РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир - гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Иляна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 998 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ЕТ „Ц.Г.– Ф.“ с ЕИК …., представлявано от Ц.Г.К.с ЕГН ********** чрез пълномощника си
адв. И. с адрес за призоваване: гр. Перник, ул. „Т.“ № ., офис ., ет.. е
предявил обективно съединени искове против „ХИТ-91“ ООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от К.В.А.с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че
страните са били в облигационни отношения по силата на сключен между тях
безвъзмезден договор за отдаване на обект, представляващ павилион-магазин за
хранителни стоки, разположен върху общински обект, находящ се в кв.73, имот №
765 в с. Стефаново, общ. Радомир, който договор е прекратен на 15.04.2014 г.
Твърди, че въпреки прекратяването на договора и отправените покани, ответникът
не бил освободил обекта и така за периода от 09.02.2016 г. до 09.07.2016 г.
включително, ищецът бил лишен от възможността да го ползва, като по този начин
му били нанесени значителни вреди, подлежащи на обезщетяване. Поради това
ищецът счита и претендира от ответното дружество да му заплати обезщетение за
наемоподбни доходи в размер на 3000 лева за исковия период, лихва за забава до
датата на предявяване на иска и а законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното и изплащане.
Искането към съда е да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева, представляваща
обезщетение за наемоподобен доход за обект, представляващ павилион-магазин за
хранителни стоки, находящ се в с.Стефаново, общ. Радомир, разположен върху
общински обект, находящ се в кв…, имот № … с. Стефаново, общ. Радомир, с площ
от 80 кв.м. за периода от 09.02.2016 г. до 09.07.2016 г. включително, както и
сумата от 67.23 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от
05.03.2016 г. до датата на предявяване на иска.
В срока за отговор
ответника „ХИТ-91“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, като е
оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил е твърденията на
ищеца, че е собственик на процесния павилион, като са изложени доводи, че
владее павилиона на самостоятелно правно основание – сключен с Община Радомир
договор за наем, както и че е придобил собствеността върху същия на основание
давностно владение, осъществено в периода от 2007 г. до началото на 2016 г.,
упражнена от ответното дружество непрекъснато и необезпокоявано на фактическа
власт върху павилиона, което е продължило повече от 5 години, поради което
твърди, че по силата на чл.80 от ЗС е придобил право на собственост по давност.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощниците
си адв. Г. и адв. Н. и в депозирана по делото писмена защита поддържа
предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което предявените искове да
бъдат уважени, като им се присъдят направените по делото разноски.
Ответника в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител адв. С. и в депозирана писмена защита оспорва
предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От
приложеното по делото влязло в сила на 18.07.2019 г. решение № 25 от 02.07.2018
г., постановено по гр.д. № 87 по описа на ПкОС за 2017 г. и решение № 1252 от
27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 4580 по описа на Апелативен съд – София
от 2018 г. се установява, че ищецът е признат за носител на правото на
собственост върху следната движима вещ: „Павилион-магазин за хранителни стоки“,
разположен върху общински ПИ с пл. № ., находящ се в кв.. по плана с.
Стефаново, общ. Радомир, представляващ преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ във вр. с § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, като ответникът е осъден да предаде
владението върху имота на ЕТ „Ц.Г.– Ф.“.
От
изслушаната, приета и неоспорена от страните по гр.д. № 716/2016 г. на РдРС
съдебно – икономическа експертиза, се установява, че за периода от нотариалната
покана – 18.01.2016 г. до датата на исковата молба – 08.08.2016 г. включително
и към датата на депозиране на заключението, в счетоводството на ищеца не са
постъпвали парични средства за платено обезщетение или наемоподобен доход за
обект, представляващ – павилион, находящ се в с. Стефаново, с площ от 80 кв.м.,
като от счетоводството на ответника на вещото лице също не са предоставени
данни за платени суми за обезщетение за ползвания павилион за периода от
09.02.2016 г. до датата на депозиране на експертизата. Вещото лице е определило
и размера на наемоподобния доход за обект, представляващ павилион – магазин,
находящ се в с. Стефаново, общ. Радомир с площ от 80 кв.м. за периода от
09.02.2016 г. до 08.08.2016 г. за 6 месеца по 500.00 лева, в общ размер от
3000.00 лева. Вещото лице е изчислило и законната лихва за забава на плащането
за периода от 09.02.2016 г. до 08.08.2016 г. (датата на предявяване на иска) в
размер на 87.50 лева.
По
делото не се представиха доказателства, от които да може да се установи, че за
процесния период ответника не е ползвал движимата вещ.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, и показанията на разпитаните свидетели, както и
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Искът е процесуално допустим -
налице е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както и правен
интерес от водене на процеса, при валидно упражено право на иск от ищеца.
Характера на твърдените факти сочат на безспорната допустимост на субсидиарния
иск по чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.93 от ЗС, тъй като не се установи, че в полза
на ищеца е налице друга правна възможност за защита на права му, поради
твърдяното, че без правно основание ответника е поставил преместваем павилион
ползван от него, недопускайки ищеца и по този начин го лишава от възможността
да ползват своята част от имота и да получава в случая гражданските плодове (наем)
от него. В тази връзка са и дадените указания на съда в решение № 315 от
06.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 459/2017 г. на ПкОС.
За да бъде
уважен предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.93 от ЗС трябва да бъде доказано, че ищецът е собственик на
процесния имот и ответникът е ползвал същия за исковия период без основание,
както и че е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняването
на другото лице, липсата на основание за обогатяването, отсъствие на друга
правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия, като доказателствената
тежест за установяването на тези факти според разпоредбата на чл.154 от ГПК
носи ищецът.
От
приложеното по делото влязло в сила на 18.07.2019 г. решение № 25 от 02.07.2018
г., постановено по гр.д. № 87 по описа на ПкОС за 2017 г. и решение № 1252 от
27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 4580 по описа на Апелативен съд – София
от 2018 г. се установява по безспорен начин, че ищецът е признат за носител на
правото на собственост върху следната движима вещ: „Павилион-магазин за
хранителни стоки“, разположен върху общински ПИ с пл. № …, находящ се в кв.. по
плана с. Стефаново, общ. Радомир, представляващ преместваем обект по смисъла на
чл.56 от ЗУТ във вр. с § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, като ответникът е осъден да
предаде владението върху имота на ЕТ „Ц.Г.– Ф.“, като спорът между страните
относно собствеността на движимата вещ е разрешен окончателно с влязъл в сила
съдебен акт, както и досежно неговото владение. Приложеното по делото решение
следва да бъде взето предвид от съда, тъй като от една страна е разрешен между
страните преюдициален спор досежно предмета на настоящето дело, а от друга
страна и като факт настъпил между страните след предявяване на иска по реда на
чл.235, ал.3 от ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме за безспорно
установено, че ищецът е собственик на процесната вещ, която ответникът е
ползвал без правно основание през процесния период.
Обезщетението за невъзможността
ищецът да ползва лично имота или да извлича от него граждански плодове няма за
цел да обезвреди причинен вредоносен резултат, а да възстанови имуществения
баланс, нарушен поради обогатяването на ответника за сметка обедняването на
ищеца. След като по делото безспорно се установи, че ответникът е ползвал
процесния обект без правно основание, то и той се е обогатил за сметка на ищеца
чрез спестяването на разходи за заплащане на наемно възнаграждение, а ищецът е
обеднял чрез невъзможността да използва магазина лично или по стопански начин,
вследствие на което в неговия патримониум не са постъпили имуществени права
(граждански плодове). Това разместване на блага е настъпило от общия факт – ползването
на веща без правно основание, поради което това имуществено неравновесие трябва
да бъде възстановено чрез заплащане равностойността на пазарния наем за
процесния период.
От
изслушаната, приета и неоспорена от страните по гр.д. № 716/2016 г. на РдРС
съдебно – икономическа експертиза, се установява, че наемоподобния доход за
обект, представляващ павилион – магазин, находящ се в с. Стефаново, общ.
Радомир с площ от 80 кв.м. за един месец е в размер на 500.00 лева, като вещото
лице е изчислило общия размер на наемоподобния доход за периода от 09.02.2016
г. до 08.08.2016 г. в общ размер от 3000.00 лева. Процесния период заявен от
ищеца е 09.02.2016
г. до 09.07.2016 г., а не както е посочило вещото лице – 08.08.2016 г. С оглед
посоченото в експертизата, за съдът не са необходими специални знания, и при
посочен месечен наемоподобен доход от 500.00 лева, съдът сам може да изчисли
дължимия наемоподобен доход за процесния период - 09.02.2016 г. до 09.07.2016
г., който е в размер на 2500.03 лева. При това положение искът се явява
основателен и доказан за сумата в размер на 2500.03 лева, представляваща
наемоподобен доход да периода от 09.02.2016 г. до 09.07.2016 г., и до този
размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
3000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,
искът следва да бъде отхвърлен.
Досежно
предявеният иск за обезщетение за забава, считано от 05.03.2016 г. до датата на
предявяване на иска – 08.08.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на
забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в
зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл.84, ал.2 от ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на
договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е
изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок
и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за
обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът
свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора,
а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено
увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл.84, ал.3 от ЗЗД).
Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл.114,
ал.1 от ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което
неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД не
изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице.
Като
всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се
ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
(чл.86, ал.1 от ЗЗД). В хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради което
съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически
състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква от деня на
забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана
на кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето
задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана,
след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл е решение № 48 от
10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т.д. № 237/2011 г., ІІ т.о., решение
№394/27.11.2015 по дело №3034/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.
От заключението на приетата
съдебно – икономическа експертиза се установява, че дължимата законна лихва за
забава е в размер на 87.50 лева, но вещото лице е изчислило същата за периода
от 09.02.2016 г. до 08.08.2016 г. (датата на предявяване на иска.
С предявеният иск ищецът е
поискал от съда, да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на
67.23 лева, която е посочил че представлява мораторна лихва за периода от
05.03.2016 г. до датата на предявяване на иска – 08.08.2016 г. При това
положение и с оглед частично уважения главен иск, за изчисляване на дължимата
законна лихва не са необходими специални знания, поради което и съдът сам може
да изчисли същата. Дължимата мораторна лихва за периода 05.03.2016 г. до
08.08.2016 г. е в размер на 109.11 лева, но тъй като ищецът с исковата молба е
поискал присъждане на такава в размер на 67.23 лева, то и до този размер искът
следва да бъде уважен. По делото няма изменение на предявения иск за мораторна
лихва, поради което същият се явява основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
По разноските:
Страните са направили искания за
присъждане на разноски, но по настоящето дело не са представили списък на
разноските. С оглед изхода на делото на ищецът се дължат разноски съразмерно с
уважената част от исковете, а на ответника съразмерно с отхвърлената част от
исковете, като съдът съобрази всички извършени от тях разходи по гр.д. №
716/2016 г. на РдРС, във въззивното производство и по настоящето дело.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което съдът не следва да разглежда, тъй като в хода
на настоящето дело ищецът е представил пълномощно, от което е видно че е
упълномощил адв. Г. да го представлява по настоящето дело, за което са
уговорили възнаграждение в размер на 1500.00 лева, но в самото пълномощно е
посочено, че същото ще бъде заплатено по банков път. До приключване на устните
състезания, ищецът не представи доказателства, от които да може да се установи,
че е заплатил договореното адвокатско възнаграждение по банков път, поради
което и същото не следва да бъде обсъждано, респ. взето предвид от съда, като
сторен от ищцовата страна разход по водене на настоящето дело. При това
положение ищецът е направил разноски по гр.д. № 716/2016 г. на РдРС, във
въззивното производство и по настоящето дело в общ размер на 2023.50 лева,
представляващи заплатени от него държавни такси, възнаграждения за вещи лица и
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил разноски по гр.д. № 716/2016
г. на РдРС, във въззивното производство и по настоящето дело в общ размер на
1430.00 лева, представляващи заплатени от него възнаграждения за вещи лица и
адвокатски възнаграждения. С оглед изхода на делото на ищцовата страна следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 1693.66 лева, съразмерно с уважената
част от исковете, а на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
233.11 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД „ХИТ-91“ ООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.В.А.да заплати на ЕТ „Ц.Г.– Ф.“ с ЕИК …., представлявано от Ц.Г.К.с
ЕГН ********** сумата от 2500.03 (две
хиляди и петстотин лева и три стотинки) лева, представляваща обезщетение за
ползването без правно основание на следната движима вещ: „Павилион-магазин за
хранителни стоки“, разположен върху общински ПИ с пл.№ ., находящ се в кв.. по
плана на с. Стефаново, общ. Радомир, обл. Перник, представящ преместваем обект
за периода от 09.02.2016 г. до 09.07.2016 г., както и сумата в размер на 67.23 (шестдесет и седем лева и двадесет и
три стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.03.2016
г. до 08.08.2016 г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „ХИТ-91“ ООД с ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от К.В.А.да
заплати на ЕТ „Ц.Г.– Ф.“ с ЕИК *********, представлявано от Ц.Г.К.с ЕГН ********** сумата 1693.66 (хиляда шестстотин деветдесет и три
лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща направени разноски
по гр.д. № 716/2016 г. на РдРС, във въззивното производство и по настоящето
дело, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ЕТ „Ц.Г.– Ф.“ с ЕИК *********, представлявано от Ц.Г.К.с ЕГН ********** да заплати на „ХИТ-91“ ООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от К.В.А.сумата 233.11 (двеста
тридесет и три лева и единадесет стотинки) лева, представляваща направени
разноски по гр.д. № 716/2016 г. на РдРС, във въззивното производство и по
настоящето дело, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./