ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..................... /....................... 2017 r.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2078 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявени от
„Елба" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елена,
ул. „Крайбрежна" № 5, представлявано от С. Митков Добрев, чрез адв. С.С.,
против „Енерго - Про Мрежи" АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик" №
258, сграда „Варна Тауърс" обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 77 927 лева, претендирана като обезщетение за ползване
в периода от 01.05.2015 г. до 17.08.2017 г. на собственият на ищеца Трафопост
№3, намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) V-3736, кв.550 по плана на гр.Велико Търново, ж.к. "Колю Фичето" и
Кабелно захранване 1 KV-I Етап, придобити по силата на
договор за покупко-продажба от „Ником-97" АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 28.09.2017
г. до окончателното заплащане на сумата. Претендира се присъждане на
извършените съдебно-деловодни разноски.
В обстоятелствената част на
исковата молба, ищецът твърди, че е придобил въз основа на договор за покупко-продажба с
праводателя „Ником-97" АД Трафопост №3, намиращ се в урегулиран поземлен
имот (УПИ) V-3736, кв.550 по плана на гр.Велико
Търново, ж.к. "Колю Фичето" и Кабелно захранване 1 KV-I Етап,
като същите в в периода от 1.05.2015 г. до 17.08.2017 г. се използват без
правно основание от ответника „Енерго-Про Мрежи" АД за разпределяне на
електрическа енергия на живущите в блок - Жилищна група "Роуд-2",
както и множество други потребители в района на Трафопост №3, които са клиенти
на енергийното дружество. Излага още, че „Елба" ЕООД не е ползвало
електрическа енергия от тези енергийни обекти в рамките на посочения период,
въпреки това, в изпълнение на разпоредбата на чл. 117, ал.7 от Закон за
енергетиката /ЗЕ/, ищецът е изпълнявал законовото си задължение да предоставя
достъп на „Енерго Про - Мрежи" АД, през собствените си енергийни
съоръжения -Трафопост №3 и Кабелно захранване 1 KV-I Етап,
за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до клиенти на
ответника. С изпратено на 28.03.2011 г. ищцовото дружество уведомило
„Енерго-Про Мрежи" АД за желанието си да му бъде заплатена дължимата цена
за предоставения достъп до енергийните съоръжения, чиито размер бил определен
съгласно Методика за определяне на цените за предоставен достъп, приета от
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Оспорва да е получил отговор
на депозираното искане.
Ищецът, на основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, претендира заплащане на обезщетение в размер на 77 927 лева,
представляващо обедняването на ищеца за сметка на обогатяването на ответника от
ползването му без правно основание на трафопоста и кабелната линия за
01.05.2015 г. до 17.08.2017 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника "Енерго - Про Мрежи"АД, чрез адв. Николай
Банков, с който предявените искове се оспорват, като се претендира тяхното
отхвърляне като неоснователни и недоказани. На първо място ответната страна
релевира възражение, че образуваното като гражданско дело следва да бъде
прекратено и да бъде препратено за разглеждане от търговско отделение на ВОС по
реда на търговските спорове, уреден в Глава №32, чл.365 и сл. от ГПК, като
излага съображения, че и двете страни са търговци, а искът е с предмет
правоотношение, породено от несключването между страните на търговска сделка.
Оспорва се още редовността на исковата молба - не са уточнени месечните
претенции за обезщетеняване, както и обезщетението спрямо всеки от отделните
енергийни обекта.
Релевират се възражения
относно правното на собственост на ищеца, тъй като видно от Разрешение за
ползване №028/18.06.2004г. издадено от регионална дирекция на ДНСК-гр. Велико
Търново разрешено е ползването на строеж «Трафопост №3» намиращ се в урегулиран
поземлен имот (УПИ) V-3736, кв.550 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. „Кольо
Фичето". В това разрешение за ползване, обаче като възложители са посочени
освен праводателят на ищеца - „Ником 97" АД и „Роуд Импорт Експорт"
ООД представлявано от Стефан Енчев Енчев, като с оглед качеството на възложител
на последното дружество, същото притежава неизяснени права върху процесиите
съоръжения, които изключват правото на собственост на ищеца.
Твърди се още, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска за неоснователно обогатяване: не е налице
обогатяване на ответника от ползване на процесиите вещи; общ факт или група от
факти, от които произтичат обогатяването и обедняването, освен това ищецът не е
легитимиран да получава приходи от тези съоръжения, поради което и не може да
се обедни от неполучаването на такива.
Ищецът не може
да извършва пренос, разпределение, преобразуване или
доставка на ел.енергия тъй като няма такава лицензия.
Оспорва се размерът на
исковата претенция с твърдения, че същият е посочен произволно - в исковата се
съдържа единствено бланкетно посочване на сумата в посочения размер без никаква
аргументация и обосновка. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за
проведената процедура, респективно че претендираното в настоящото производство
обезщетение е формирано от ДКЕВР или лицензианта по посочената методика, като
задължението на последния за заплащане на цена за предоставения достъп до
процесиите съоражения се пораждал единствено при наличието на започнала
процедура.
Освен изложеното се твърди, че
дори и ответникът да ползва тези съоръжения, то това не е без основание, а въз
основа на императивно законово задължение съгласно чл.117 и чл.88 от ЗЕ
вр.пар.1, т.4 от ДР на същия закон, т.е. ползването не е без основание.
Процесиите вещи като енергийни обекти по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗЕ, не
могат да бъдат отдавани под наем свободно, поради което и цената на това
ползване не може да бъде определена въз основа на общите пазарни принципи.
Оспорва се наличието на сключен договор за достъп между страните по делото по
арг. от чл.117, ал.8 от ЗЕ, поради което се прави довод, че цитираната от ищеца
Методика не може да е приложима в отношенията. Ползването на тези съоръжения се
извършва въз основа на договор за предоставяне на достъп на преносното
предприятие. Не на последно място се твърди, че в исковата молба ищецът не
твърди какво е количеството доставено чрез тези съоръжения ел.енергия, срещу
чието заплащане се е обеднил. Оспорва се провеждането на кореспонденция, при
която ищеца да е поискал заплащане на обезщетение. Липсва изобщо покана за
плащане на обезщетението до ответника.
Ответното дружество сочи още,
че от представеното с исковата молба писмо от 28.03.2011 г. се установява че
ищецът претендира посочената в писмото сума за период от 01.12.2007 до
31.01.2008г. На първо място, тази покана дори и да е редовно връчена се отнася
за период различен от претендирания - 2015г.-2017г. На следващо място, дори и
да е имало определена месечна цена за този период, то същата не е определена от
лицензианта въз основа на актуални данни представени от производителя.
Ответникът сочи, че съгласно т.5 от методиката тази цена е била актуална
най-късно до края на 2009г., доколкото оценката е пределна за месец и важи за
период от една година. Предвид изложеното, ответникът твърди, че ищецът не е
обосновал защо смята, че обезщетението, представляващо според него сбор от
месечни суми е 77 927лв., като още веднъж изрично оспорва размера на
претенцията, сочейки, че ищецът на посочил размера на предоставената електро
енергия.
Съдът намира възражението на
ответникът, че производството по предявените искове подлежи на разглеждане по
реда на гл. XXXII - чл. 365 и сл от ГПК, тъй като обхватът на понятието
"търговско дело" е по-широк от това на "търговски спор",
дефиниран в чл. 365, т. 1 - 5 от ГПК. Търговско е всяко дело, което има за
предмет спорове с участието на търговци, свързани изцяло или отчасти с
регулирани от обективното търговско право отношения, докато търговски е спорът,
имащ за предмет търговска сделка, включително сключването, тълкуването,
действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й,
последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска
сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. В настоящия
случай безспорно между страните е обстоятелството, че не са обвързани от
облигационно отношение, а исковата претенция се основава на правилата на
неоснователното обогатяване, като процесната сума се претендира като
обезщетение за ползване на чужд недвижим имот. Ищецът и ответникът не са страни
по търговска сделка нито се претендират последиците от сключването, развалянето
или неизпълнението на такава сделка, поради което делото макар да е търговско
по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, спорът не отговаря на изискванията
на чл. чл. 365, т. 1 - 5 от ГПК за да бъде окачествен като такъв с търговски
характер, въз основа на което същият подлежи на разглеждане по общия исков ред.
Не са налице и посочените от ответника основания за
оставяне на исковата молба без движение, тъй като се претендира обезщетение под
формата на глобална сума и лисват твърдения същата да представлява сбор от
периодични плащания, чийто размер да подлежи на допълнително уточняване.
На основание чл. 146, ал. 1,
т. 5 от ГПК, съдът указва на ищеца, че по правилото на чл.154, ал.1 ГПК следва
да докаже въведените с исковата молба твърдения за факти, които са релевантни
за спорното право. В негова тежест е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: че е собственик на вещта; че тя се ползва от ответника;
липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от
ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Върху ответникът лежи
доказателствената тежест да установи положителните факти, от които черпи
изгодни правни последици и на които основава възраженията си, в това число и че
ползва процесиите вещи на годно правно основание.
С оглед
съвпадащите насрещни твърдения на страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, се явява липсата на договор за достъп, сключен между страните по
спора, както и липсата на плащане на парични суми от ответника на ищеца за
ползване на обекти на енергийната инфраструктура. Подлежат на доказване всички
останали твърдения на страните.
Предвид указаната
доказателствена тежест, допустими се явяват всички представени с исковата молба
и отговора на исковата молба документи, които следва да бъдат събрани като
писмени доказателства в открито съдебно заседание.
Доказателствените
искания на ищеца и ответника за провеждане съответно на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза следва да бъдат уважени тъй като сочените
доказателствени средства са относими и допустими, а за изясняване на
релевантните обстоятелства са необходими специални знания.
На основание чл. 183 от ГПК ищеца следва да бъде
задължен да представи оригиналите на Фактури №№ 202/31.12.2007 г.; 182/30.11.2007г.;
№193/15.12.2007г.;
Страните следва да имат
предвид, че могат да уредят спорните си взаимоотношения със спогодба, като за
това могат да потърсят съдействие от медиатор.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проект
за доклад, съобразно обстоятелствената част на
настоящото определение.
ДОПУСКА до събиране в открито съдебно
заседание като писмени доказателства, всички представени с исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА провеждането на
съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице след запознаване с
материалите по делото както и тези намиращи се при страните, оглед на място, да
отговори на следните въпроси:
1.) През процесния период /от
01.05.2015 до 17.08.2017г./, чрез Трафопост №3, намиращ се в урегулиран
поземлен имот (УПИ) V-3736, кв.550 по плана на град Велико
Търново, в ж.к. "Колю Фичето" и Кабелно захранване 1KV-I Етап,
„Енерго Про - Мрежи" АД / извършвало ли е разпределение на електроенергия
и на достъп до електроразпределителната мрежа на свои клиенти/потребители?
Колко и кои? Ищецът част от тези абонати ли е?
2.) Какви са количествата
електроенергия, които са пренесени и разпределени през процесния период до тези
клиенти и е осигурен достъп до мрежата, чрез описаните в първи въпрос трафопост
и кабелно захранване, като се изключи евентуално използваната от ищеца
ел.енергия?
3.) Какъв е размерът на
получените от ответника суми през процесния период за пренос и за разпределение
на електрическа енергия, както и за достъп до разпределителната мрежа, чрез
описаните в първи въпрос трафопост и кабелно захранване, като се изключат тези,
евентуално заплатени от ищцовото дружество за използваната от него ел. енергия
и за осигурен достъп до мрежата?
4. ) Какъв е размерът на
паричната сума, изчислена за ползване на трафопоста и кабелното захранване,
дължима за процесния период от
01.05.2015 до 17.08.2017г.,
съгласно правилата на Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им
уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на
природен газ, приета от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране? При
изчисляване на стойността следва да бъдат взети предвид актуалните към всеки
един момент от процесния период величини и техните елементи, определени и
актуализирани в Методиката от КЕВР.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице
Петър Иванов Василев -доцент, инженер, специалност електроснабдяване.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл.199 от ГПК - най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 800 /осемстоин/ лева, вносим в
едноседмичен срок от уведомяването от ищеца.
ДОПУСКА провеждането на
съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице след справка в
счетоводството на ищцовото дружество да отговори на следните въпроси:
1.) Включени ли са Трафопост
№3, намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) V-3736, кв.550 по плана на град Велико Търново, в ж.к. "Колю Фичето"
и Кабелно захранване 1KV-I Етап, като дълготрайни
материални активи в инвентарната книга на ищцовото дружество.
2.) Има ли разлики между
отчетната и балансова стойност на Трафопост №3, ел. оборудване в Трафопост №3,
ел захранване към Трафопост №3за периода 2007г-2017г. Изготвяни ли са
амортизационни планове и начислявани ли са действително амортизации върху
процесиите енергийни обекти (Трафопост №3, ел. оборудване в Трафопост №3, ел
захранване към Трафопост №3) считано от сочената дата за въвеждането им в
експлоатация.
3.) Вещото лице да остойности амортизациите на
процесиите енергийни обекти за периода от 01.05.2015 г. до 17.08.2017 г., като
определи тяхната актуална балансова стойност към процесния период. По
възможност вещото лице да използва средни за отделния вид актив амортизационни
норми и най малко два метода за определяне на амортизациите на различните активи.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице
Илина Томова Станчева -счетоводител.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл.199 от ГПК - най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 400 /четиристотин/ лева, вносим в
едноседмичен срок от уведомяването от ответника.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че имат
възможност да чрез медиация или друг способ да уредят доброволно
отношенията си.
НАСРОЧВА разглеждане на в открито
съдебно заседание на 07.12.2017г. от 13:30ч.
|
|
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните. На ищеца да се изпрати препис от отговора
на исковата молба.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
с
с