Решение по дело №13047/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 07.03.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Силвия Тачева

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №13047 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №153927 от 20.07.2020г., постановено по гр.дело №71249/2019г. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, С.А.С. с ЕГН:********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК:******на основание чл.318 ТЗ, вр.чл.200 ЗЗД, вр.чл.110, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 751,49 лева- стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот в гр.София, ж.к.„Люлин“, бл., абонатен №240852 за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., сумата 36,94 лева- мораторна лихва върху главницата за доставената топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 19.09.2018г., както и сумата от 28,60 лева- стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2015г. до м.04.2018г., като искът е отхвърлен за главницата за доставената топлинна енергия за сумата над 751,49 лева до пълния предявен размер 4774,92 лева, а исковете за мораторна лихва- отхвърлени за сумите над уважените размери до пълните предявени размери съответно 237,87 лева и 4,26 лева за периода от 01.10.2015г. до 19.09.2018г.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съгласно заключението на вещото лице по СТЕ недвусмислено е установено както начисляването на топлинна енергия съгласно нормативните изисквания, така и броя ползватели за които е изчислявана базата за периоди при неосигурен достъп. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не е подал в срок отговор на въззивната жалба, не се е явил в проведеното открито съдебно заседание и не е взел становище по въззивната жалба.  

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е изготвил подробен проект за доклад, като надлежно е разпределил доказателствената тежест и изрично е указал на ищеца, че следва да установи фактите, на които основава претенциите си. Както наличието на облигационно правоотношение, количеството доставена топлинна енергия, настъпването на падежа на вземанията, така и броя ползватели в имота предвид правилата за начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп до имота, следва да бъдат установени от ищеца с представени по делото доказателства при условията на пълно и главно доказване. При така разпределената съобразно закона доказателствена тежест ищецът не е представил каквито и да било доказателства за броя ползватели в имота на ответницата, което е послужило като основание за начиславане служебно на топлинна енергия през процесния период. Не могат да бъдат споделени изложените от жалбоподателя съображения, че това обстоятелство е установено от вещото лице със заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза. Вещото лице само е констатирало факта на извършеното от ищеца начисляване служебно за 6 лица, но по никакъв начин не е установено въз основа на какво ищецът е приел че в имота ползват топлоенергия и БГВ именно такъв брой лица. При това положение първостепенният съд правилно е приел, че следва да бъде начислявана служебно стойност на консумирана топлинна енергия само съобразно безспорно установеното- за един брой ползвател, а именно самата ответница.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира такива.

На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №153927 от 20.07.2020г., постановено по гр.дело №71249/2019г. по описа на СРС, ГО, 156 с-в.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/