О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.София, 11.09.2019 г.
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 10030 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на Т.Д.Т., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат Г.А., със съдебен адрес:***-5 срещу действията на ДСИ при СРС, 3-то
отделение, 15 участък по изп. дело № 1016/2018 г., изразяващи се в „подмяна“ от ДСИ
според жалбоподателя на допуснатата обезпечителна мярка запор на сумата от
698 831,56 евро или 1 366 795,73 лв., представляваща наличности
по сметки при инвестиционен посредник „БенчМарк финанс“ АД, ЕИК *****, които парични средства са
собственост на Т.Д.Т.. Твърди се, че вземанията на Т.Д.Т. не са върху парични
средства или банкови сметки и са от трето задължено лице „БенчМарк
финанс“ АД и върху тях е наложен запор през м.август
2018 г. На 10.06.2019 г. обезпечителят взискател КПКОНПИ е подал молба до ДСИ, в която твърди, че
процедурата по налагане на запора и правният режим на запорираните
права/ не пари и вещи/ са обект на обезпечително производство с правно
основание чл.127 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество/ ЗПКОНПИ/ и претендира промяна на вече наложени
обезпечителни мерки, която не е постановена от съд и не е в компетентността на
ДСИ. Претендира акт на ДСИ за предоставяне на запорирано
право на вземане за управление по реда на чл.160 ЗПКОНПИ. Претендира извършване
на изпълнителни действия от страна на ДСИ на разпореждане до третото задължено
лице да извърши разпореждане със запорираното право
на вземане, което не е предвидено в закона. Специалният ред на ЗПКОНПИ не
съдържа правна норма, която да регулира процесуален ред за промяна на наложени
обезпечителни мерки, различен от този по ГПК, нито процесуални действия на ДСИ,
които да водят до промяна на наложените обезпечителни мерки. Съгласно чл.507,
ал.3 ГПК, който се прилага на основание чл.56 ЗОПДНПИ/отм./ и чл.135 ЗПКОНПИ,
пазач на запорираното право на вземане по закон е
само третото задължено лице/чл.508/ ГПК. Задължението на третото задължено лице
за внасяне по сметка на съдебния изпълнител на дължимата от него сума се отнася
само до принудителното изпълнение и не засяга обезпечителното производство. В
този смисъл в хода на налагане на обезпечителна мярка „запор върху право на
вземане“ третото задължено лице няма правото/задължението да осъществява
разпоредителни действия чрез превод на дължимата парична сума по сметка на
съдебния изпълнител. Никой закон на територията на Р България не създава правен
режим за регулиране на „управлението на правото на вземане“ като част от
обезпеченото имущество по чл.160 ЗПКОНПИ. Извършването на подобно изпълнително
действие и настъпването на правните последици от такова действие има правното
значение на съдебно изпълнителен акт на „събиране“ на парично вземане, т.е. не
на обезпечително, а на пряко принудително изпълнение, недопустимо в
обезпечителното производство.
Моли да бъде разпоредено
спиране на всички процесуални действия на ДСИ, извършени в изпълнение на
неговия акт за подмяна на допуснатата обезпечителна мярка и да бъде обезсилено
или отменено това процесуално действие, независимо от неговата правна квалификация/
разпореждане, постановление, резолюция или нещо друго/.
Ответникът по частната жалба КПКОНПИ, Булстат *****,
представлявана от П.Г., чрез пълномощника С.А., старши инспектор-юрист в
ТО-Благоевград при ТД-София на КПКОНПИ, с адрес за съобщения и призоваване
гр.Благоевград, пл. „*****оспорва същата като неоснователна.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ДСИ П.Т.Б.по
изп. д. № 1016/2018 г. на Съдебно изпълнителна служба при СРС по основателността
на жалбата.
СГС констатира следното:
Изпълнително дело № 1016/2018 г. по описа на 3 отд.,
15 участък СИС при СРС е било образувано въз основа на изпълнителен
титул-обезпечителна заповед от 10.08.2018 г. на СГС, ГО, І-24 състав по гр.д. №
С-23 по описа на СГС за 2018 г. и молба на КПКОНПИ и с длъжник Т.Д.Т., ЕГН **********.
В изпълнение на обезпечителната заповед са били изпратени запорни съобщения до третите задължени лица, като съгласно
т.4 от обезпечителната заповед с изх. №23261 / 14.8.2018 г. е било изпратено и запорно съобщение до инвестиционен посредник „БенчМарк финанс“ АД с ЕИК
*********, а на 17.08.2018 г. е постъпил
отговор от него.
На 10.06.2019 г., с молба вх. № 7107, взискателят
по делото КПКОНПИ, е заявил искане по аргумент чл. 160, ал.1 ЗПКОНПИ, запорираните наличности по сметки при инвестиционен
посредник „БенчМарк финанс“
АД собственост на Т.Д.Т., да бъдат прехвърлени по специалната банкова сметка ***.
С разпореждане
на съдебния изпълнител, съобразно
чл. 160, ал. 1 от ЗПКОНПИ и с оглед искането на взискателя,
на 11.06.2019 г. е било изпратено
писмено нареждане до трето задължено лице „БенчМарк финанс“ АД, запорираните от съда
парични средства да се прехвърлят за
съхранение по банкова сметка ***. Това разпореждане е предмет на обжалване
пред съдебната инстанция.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява
процесуално недопустима поради
липса на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 435, ал.(2)ГПК (Доп. -
ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка
по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Според ал. (3) Постановлението за възлагане може да се обжалва
само от лице,
внесло задатък до последния ден
на проданта, и от взискател, участвал
като наддавач, без да дължи
задатък, както и от длъжника, поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото
не е възложено по най-високата предложена цена.
Според трайната съдебна практика, включително и определение № 369 от 10.03.2011
г. по ч.гр.д. № 689/2011г., ГО, VІІІ състав на САС, определение № 791 от 04.05.2011
г. по ч.гр.д. № 1404/11 г. на ГК, ІІІ състав на САС, съдът констатира, че не се обжалва действие, което да попада
в предметния обхват на чл. 435, ал.
2 и ал. 3 от ГПК. Предмет на постъпилата
в СГС частна
жалба е действие
на ДСИ, изразяващо се в разпореждане на
съдебния изпълнител, съобразно чл. 160, ал. 1 от ЗПКОНПИ
с оглед искането на взискателя и писмено нареждане до
трето задължено лице „БенчМарк финанс“
АД, запорираните от съда парични средства да се
прехвърлят за съхранение по банкова
сметка ***. Самият чл.160 от ЗПКОНПИ, в сила от 23.01.2018 г., приложим
съгласно пар.5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ гласи, че (1) Имуществото, върху което е наложено
обезпечение на основание този закон, се управлява
и пази от Комисията. (2) Имуществото
по ал. 1 може да се
остави за пазене на проверяваното
лице или на лицето, което
държи имуществото към момента на
налагане на обезпечителните мерки. (3) По искане на Комисията съдът
назначава за пазач на имуществото
друго лице, като определя възнаграждението
му.(4) Възнаграждението се внася от
Комисията. (5) Пазачът се избира с оглед
на личността му, както и на
естеството на вещта и на мястото,
където тя се намира или
ще се съхранява. (6) Вещта се предава
за пазене срещу подпис.
Спорът е по възможостта
на съдебния изпълнител да предостави на КПКОНПИ управлението и пазенето на
имуществото върху което е наложено обезпечението само по направено искане от
страна на комисията без изричното решение на съда. За този акт на съдебния
изпълнител не е предвидено изрично обжалване, включително и по чл.160 ЗПКОНПИ, предвиждащ специален ред
за управление на имуществото, върху което Комисията е наложила обезпечителни
мерки. Тази разпоредба е специална и по отношение на общата норма по чл.507,
ал.3 ГПК, която не отнася до правото на пазач за всяко трето задължено лице,
извън производството, обхващащо производството за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
Липсата на признато от
закона процесуално право на жалба
на длъжника срещу атакуваното действие на съдебния
изпълнител изключва възможността за разглеждането й по същество.
Следователно, жалбата се
явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото трябва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба срещу
действието на ДСИ при СРС, 3-то
отделение, 15 участък по изп. дело № 1016/2018 г., изразяващо се в разпореждане на
съдебния изпълнител и писмено нареждане до трето задължено
лице „БенчМарк финанс“ АД, запорираните от съда парични средства да се прехвърлят за съхранение по банкова сметка ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 10030/2019г. по описа
на СГС, ГО, ІІІ-ти въззивен състав.
Определението
може да се обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.