О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№625/24.7.2019г. 2019 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 17.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА
ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Даскалова
ВЧНД № 777 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда
на чл.243, ал.6 от НПК.
Делото е образувано по
частен протест от прокурор при ВРП срещу определение № 1149 от 20.06.2019 г. на
ВРС, ХХІІ-ри състав, постановено по ЧНД № 2463 по описа на
ВРС за 2019 г.
С обжалваното
определение, съставът на ВРС е отменил постановление от 20.05.2019 г.
на Варненска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 914/2019 г. по описа на ОД на МВР – Варна и е върнал делото
на прокурора за продължаване на разследването и изпълнение на указанията,
дадени в обстоятелствената част на определението.
В
протеста се твърди, че определението е необосновано и
незаконосъобразно. Прави се искане за отмяната на съдебния акт и
даване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, като се твърди, че дадените от съда указания за извършване но
допълнителни следствени действия относно установяване на състоянието на
пострадалата след ПТП са неправилни, тъй като разпитът на случайно намиращият
се на местопроизшествието лекар не е небходим, а и вероятно трудно осъществим
поради липса на данни за неговата самоличност. Твърди се, че разпитът на този
очевидец не би допринесъл за промяна заключението на в.л. по СМЕ предвид
опита на последния и изготвянето на множество подобни експертизи. Твърди се че
за процесуална икономия не е била назначавана САТЕ, тъй като липсва средна
телесна повреда и не е необходимо установяване на вина в рамките на
нак.производство. Според прокурора и без САТЕ е ясно, че пострадалата Ш. е
виновна за ПТП, а щетите по бетоновоза не са значителни, предвид подменените
части, а щетите по л.а.Мерцедес не следва да се установяват, тъй като л.а. не е
чуждо имущество за Ш..
Настоящият
съдебен състав, като съобрази доказателствата по делото и доводите, изложени в
протеста, намери следното:
Прекратеното
досъдебно производство е било образувано за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б.“Б“ от НК.
След
проведеното разследване компетентният прокурор е преценил, че не е извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.1, б.“Б“ от НК, тъй като
претърпяните от свид.Ш. телесни увреждания не са средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК, а представляват леки такива, съгласно разпоредбата на
чл.130 от НК.
Свид.Ш. е
атакувала това постановление пред ВРС с твърдения за неправилност и незаконосъобразност.
Първоинстанционният
съд е приел, че не са извършени всички възможни действия по разследването,
които да мотивират извод за извършено всестранно, обективно и пълно
разследване, в съответствие с едни от основните принципи на наказателния процес,
закрепени в чл.13 и чл.14 от НПК.
Приел е, че неизяснен останал въпросът
какво е било състоянието на Ш. непосредствено след настъпването на
пътно-транспортното произшествие, като прокурорът е приел, че тя се е
движела, говорила, плачела, от което е направен извод, че не е изпадала в
безсъзнателно състояние. Според първостепенния съд този извод е резултат на
превратно тълкуване на доказателства, тъй като свид.Д.посочва, че преди тези
действия Ш. за момент е отворила очите си. Следователно в определен период от
време преди това е била със затворени очи. В тази част разпитът е неясен и
според ВРС е следвало да се проведе допълнителен разпит на Дончева, която да
посочи какво точно е било състоянието на Ш. непосредствено след настъпване на
ПТП, т.е. същата била ли е със затворени очи, за какъв период от време, имала
ли е реакции докато е била със затворени очи и т.н. Същото се относя и до
показанията й относно пускането на ръката на Д.от Ш., след което последната
затворила очите си и се отпуснала.
Според първоинстанционния съд за обективното установяване на физическото
състояние на Ш. биха могли да бъдат разпитани още и лекарят, който е се е
оказал на място и за който свидетелства Д.и който се обадил по телефона, за да
бъде изпратен екип от лекари. Съдът е указал да бъде изискана информация от
тел. 112, ЦСМП – Варна или МБАЛ „С.,А.– Варна“ АД за лицето, което е подало
сигнал за настъпило ПТП на процесните дата и място, след което същият да бъде
разпитан за обективното външно състояние на Ш. непосредствено след инцидента.
След което ВРС е указал да бъде
назначена повторна съдебно-медицинска експертиза, която да отговори и на
въпроса дали Ш. е получила сътресение на мозъка и дали същото е довело да
изпадане в безсъзнание, както и каква е медико-биологичната характеристика на
това разстройство на здравето.
Според ВРС за установяване размера на
материални щети както по бетоновоза, така и по лекия автомобил следва да бъдат
установени собствениците на двете превозни средства, като същите следва да
бъдат разпитани.
След индивидуализирането им според ВРС
е необходимо и назначаването на съдебно автотехническа и оценителна експертиза
с оглед преценката за евентуално извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„а“ НК.
Според
първоинстанционния съд, след разпита на посочените свидетели и изготвянето на
повторна съдебномедицинска и съдебна автотехническа и оценителна експертиза
представителят на РП - Варна следва да направи цялостен анализ на доказателствата
по досъдебното производство, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и
едва тогава да прецени налице ли са основанията за прекратяване на
наказателното производство. В случай, че изпита затруднения да установи
обективната истина по делото да проведе нови разпити и да извърши всички
допълнителни процесуално - следствени действия, които намери за необходими с
оглед предмета на доказване по чл.102 НПК.
ПО
ПРОТЕСТА:
Абсолютно
неоснователно е твърдението в протеста, че разпитът на лекаря озовал се на
местопроизшествието не е необходим за изясняване на обективната истина, какъвто
е смисъла на наказателното производство.
При
наличието на възможност да бъдат събрани още данни за състоянието на
пострадалата, то разследващите следва да сторят това полагайки усилия в тази
насока, като например изискат справка от тел.112 относно подалия сигнала за ПТП
и за пострадалата /нещо обичайно като практика при ДП за ПТП/. Отделно от това
за пълното всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка е
необходимо освен този очевидец на състоянието на пострадалата да бъдат
установени и разпитани лекарския екип на бърза помощ, посетил
местопроизшествието, т.к. те също са имали преки и то професионални наблюдения
относно състоянието на Ш.. Още повече, че свид.А.споделя, че на въпроса й
отправен към екипа на спешна помощ относно състоянието на пострадалото момиче е
получила отговор, че е в безсъзнание. Тези показания не могат да се подминат с
лека ръка от една страна защото са от абсолютно незаинтересован свидетел, а от
друга – защото пресъздават становище, изразено от компетентно лице /със
специализирано медицинско образование/ относно състоянието на пострадалата Ш..
Целта на
тези процесуално следствени действия не би следвало да е „промяна заключението
на в.л.“, а изясняване на фактическата обстановка, която по настоящото ДП
определено е останала неизяснена и „процесуалната икономия“ не следва да бъде
оправдание за това.
Едва след
извършването на посочените действия следва да бъде назначена повторна СМЕ,
която да даде отговор относно вида на увреждането претърпяно от Ш..
Съдът не
оспорва компетентността и опита на д-р Демиров по изготвянето на СМЕ, но
намира, че при изготвянето на СМЕ същият не е разполагал с достатъчно
информация относно състоянието на пострадалата, ето защо следва да се извършат
допълнителни следствени действия по установяване и разпитване по посочените
по-горе лица.
По отношение
необходимостта от авто-технческа експертиза прокурорът счита, че такава не е
нужна, тъй като било „установено по несъмнен начин, че причина за ПТП е
поведението на Ш.“. Това твърдение в протеста не намира потвърждение в
постановлението за прекратяване на нак.производство – в последното липсват
такива изводи…
При липса на
протокол за оглед на местопроизшествие, скица, схема или каквито и да било
писмени данни относно местопроизшествието, изготвянето на САТЕ е наложително. В
показанията на Аджемова, а и на Ш. се съдържат данни, че управлявания от Т.
бетоновоз, на светофара на УМБАЛ М.АД е бил в лявата лента, предназначена само
за ляв завой- посока сградата на болницата. Този светофар има отделна секция
именно за левия завой и когато тази секция свети зелено, за движещите се по
бул.Х.С.направо /и в двете посоки/ свети червен сигнал. Отделно от това
не е изяснено каква е маркировката и какви са пътните знаци в този участък …
Не на
последно място оценката на щетите по двете ППС следва да бъде направена от лице
с необходимите знания в тази насока.
С оглед
съображенията, изложени по-горе въззивната инстанция счита атакуваното
определение на ВРС за правилно и законосъобразно, а доводите в протеста – за
неоснователни.
Водим от
изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК въззивния съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1149 от 20.06.2019
г. на ВРС, ХХІІ-ри състав, постановено по ЧНД № 2463 по
описа на ВРС за 2019 г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.