за търпените от
нея неимуществени вреди. Задали сме един размер на обезщетението от
60 000 лева, който според нас в случая е справедлив и в цялост би репарирал
претърпените от ищцата негативи от процесната травма. Моля, да уважите в
пълен размер предявения иск и да присъдите адвокатски хонорар по реда на
чл. 38 от Задв.
АДВ. В.: Предвид наличието на влязъл в законна сила акт на
наказателния съд, то единствено е спорен в настоящото производство е
размерът на претендираната сума за неимуществени вреди. Аз считам, че
същата се явява значително завишена и прекомерна предвид следното: на
първо място, видно от приетата автотехническа експертиза установихме, че
ударът не е бил изненадващ, не е бил в задната част на тялото на ищцата, а е
бил страничен. Т.е., така отговарят получените травми. Т.е., ищцата е имала
възможност да забележи автомобила. Още повече, че същият се е движил
едва-едва, със скорост от порядъка на 10 км/h. В тази връзка е и заключението
на вещото лице, което твърди, че, ако ищцата е била със засилено внимание,
то тя е могла да забележи приближаващия към нея автомобил и съответно да
реагира и да избегне самото произшествие. На следващо място, по отношение
на получените травми, установихме, че ищцата е имала доста хронични
заболявания, които са характерни за нейната напреднала възраст, но тези
заболявания са удължили ненужно оздравителния процес. Направи ми
впечатление, че свидетелката акцентираше, че майка й изпитвала силни
болки, вкл. част от затрудненията в движенията й се дължат на болки в долния
крайник – крак. Нито имаме заявена такава травма в долния крайник, нито
вещото лице по съдебномедицинската експертиза е констатирало травма на
долен крайник. Единствено следва да акцентираме върху отразената в
медицинското заключение травма, а тя е именно – счупване на тялото на
прешлен, като е счупена единствено костта без увреждане на нервните канали.
Разгледах други дела с идентични телесни увреждания, като смея да твърдя, че
съдебната практика при такъв вид увреждания е от порядъка на около 30 000
11
лева присъдено обезщетение. Моля, за решение в този смисъл. Моля, да
присъдите разноските по делото.
АДВ. С. (реплика): В случая съпричиняване от страна на ищцата не е
доказано по делото. ПТП-то е настъпило в жилищна зона, със сменено
предназначение, там, където спокойно и свободно могат да движат както
пешеходци, така и автомобили. Пешеходни пътеки, по които да се движат
пешеходците няма. Няма нито хоризонтална, нито вертикална пътна
маркировка. При това положение, неминуемо, пешеходците са с предимство
пред автомобилите и водачите на МПС-та са длъжни да се съобразяват с
тяхното поведение и да ги пропускат, а не обратното – пешеходците да се
съобразяват с наличните автомобили.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:41
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12