р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 23.01.2019 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен
СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на петнадесети януари
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря а. с.
при
прокурора пламен райнов
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 745 по описа на съда за 2018
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.
Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС
за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила е искова молба от И.Ж.Л.
чрез пълномощника му адвокат Л.Ч. против К.И.Л., с която се иска поставяне на
ответницата под пълно запрещение.
В молбата се твърди, че
ответницата е дъщеря на молителя и има поставена диагноза „биполярно афективно
разстройство“. Твърди се, че ответницата не може да се грижи за себе си – не
може да се движи сред хора и да общува с тях, не може да извършва правни
действия, тъй като не разбира значението им. Според молителя в интерес на
ответницата е да бъде поставена под пълно запрещение за се охранят нейните
интереси. Иска се назначаване на особен представител с цел охраняняване на
нейните интереси.
В срока по
чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по молбата К.И.Л..
В о.с.з. молителят се явява лично
и чрез пълномощника си адвокат Ч. поддържа подадената молба. Молителят
уточнява, че ищцата не може сама да прецени как да организира ежедневието и
изобщо живота си и се налага той и съпругата му да се грижат за всяка нейна
нужда, в това число за отглеждането на детето й. Уточнява, че често се случва
да я изпратят на магазина с пари и конкретна поръчка и тя да се върне без да е
купила нищо. Уточнява, че не иска да бъдат ограничени всички нейни права, но
според него в състоянието в което се намира не може да се грижи за себе си и се
нуждае от някой, които да охранява интересите й.
Ответницата
се явява лично и изразява становище за частична основателност на на молбата.
Според ответницата би могла да се грижи за себе си и детето си с помощта на
родителите си и би могла да промени живота си занапред с цел да проявява
по-голяма инициатива, като не е съгласна да бъде лишена от правото да взима
решения за себе си.
Окръжна
прокуратура – Плевен чрез процесуалния си представител изразява становище за
частична основателност на молбата и за поставяне на ответницата под ограничено
запрещение като по-подходяща мярка за закрила.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната
съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5
ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено
запрещение са две и същите следва да са налице комулативно – лицето следва да
страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да
се грижи за своите работи /юридически критерий/.
Съгласно разпоредбата на чл. 336
ал. 1 ГПК поставяне на едно
лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба
от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това.
Не
се спори между страните, а се установява от представеното по делото в заверен
препис удостоверение за раждане на молителката издадено въз основа на акт за
раждане удостоверение за раждане на ответницата издадено въз основа на акт за
раждане № 3000/19.12.1975 г. от ОбНС – Плевен, че молителят е баща на
ответницата.
Установява се от представените по
делото писмени доказателства – ЕР на ТЕЛК № 235****21.03.2018 г., издадено от
НЕЛК, Специализиран състав по психични заболявания, ЕР на ТЕЛК № 2716****27.10.2017
г., издадено от ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ – Плевен, ЕР на ТЕЛК № 1620****09.06.2017
г., издадено от ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ – Плевен, етапна епикриза, изд. от
АИППМП – Плевен на 30.07.2013 г., епикриза ИЗ № 34***1/2017 г., издадена от
ОДНБПЗ при УМБАЛ – Плевен, че
ответницата страда от заболяването „биполярно афективно разстройство“ –
персистираща поманийна симптоматика у лице с лека умствена изостаналост. Установява
се, че решението на НЕЛК от 21.03.2018 г. за заболяването на ответницата е
определена 72 % намалена работоспособност за срок до 01.10.2019 г., както че
през периода 1995 г. – 2018 г. същата многократно /14 пъти/ е лекувана в
психиатрична клиника по повод манийна симтоматика.
Установява се от представените по
делото социална оценка от 17.04.2018 г. и заповед на ДСП – Плевен от 30.04.2018
г., че по повод подадено заявление от ответницата до ДСП – Плене на 17.04.2018
г. е извършена социална оценка на същата и е определена месечна добавка да
социална интеграция.
На
изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяванията си ответницата
разбира свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи в
защита на своите и на близките си интереси.
При разпита на ответницата, същата показа,
че разбира целта на производството по делото и всички въпроси на съда относно
самоличността, възрастта, семейното състояние, образованието, начинът й на живот, работоспособността, здравето, бъдещето,
значението на грижите на родителите й и възможностите да прояви в по-голяма степен воля да се
грижи за себе си и за детето си и като цяло демонстрира адекватно поведението и
осъзнаване на интересите й.
Установи се от заключението на
приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.Л.,
което не се оспори от страните и като безпристрастно и компетентно изготвено
съдът възприема изцяло, че ответницата страда от лека умствена изостаналост и
значително нарушение в поведението изискващо внимание или лечение. Вещото лице
установява, че свръхпротективната намеса в живота на ответницата от страна на
родителите й е ограничила възможността й да придобие социални компетенции и е
довела до нейната социална и волева незрялост – психичен инфантилизъм и в
съчетание с лошо организираната и безцелна психомоторна активност е довело до
задълбочаване на интелектуалния й дефицит. Според вещото лице ответницата реално
е изградила прости практически дейности и може да се ориентира в обикновена
обстановка като лишаването й от право на труд би имало негативен ефект, тъй
като ще засили зависимостта й от хората, на които трябва да разчита за да
задоволяват текущите й нужди. Според вещото лице поради нарушение на висшите
критични способности и неудържимостта на подбудите ответницата не е в състояние
да осмисля обстановката в цялост, да съобразява своите решения и действия с
нововъзникнало положение и да се ориентира в сложните човешки взаимоотношения,
целенасочено да постига поставена цел и да предвиди резултата от действията си.
Вещото лице заключава, че интелектуалният дефицит при ответницата от раждането
й до момента е преценяван като лекостепенен, но въпреки трудностите и
свръхпротекцията от страна на родителите ответницата е завършила средното си
образование наравно с връстниците си с нормален интелект в общообразователната
система. Вещото лице установява, че ответницата е ограничавана да полага труд
съобразен с възможностите й, до голяма степен неуместно е обгрижвана и след
като вече е в зряла възраст, което я е лишило от придобиване на социални
компетенции за относително самостоятелно функциониране. Според вещото лице, ако
се промени моделът на семейните взаимоотношения с предоставяне на възможност за
разширяване на активностите й и вероятно социално да съзрее натрупването на
социален опит би повлияло положително върху вграждането й в социалната общност
и би довело до придобиване на дееспособност, каквато лица с нейната лекостепенна
интелектуална непълноценност в немалък процент притежават. Според вещото лице
прогнозата зависи от своевременното търсене на специализирана медицинска помощ
по повод на нарушенията на поведението и от адекватното им лечение, тъй като в
конкретният случай интелектуалния дефицит е утежнен именно от съпътстващите го
нарушения в емоционално-волевата сфера, провокирало у родители подбуди да я
заклирят дори,когато това е неуместно. Вещото лице заключава, че поради
слабоумие ответницата може частично да се грижи за своите работи, да разбира
своите и на близките си интереси и да ги защитава.
Съдът съобрази противоречието на
института на запрещението с европейското законодателство и приема следното:
Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от
Институтът
на запрещението по българското право е в безспорно противоречие с принципите на
европейското право, въведени с цитираните по – горе Конвенции и препоръки,
както е безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок ранг в
българското законодателство липсват механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при
отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде
изобщо защита на правата на такова лице.
Съдът приема, че при обсъдените
по – горе правнорелеватни обстоятелства поставянето на ответницата под ограничено запрещение би охранило в най – голяма степен интересите й, тъй
като при вземане на
решения за извършване на правни сделки или необходимост от лечение назначеният попечител би могъл да окаже адекватна защита на нейните
интереси. При липса на друга предвидена в българското законодателство правна възможност за охраняване на интересите на
ответницата, съдът намира, че макар и не в необходимата степен, поставянето на
ответницата под ограничено запрещение ще осигури защита на правата й в случаите, в които състоянието
й на слабоумие поради леката умствена изостаналост, от която страда й и липсата
на изградени социални компетенции създават пречки в пълна степен да осъзнава и
защитава интересите си, респ. да ръководи постъпките си в тази насока. От
събраните по делото доказателства по делото се установи, че ответницата е от
дете страда от интелектуален дефицит, а към момента е пълнолетна, със завършено
средно образование, но както поради състоянието на леката умствена
изостаналост, така и поради желание за свръхзащита от страна на родителите й е не
е работила и не е живяла в подходяща за състоянието й социална среда, което
положение е намалило социалната й зрялост. Съдът приема въз основа на
заключението на вещото лице, че настоящото състояние на ответницата относно
липсата на способности да живее в общество адекватно на състоянието й е
обратимо в голяма степен при подходящи социални, психологически и медицински
грижи, поради което според съда ответницата не следва да бъде ограничена изцяло
от дееспособност, а напротив със същата следва да се работи в посока
придобиване постепенно на пълна дееспособност.
С оглед
гореизложеното, съдът, като
съобрази, че поради слобоумието, от която страда, състоянието на ответницата е такова, че отчасти разбира
свойството и значението на постъпките си и не
може изцяло да се грижи за своите работи, приема, че
са налице основанията на чл. 5 ал. 2 ЗЛС и
ответницата следва да бъде поставена под ограничено запрещение, за да се охранят в пълна степен нейните
интереси.
Молбата по
чл. 5 от ЗЛС в частта за поставяне на ответницата под пълно запрещение се явява
недоказана и поради това неоснователна и следва да бъде отхвърлена от съда със
законните от това правни последици.
Водим от
горното, Съдът
Р е ш и:
поставя на основание чл. 5 ал. 2 ЗЛС К.И.Л., ЕГН ********** *** под ограничено запрещение по молба на И.Ж.Л., ЕГН ********** от
с. гр., с. адрес.
Отхвърля
молбата на И.Ж.Л., ЕГН ********** в частта, в която се иска от съда поставяне
на К.И.Л., ЕГН ********** *** под пълно запрещение като неоснователна и недоказана.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и
попечителство при Община плевен по
постоянното местожителство на ответницата във връзка с отразяване на попечителство
по чл. 173 ал. 2 СК в съответния регистър по чл. 174 от СК или при липса на попечител
по право за назначаване на попечител от органа по чл. 156 от СК и вписването му
в посочения регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен съдия: