Решение по дело №7006/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260094
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20205330207006
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

260094 гр.Пловдив, 20.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 15.01.2021г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7006/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-009719 от 17.09.2020г., издадено от Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пловдив, с което на П.С.Б. с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл.179, ал.2 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 117 от ЗДвП.

          Жалбоподателят Б., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание се явява лично и заявява, че подържа жалбата на основания изложени в нея.Представлява се от майка си, която също моли НП да бъде отменено.

       Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е редовно призована. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден и същото е обявено за решаване.

        Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

        ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

         В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 24.08.2020г. около 12.20 часа в гр.Пловдив на ул.Босилек до номер 4 като водач на товарен автомобил Рено Канго с рег.№***-чужда собственост допуска следното нарушение: управлява МПС без да намали скоростта на движение и блъснал *** и допуснал ПТП.

         Жалбоподателя даде обяснение в пледоарията си, че изобщо не е блъскал дете, а група роми , сред които имало малко дете внезапно изскочили на пътя като Б. спрял рязко преди тях и детето се разплакало, а ромите налетели с викове и крясъци към него.Идентична

фактическа обстановка излага разпитания по делото свидетел М. Ч..Според св.Ч. изобщо не е имало съприкосновение между детето и автомобила, а детето се разплакало защото се уплашило.Ч. и Б. се изплашили от ромите и позвънили на полиция и линейка.Пристигналия на място полицейски служител П. решил да състави АУАН на водача на автомобила Б., тъй като преценил,че е извършил нарушение по чл.117 от ЗДВП.

           При така описаната фактическа обстановка съдът приема, че следва да кредитира показанията на св.Ч. тъй като същата е пряк свидетел на ситуацията, докато полицейския служител П. не е.Доказателствената сила на АУАН съставен от него губи презумцията следваща от ЗДВП, тъй като със свидетелски показания е установена различна фактическа обстановка.Съдът приема, че не е налице ПТП и Б. не е извършил нарушение на чл.117 от ЗДВП.

                 В хода на административно наказателното производство са извършени нарушения изразяващи се в неправилна квалификация на нарушението.Дори да бе прието от съда, че такова е налице чл.117 от ЗДВП е бланкетна норма и подробно описаното в АУАН нарушение следва да бъде квалифицирано по друг текст, а не по чл.117 от ЗДВП.Наказателното постановление и АУАН са издадени от органи с необходимата представителна власт видно от представената оправомощителна заповед, издадена от надлежен орган.Нарушителя е ясно индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност.Самата санцкия е в твърд размер определен от закона и също е правилно определена, но както съда вече отбеляза няма категорични доказателства, след оборване на АУАН Б. да е извършил нарушение, а дори да беше не би било по чл.117 от ЗДВП, както неправилно е преценил актосъставителя.

         С оглед на изложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

         Искания за разноски по реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН няма направени от страните и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

         Предвид това Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-009719 от 17.09.2020г., издадено от Началник Група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пловдив, с което на П.С.Б. с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл.179, ал.2 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 117 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:                          

Вярно с оригинала: И.П.