Р
Е Ш Е Н И Е
№
07.02.2020г.,
гр. Велинград,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, на двадесети януари две хиляди и
двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Павлина
Матушева
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 401
по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Стил и уют“
ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 431278-F 475370/23.04.2019 г. на Началника
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което
на жалбоподателя, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти и изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във
вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на осн. чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС.
Релевират се доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в
нарушение на чл. 17 ЗАНН извършените при
проверката на органите по приходите от жалбоподателя няколко нарушения не са
разгледани от административнонаказващия орган в едно производство, респ. не е
постановено едно решение.
Сочи се, че в резултат на неправилно
интерпретиране на установените факти са формирани незаконосъобразни правни изводи относно
осъществен състав на нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата. Излага пространни
възражения за незаконосъобразността на обжалвания акт.
Органът, издал наказателното не се
явява, не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление
е връчено на жалбоподателя на 26.06.2019
г., а жалбата е подадена на 02.07.2019
г./, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално
допустима.
След като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
При извършена проверка за спазване на
данъчното и осигурителното законодателство на 21.02.2019г., на търговски обект
по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- „Вили Уют“, находящ се в „Цигов чарк“,
стопанисван от „Стил и Уют“ ЕООД,
служителите на ТД НАП Пловдив- актосъставителят старши инсп. по
приходите С.Е.С., в присъствието на свидетеля Р.О.С., установили, че свидетелството за регистрация
за въведеното в експлоатация фискално устройство „TREMOL ZM-KL-VL“, рег. № в НАП 4023465, ИН ZK053213 и ИН на ФП 50114590, не е подставено
на видно място в търговския обект. Свидетелството за регистрация се намирало в
проверявания обект, но било прибрано в шкаф. За констатациите от проверката е
съставен Протокол за извършена проверка
№ 0397143 от 21.02.2019 г., подписан от управителя на жалбоподателя и проверяващите.
Обектът на контрол представлявал
Вилно селище с няколко къщички и в
местността „Цигов чарк“ на Язовир Батак, стопанисвано от „Стил и уют“ ООД. В
момента видимо не работел, нямало посетители, но по настояване на
проверяващите, които се представили като туристи, им била отдадена стая за
нощувка от лицето Т.Г.Т., който се представил за съпруг на управителката на
дружеството. За наетото помещение проверяващите заплатили на Т. сумата от 30
лв.
Съобразно установеното, е прието, че
с непоставяне на видно място на свидетелството за регистрация на фискалното
устройство в търговския обект, дружеството е осъществило състав на нарушение
на чл. 38, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
За извършеното административно
нарушение на данъчното законодателство
на „Стил и Уют“ ЕООД е съставен АУАН № F 475370 от 06.03.2019 г., за това че в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за
регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не е изпълнило
задължението си да постави в стационарен търговски обект копие на актуално
свидетелство за регистрация на фискално устройство на видно място за клиента
близо до фискалното устройство, с което е нарушил разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1 на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с
чл. 118, ал. 4 , т. 1 ЗДДС.
Срещу съставения акт са подадени възражения на 11.03.2019 г. от дружеството
жалбоподател.
Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на осн. чл.
185, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите обстоятелства във връзка с
извършване на деянието и дееца са
отразени по идентичен начин. По идентичен начин е посочена нарушената
разпоредба.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи
Актът за установяване на нарушение № F 475370 от 06.03.2019
г и обжалваното наказателно
постановление са издадени от органи оправомощени съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и
т. 3, ЗНАП във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр.
чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При
издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на жалбоподателя и възможността на съда да упражни контролни
правомощия. Същите съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават, индивидуализиран е и нарушителят.
Неоснователно е възражението на защитата на
жалбоподателя за нарушение на чл. 17 ЗАНН при издаване на наказателното
постановление. Тази разпоредба е израз на принципа non bis in idem и
за да е приложима е необходимо да е налице обективен и субективен идентитет на нарушението.
В случая, не се касае за такава хипотеза. Деецът е санкциониран за различни нарушения,
засягащи различни по вид обществени отношения, осигуряващи правилното функциониране
на данъчната система. Обстоятелството,
че всички се субсумират под състава на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, за което се
налага наказание по чл. 185, ал.2 ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС не
обосновават извод, че се касае за едно също по вид нарушение. Разпоредбата на
чл. 118, ал.4 ЗДДС е бланкетна и препраща към издадената от Министъра на
финансите Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, в която се съдържа предписание на дължимото от субекта
поведение. В конкретния случай са
установени нарушения на няколко различни правни предписания от Наредбата, като
наред с посочването на разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС е направена препратка
към съответния текст от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. с посочване на цифровото и
словесното му изражение. Ето защо, не може да се счита, че жалбоподателят е
санкциониран два пъти за едно и също нещо, доколкото не е налице тъждество на
извършените нарушения.
Съгласно чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. в стационарен
търговски обект лицето по чл. 3 /т.е. лице, което е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/, какъвто е
жалбоподателят, е длъжно да постави на видно за клиента място до ФУ копие на
актуално свидетелство за неговата регистрация. Посочената разпоредба охранява
обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби на стоки
и услуги от отговарящи на функционалните и техническите изискванията на приложение
1 и приложение 2 от Наредбата фискални устройства. Изискването обезпечава правото на потребителя да узнае
дали използваното в обекта фискално устройство отговаря на съответните
изисквания на закона. Затова същото
следва да бъде поставено на такова място, че във всеки един момент да бъде
видно за клиентите. В настоящия случай се установява, че процесното
свидетелство не е поставено на видно за клиентите място, предвид че същото
макар и да е налично в обекта се съхранява в шкаф, в близост до фискалното
устройство, което изключва възможността да бъде видяно, без да е необходимо да
бъде изрично изискано. В тази насока показанията на свидетелите са еднопосочни
и непротиворечиви.
Предвид гореизложената фактическа обстановка
съдът намира за доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение –
на чл. 38, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.
118, ал.4 от ЗДДС. В случая обаче, следва да се приеме, че са налице предпоставките
за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
От
показанията на свидетелите С. и Т., както и от Протокол за извършена
проверка № 0397143 от 21.02.2019г. и
приложения съкратен отчет на фискалната памет за месец януари 2019г. се
установи, че обектът не е работил, бил е в ремонт и към момента на проверката
не е имало посетители клиенти, поради което непоставянето на видно място на
свидетелството за регистрация на фискалното устройство, към този момент, макар
и съставомерно, разкрива по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията
от съответния вид. Доколкото законът изисква удостоверението да е видно за клиентите място, предполага се същото да е
поставено в работещ обект, какъвто не е настоящият случай. Обстоятелството, че съпругът
на управителката и допуснал в обекта проверяващите по тяхно настояване, които се представили за
клиенти и са поискали стая, по никакъв начин не обосновава извод, че обектът е
работещ, в който случай е следвало на видно място да бъде поставено
удостоверение за въведеното в експлоатация фискално устройство. В допълнение, следва се има предвид,
че поради липсата на данни за предходни
нарушения и с оглед характера на
настоящото нарушение, се налага извод, че нарушението представлява маловажен
случай. Наказващият орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
но не го е сторил, като е издал наказателното постановление в нарушение на
закона, което налага отмяна на обжалваният акт.
По тези съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 431278-F 475370/23.04.2019 г. на Началника отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на
„Стил и уют“ ЕООД, ЕИК ********* за
нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв., на осн. чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева