Решение по дело №1397/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  18.VІ.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли  в открито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа  година в състав

                                                                       Председател: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

В исковата молба се твърди, че на  28.VІІІ.2017г. „Креди Йес“ ООД, като Заемодател и ответницата П.М. като Заемополучател бил сключен договор за паричен заем с № 29256, при спазване разпоредбите на Закон за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.  Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се задължил да предостави на Заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 1000.00лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Редът и условията, при които Заемодателят е отпуснал заема се уреждали от Договора и Общите условия на договора за заем, с разпоредбите на които Заемополучателят се запознал и съгласил изрично и безусловно, като е удостоверил това обстоятелство с полагането на подписа си върху договора за заем. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този Договор, съгласен е с тях и желае Договорът да бъде сключен.

Твърди се, че с полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемополучателят  удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавала задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.

Сочи се, че погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същия не можел да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Така, страните договорили обща стойност на плащанията по заема в размер на 1306.13лв., като по отношение на договорната лихва по заема страните постигнали съгласие същата да е в размер на 306.13лв., която следва да се изплаща на час-ти, включени в договорените месечни погасителни вноски.

Твърди се, че на основание сключения между страните договор, Заемополучателят се задължил да върне заемната сума в срок до 28.ХІІ.2018г.- на 16бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81.63лв., платими при първа погасителна вноска 28.ІХ.2017г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 28.ХІІ. 2018г. Срокът на договора  изтекъл на 28.ХІІ.2018г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Сочи се, че съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на Заемателя, предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен до-ход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на все-ки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Твърди се, че с подписването на договора за заем, Заемателят декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на посочените задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1 253.87лв., която била разсрочена на 16 равни вноски, всяка в размер на 78.37лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя била в размер на 160.00лв.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На това основание на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 129.37лв. за периода от 25.ІІ.2018г.(датата на която е стана-ла изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, което било съвкупност от обезщетенията за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Твърди се, че Заемополучателят не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена била в размер на 801.02лв., с която били погасени, както следва: неустойка: 392.85лв., договорна лихва: 94.31лв., главница: 313.86лв.

В исковата молба се твърди , че на 01.Х.2018г. бил подписан Договор за покупко-продажба на вземания (Цесия)  между „Креди Йес“ ООД, ЕИК …, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията на „Креди Йес“ ООД срещу П.С.М., произтичащи от Договор за паричен заем № 29256 от дата 28.VІІІ.2017г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството- кредитор. Сочи се, че Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен за станала-та продажба на вземането от страна на „Креди Йес" ООД, с Уведомително писмо, из-пратено с известие за доставяне.

Твърди се, че „Креди Йес“ ООД е упълномощило ищцовото дружество - в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 01.Х.2018г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответника по делото , било изпратено от страна на „Креди Йес“ ООД чрез ищцовото дружество, уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-КРЙ/ 29256 от 17.Х. 2018г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес, което се върнало в цялост. На 03.ХІІ.2019г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-КРЙ/ 29256 за извършената цесия чрез куриер, което отново се върнало в цялост.

Изложеното в исковата молба обосновало правния интерес у ищцовото дружество от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът  уважил претенцията за сумите от: 1888.35лв., от които главница 686.14лв., договорна лихва 211.82лв., неустойка 861.02лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 129.37лв., и по образуваното ч. гр. д. 805/2019г., по описа на Районен съд – Харманли била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което от своя страна обусловило правния ни интерес от предявяване на  настоящата искова претенция .

Моли съда да постанови решение с който, да признаете за установено по отношение на длъжника П.С.М. ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД суми-те както следва: 686.14лв. - представляваща главница по договор за паричен заем;  211.82лв. – представляваща  договорна лихва за периода от 25.ІІ.2018г. до 28. ХІІ.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 861.02лв. - представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.ІІ.2018г. до 28.ХІІ.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 129.37лв. - представляваща обезщетение за забава за периода от 25.ІІ.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се присъждане на разноски както по исковото, така и по заповедното  производство на основание чл.78 ал. 8 ГПК.

 

Ответницата П.С.М., не е открита на установените по делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия.  С Определение № 260157/ 12.ХІ.2020г. за особен представител на ответницата е назначен адв. В.К. ***.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете по основание и размер. Изразено е становището, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

В отговора са изложени подробни съображения въз основа на които особения представител счита, че адресираното до длъжника уведомително писмо не удостоверява неговото надлежно уведомяване за извършената цесия.  Оспорва иска за сумата 861.02лв. – неустойка за неизпълнено задължение,  поради нищожност на клаузата – противоречаща на добрите нрави.

Моли съда да постанови съдебно решение с което отхвърли предявените искове като неоснователни.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните  прие за установено следното:

Искът е допустим. Подаден е в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Не се спори, а и от приобщените по делото доказателства, представени от ищеца и неоспорени от ответника  се установява , че на 28.VІІІ.2017г. между „Креди Йес“ ООД, като Заемодател и ответницата П.М. като Заемополучател е сключен договор за паричен заем с № 29256. По силата на този договор заемодателят се е задължил да предостави на ответницата парична сума в размер на 1 000.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита – по ред и условията уредени в  Договора. Съгласно договора страните са договорили обща стойност на плащанията по заема в размер на 1306.13лв., от които 306.13лв. - договорна лихва по заема.

Заемополучателят – ответник  по иска ,се задължил да върне заемната сума в срок до 28.ХІІ.2018г.- на 16бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81.63лв., платими при първа погасителна вноска 28.ІХ.2017г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 28.ХІІ.2018г.

Не се спори, че на 01.Х.2018г. е подписан Договор за покупко-продажба на вземения (Цесия)  между „Креди Йес“ ООД, ЕИК …, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, и Приложение № 1 към договора .По силата на този договор  вземанията на „Креди Йес“ ООД срещу ответницата П.М., произтичащи от Договор за паричен заем № 29256 от дата 28.VІІІ.2017г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор( ищец по иска).

По делото ищецът не представя доказателства за надлежно уведомяване на длъжника, че задължението му е прехвърлено, нито по реда на сключения договор за прехвърляне на задължения, нито по реда на ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал.4 от ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията и това уведомление има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение, т.е., срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото взема-не е възникнало между длъжника и стария кредитор по повод техни правоотношения, то напълно логично законодателят е въвел изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от стария кредитор. Само чрез едно такова уведомление от стария кредитор до длъжника ще може последният да узнае спрямо кое лице е длъж-ник, т.е., кое е лицето, легитимирано да търси това задължение, съответно от кой мо-мент. В този смисъл съдебната практика приема, че само съобщението до длъжника, из-вършено от цедента /стария кредитор/ е правно релевантно за момента на уведомяване-то на длъжника и от този момент  настъпват очакваните правни последици. Казаното пък налага извода, че съобщението,  извършено от цесионера /новия кредитор/ не може да породи тези правни последици. А в настоящия казус липсва дори и такова, въпреки договореното между цедента и цесионера.

От представените и приобщени като доказателства 2бр. „Известие за доставяне”,  от „Български пощи” ЕАД- заверено като препис ксерокопие, според настоящия състав на съда не може да се направи обоснован извод, че длъжника – ответника по делото е бил надлежно  уведомен за сключения между „Креди Йес“ ООД и ищцовото дружество договор за цесия. Видно от тези „Известия за доставяне”, те са оформени съответно като „непотърсен „ и „неоткрит ” .

В изложения смисъл съдът намира, че ищецът в настоящото производство не доказа по несъмнен начин вземането си срещу ответницата, т.е., не успя по пътя на пълното и главно доказване да установи основателността на своя иск, поради което същият ще следва да се отхвърли.               

От страна на ответника не се претендира присъждане на разноски. До колкото той се е представлявал от особен представител, чието възнаграждение е заплатено предварително от ищцовото дружество,  с оглед изхода на делото на ответника не следва да бъдат присъждани разноски 

 

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.София бул.” … “ № …, чрез юрисконсулт Ц.П., против П.С.  М.   ЕГН ** ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че последната дължи сумите както следва : 686.14лв. – представляваща главница по договор за паричен заем;  211.82лв. – представляваща  до-говорна лихва за периода от 25.ІІ.2018г. до 28. ХІІ.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 861.02лв. - представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.ІІ.2018г. до 28.ХІІ.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 129.37лв. - представляваща обезщетение за забава за периода от 25.ІІ.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които суми са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 805/2019г. по описа на Районен съд- Харманли, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                             Районен съдия: ........................