О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1843/19.6.2018г.

Номер                                                    19.06.2018 г.                                          Град Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            ХVІ граждански състав

На деветнадесети юни                                            две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

    Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ       

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Георгиев

гр.д.№ 4866 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

              Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК ********* против Ж.М.И., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3603/2017 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 3606,59 лв. - главница, възнаградителна лихва в размер на 1328,88 лв. за периода от 20.02.2016 г. – 20.03.2018 г., мораторна  лихва в размер на 303,15 лв. за периода от 20.03.2016 г. до 11.09.2017 г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.09.2017 г. до изплащане на вземането, като в условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми в случай, че искът по чл. 422 от ГПК бъде отхврълен. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез особения му представител, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан по основание и размер. Не се представят писмени доказателства и не се правят доказателствени искания за прилагане на ч.гр.дело № 3603/2017 год. по описа на ЯРС.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените обективно съединени искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            Представените от ищеца писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

           

           С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.09.2018 г. от 11.45 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

 ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.

 ПРИЕМА И ПРИЛАГА ч. гр.дело № 3603/2017 год. по описа на ЯРС.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

Твърди се в исковата молба, че по силата на  сключен между ищеца, от една страна, и ответника, от друга страна, договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта   № PLUS-11201333 от 17.03.2015 г., ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 4000 лв. и закупуването на застраховка от 806.40 лв., с краен срок на погасяване 20.03.2018 г. Кредитът напълно бил усвоен от ответника,като по този начин ищеца изпълнил задължението си визирано в чл.1 от договора. Въз основа на чл.3 от договора за ответника възникнало задължение да погаси заема на 36 месечни вноски,всяка от по 207.67 лв.,които вноски съставляване изплащане на главница по кредита,в едно с оскъпяването и съгласно тодишния процент на разходите-47.42 % и годишния лихвен процент-36.90 %,посочени в параметрите на договора. В чл.5 от договора било уговорено,че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължал обезщетение зоа забава в размер на действащата законна лихва за периода за забавата върху всяка забавена погасителна вноска,ведно с направените разноски по събиране на вземането,извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече погасителни вноски,считано от падежната дата на втората непогасена вноска,вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,включително всички определени от договора надбавки,ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.Размера на разноските за събиране на вземането се определяло от УО на дружеството и се публикували на интернет страницата на компанията.Законната лихва за забава била равна на ОЛП обявен от БНБ,в сила от 1 януари,съответно от 1 юли на текущата година,плюс 10 % на основание ПМС № 100/29.05.2012 год.Лихвените проценти,в сила от 1 януари на текущата година,били приложими за първото полугодие на съответната година,а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база,като дневния й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер,определен в преходното изречение.

Ищеца твърди,че длъжника Ж.И. преустановил плащането на вноските по кредита на 20.02.2016 год.,като към тази дата били погасени 10 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД станало изискуемо в пълен размер,като кредитополучателя просрочил две и повече месечни вноски,считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответника следвало да изплати остатъка по кредита в размер на 4935.47 лв.,представляващ оставащите 26 бр. погасителни вноски към 20.03.2016 год.,към която дата кредита станал изискуем в целия му размер.Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,кредитополучателя не изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение,в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси.Поканата била изпратена на адреса,който бил деклариран от кредитополучателя в договора,като съгласно чл.9 от същия,всички изявления на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя,ако бъдели изпратени на адреса,посочен в договора.

Ищеца прави изявление,че при условие,че установителния иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявяване предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,моли съда да приеме,че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита,че осъдителния иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем,чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Ответника дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва сумата от 303.15 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита 20.03.2016 год. до 11.09.2017 год.

Към 28.12.2017 г. задължението на ответника по договора за кредит включвало следните суми: сумата от 2606,59 лв. - главница, възнаградителна лихва в размер на 1328,88 лв. за периода от 20.02.2016 г. – 20.03.2018 г., и  мораторна лихва в размер на 303,15 лв. за периода от 20.03.2016 г. до 11.09.2018 г.

Ищецът подал за дължимите суми заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № 3603/2017 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Същият бил уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което се предявява настоящият установителен иск на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, а в условията на евентуалност – осъдителни искове по чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в случай, че съдът прецени, че предсрочната изискуемост е настъпила едва с връчването на препис от исковата молба.

 Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл. 345, ал.1 от ТЗ във вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД във вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

 Ответника чрез особения си представител оспорва иска по основание и размер, като сочи, че не се доказва настъпване на предсрочната изискуемост на вноските с настъпил падеж преди датата на подаване на заявлението в съда, а предявените при условията на евентуалност осъдителни еискове счита за недопустими. Счита,че процесния договор за кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК,като липсвало преддоговорна информация съгласно ЗКИ,като липсвал стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити съгласно чл.8 ЗКИ,също така липсвали ОУ които били неразделна част от договора,като същите следвало да бъдат подписани на всяка страница от кредитополучателя съгласно чл.11,ал.2 ЗПК.Моли съда да приеме,че не е спазено изискването на чл.11,ал.2 ЗПК или че същата законова разпоредба е заобиколена,поради което и на основание чл.22 ЗПК,съответно по чл.21,ал.1 ЗПК договорът бил недействителен. Прави възражение,че процесния договор не съдържал методика за изчисляване на референтния лихвен процент,а съгласно чл.33а от Методиката  съдържала ясна и разписана изчислителна процедура /формула/,в която се посочвали видът,количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти/пазарни индекси и /или индикатори съгласно чл.11,ал.1,т.9а ЗКП/.Считат,че договора за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. Прави възражение,че договора не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се сочили взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определени в приложение № 1 начин /чл.11,ал.1,т.10 ЗПК/.Според разпоредбата на чл.22 ЗПК,когато не били пазени изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 договора за потребителски кредит бил недействителен. Прави възражение за нищожност на договорните клаузи,като претендира съдът да обяви нищожност на клаузи от договора за паричен кредит на осн.чл.26,ал.1,пр.3 ЗДД,които накърнявали добрите нрави,а именно в раздел параметри и условия-лихвен процент и ГПР от договора,т.к. договорената лихва по договора била нищожна поради противоречието им с добрите нрави-чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД.Също така възразява,че в процесния договор уговорените размери на фиксирания лихвен процент по заема и годишния процент на разходите надвишавали трикратния размер на законната лихва,поради което моли съда да ги обяви за нищожни на основание противоречие с добрите нрави-чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД. Прави възражение,че не можело да се приеме твърдението на ищеца,че длъжника следвало да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост с получаване на препис от исковата молба,с оглед на това,че същата не му била връчена лично и чрез особения представител същата е достигнало да знанието на длъжника . Не се оспорва неплащането на вноските, които са били с настъпил до датата на подаване на заявлението падеж, както и подписването на договор за кредит при посочените в исковата молба условия. Не се оспорва и факта, че ищецът е изправна страна по договора за кредит.

Липсват ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже спорните факти, а именно – че ответника е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си, датата на настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит, вкл. датата и начинът на уведомяване на ответника за това, размерът на главното и на акцесорните задължения за процесните периоди, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за размера на задълженията по договора.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

           НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.

            

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: