Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260138  Година 31.05.2022    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На двадесет и трети май    Година две хиляди двадесет и втора,

В закрито заседание в следния състав:

                                                      

                                          Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

                                                    

 като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 438 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Предявени са искове по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.135 от ЗЗД.

         „ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА КЦМ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив иска обяви за недействителни спрямо него на сключените между двамата ответници „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ – ПС – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* гр.Бургас и „МД СТРОЙ БГ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Бургас  договори за покупко – продажба и за замяна на недвижими имоти, собственост на „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД, с които прехвърля собствеността на „МД СТРОЙ БГ“ ЕООД, изповядани с НА № 7, том II, рег. № 1530, дело № 200 от 30.04.2020г. на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 9049/30.04.2020г.; с НА № 123, том първи, рег. № 1073, дело № 117 от 12.03.2020г. на на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 6033/12.03.2020г.; с НА № 122, том първи, рег. № 1072, дело № 116 от 12.03.2020г. на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 6220/12.03.2020г.

Твърди сключване на предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти на 04.12.2019г. с първия ответник, находящи се в землището на гр.****, ведно с построените върху тях сгради, съоръжения и други подобрения, срещу цена от 1 000 000 евро без ДДС с левова равностойност 1 955 830лв. без ДДС, която следва да се плати на две вноски: 25 000евро без ДДС, представляващи 48 895.75лв. без ДДС, в 3 – дневен срок от заверка на скиците от община Пловдив, но не по – късно от 31.12.2019г., и остатък от 975 000 евро без ДДС, които са 1 906 934.25лв., в деня на подписване на договора за прехвърляне на правото на собственост върху имотите. Страните се съгласяват да сключат окончателен договор в нотариална форма най – късно до 31.01.2020г.

На 19.12.2019г. плаща по банков път капарото от 48 895.75лв. без ДДС. На 31.01.2020г. в 9.00 часа се явява чрез управителя си в кантората на Нотариус Теодора Кашилска с рег. № 227 с готовност за сключване на окончателен договор като твърди, че е изготвил платежно нареждане за плащане на цената, по банковата си сметка в УниКредит Булбанк АД е имал наличност на сума за остатъка от цената, носил е платежно нареждане за плащане на местен данък при придобиване на имот и за плащане на държавни такси за вписване. От 09.00 часа до 17.00 часа представител на продавача не се явява пред нотариуса. Нотариусът съставя констативен протокол за обстоятелствата от деня.

Твърди, че продавачът не е изпълнил сключения предварителен договор като не е прехвърлил собствеността на имотите, поради което и по силата на предварителния договор дължи неустойка от 25 000 евро или 48 895.75 лева, за чието плащане отправя нотариална покана от 05.06.2020г., връчена на ответника на 18.06.2020г., но до сезиране на съда неустойката не е платена.

С вземане в този размер се легитимира като кредитор на първия ответник, който продава имотите, предмет на предварителния договор, с трите нотариални акта на 12.03.2020г. и на 30.04.2020г. на втория ответник, и на 30.04.2020г. се разпорежда с още един свой недвижим имот – сграда за битови услуги /хотел/ с площ 112 кв.м. в гр.***, в полза на „Епос“ ООД ЕИК *********.

         Твърди длъжникът му да се е разпоредил с цялото си имущество. Вземането му да е възникнало преди разпоредителните сделки. Увреден е, защото длъжникът му е намалил ефективно актива на имуществото си и се е намалила възможността му като кредитор да се удовлетвори. Длъжникът му знае за увреждането, защото е продал недвижимите имоти, обект на предварителния договор, на втория ответник на три пъти по – ниска цена в размер около 770 000лв. без ДДС. За това има умишлено разпореждане с цялото недвижими имущество във вреда на ищеца като кредитор.

         По отношение на ответника – купувач твърди знание за увреждащото действие на сделките с факта на знание, че продавачът му има дългове и че с извършените действия длъжникът уврежда кредитора си. В обявения ГФО за 2018г. на първия ответник са посочени задълженя около 1 милион лева, поради което вторият ответник като купувач е съзналав увреждащия характер на атакуваните сделик, защото продавачът му се разпорежда с цялото си имущество на значителни по стойност имоти в негова полза и то на много ниска цена.

Твърди да има право като кредитор да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника и от всеки конкретен обект по свой избор, поради което всяко разпореждане го уврежда. На становище е, че за това е без значение от разпореждането постъпва ли друго имущество, дали то е възмездно или не. Конкретизира, че според представените данни по сметка на длъжника му е постъпила сума, по – малка от половината от договорената цена, същият разполага с наличност от около 50 000лв., поради което е в много лошо финансово състояние в резултат на разпоредителните сделки.

Уточнява,че вземането му за неустойка е възникнало на 31.01.2020г., поради което увреждащите го сделки са извършени след възникване на вземането му и единствено с цел да го увредят.

Поддържа, че длъжникът е недобросъвестен, защото без основание връща платената цена и капаро, не се явява пред нотариус в уговорения ден и час, а три месеца след падежа се разпорежда с всички имоти в полза на трето лице на многократно по – ниска цена. Поради това счита сделките да са с намерение да го увреждат.

Поддържа увреждащ характер на сделките, защото с тях имотите се продават за 770 000лв. без ДДС, вместо договорените 1 955 830лв., като част от цената от 400 00лв. се плаща на друг кредитор.

         Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ – ПС – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* гр.Бургас като ответник не признава Павловия иск. Не признава, че ищецът е негов кредитор с вземане за неустойка по предварителния договор в размер на 25 000лв., равняващи се на 48 895.75лв., поради което предявява инцидентен отрицателен установителен иск, че не дължи тази неустойка.

Твърди злоупотреба с права от ищеца чрез предявяване на настоящия Павлов иск. Той е неизправна страна и няма качеството кредитор по сделаката. Прилага платежно нареждане, което не е за пълния размер на продажната цена и не е заверено от банка, поради което няма как да се цени.

Възразява, че имуществото по сделките, обект на Павловия иск, надхвърлят многократно размера на неустойката.

Твърди, че разполага с достатъчно секвестируемо имущество, от което ищецът може да се удовлетвори, както и парични средства по банкова сметка ***. Възразява, че ищецът не е предявил претенцията си съдебно и не е искал нейното обезпечаване.

Не признава, че при разпореждане с имотите е целял да увреди ищеца, тъй като ги е продал след като е изчакал един разумен срок, разполага с финансови авоари,обезпечаващи размера на вземането, като възразява, че не плаща, защото оспорва вземането като съществуващо.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

         „МД СТРОЙ БГ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Бургас не признава исковете. Не признава, че ищецът има вземане за неустойка по предварителен договор от неговия праводател и че това вземане е възникнало преди 12.03.2020г. и 30.04.2020г. – датите, на които закупува имотите. Поддържа доводите на другия ответник, че основание за сключване на окончателен договор е било плащане на пълния размер на продажната цена, а според депозираното преводно нареждане без дата е бил готов да нареди превод от 2 217 264.58лв., което е с 129 732лв. по – малко от дължимото. Възразява, че няма доказателства ищецът да е бил готов до 31.01.2020г. да изпълни условията по предварителния договор и да е платил реално дължимата цена. Поддържа, че вземане за неустойка възниква само за изправната по договора страна като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, по който начин явно отрича качеството кредитор на ищеца.

Възразява, че не се сочи дата на възникване на вземането за неустойка. Нотариалната покана е отправена на 05.06.2020г., което е след сключване на тук атакуваните сделки. Правното значение на този факт се обяснява с различния състав на чл.135 от ЗЗД и доказване на субективните елементи.

Възразява, че при закупуване на имотите на 12.03.2020г. и на 30.04.2020г. не е знаел, че праводателят му има задължения към ищеца. Твърди, че е извършил проучване преди да купи имотите и е констатирал само задължение на продавача му към „ЕПОС“ ООД с издадена за него обезпечителна заповед, поради което е платил част от продажната цен в размер на 400 000лв. по сметка на това дружество – кредитор, а остатъкът е изплатил по смека на продавача. Заплатената от него цена по банкъв път е на значителна стойност и тя доказва, че праводателят му има достатъчно имущество, с което да гарантира плащане на вземането, заявено от ищеца като съществуващо. Претендираното вземане за неустойка е по – малко по размер от получената цена и наличното имущество, поради което атакуваните сделки не могат да бъдат увреждащи кредитора.

Уточнява, че цената по предварителния договор ясно е посочена и не се съдържат данни, че за част от имотите няма да се начислява ДДС. При цена 1 000 000 евро без ДДС левовата равностойност е 1 955 830лв. без ДДС, което е 2 346 996лв. с ДДС. Липсва и допълнително писмено споразумение за изменение на тази клауза, начин на плащане и т. нат.

Поддържа възраженията на първия ответник за вложения смисъл и начин на тълкуване на клаузите от предварителния договор касателно падеж на задължението за плащане на цената от купувача и условия за сключване на сделката в нотариалан форма, а именно пълният размер на сумата да е платена по банков път до 31.01.2020г. и да се представи пред нотариус заверен от банката екземпляр от платежното нареждане. Поддържа възражението, че точно плащане по банков път има тогава, когато сметката на получателя е заверена със сумата, поради което ищецът е неизправна страна по договора.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ – ПС – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* гр.Бургас иска от съда да признае за установено в отношенията му с ищеца „ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА КЦМ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив, че не дължи сумата от 25 000 евро с левова равностойност 48 895.75лв., представляваща неустойка по Предварителен договор от 04.12.2019г., сключен между страните, за покупко – продажба на недвижими имоти.

Признава сключването на предварителния договор от 04.12.2019г. и неговите клаузи, поетите по него задължения за продажба на имоти в срок до 31.01.2020г. срещу посочената цена, платима на две вноски, но възразява, че плащане е уговорено да се извърши преди подписване на окончателния договор, съгласно чл.1 т.2.2, според който представянето на заверен от банката екземпляр от платежно нареждане за превод на продажната цена е условие за подписване на нотариалния акт за прехвърляне на имотите от стана на продавача.

Неустойките страните уреждат в раздел V, като те се дължат от виновната страна в случай на неизпълнение на задълженията по чл.1, както и при прекратяване на договора с изтичане на срока му, в случай на неизправност на коя да е страна. Твърди, че за купувача не е възникнало правото да получи договорна неустойка, защото е неизправна страна по същия с виновно неизпълнение на задължението си да плати цената преди изповядване на сделката по нотариален ред в уговорения срок до 31.01.2020г. включително. Твърди, че договорът е прекратил действието си поради виновно неизпълнение на задълженията на купувача да плати цената в срок.

На 19.12.2019г. купувачът плаща капарото по чл.2 ал.3 от договора. Предлага сключване на окончателния договор, на 17.01.2020г. ищецът като купувач му превежда по банков път сумата от 1 552 089.21лв. за цена на имотите, но доколкото тя е различна от уговорената в договора, продавачът не приема новите условия, не подписва проекта на нотариални актове от 17.01.2020г., защото е искал получаване на уговорената цена по предварителния договор в пълен размер преди изповядване на сделките в нотариална форма. Твърди, че поради това и поради настояване на купувача на 23.01.2020г. възстановява полученото капаро по банков път на ищеца с изписано основание – прекратен договор по взаимно съгласие. Възприел е договора за прекратен поради конклудентно изразеното съгласие на страните на 23.01.2020г. чрез възстановяване на платеното капаро и неговото получаване без възражения.

 Съставените от ищеца докумнти за платен местен данък и такса вписване касаят сключване на сделка, която излиза извън условията на предварителния договор.

Евентуално възразява, че при приемане въпреки това на предварителния договор за действащ, продавачът не е платил цената в договорения срок и не е превел на купувача повторно дължимото по договора капаро до 31.01.2020г., поради което от тази дата договорът е прекратил действието си.

Поддържа, че основното неизпълнение на купувача се състои в това, че на уговоронеия падеж не е заплатил реално пълния размер на цената преди явяване пред нотариуса, поради което констатациите в протокола на нотариуса са ирелевантни, както и явяването на купувача пред нотариуса, щом като не е изпълнил на падеж задължението си. Изискуемостта на задължението му като продавач да прехвърли собствеността на имотите настъпва според чл.1 т.2.2 от договора при представяне на заверен от банката екземпляр от пратежното нареждане за извършен превод на продажната цена, върху който е поставен изричен реквизит – щемпел на банката платен. Такъв документ не е приложен към констативния протокол и не е съставен до 31.01.2020г. включително, поради което договорът е прекратен на 31.01.2020г. поради неизпълнено от купувача задължение и изтичане на срока за това. Ищецът в ИМ признава, че не е платил цената.

Възразява, че купувачът е разполагал с правната възможност на чл.97 от ЗЗД да вложи дължимата в пълен размер цена в банка и по този начин да се освободи от задължението си като изправна страна, което качество вече ще му даде статута на изправен кредитор по предварителния договор с право на претенция за неустойка, каквото качество възразява, че сега ищецът няма.

Възрязав, че претенцията на ищеца е по чл.5 ал.1 от предварителния договор, а не по чл.5 ал.4, и като такава изиска от купувача да направи изявление за разваляне на договора, каквото не е направено.

Формулира изявление до ищеца за прекратяване на предварителния договор между тях поради изтичане на срока му, поради неизпълнено задължение на купувача да плати цената на падежа, съгласно чл.5 ал.4 от него.

Счита, че договорната неустойка възниква като вземане само при условията, за които е договорена.

От 17.01.2020г. до 31.01.2020г. купувачът не е платил цената, не е представил проект на нотариален акт според договореното, не е платил капарото по предвалителния договор, нито е вложил дължимите суми в банка по сметка на продавача, и ако е считал, че още е обвързан от предварителния договор, не е трябвало да приема връщане на капарото и да го задължи. Поради това задължението на купувача да прехвърли собствеността не е станало изискуемо и оттук не е възникнало вземане за неустойка.

Признава, че се е разпоредил с недвижимите имоти, но след прекратяване на правоотношението с ищеца по предварителния договор.

Възразява, че нотариалната покана за плащане на неустойката не му е връчена редовно по правилото на чл.47 от ГПК, защото адресът е постен от 10.06.2020г. до 17.06.2020г., уведомлението е залепено на 17.06.2020г. и без да се изчака никакъв срок на 18.06.2020г е оформено връчване. Липсва посещение на адреса в рамките на един месец поне три пъти през интервал от поне седмица, не е предоставен срок от седмици от залепване на уведомлението за получаване на поканата. Не отговаря на истината констатацията на нотариуса, че сградата е жилищна и няма табели за офиси, защото тя е със смесено предназначение като на партерния етаж има офиси на Еконт, GSM Сервиз, на ДЗИ ЕАД, на ТА Ландис и т.нат., има указателни табели както на фасадата на сградата, така и на входните врати на обектите. Не отговаря на истината удостоверителното изявление, че на първи етаж има два обекта, защото има три обекта, всеки със самостоятелен вход, с отделна табела с различно съдържание. Не отговаря на истината, че няма място за залепване на уведомления, защото такова има във входното фоайе.

Възразява, че основанието за плащане не е нотариалната покана, а първичен счетоводен документ за неустоечно вземане по ЗСч.

Уточнявя, че задължението цената да е платена преди окончателния договор ясно е залегнало в чл.1т.2.2, в чл.1 ал.4 и чл.2 ал.3 от предварителния договор като се изисква преди този момент сумата от продажната цена да е постъпила по сметката на продавача, поради което поддържа тълкуването си за договора и за основното задължение на купувача по него. Поддържа, че до крайната падежна дата по негова сметка не е постъпила сума в размер на продажната цена, което не се доказва от съставеното платежно нареждане, приложено към констативния протокол. При задължение за плащане по банков път то се счита за извършено със заверяване на сметката на получателя на сумата, което в случая липсва, защото няма плащане.

Уточнява, че няма промяна на уговорките в предварителния договор и не е постигнато след него друго съглашение между страните. Като кредитор не е дал съгласие да получи плащане на части и за това е върнал наредената от ищеца част от дължимата цена на имотите. Адв. П. е давала само правни консултации и становища като не е била с мандат да преговаря от негово име. Приложеният проект на нотариален акт не е изготвен в резултат на преговори между страните, не е одобрен от него и е един от изготвените проекти, между които и на НА да дари един от имотите, предмет на предварителния договор. Заявява противопоставяне на всички действия, извършени от негово име без мандат. Поради това е възстановил незабавно сумата, получената от ищеца, в размер на 1 522 089.21лв.

Не признава, че фактури 3918 и 3919 касаят стопански операции по предварителния договор и по тях получател да е ищеца. Възразява, че стопанските операции по тези фактури в неговото счетоводств не са свързани с предварителиня договор и сделки от 17.01.2020г.

Уточнява, че е възстановил капарото чрез адв. П. с изрично изписване на основанието „по прекратен договор по взаимно съгласие“, която е водила множество телефонни разговори с г-н Р.А. като представител на ищеца – купувач и която по негово настояване, след превод на сумата, е снимала екземпляр от платежното нареждане и е изпратила снимката по Вайбър. За това поддържа, че има достигнало до ищеца изявление в писмена форма.

„ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА КЦМ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив  не признава инцидентния установителен иск като поддържа изложеното от него твърдение за възникване и съществуване на вземането за неустойка, за изправността му като кредитор по Предварителния договор и за неизправността на продавача по него като длъжник.

Не признава да е неизправна страна по договора, защото дължи остатъка от цена преди изповядване на сделката като времеви момент и не е имал задължение втори път да преведе капарото. Твърди да е изправна страна, защото се е явил в нотариалната кантора в уговорения ден и час, доказал е пълна готовност да плати като единствено липсата на представител на продавача за изповядване на сделката до края на работния ден е причина да не се преведе сумата и да не се сключи сделката.

Уточнява, че не възприема тълкуването на предварителния договор по заплащане на цената по начин, изложен от ответника, защото договорът им не изисква плащане по банкова сметка ***, а на 31.01.2020г. като купувач пред нотариуса е удостоверил готовност за това чрез съставяне на платежно нареждане и представяне на извлечение от банковата си сметка с наличните суми.

Твърди, че като изправна страна е превел капаро на 17.01.2020г. и по – голямата част от цената в размер на 1 552 089.21лв. Това съответства на уговорките им продажбата да се осъществи на 17.01.2020г., за което е изготвен проект на нотариален акт, предвиждащ плащане на 70 % от цената, което е 1 552 085.21лв. при подписване на нотариалния акт и остатък от 30 % в размер на 665 179.37лв. в седмодневен срок от представяне от продавача на удостоверение за тежести за всички имоти. Поради тези уговорки ищецът плаща 1 552 089.21лв., но продавачът връща сумата без никакво посочено за това основание и не предприема действия за сключване на окончателен договор на 17.01.2020г.

         Счита, че върнатото от продавача капаро и платена цена от 1 552 089.21лв. доказва неговата недобросъвестност и неизпълнение на договора, както и дължимостта на неустойката. Твърди, че сделка няма нито на 17.01.2020г., нито на 31.01.2020г. по вина на продава.

         Не признава прекратяване на предварителния договор. Възразява, че той може да бъде развален само от изправната страна с изявление, което да достигне до неизправната, в писмена форма, като настъпва от момента на получаване на волеизявлението и изтичане на дадения с него срок за изпълнение при бездействие. Възразява, че в случая няма изявление и липса договорна клауза, съгласно която връщане на капарото води до прекратяване на договора.

         Не признава, че е в забава. Нормата на чл.97 от ЗЗД осигурява правна възможност, а не вменява задължение. Не признава да има злоупотреби с права. Твърди, че вземането за неустойка възниква на 31.01.2020г., на която дата е виновното неизпълнение на продавача, поради което е без правно значение редовността на връчването на нотариалната покана. Поддържа редовно връчена нотариална покана.

         Уточнява, че изготвеното платежно нареждане за 2 217 264.58лв. е за пълния размер на дължимата цена като разликата от 129 732лв. е поради това, че не е начислено ДДС върху сумата 648 657.10лв., която, съгласно ф. № 3919/16.01.2020г. е за продажба на стари сгради, и на основание чл.45 ал.3 от ЗДДС е освободена доставка. Тези данни са изложени в съгласувания проект за нотариален акт от 17.01.2020г. Това отговаря на предварителния договор, в който цената е 1 000 000лв. евро без ДДС, което е 1 955 830лв. без ДДС, или 2 217 264.58лв. с ДДС.

         Уточнява, че според договора страните са поели задължението да се явят в индивидуализирана кантора на нотариуса в последния ден от срока на договора, ако до този момент не са сключили окончателен договор, което задължение не е изпълнено от продавача, защото изобщо не се е явил. Изплащането на окончателната цена твърди да е обвързано с изповядване на сделаката, което изисква явяване пред нотариуса на двете страни. Неявяването на продавача пред нотариуса е абсолятна пречка да се сключи сделката. Задължението му да плати цената е обвързано с явяване на страните пред нотариуса. При тълкуване на чл.2 ал.1 и ал.2 от предварителния договор това става ясно, защото последицата от неявяване на купувача е право на продавача да се разпореди с имотите в полза на трето лица.

         Поддържа да е добросъвестната страна по договора с предприетите от него действия, с които счита да е изпълил задълженията си.

         Уточнява, че не се изисква подпис на получател и съставил на фактура. Твърди, че фактурите са подписани от служител на отвеника Н. К..

         Възразява, че връщане на капарото не е договорно основание за прекратяване на правоотношението към 23.10.2020г.Не призвана връщане на капарото да е в резултат на негово поведение.

         Твърди, че кореспонденцията по изготвяне на проектите по нотариалните актове е водена съгласувано между страните. Проектът за нотариален акт за дарение е изготвен с цел прилагане след това на нормата на чл.33 от ЗС.

         Посочва, че не е предявил осъдителен иск за неустойката, защото чрез атакуваните с Павловите искове разпоредителни сделки длъжникът се е декапитализирал като интересът му от самото начало е придобиване на имотите.

 

         Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения от страните, приема за установено следното:

Липсва спор за релевантните факти. Спорът е правен по тълкуване на договора и правните последици от определени действия.

         На 04.12.2019г. ответникът „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД като продавач и ищецът „Индустриална зона КЦМ“ ЕООД като купувач сключват предварителен договор с поето задължение да се продадат деветнадесет имота срещу обща цена от 1 000 000 евро без ДДС с равностойност 1 955 830 лв. без ДДС, която се плаща: капаро от 25 000 евро без ДДС, равняваща се на 48 895.75лв. без ДДС, не по – късно от 31.12.2019г. по посочена в чл.1 ал.3 банкова сметка *** Й.Д.П. – П. с изписано ЕГН и адрес на упражняване на дейността ***, и остатък от 975 000 евро без ДДС, равняващи се 1 906 934.25лв. без ДДС, които купувачът се задължава да плати на продавача в деня на подписване на договора за прехвърляне на собствеността на имотите като представянето на заверен от банката екземпляр от платежното нареждане за превода на продажната цена е условие за подписване на нотариалния акт от страна на продавача. Съгласно чл.1 ал.4, остатъкът от продажната цена се плаща по банков път по посочена от продавача банкова сметка ***.

         С чл.2 на договора страните са се задължили да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт най – късно до 31.01.2020г. Ако купувачът не се яви на посочената последна дата за прехвърляне на правото на собственост, продавачът има право да се разпореди с правото на собственост в полза на трето лице. С чл.2 ал.2 страните се споразумяват да се явят на посочената в чл.2 ал.1 последна дата в срока на договора в канторана на Нотариус Теодора Кашилска с рег. № 227 и район на действие РС Пловдив, съответно подготвени за изпълнение на всички си задължения по настоящия договор, респективно за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, ако до този момент не е сключен такъв. Сделката се изповядва ако към деня на сключване на окончателния договор дължимата вноска от продажна цена постъпи по сметката на продавача.

С чл.5 са уговорени неустойки  - в случай на неизпълнение на задълженията по чл.1 от настоящия договор неизправната страна дължи неустойка в размер на авансово внесената сума /капаро/. При виновно неизпълнение на продавача, той дължи освен неустойката по чл.5 ал.1, и връщане на даденото капаро. При неизпълнение на купувача, продавачът задържа даденото капаро.  При неизпълнение на задълженията по чл.1 в срока по чл.2 от договора, от която и да е страна, договорът се счита за прекратен като виновната страна дължи неустойка по чл.5 ал.1 съгласно правилата на ал.2 и ал.3.

На 18.12.2019г. с преводно нареждане е нареден банков превод от ищеца в полза на адв. Й.П. – П. на 48 895.75лв. с основание – капаро по предварителния договор. Получаването му не е спорно между страните.

На 31.01.2020г. Нотариус Теодора Кашилска е съставила Констативен протокол с рег. № 516, акт № 45, том № 1, за това, че на 31.01.2020г. в 09.00 часа в кантората й лично се явява Г.А.П. като *** на Индустриална зона КЦМ ЕООД в качеството на купувач по предварителния договор. От 09.00 часа до 17.00 часа в кантората не се е явил представител на продавача „Заводски строежи – ПС – Пловдив“. Представителят на купувача П. е заявил готовност за сключване на окончателен договор като представил изготвено платежно нареждане за плащане на цената, извлечение от разплащателната си сметка за наличност, документи за платени дължим местен данък за придобиване на имота и за данък за вписване на нотариалния акт. Същите са приложени към протокола и от тях се констатира: според извлечение № 6 от 31.01.2020г. по банковата сметка на ищеца са налични 2 314 348.82лв.; според платежно нареждане от 12.01.2020г. платени са 43 028.26лв. по сметка на Община Куклен данък придобиване недвижим имто; платени са на 17.01.2020г. 1 955.83лв. по сметка на Имотен регистър за вписване на акт; изготвено е преводно нареждане – проект /без печат на банката/  за плащане на 2 217 264.58лв. по сметка на продава от купувач с основание – по предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти.

От представените по повод вписване на исковата молба данъчни оценки и скици от кадастъра на деветнадесетте имота се констатира, че към датата на сезиране на съда същите са с посочен собственик втория ответник – „МД Строй БГ“ ЕООД с основание НА № 7, том II, рег. № 1530, дело № 200 от 30.04.2020г. на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 9049/30.04.2020г.; с НА № 123, том първи, рег. № 1073, дело № 117 от 12.03.2020г. на на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 6033/12.03.2020г.; с НА № 122, том първи, рег. № 1072, дело № 116 от 12.03.2020г. на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 6220/12.03.2020г.

Общата данъчна оценка на имотите е 492 211.41лв.

Ответниците не въвеждат за спорно и признават отчуждаване на недвижимите имоти, обект на предварителния договор, на 12.03.2020г. и на 30.04.2020г. в полза на „МД Строй БГ“ ЕООД, за което представят горните нотариални акта. Идентичността на недвижимите имоти, обект на предварителния договор и на разпоредителните сделки, се доказва от  приложените Удостоверения за идентичност на обект на кадастъра и тук също липсва спор.

НА № 165, том 16, дело № 3343/12.03.2020г. е за замяна на идеални части от недвижим имот, доколкото поземлен имот с идентификатор № 001467 се притежава от продава в размер на 81.050 %, т.е. в идеални части, като обект на замяната са 1.05 % идеални части от 5005.50/6670 срещу мобилен телефон марка/модел Алкател 1С BLACK. Целта, както основателно сочи ищеца, е да не се приложи правилото на чл.33 от ЗС за предлагане на идеалните части за изкупуване от другия съсобственик като купувачът им се направи съсобственик чрез сделка, различна от продажбата.

Според НА 166, том 16, дело № 3344/12.03.2020г., продажната цена на шест от имотите е 527 000лв. при данъчна оценка 425 480.80лв. Единият имот е с вписана възбрана по Обезпечителна заповед от 21.01.2020г. по ч.т.д. № 50/2020г. на ОС Пловдив. Договорено е част от цената от 400 000лв. купувачът „МД Строй БГ“ ЕООД да плати по банкова сметка *** „ЕПОС“ ООД, вписал възбрана върху имота с обезпечителната заповед, а остатъкът от 127 000лв. да се плати по банкова сметка ***, за което купувачът представи две платежни нареждания – от 09.03.2020г. за 400 000лв. в полза на ЕПОС ООД, и от 30.04.2020г. в полза на продавача за 125 000лв.

По спора за изпълнение на предварителния договор страните представиха електронна кореспонденция между Н.М.– юрисконсулт при ищеца, и адв. Й.П. 15 и 16 .01.2020г., и проекти на нотариални актове за сключване на окончателна сделка. Според проектите, върху част от цената на отделни имоти не се начислява ДДС като същите се третират за освободени сделки по смисъла на чл.45 ал.3 от ЗДДС – в единия проек това е върху сгради на стойност 648 657.10лв., според другия цената на сградите е 723 657лв.

На 17.01.2020г. продавачът „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД получава по банковата си сметка сума от 1 552 085.21лв. с наредител „Индустриална зона КЦМ“ ЕООД с основание – плащане по фактура № 3928 от 16.01.2020г. и фактура № 3919 от 16.01.2020г., видно от представеното извлечение от банковата сметка на ответника.

На същата дата 17.01.2020г. купувачът „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД нарежда банков превод за възстановяване на 1 552 085.21лв. на ищеца „Индустриална зона КЦМ“ ЕООД.

На 23.01.2020г. адв. Й.П. – П.с платежно нареждане нарежда превод на сумата от 48 895.75лв. в полза на ищеца Индустриална зона КЦМ ЕООД с основание – по прекратен договор по взаимно съгласие.

По делото не се доказа твърдението на ответника, че връщането на цена от 1 552 085.21лв. и на капарото от 48 895.75лв. е в резултат на изявления и искане на ищеца или негов представител в лицето на Р.А., нито постигнато между страните съгласие за прекратяване на договора.

От представения от ищеца ГФО за 2018г. на „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД с приложения,  обявен и в ТР, се установява констатация, че дружеството има две незавършени производства в общ размер на 574 хил.лв., които представляват строителство по два замразени обекта – Търговски център Тракия в размер на 299 хил.лв. и Бизнес – център Северен в размер на 275 хил.лв., като дружеството не разполага със свободни средства и е предприело действия да търси инвеститори за довършването им. Според ГФО за 2018г., паричните средства в брой са 6 хил.лв.; средносписъчният състав на персонала е 3 души за 2018г., 4 души за 2017г.

От изслушаното заключение по ССчЕ на в.л. И.С., дадено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, което съдът кредитира, за счетоводни вписвания при продавача към 30.01.2020г. и към 30.06.2020г., се установява, че недвижимите имоти, обект на предварителния договор, са били осчетоводи като ДМА на обща балансова стойност 2 743 хил.лв., и след продажбата им са отписани. Тяхната балансова стойност след продажбата е посочена като неразпределена печалба за минали години в капитала на дружеството, което, съгласно обяснениета на вещото лице в съдебно заседание при изслушването му, отговаря на счетоводните изисквания. С преоценения резерев се увеличава финансовия резултат на дружеството по ЗКПО.

Записите за суровини и материали, и незавършена продукция са едни и същи към двете дати – съответно 16 хил.лв. и 590 хил.лв., което означава, че ответникът не развива дейност. Незавършеното производство са двете строителства, посочени в ГФО за 2018г. и коментирани по – горе. Увеличаването на краткотрайните активи към 30.06.2020г. обективно е в резултат на записани 234 хил.лв. парични средства в каса.

Констатира се намаляване на вписаните задължения на продавача от 1 507 хил.лв. на 332 хил.лв. Намаление има на Други задължения от 1 476 хил.лв. на 313 хил.лв., за които в.л. С. в съдебно заседание обясни, че към ЕПОС ООД задълженията са били 1 251 727.80лв., след това има продажба към това дружество, има плащане, има съставен протокол за прихващане и за това салдото е намаляло. Другите намалени задължения са към доставчици от 31 хил.лв. на 19 хил.лв. Увеличен е размера на задълженията към персонала от 6 хил.лв. на 110 хил.лв. за шест месеца.

Вещото лице С. констатира осчетоводяване на спорната неустойка от страните в хода на делото. Липсва осчетоводяване и при двете страни на фактурите, посочени като основание за плащане на 17.01.2020г. на част от продажната цена от 1 552 085.21лв.

Изводът от изнесените и обявени в ТР счетоводни данни на ответника – продавач е, че се касае за неработещо търговско предприятие, което не генерира приходи от основна дейност – строителство, доколкото двата строителни обекта, осчетоводени като краткотрайни активи, са недовършени поради липса на средства. Процесните недвижим имоти като основен дълготраен актив са отчуждени в полза на втория ответник.

В хода на делото първият ответник представи нееднократно удостоверения за липса на данъчни задължения от НАП.

Справката в АВ – ТР по партидата на „МД Строй БГ“ ЕООД констатира, че дружеството е учредено въз основа вписване от 24.07.2017г.  с капитал 2 хил. лв. За 2017г. и 2019г. управителят подава декларация, че предприятието не осъществява дейност. За 2018г. обявеният ГФО сочи като актив само парични средства 215 хил.лв. и задължения 201 хил.лв., от които 195 хил.лв. други задължения. За 2020г. е подаден ГФО, в който са посочени недвижими имоти като ДМА с балансова стойност 768 хил.л. Краткотрайните активи са 20 хил.лв. вземания от клиенти и 114 хил.лв. парични средства по банкова сметка; ***, от които 877 хил.лв. други задължения.

Всички заявления по партидата на „МД Строй БГ“ ЕООД -  Заявление обр. А 1 № 20170719104610 за вписването му в ТР, заявления обр. Г1 за обявяване - № 20180320095720, 20190521165231, 20200316145432, 20210728104200, са подадени от адв. Й.Д.П. – П.в качеството на адвокат с адрес на упражняване на дейността ***, по приложени пред агенцията пълномощни, включително адв. П. е подала в хода на делото последното заявление за обявяване на ГФО на 28.07.2021г. и е приложила пълномощно в своя полза от управителя на дружеството Д.Г.. Служебният адрес на адв. П. ***, е вписания в ТР седалище и адрес на управление на първия ответник. „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД.

При тези данни инцидентният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли, защото в полза на ищеца съществува вземане за неустойка от неизпълнен от продавача договор, а основният заявен Павлов иск като доказан ще се уважи по следните съображения:

Между ищеца и първия ответник е възникнало и е съществувало валидно договорно правотношение по сключения предварителен договор за продажба на недвижими имоти по смисъла на чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Договорът е съществувал и до 31.01.2020г., когато продавачът не е изпълнил задължението си на тази крайна и последна дата да се яви в кантората на Нотариус Теодора Кашилска за изповядване на сделката, което задължение е писмено указано и закрепено ясно в чл.2 ал.2 от същия: „Стратие се споразумяват да се явят на посочения в чл.2 ал.1 последна дата от срока на договора в кантората на Нотариус Теодора Кашилска с рег. № 227 с район на действия РС – гр.Пловдив“. Видно от съставения от нотариуса констативен протокол, което ответникът не оспорва, представител на „Заводски строежи – ПРС – Пловдив“ АД не се явява от началото до края на работния ден. Това действие представлява неизпълнение на договореното задължения.

Становището на ответниците по тълкуване на клаузите на договора за това кой е неизправна страна и възраженията на продавача за преустановена договорна връзка поради разваляне/прекратяване по взаимно съгласие, преди това и след това, включително в хода на процеса, са неоснователни и недоказани.

Договорът е сключен в писмена форма и по делото не се доказа постигнато между страните по него преди 31.01.2020г. писмено съгласие за преустановяване на договорната връзка по взаимно съгласие.

 Не се доказават твърденията на ответника за изявления по телефона на лице от името на ищеца за връщане на капарото и внесената цена, като се съобрази, че устни изявления не могат да преустановят писмено възникналото правоотношение, поради което биха били ирелевантни.

Писмен договор не се прекратява и с конклудентни действия по връщане на капарото и на платена цена, каквато е тезата на ответника. Такива фактически действия нямат правните последици на волеизявление. Възстановяване на получена сума, при нежелание да се приеме частично изпълнение, както се позовава на чл.66 от ЗЗД ответника, не води до желаните от него правни последици да се прекрати договора. Договорът остава действащ и обвързва страните.

По делото не се твърди и не се доказва направено волеизявление за разваляне на договора от ответника, което да е достигнало до ищеца, и което волеизявление да е обосновано с доказано договорно неизъпленине по вина на купувача. Такива обективни писмени находни по делото липсват. Поради това договорът не е развален. Действията по връщане на получено капаро и по връщане на получена цена не се „приравняват“ и нямат правния резултат на конститутивно волеизявление на изправен длъжник. Отделно не се твърди и не се доказва кое задължение не е изпълнил купувача, за да направи до 31.01.2020г. продавача изправен кредитор.

Волеизявления в хода на процеса от неизправен длъжник - продавач са без правна стойност доколкото изрично страните в чл.5 ал.4 са уговорити, че договорът се счита за прекратен, ако в срока до 31.01.2020г. не сключат окончателен договор – в смисъл, че след тази дата не си дължат уговорените за изпълнение до 31.01.2020г. престации по продажба и по покупка на недвижимите имоти, не плащане на неустойка от неизправната страна. На такова волеизявление първият ответник няма право, защото не доказва, че е изправен кредитор.

Тълкуването на клаузите на договора и оттук становище на ответниците, че ищецът е неизправният купувач, защото до 31.01.2020г. не превел по банков път остатъка от цената и тя не била постъпила по сметка на продавача, поради което той – продавачът, нямал задължение да се яви пред нотариуса за сключване на окончателен договор в нотариална форма, изправна страна по сделката е, и оттук не дължи неустойка, респективно представеното пред нотариуса на 31.01.2020г. платежно нареждане няма печат на банката да е изпълнено и то не е за пълния остатък на цената, е превратно, без съобразяване с всички постигнати между страните уговорки и вложения в тях смисъл, поради което тезата им не се възприема от съда.

При тълкуване на постигнатите уговорки в договора съдът съобразява неговата цел, вложения смисъл, взаимната им връзка и обичайната практика. Задължението на купувачът да преведе по банков път остатъка от цената по сметка на продавача е посочено с падеж в чл.1 ал.2 т.2.2 и то е „купувачът се задължава да плати на продавача в деня на подписване на договора за прехвърляне на собствеността на имотите“ като това задължение е условие за изповядване на сделката в нотариална форма, респективно условие за подписване на нотариалния акт е този остатък да постъпи по сметката на продавача в деня на сделката. Това страните изрично са написали в чл.1 ал.2 т.2.2 – „представянето на заверен от банката екземпляр от платежното нареждане за превода на продажната цена е условие за подписване на нотариалния акт от страна на продавача“.

Но поетото от страните задължение е да се явят лично пред нотариуса на 31.01.20202г., подготвени за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, ако до този момент не е сключен такъв. Само при това лично явяване и след него сделката ще се изповяда, ако остатъкът от продажната цена „постъпи“ по сметката на продавача. В договора страните не са използвали глагола в минало време, не казват ако цената е постъпила, а казват – постъпи. Никъде в договора не е посочено, че условие за явяване на продава пред нотариуса в кантората е банковата му сметка вече да е заверена със сумата за остатъка от цената. Вложеният от страните смисъл в чл.2 ал.1, ал.2 и ал. 3 е лично явяване пред нотариуса и след това изповядване на сделката, ако продажна цена постъпи по сметката на продавача, което се констатира пред нотариуса преди пристъпване към подписване на окончателния договор.

Разбирането на ответниците, че сметката на продавача трябва да е вече заверена с остатъка от сумата, за да се породи за него задължение и той да се яви лично пред нотариуса и оттук наличие на неизпълнен от купувача договор, защото до 31.10.2020г. остатъкът от цената не била постъпила по сметката му, респективно не е получил плащане, не съответства на договореното както в чл.1 ал.2 т.2.2, така и в чл.2 ал.2 и поетите с него задължения. Такова условие не е записано. Това е условие за изповядване на сделката, а не за задължението на страните за лично явяване пред нотариуса в последно уговорения ден.

Вярно е, че изготвеното от ищеца платежно нареждане няма печат на банка – то е попълнена бланка. Бил ли е ищецът в състояние да нареди банковия превод и сумата ведната да постъпи по сметката на продавача в деня на отправеното нареждане пред нотариуса, остава извън предмета на делото, защото това са бъдещи събития, които биха се изследвали ако продавачът се бе явил в кантората на нотариуса.

В тази връзка е неоснователна тезата на ответника, че ищецът можел по реда на чл.97 от ЗЗД да вложи сумата по банкова сметка ***, за да се освободи от задължението си и да бъде изправна страна. Доказва се, че ищецът е изправната страна по договора, защото се е явил лично на 31.01.2020г. пред нотариуса. Задължението на купувача за остатъка от цената е с падеж „в деня на подписване на договора“ според чл.1 ал.2 т.2.2 от договора. Има уговорена крайна дата за сключване на окончателен договор като плащането от ищеца е условие за изповядване на сделката пред нотариуса. Изрично в договора е посочено, че несключване на окончателен договор до 31.01.20202г. води до прекратяване на действието на предварителния договор. Доказа се, че до сключване до 31.01.2020г. не се стига поради неявяване на продавача пред нотариуса в рамките на целия работен ден на 31.01.2020г. След като след тази дата по силата на договора страните не дължат изпълнение чрез сключване на окончателен договор, липсва задължение за престация, от която ищецът да се освобождава, респективно липсва негово задължение след 31.01.2020г. да плаща цена, поради което няма основание, на което да влага суми по сметка на ответника по реда на чл.97 от ЗЗД. На 31.01.2020г. задължението на ищеца да плати остатъка от цената корелира и е в зависимост от поведението на продавача да се яви пред нотариуса, за да получи плащане и да се изповяда сделката.

Основателна е тезата на ищеца, че един път в договорения срок е платил капарато и не дължи второ изпълнение на това задължение, поради което и тук липсва негово неизпълнение. Връщане на сумата от продавача без основание води до неблагоприятни за него последици да се лиши от същата. Но чрез това едностранно действие не може да преустанови договорната връзка и това му поведение юридически не е довело да прекратяване на договора.

Опитите на страните да сключат окончател договор на 17.01.2020г. и появилите се явно разногласия върху каква част от цената да се начисли ДДС – върху цялата сума или ще има и освободена доставка, обективно не са довели до преустановяване на договора и той е продължил да действа и след 17.01.2020г. и да ги обвързва. Дължимото ДДС винаги се посочва във фактурата, която продавачът издава и която е данъчното основание за начисляването и за плащането й. След като страните са уговорили, че продавачът трябва да плати цената „в деня на подписване на договора“ , това означава, че в този ден продавачът издава фактурата и посочва в нея начисленото ДДС. Задължението за сключване на окончателна сделка с последна за това дата 31.01.2020г. е останало. На 31.01.2020г. падежът е настъпил. Продавачът не се е явил пред нотариуса.

Ето защо съдът приема, че продавачът не е изпълнил задължението си по чл.2 ал.2 от договора на 31.01.2020г., поради което не се стига до сключване на окончателен договор по негова вина. Той е неизправната страна, която по силата на чл.5 ал.1 и ал.2 дължи неустойка в размера на капарото от 48 895.75лв.

Вземането е възникнало след 17 часа на 31.01.2020г., когато е настъпило неизпълнението. Отправената от ищеца до ответника покана няма правопораждащо действие, а цели поставяне в забава по чл.84 ал.2 от ЗЗД. Доколкото няма предявен от ищеца иска за плащане на неустойка и обезщетение за забавено изпълнение, не е в предмета на делото редовността на връчване на поканата.

За да възникне вземането за неустойка не се изисква то да е ликвидно, достатъчно е да е изискуемо. Счетоводните записвания винаги са вторични, въз основа първични документи, поради което липсана или не на осчетоводяване на вземане за неустойка не може да повлияе на възникването на вземането и неговото съществуване, респективно неосчетоводяването му не е правопогасяващ факт.

Ищецът се легитимира като кредитор на ответника с вземане за неустойка от 48 895.75лв.,а ответникът не доказа възраженията си за несъществуването му, поради което си остава длъжник.

След възникване на дълга на 31.01.2020г. длъжникът се е разпоредил обективно с основната част от дълготрайните си активи – земя, сгради и съоръжения с балансова стойност 2 743 хил.лв., с възмездни сделки на 12.03.2020г. и на 30.04.2020г. в полза на втория отвеник при цена 700 хил.лв. В резултат на разпоредителните сделки активите от 3 529 хил.лв. са намалели на 1 160 хил.лв. Имуществото, обект на разпореждане, е ликвидното и годно да удовлетвори кредиторите, защото останалият актив е трудноосребряем – неясни вземания от 16 хил.лв. и две недовършени сгради от 574 хил.лв. Получените от продажбата цени са послужили за частично удовлетворяване на един от кредиторите – „Епос“ ООД. Ноторно известно е, че парични суми на Каса са бързоликвиден и трудно осребряем в принудително изпълнение актив.  Независимо от представените от длъжника в хода на делото удостоверения от НАП за липса на задължения, счетоводните му записвания сочат на нарастване на задълженията към персонала само за шест месеца от 6 хил.лв. на 110 хил.лв. и налични неплатени задължения от 332 хил.лв.

Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Трайната практика по чл. 135 от ЗЗД е, че увреждащо кредитора действие е всяко разпореждане на длъжника, което води до намаляване на неговото имущество. Кредиторът се ползва от общото обезпечение на чл.133 от ЗЗД и той е лицето, което има право да избере от кое имущество да се удовлетвори при липса на изпълнение, това право не е дадено на длъжника, поради което последният не може в производството по Павлов иск да противопоставя възражение, че има достатъчно имущество и да предлага изпълнение с конкретно имущество. Ако длъжникът изпълни или поради друга причина се стигне до уреждане на отношенията по делото, относителната недействителност на разпореждането, действащо само между страните, няма да породи правни последици / Постановление № 1 от 29.III.1965 г. по гр. д. № 7/64 г., Пленум на ВС; Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Ц.; Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.Ц./.

С трите разпоредителни сделки в полза на втрия ответник длъжникът „Заводски строежи – ПС – Пловдив“АД значително е намалил имуществото си и оттук общото обезпечение по чл.133 от ЗЗД към ищеца, поради което слеките увреждат „Индустриална зона КЦМ“ ЕООД.

Длъжникът знае за увреждането, защото е наясно с активите, с които разполага, както и с факта, че продава всичките годни и ликвидни дълготрайни материални активи срещу цена, която е многократно под балансовата им стойност. От изслушаната комплексна оценъчна експретиза на в.л. И.Г., Р.С. и Н.Г., изготвена компетентно, обективно и безпристрастно, неоспорена, която съдът кредитира, се установява, че към датите на разпорежданията 12.03.2020г. и 30.04.2020г. пазарната стойност на активите е над 3 118 500лв., а ликвидационната им стойност е над 2 494 800лв. / в сумата не е включена пазарната стойност на част от съобръженията в имотите/, докато имуществото е продадено за 700 хил.лв. като в сумата се включва погасяването на задълженията от 400 000лв. към „Епос“ ООД.

Съдът приема, че купувачът е знаел за увреждането на сделките спряко кредиторите и спрямо ищеца с оглед занижената цена, на която те са изповядани; както и фактите, че дружеството купувач е създадено през 2017г. като през 2017г. и 2019г. не развива търговска дейност, през 2018г. обявява ГФО с единствен основен актив пари 214 хил.лв. Извънсъдебен пълномощник на двете дружества е един и същи адвокат, чийто служебен адрес в ***, е вписаният адрес на управление на продавача; от учредяването на купувача – втори ответник през 2017г. до момента, включително в хода на делото, за всяко едно вписване и обявяве е представляван от пълномощника на продавача, който е получил плащане на капарото по своя сметка и е водил кореспонденция от името на продавача по оформяне на окончателните нотариални актове.

 Макар и косвени, горните факти, преценени в съвкупност с всички други обстоятелства по делото, обосновават извода, че купувачът на имотите по атакуваните разпоредителни сделки е знаел, че с тези сделки се уврежда както ищеца като кредитор, така и всички кредитори на продавача, защото последният обективно се лишава от всичките си реално и възможно ликвидни активи.

При този изход на делото на ищеца ще се присъдят доказани разноски от 16 414.32лв., дължими от ответниците разделно.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ – ПС – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 32, ет.1, и съдебен адрес *** чрез адв. Й.П., иска по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията му с ищеца „ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА КЦМ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“, и съдебен адрес ***, че не дължи сумата от 25 000 евро с левова равностойност 48 895.75лв., представляваща неустойка по Предварителен договор от 04.12.2019г., сключен между страните, за покупко – продажба на недвижими имоти.

ОБЯВЯВА на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на „ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА КЦМ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“, и съдебен адрес ***, за недействителни спрямо него на сключените между двамата ответници „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ – ПС – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 32, ет.1, и съдебен адрес *** чрез адв. Й.П., и „МД СТРОЙ БГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38, ет.1, и съдебен адрес ***, чрез адв. Д.С.,  договори за покупко – продажба и за замяна на недвижими имоти, собственост на „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД, с които прехвърля собствеността на „МД СТРОЙ БГ“ ЕООД, изповядани с НА № 7, том II, рег. № 1530, дело № 200 от 30.04.2020г. на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 9049/30.04.2020г.; с НА № 123, том първи, рег. № 1073, дело № 117 от 12.03.2020г. на на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 6033/12.03.2020г.; с НА № 122, том първи, рег. № 1072, дело № 116 от 12.03.2020г. на Нотариус Бистра Тонева с рег. № 233 с район на действие РС Пловдив, вписан в СВ под дв.вх.рег. № 6220/12.03.2020г.

ОСЪЖДА „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ – ПС – ПЛОВДИВ“ АД ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 32, ет.1, и съдебен адрес *** чрез адв. Й.П., и „МД СТРОЙ БГ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38, ет.1, и съдебен адрес ***, чрез адв. Д.С., да платят на „ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА КЦМ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“, и съдебен адрес ***, направените по делото разноски от 16 414.32лв. разделно.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               Окръжен съдия: