№ 172
гр. Ямбол, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Д.
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 28, ал.6 от Закона
за закрила на детето.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. Д. Д. от с.***, обл.***, подадена от
пълномощника й адв. Б.В.-А. от АК- Ямбол, против Решение № 441 от 16.08.2024 г. на
Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 2367/2024 г. по описа на този съд, с което
детето П. М. М., с ЕГН ********** е настанено в семейството на С.П.М., с ЕГН **********
и П.А.М., с ЕГН **********, двамата с адрес с.***, обл.**, ул.***№** за срок до
навършване на пълнолетие, а ако учи- до завършване на средно образование, но не повече от
20- годишна възраст.
Оплакването във въззивната жалба е за неправилност на първоинстанционното
решение, като постановено при непълнота на доказателствата, неизяснена фактическа
обстановка, необосновани изводи, при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Според въззивницата съдът неправилно е отхвърлил
искането й за събиране на гласни доказателства, като по този начин е била лишена от
възможността да установи възраженията си в производството, а именно, че невъзможността
й самостоятелно да се грижи за детето ще бъде компенсирана с грижите на баба му и дядо
му по майчина линия, с които тя живее, че не употребява наркотични вещества и психичното
й заболяване, в частност поведенческите й разстройства са изключително редки и лесно
преодолими, че никога не е била агресивна и опасна за детето си и не се е дезинтересирала
от него, че бабата на детето по майчина линия е здравен работник, последната й съпругът й
реализират добри доходи и са в състояние да полагат грижи за детето П.. Счита се, че с
постановеното по делото решение, ЯРС е нарушил чл.9 от Конвенцията за правата на детето,
като е допуснал разделяне на детето от родителя против волята му, позовавайки се
единствено на изготвения по делото социален доклад, както и е нарушил принципа,
залегнал в чл. 47, ал.1 от Конституцията на Република България, предвиждащ, че
1
отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на
техните родители и се подпомага от държавата. Твърди се, че отнемането на детето от
майката и настаняването му при роднини по бащина линия не е в интерес на детето, което не
е дете в риск по смисъла на закона и е в разрез с целите на производството. Въззивницата
поддържа, че обжалваното решение е постановено единствено и само въз основа на
посоченото в социалния доклад, че детето желае да остане да живее при баба си и дядо си по
бащина линия, където се чувства по- добре и е по- спокоен, като счита, че този факт е
ирелевантен за делото, тъй като решението не може да почива на настроението и желанието
на малолетно дете, което не е правоспособно. Изтъква се, че като не е изследвал
възможностите на бабата и дядото на детето по майчина линия, а се е позовал единствено на
представения по делото социален доклад и нагласата на детето, ЯРС е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение. По тези съображения въззивницата настоява за
отмяна на обжалваното решение на ЯРС и постановяване на друго решение от въззивната
инстанция, с което детето П.М.М. да бъде настанено в семейството на майка си Ж.Д.Д. и на
баба си М. П. и нейния партньор Д.Т..
Въззиваемата страна- Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол, не е подала
писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263 от ГПК.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител- пълномощник на въззивницата.
В съдебно заседание въззиваемата страна- Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Ямбол, чрез процесуален представител- юриск. А., оспорва въззивната жалба, като счита
обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и настоява за
потвърждаването му. Поддържа, че при постановяване на решението, ЯРС е отчел всички
правно значими по делото обстоятелства и интереса на малолетното дете, като е съобразил,
че след смъртта на бащата грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети от
неговите баба и дядо по бащина линия, здравословното състояние на майката и
невъзможността й да полага грижи за детето, изградената емоционална връзка между детето
и неговите баба и дядо по бащина линия.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба по чл.28 от Закона за закрила на
детето, подадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане”- гр.Ямбол за
настаняване детето П. М. М. в семейството на роднини по бащина линия- С.П.М. и П.А.М.,
двамата от с.***, обл.***, за срок до навършване на пълнолетие, а ако учи- до завършване на
средно образование, но не повече от 20- годишна възраст.
Молбата е обоснована с настъпилата на 30.06.2024 г. смърт на бащата на детето,
който е упражнявал родителските права по отношение на детето на основание влязло в сила
решение на ЯРС, с което и местоживеенето на детето е определено при неговия баща това.
Поддържа се, че след смъртта на бащата на детето, последното е било настанено временно
със заповед от 12.07.2024 г. на директора на ДСП- Ямбол по административен ред в
семейството на роднини- С.М. и П.М., до произнасянето на съда с решение по чл.28 от
ЗЗДет. По отношение на детето се сочи, че е „дете в риск“, тъй като е останало без
родителски грижи, бащата е починал на 30.06.2024 год., майката е с психично заболяване.
Излага се, че след смъртта на бащата грижите по отглеждане на детето П. М. са поети от
неговите баба и дядо по бащина линия- С.П.М. и П.А.М.. Поради заболяването си, майката
на детето не е в състояние да полага адекватни грижи за детето. В хода на извършеното
социално проучване е установено, че С.М. и П.М. са в състояние да осигурят на детето
стабилна среда и да задоволяват потребностите му, като с декларация по чл. 24, ал.3 от
ППЗЗДет са декларирали желанието си детето да бъде настанено в семейството им.
2
В с.з. пред първоинстанционния съд майката на детето- Ж. Д. Д. е оспорила
молбата на ДСП- гр. Ямбол за настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо
по бащина линия. Заявила е, че желае детето да бъде настанено в семейството на нейната
майка и мъжа, с който последната съжителства на семейни начала. Поддържала е, че всички
те живеят в едно домакинство, че макар и да е освидетелствана и заболяването й да не й
позволява да се грижи самостоятелно за детето си, тя е добър и грижовен родител и с
помощта на майка си и съжителстващият с нея ще се грижи за детето си по най- добрия
начин. Изложени са доводи, че между детето и неговата баба по майчина линия има
изградена силна емоционална връзка, тъй като тя е участвала в отглеждането на детето,
подпомагайки неговия баща, при настаняване на детето в семейството на баба му по
майчина линия то не би попаднало в нова и непозната за него среда.
С обжалваното решение ЯРС е приел, че е в интерес на детето да бъде настанено
в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия за посочения в молбата срок,
позовавайки се както на установеното в хода на социалното проучване, така и на желанието
на детето.
От фактическа страна по делото е установено, че детето П. М. М. е родено на
**** г. и негови родители са Ж. Д. Д. и М.П.М..
С влязло в сила на 17.01.2024 г. Решение № 26 от 17.01.2024 г., постановено по
гр.д. № 2586/2023 г. по описа на ЯРС, е утвърдено постигнатото между родителите на детето
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на детето
П. М. са предоставени на бащата М. М., местоживеенето на детето е определено при бащата,
а на майката е определен режим на лични контакти с детето, както и задължение на същата
да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговия баща.
Установено е, че бащата на детето е починал на 30.06.2024 г.
В изпълнение на задълженията си по ЗЗДет. и ППЗЗДет. ДСП- Ямбол е
предприела действия за настаняване на детето извън семейството, като е проучила
възможността за настаняване на детето в семейството на роднини или близки. В писмени
декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет бабата и дядото на детето по бащина линия- С.М. и
П.М., както и бабата на детето по майчина линия- М. П., са изразили съгласие за временното
настаняване на малолетното дете П. по административен ред в семействата им.
В хода на извършеното социално проучване, резултатите от което са
обективирани в приложения по делото Социален доклад от 12.07.2024 г., е установено, че
детето П. е отглеждано предимно от своя баща, който е разчитал на подкрепата на своите
родителите. При посещенията си при майката, грижите за детето са били полагани от
неговата баба по майчина линия. Между детето и неговите баба и дядо по бащина линия е
изградена стабилна емоционална връзка, която дава необходимата сигурност на детето.
Детето желае да продължи да живее в семейството на баба си и дядо си по бащина линия.
Детето е споделило пред социалните работници, че е привързано и към своята майка, както
и към баба си и дядо си по майчина линия, но се чувства по- добре и по- спокоен в
семейството на С. и П.М. При проведената беседа с детето, същото е споделило за случаи, в
които е станало свидетел на скандали между майка си, баба си по майчина линия и дядо си
Д., в които те са се удряли помежду си. Малолетният е сподели, че му е известно от баба му
М., че майка му е болна.
По делото е установено, включително и чрез представеното ЕР на ТЕЛК при
МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД- гр. Ямбол,с № 91811 от 28.05.2024 г., че майката на детето
Ж. Д. Д. е освидетелствана, като е с поставена водеща диагноза „Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни
вещества, остатъчно и късно проявило се психотично разстройство“, във връзка с което
заболяване и й е определена 50 % ТНР. Лекувана е в ДПБ- гр. Раднево, а последно в ПО при
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр. Сливен през м. март 2024 г. В медицинската
3
документация е посочено, че освен наркотици, майката употребява и алкохол. В хода на
социалното проучване бабата на детето по майчина линия М. П. е споделила пред
социалните работници, че дъщеря й не е способна сама да се грижи за детето П. и разчита на
своята майка. Според заявеното от М. П., майката е преустановила приема на наркотици и в
момента е на поддържаща терапия.
Установено е, че както в жилището на бабата и дядото на детето по бащина
линия, така и в жилището на бабата на детето по майчина линия, са създадени добри битови
условия за живота му, като във всяко от тях е обособено лично пространство за детето.
Изследвани са материалните възможности на семействата, като е установено, че
бабата на детето С.М. към момента е безработна, регистрирана е в ДБТ- гр. Ямбол и й
предстои да започне да получава обезщетение за безработица. Дядото на детето П.М. работи
по трудово правоотношение и получава нетно месечно възнаграждение в размер на около
1000.00 лв.
По данни на майката на детето, същата получава месечен доход в размер на
1200.00 лв.- по 20.00 лв. на ден за извършвани домакински услуги в дома на И.И. и по 15.00
лв. на ден от лице, за което майката посочила, че е неин интимен партньор. Установено е, че
майката е обект на подпомагане от ДСП- Ямбол по чл.70 от ЗХУ. Бабата на детето по
майчина линия- М. П. е трудово ангажирана, като по нейни данни работи като медицинска
сестра в Здравна служба- с. Тенево и получава месечен нетен доход в размер на 1700.00 лв.
Партньорът й- Д.Т. също е трудово зает и получава нетно месечно трудово възнаграждение в
размер на 2100.00 лв.
Становището на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП- гр. Ямбол е, че е в интерес
на детето П. М. да бъде настанено в семейството на своите баба и дядо по бащина линия,
предвид изградената между тях силна емоционална близост и привързаност. Семейната
среда на С. и П.М.не е нова и непозната за детето, в същата не са установени обстоятелства
и фактори, които да застрашават живото, здравето и сигурността на детето, бабата и дядото
по бащина линия са в състояние да осигурят сигурна и стабилна среда и да задоволят
потребностите му. Такова е и желанието на детето П., който се чувства спокоен и добре в
семейството на баба си и дядо си по бащина линия.
Съобразявайки всичко това, със Заповед № ЗД/Д-Я -058/12.07.2024 г. на
Директора на ДСП– Ямбол, детето П. М. М. е настанено временно в семейството на роднини
С.П.М. и П.А.М.– баба и дядо по бащина линия, до произнасянето на съда с решение по
чл.28 ЗЗДет.
Пред въззивната инстанция са събрани гласни доказателства чрез показанията на
свидетелката М. П. /баба на детето по майчина линия/. В показанията си свидетелката
поддържа, че детето П. е много привързано към майка си, като между детето и майка и
детето и семейството на свидетелката е налице много силна емоционална връзка. Сочи, че
отношенията и с майката на детето са добри, не отрича заболяването на дъщеря си, като
счита, че към момента то е овладяно, тъй като ходи редовно на прегледи и приема
предписаната й поддържаща терапия. Сочи, че майката никога не е проявявала агресия
спрямо детето, грижила се е за детето си от раждането му до 5- годишна възраст. Счита, че
ако детето се отглежда в семейството й, би му било осигурено по- добро образование, като
детето бъде записано в училище в гр. Ямбол, позовавайки се и на това, че майката е със
средно образование и може да оказва помощ на детето при усвояване на учебния материал,
за разлика от бабата и дядото на детето по бащина линия, които са с основно образование.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, ЯОС приема от правна страна
следното:
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
4
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени като правилно,
нестрадащо от пороците, посочени във въззивната жалба.
Съгласно чл.3 от Закона за закрила на детето, закрилата на детето се основава на
следните принципи: зачитане и уважение на личността на детето; отглеждане на детето в
семейна среда; осигуряване на най- добрия интерес на детето; специална закрила на детето в
риск; временен характер на ограничителните мерки; незабавност на действията за закрила на
детето; грижа в съответствие с потребностите на детето; осигуряване развитието на дете с
изявени дарби; насърчаване на отговорното родителство; превантивни мерки за сигурност и
закрила на детето; контрол по ефективността на предприетите мерки.
Основен принцип за закрила на децата е отглеждането им в семейна среда. По
смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗДет, „семейна среда“ е биологичното семейство на детето или
семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно
семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26. Целта на закона е във всички случаи
с оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван най- добрия интерес на детето, който
по смисъла на §1, т.5, б. „а“- б. „ж“ от ЗЗДет. е преценка на желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
С разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДет. на което основание се е позовала
въззиваемата Д „СП“ гр. Ямбол, е предвидено настаняване от съда на детето извън
семейството му, съответно в семейство на роднини или близки, както и настаняването на
дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга- резидентен тип или
специализирана институция, когато родителите на детето са починали, както и когато се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Преценявайки доказателствата по делото, ЯОС намира, че са налице
предпоставките за настаняване на детето П. М. М. в семейството на баба му и дядо му по
бащина линия. Установено е, че бащата на детето, който е упражнявал родителските права
по отношение на детето е починал, а след неговата смърт грижите за отглеждането и
възпитанието на детето са били поети изцяло от родителите на бащата– С.М. и П.М..
Несъмнено, смъртта на бащата е тежка загуба за детето, която слага отпечатък върху неговия
живот. Обстоятелството, че детето продължава да живее в режима и по начина както преди
смъртта на баща му, дава на детето усещане за сигурност в този труден за него период,
когато промените не са желани за детето, а и не са необходими за него. По делото е
установено, че по общо съгласие на двамата родители до смъртта на бащата грижите за
детето са били поети изцяло от него, като същият е бил активно подпомаган в това от своите
родители. Детето е живяло в дома на баща си заедно със своите баба и дядо по бащина
линия от две годишна възраст, в резултат на което между детето и неговите баба и дядо по
бащина линия е изградена силна емоционална връзка на привързаност, близост и доверие.
Детето се чувства добре, спокойно и защитено в семейството на баба си и дядо си по
бащина линия, което обстоятелство е установено от социалните работници в хода на
извършеното социално проучване и не е в негов интерес установеното към момента
фактическо положение да бъде променяно, чрез извеждането му от семейството на С. и П.М.
Такова е и желанието на детето, установено по надлежния ред.
Налице е и втората предпоставка за настаняване на малолетното дете П. в
семейството на неговите баба и дядо по бащина линия, тъй като по делото е установено, че
майката на детето, поради заболяването си, към момента се намира в трайна невъзможност
5
да го отглежда. За същата е установено, че е освидетелствана с диагноза „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други
психоактивни вещества, остатъчно и късно проявило се психотично разстройство“, съчетана
с употребата на алкохол. Поради здравословното си състояние майката не е в състояние сама
да полага преките и непосредствени грижи за детето П.. При извеждането на детето от
семейството на баба му и дядо му по бащина линия тези грижи биха били полагани от
неговата баба по майчина линия и партньорът й, но не и от майката, в какъвто смисъл са и
събраните по делото доказателства и заявеното от св. П. при разпита й в съдебно заседание.
Въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. В
настоящото производство по ЗЗДет. водещ е интереса на малолетното дете, а не интересът
на неговите родители. Още по- малко определяща предпоставка за уважаването на искането
по чл.26 и сл. от ЗЗДет следва да бъдат интересите на близките и роднините на детето и
техните желания и нагласи за неговото отглеждане и възпитание. За неоснователно се
преценя искането на майката малолетния П. да бъде настанен в семейството на неговата
баба по майчина линия и партньорът й, като съдът намира за необходимо да посочи и това,
че грижата за едно дете е разнозначна и същата не включва единствено задоволяване на
базисни потребности на детето като храна, облекло, лечение, но предполага и осигуряване
на топла и спокойно семейна среда, в която детето да се чувства сигурно, защитено,
обичано, емоционално и интелектуално подкрепяно. От доказателствената съвкупност,
събрана и пред двете съдебни инстанции, се установява, че независимо от това, че детето
изпитва обич и привързаност и към своята майка, както и към баба си по майчина линия и
съжителстващия с нея, извеждането на детето от семейството на неговите баба и дядо по
бащина линия към настоящия момент не е оправдано, с оглед на неговите интереси и
възможността да бъде поставено в риск, предвид заболяването на майката, нейното
поведение, проявеното насилие в семейството на майката в предходни периоди, на които
детето е станало свидетел и за които е споделило в хода на социалното проучване.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че гореизложеното не лишава родителя
нито от родителски права, нито от възможността да контактува и общува с детето си, нито от
правото да инициира производство за преразглеждане или прекратяване на предприетата
мярка при доказана промяна на релевантните за случая обстоятелства.
Съобразно изложеното, при съвкупно разглеждане на всички доказателства и
обстоятелства, установени в двете съдебни инстанции, служещи като критерии за
определяне на интереса на малолетното дете П. М., въззивният съд намира обжалвания
съдебен акт за правилен, постановен в съответствие с доказателствената съвкупност и
правилната й преценка, и като такъв следва да бъде потвърден. Въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното, Ямболския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 441 от 16.08.2024 г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр. д. № 2367 по описа на този съд за 2024 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на
чл.28, ал.6 ЗЗДет.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7