Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 18.03.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-а състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА
ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 12644
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 31823 от 08.05.2018 г., постановено по гр. дело
№56457/2017г. по описа на СРС, ГО, 156 състав са отхвърлени искове предявени от
„С.В.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, „Бизнес парк
София“ № 1, сгр. 2А срещу М.К.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „******,
за признаване за установено, че М.К.Л., ЕГН ********** дължи на „С.В.“ ЕАД, ЕИК
****** сумата от 1315,93 лева - главница по договор при общи условия, за
потребените ВиК услуги - потребена вода за недвижим имот в гр. София, ж.к. „******,
кл. № ********** и сумата от 382,20 лева, представляващо мораторна лихва върху
главницата за периода от 29.06.2010 г. до 28.01.2017 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.04.2017 г. по ч. гр. д. № 21979/2017 г. по описа на СРС, 156-ти състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба, депозирана от ищеца, в която се излагат твърдения, че е
доказано качеството на „потребител“ на ВиК услуги на ответника с приложената по
делото справка от Имотния регистър, с която се е снабдил по електронен път.
Твърди, че предмет на делото не е правото на собственост върху имота. Сочи
също, че е доказано и фактурирането на реалните количества доставени до имота
ВиК услуги. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е
подала отговор.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК
вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По същество, настоящият
въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно и съгласно чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Въпреки това и с оглед
наведените оплаквания във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Съгласно
чл.3 от НАРЕДБА № 4 ОТ 14 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И
КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ потребители на услугите В и К са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Правилно СРС е указал на ищеца да докаже
качеството на потребител на ответника. В изпълнение на това указание ищецът е
представил справка по персоналната партида на ответницата от ИКАР с дата
06.03.2018г., според която върху имота е учредявана договорна ипотека, която
впоследствие е заличена, като се съдържа информация и за налагане на възбрани
върху недвижимия имот. Следва обаче да се отбележи, че от така представената
справка, която не носи подпис на длъжностно лице от службата по вписванията, не
може да се направи категоричен и обоснован извод, че ответникът е носител на
право на собственост, съответно на ползване върху процесния имот, което да му
придаде и качеството „потребител“ съобразно чл.3 от Наредбата. Това е така,
защото представената справка е фрагментарна, съдът счита, че тя би могла да не
съдържа всички вписвания по персоналната партида на лице, съответно не може
чрез нея в условията на пълно и главно доказване да се приеме, че ответникът е
бил носител на вещни права върху водоснабдения имот през процесния период.
Доколкото партидата е персонална, а не реална, не може да се направи правно
релевантен извод кой е собственик на даден имот, съответно носител на ограничено
вещно право на ползване. Справката няма удостоверителен характер, а е само допълнителен
способ при извършване на проверка във връзка с издаване на удостоверения по
чл.47 от Правилника за вписванията (ПВ). Съгласно разпоредбата на чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от
07.11.2014 г.) от ПВ, всеки може да поиска справки по вписванията,
отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги,
незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за
заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване.
В този смисъл е било възможно ищецът да поиска препис от вписан акт за
собственост или от друг документ, с който да докаже пред съда качеството на
потребител на ВиК услуги на ответницата. Правилно СРС е приел, че чрез
приложената по дело справка не може да се направи категоричен извод, че лицето
има каквито и да било вещни права върху процесния имот, което от своя страна
води до недоказаност на предпоставка за уважаване на иска. Ето защо по делото
не се установява между ищцовото дружество и ответницата да е възникнало
облигационно правоотношение за продажба на ВиК услуги. Макар и делото да няма
за предмет собствеността върху имота, до който се твърди доставянето на ВиК
услуги, съдът намира, че този въпрос е преюдициален, доколкото цитираната
по-горе наредба обуславящ качеството потребител именно с наличието на право на
собственост или ограничено право на ползване. В този смисъл повдигнатият въпрос
е преюдициален и съдът е длъжен да го изследва, като правилно СРС е приел, че в
условията на пълно и главно доказване ищецът не е доказал първата
материалноправна предпоставка за уважаване на исковата претенция.
Съгласно
чл.8 ал.1 от Наредба №4 получаването на услугите ВиК се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или
от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. В този
смисъл общите условия на ВиК оператора са задължителни за потребителя и го
обвързват. Доколкото обаче се установи, че по делото не се доказва ответникът
да е потребител на ВиК услуги, то ищецът не би могъл да черпи права спрямо него
от Общите условия.
В
допълнение следва да се посочи че правилно СРС е приел, че не е доказано
действително извършена доставка на водоснабдителни и канализационни услуги в
имота през процесния период. Това е така, защото съгласно чл. 30 от Наредбата
изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за
сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда -
етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по
реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в
общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация. Също така е предвидено, че услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път (чл. 32 от
Наредбата).
Действително в хода първоинстанционното
производство е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която и настоящият
състав кредитира като обоснована и обективна, но от заключението на експерта не
може да се стигне до извода, че количеството вода е доставено и потребено от
ответника. Това е така, защото според заключението на вещото лице за процесния
период суми за доставяне и отвеждане на питейна вода са се изчислявали на ответницата
Л. по монтирани общо четири индивидуални водомера в имота, от които два за
топла и два за студена вода. Следва да се има предвид, че проверените от вещото
лице документи са посочени изчерпателно в заключението и представляват искова
молба, отговор на искова молба, извлечение от сметки, счетоводни документи и
приложения. Няма данни вещото лице да се е запознало с документи, от които да е
видно, че посоченото в изготвените от ищеца счетоводни документи и извлечения
от сметки съответства на реалното потребление. От заключението на вещото лице
не може да се констатира по несъмнен начин, че действително е доставено
претендираното количество питейна вода. Съдът стигна до това заключение, доколкото
вещото лице, според констативно-съобразителната част на експертизата, не
заявява да се е запознавало с посочения по-горе карнет, в който е следвало да
се съдържат показанията на измервателните уреди, срещу които да е положен
подпис на потребителя, удостоверяващ съгласието със записаните показания.
Запознавайки се единствено с данните, налични при ищеца, вещото лице не може да
направи извод, че услугата е реално доставена.
Въззивният съд намира, че не е
възможно да се установи в условията на пълно и главно доказване потребеното количество
вода, съответно нейното отвеждане от имота само на базата на счетоводството на
ищеца. В този смисъл цитираната по-горе наредба изисква отчетените данни да се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Доколкото няма
данни тази процедура да е спазена, съответно няма данни за реално потребеното
количество питейна в. искът се явява недоказан. Ищецът не е могъл в условията
на пълно и главно доказване да докаже претенцията си нито пред първоинстанционния
съд, нито пред СГС, което като процесуална тежест води до отхвърляне на
исковата претенция. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
Поради недължимост на главницата
се явява и неоснователен искът за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
Право на разноски в настоящето
производство има въззиваемата страна, която претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, за което представя списък и доказателства
за уговаряне и плащане. Съдът намира, че същото е дължимо и следва да се
присъди на страната.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 31823 от 08.05.2018 г., постановено по гр. дело №56457/2017г. по
описа на СРС, ГО, 156 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД предявени от „С.В.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 2А срещу М.К.Л., ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. „******, за признаване за установено, че М.К.Л., ЕГН **********
дължи на „С.В.“ ЕАД, ЕИК ****** сумата от 1315,93 лева - главница по договор
при общи условия, за потребените ВиК услуги - потребена вода за недвижим имот в
гр. София, ж.к. „******, кл. № ********** и сумата от 382,20 лева,
представляващо мораторна лихва върху главницата за периода от 29.06.2010 г. до
28.01.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2017 г. по ч. гр. д. № 21979/2017 г. по
описа на СРС, 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „С.в.“ АД ЕИК ****** да
заплати на М.К.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „****** сумата от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.