Решение по дело №328/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба на А. И. В., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител адвокат С. Х., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията при Затвора-Пазарджик, за периода от 01.03.2019 г. до 15.03.2024 г. в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

В съдебно заседание по направено уточнение от процесуалния представител на ищеца съдът е допуснал изменение на иска като исковата претенция е да бъде осъдена ГДИН за претърпени от А. В. неимуществени вреди за периода от 09.07.2020 г. до 23.12.2020 г. и от 16.10.2023 г. до 15.03.2024 г. в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди, че се притеснява за здравословното си състояние поради недобра или липсваща хигиена в столовата и килиите. Сочи, че в килиите е пълно с хлебарки, дървеници и други насекоми, има влага по стените и липсва топла вода. Налагало му се е да спи върху скъсани дюшеци, пълни с дървеници, като е бил нахапван и е получавал обриви по тялото, одеялата били скъсани. Заявява, че поддържането на хигиената било почти невъзможно, тъй като от администрацията не му предоставяли достатъчно препарати за лична хигиена и за пране на дрехите и спалното бельо. Метлите и лопатите били изхабени и счупени. Оплаква се, че не са му предоставили простор, а тоалетната е тясна и нехигиенична поради липса на препарати. Храната, която е осигурявана не била винаги качествена и в достатъчно количество. В столовата имало наличие на хлебарки и мишки, като печките, масите и посудата, в която се хранят лишените от свобода били мръсни и неподдържани. Твърди, че липсва добро медицинско обслужване.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик счита исковата претенция за неоснователна и недоказана.

Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), и касае претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанията.

Във връзка с твърденията на ищеца от Затвора-гр. Пазарджик е изискана информация, като в справка началникът на затвора посочва, че А. В. е изтърпявал няколко наказания лишаване от свобода, като със заповед на главния директор на ГДИН на 18.06.2020 г. е приведен в Затвора-гр. Пазарджик за доизтърпяване на наказанието му. Посочено е, че с Протокол № 80/09.07.2020 г. от разпределителна комисия е настанен в 04-то отделение в условията на неработещ и е освободен от затвора на 23.12.2020 г.

Със заповед от 16.10.2023 г. на главния директор на ГДИН е приведен в Затвора-гр. Пазарджик и с Протокол № 122/17.11.2023 г. е настанен в 08-мо отделение.

Посочено е, че лишеният от свобода не е подавал молби и/или жалби свързани с битовите условия и настаняването си. Помещенията са реновирани, сменена е дограмата на вратите и прозорците, налице е нова подова настилка и вътрешна изолация. Санитарните помещения са самостоятелни и са към спалните помещения. Имат студена вода и монтирани душове, а топлата вода е по график. Подменени са осветителните тела, отоплението е локално на газ с монтирани нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени според размера им с двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки.

Има обособено перално помещение, като лишените от свобода имат възможност да ползват услугите на „перач“. Чистотата, подмяната и прането на вещите е лична отговорност на всеки лишен от свобода. Администрацията на затвора всеки месец осигурява необходимите средства като прах, почистваща санитария и уреди за цялото отделение и персонално прах и сапун за всеки един лишен от свобода.

Корпусът на затвора е след извършен цялостен ремонт, включително на покривната конструкция, електрическа и ВиК инсталации и отоплителна система.

В справката на началник сектор „ФЛКР“ е посочено, че регламентът в затвора задължава извършване на ежедневна сутрешна проверка от надзорно-охранителния състав, като в случай на констатиране на повреди на имуществото или ВиК или ел. съоръжения (вкл. изгорели и липсващи крушки), увредени участъци по стените, скъсани дюшеци, същите се докладват писмено по установен ред и се отстраняват своевременно.

Скъсаните дюшеци и одеяла се подменят текущо през годината. През м. ноември 2023 г. са подменени изцяло всички дюшеци.

Пералното помещение е оборудвано с перални и сушилни, като не е разрешено пране и сушене на дрехи в спалните помещения с оглед недопускане на влага. На територията на затвора се извършват дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности от определени длъжностни лица, преминали курс на обучение за придобиване на квалификация за ДДД изпълнители. Представени са договор и протоколи за ДДД обработка.

Поддържането на хигиената в спалните помещения е ангажимент на всеки един лишен от свобода, като тютюнопушенето е позволено само на определени за това места.

Приготвянето на храната в затворническата кухня е съобразена с химичния и калориен състав, като дневната калоричност на ястията варира между 2600-2800 калории.

В медицинската справка от директора на Медицинския център при Затвора-гр. Пазарджик е посочено, че по време на престоя на В. не се е налагала сериозна медицинска намеса.

Представена е Заповед № Л-1811/21.04.2020 г. на главния директор на ГДИН и утвърдената с нея Таблица № 6 за полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец

Представени са копия от сведение за движението на лишените от свобода на годишна база за периода 2008-2020 г. и справка за разходите за ремонт на затвора за периода 2013-2017 г. Представена е и справка за настаняването на ищеца в посочените периоди, утвърден дневен режим и личен вещеви картон на В..

По искане на ищеца по делото е разпитан в качеството му на свидетел З. Н. К.. Същият заявява, че познава ищеца, с който заедно са изтърпявали наказание в затвора. Били са с него в килия № 705, 7-мо отделение през 2018-2019 г., която била мизерна. Били са 22-23 души. След това е започнал ремонт и са ги разделили с В.. Посочва и че сега има мръсни килии, но както сами си го направят. Били са в една група с ищеца – свидетелят в килия № 807, а В. в килия № 808. Килиите имат самостоятелна баня и тоалетна. Има топла вода само във вторник и в събота. Няма кабелна телевизия. Перат им дрехите със свински сапун в пералнята и миришат лошо. Твърди, че храната е суров грах, сурова леща, суров фасул и много малко месо около 30 гр. Готвачите нямат ръкавици, шапки и престилки. А. В. му се е оплаквал, че в медицинския център не му обръщат внимание.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 09.07.2020 г. до 23.12.2020 г. и от 16.10.2023 г. до 15.03.2024 г. в Затвора-гр. Пазарджик, е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи и затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 284 ЗИНЗС и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обективна отговорност, защото не е обвързана с наличието или липсата на вина у длъжностното лице - пряк причинител на вредите.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване на претърпени от А. В. неимуществени вреди – притеснения за здравословното му състояние поради недобра или липсваща хигиена в столовата и килиите като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС: бездействие на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик да му осигури по-добри условия.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения за бездействие на затворническата администрация да му осигури по-добри условия на пребиваване в пенитенциарното заведение и по-конкретни липсата на достатъчен контрол за спазване на общата хигиена, на борбата с вредителите, начинът, по който се извършва медицинската дейност и контрола върху качеството и количеството на храната.

От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи извод, че администрацията на Затвора-гр. Пазарджик е бездействала в посочения от ищеца период. Видно от представената справка за двата периода (л. 97) А. В. е търпял наказанието си в различни килии, като всичките са отговаряли на изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, поради което твърдението на ищеца за настаняването му в условията на пренаселеност е неоснователно.

Неоснователни са и останалите твърдения в исковата молба. Видно от представените по делото справки в Затвора-гр. Пазарджик е извършен основен ремонт като всички помещения са реновирани, с подменена дограма и подови настилки, обзаведени с необходимите мебели. Затворът е газифициран през 2003 г. като отоплението през зимата е чрез монтирани във всяко едно помещение алуминиеви радиатори. Обособено е перално помещение, в което има пералня и сушилня, до което лишените от свобода имат достъп, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел. Същият също така заяви, че хигиената в килията зависи от лишените от свобода, но и сега има мръсно килии според хигиената на самите обитаващи. Съгласно чл. 88а ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията. От цитираната разпоредба и от свидетелските показания е видно, че хигиената на спалното помещение зависи от лишените от свобода, които са длъжни да я поддържат и да чистят, поради което искът и в тази му част се явява недоказан. По време на пенитенциарната изолация на В. в затвора са се доставяли хигиенни материали по сключени договори след проведени обществени поръчки, за което е представена и утвърдена от главния директор на ГДИН таблица за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи, в която са посочени примерните количества на един лишен от свобода за един месец.

Прането се извършва в пералното помещение, оборудвано с перални и сушилни и е забранено да се перат и сушат дрехи в спалните помещения, поради което не се налага да се осигуряват простори за съхнене на дшрехите.

Недоказано е твърдението на ищеца, че му се е налагало да спи на скъсани дюшеци. Видно от представената справка и личния му вещеви картон, всички дюшеци са били подменени с нови през м. ноември 2023 г., като старите и непригодни за употреба са бракувани.

Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в разглежданите периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца, са били изградени и са съществували санитарни възли с осигурена течаща студена вода и топла вода поне два пъти седмично. Съдът приема за установено, че е съобразено изискването на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, съобразно което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Нещо повече, както става ясно от гласните доказателства, налице е била и възможност за ползване на топла вода и в самите спални помещения, която е била загрявана с разрешени за ползване нагреватели. Недоказано остана и твърдението в исковата молба, че много често нямало крушки в санитарните възли. Видно от представената справка от началник сектор „ФЛКР“ ежедневно се извършва проверка от надзорно-охранителния състав, в присъствието на инспектор „СДВР“ и на лишен от свобода, като в случай на констатирана липса или счупена крушка се докладва писмено и се отстранява своевременно.

Що се касае до оплакването за наличие на дървеници и гризачи в помещенията, то от доказателствата по делото се установява, че за процесния период са били създадени условия и са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на пенитенциарното заведение, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия насекомите не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените искови периоди. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за посочените периоди, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора.

Не се доказа и твърдяното недобро медицинско обслужване. Видно от представената справка от директора на медицинския център В. е посещавал спорадично центъра с банални оплаквания, като не е регистриран с хронични заболявания, за които да се е налагало провеждане на перманентна терапия.

На следващо място, от данните по делото не е възможно да се направи еднозначен и несъмнен извод, че предоставяната на ищеца храна не е качествена и не е била в съответното количество. Храната се приготвя в съответствие с изискванията на утвърден от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването състав на дневна дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода, изготвят се седмични менюта от готвача и се утвърждават от началника на затвора. Приблизителната дневна калоричност на ястията варира между 2600-2800 калории за един лишен от свобода. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля, че грахът, лещата и фасула били сурови, доколкото се касае за субективно възприятие на всеки отделен индивид.

При липсата на първия елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обсъждането на останалите е безпредметно.

С оглед гореизложеното, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан - не се установи незаконосъобразно действие/бездействие на ответника, което е първата и основна предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността му по чл. 284 ЗИНЗС.

Неоснователността на главния иск обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск за законна лихва.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А. И. В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик за периода от 09.07.2020 г. до 23.12.2020 г. и от 16.10.2023 г. до 15.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.