Р
Е Ш Е Н И Е
№
86/17.2.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета гоД.в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1303 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка
с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ). Производството
по делото е образувано, след като с Решение №
15377/13.11.2019г. по адм. д. № 737/2019г. на Върховен административен съд е
отменено Решение № 796/19.12.2018г. по адм.д. № 706/2018г. и делото е върнато
за разглеждане от друг състав, с дадени задължителни указания за конституиране
на надлежни страни в производството. Съдебното производство е образувано е
по жалба С.Д.Г., чрез валидно упълномощен адвокат Д., против
Заповед № 1483 от 05.07.2018 г. на кмета на община Пазарджик, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Вход и стълбище към избено
помещение“, изпълнен в ПИ с идентификатор 55155.502.262, съставляващ УПИ
ІV-9350, в кв. 220а по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул.
„Веслец“ № 6. Актът се оспорва се с възражения, че той противоречи на материалния закон, административнопроизводствените
правила, при несъответствие с целта на закона и принципите, установени в АПК. Посочва
се, че стълбището е изградено към първия етаж на жилищната сграда към момента
на изграждане на сградата, същото е допустимо отклонение от проекта, търпим
строеж по силата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Счита се, че административният
орган е допуснал нарушение в административнопроизводствените правила, като не е
посочил коя хипотеза на нормата на чл. 154 от ЗУТ е нарушена и не е изяснил
всички факти по преписката. Иска се от съда да отмени процесната заповед и да
присъди разноските по производството. В с.з. жалбоподателката се представлява
от адвокат Д., който поддържа жалбата. Представя се писмена защита.
Ответникът по жалбата - кметът на община
Пазарджик, се представлява от юрк. В., която оспорва жалбата. Съдът е
конституирал като ответник в производството кмета на община Пазарджик, като се
е съобразил с практиката на ВАС – адм. д. № 3455/2019г.,
както и с указанията за конституиране на всички надлежни страни в
производството. Представя се административната преписка. Изказват се
съображения в подкрепа на законосъобразността на заповедта. Твърди се, че
процесното стълбище е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ, част от сградата, като
е налице отклонение от одобрения инвестиционен проект, като не са налице
предпоставките по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Обобщава се, че доказателствата по
делото са в подкрепа на извода за спазени административнопроизводствени правила
по издаване на заповедта и съответствието ѝ с материалния закон и
неговата цел. Претендират се разноски.
Заинтересованите лица – Н.К.Г. и Р.К.Г.,
представят писмен отговор по делото. Считат, че оспорената заповед е незаконна
и неправилна, а подадената жалба с искане за нейната отмяна е основателна и
следва да бъде уважена. В съдебно заседание Н.К.Г. се явява лично и поддържа
становището си за незаконосъобразност на оспорената заповед и искането за
отмяната й.
Заинтересованите страни – И.С.Ц., Р.С.Ж.
и Д.Г.В., в писмен отговор оспорват жалбата и считат, че строежът е незаконен и
следва да бъде премахнат, тъй като същият не е търпим и има отказ за издаване
на удостоверение за търпимост на същия. И.Ц. и Р.Ж. се явяват лично в съдебно
заседание и оспорват жалбата.
По делото са представени
доказателства, съставляващи административната преписка. Събрани са гласни
доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Заинтересованите
страни представят писмени доказателства при повторно разглеждане на делото.
Административен съд - Пазарджик,
след като се запозна с писмените доказателства, събраните и приложени по
делото, становищата на страните и извърши проверка на оспорвания
административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок, от лице, което има правен интерес да обжалва и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол.
При извършена на 15.05.2018 г.
проверка от служители на общинска администрация - Пазарджик е установено, че в
имот собственост на С.Д.Г. и наследници на К. Р. Г., съгласно нотариални
актове, посочени в констативния акт, е изпълнен строеж, V категория, от К. Р. Г.
(починал). Строежът е изпълнен в отклонение на одобрените проекти за пристройка
и надстройка на жилищна сграда в имота от 1966г. Изпълнено е избено помещение с
размери 3,30/3,50м, с вход към него от юг, разположено западно от стълбищната
клетка, водеща към втори етаж на сградата. В одобрените проекти не е предвидено
помещение. Съставен е констативен акт № 142/15.05.2018 г. Проверката е
извършена в отсъствие на оспорващата С.Д.. Присъствали са лицата И.С.Ц. и Р.С.Ж..
Констативният акт е бил съобщен на 25.05.2018
г. чрез залепване на входната врата на строеж, за което е представено
съобщение, съставено от двама служители на Община Пазарджик – л. 56 от адм.д. №
706/2018г. По констативния акт в законоустановения срок е постъпило възражение,
входирано в Община Пазарджик с вх. № 44-Н-208/05.06.2018г.
Последвало
е издаването на оспорената заповед № 1483/05.07.2018 г. на Р.К.. – Секретар на
Община Пазарджик, с която е наредено премахването на посочения по-горе строеж.
Заповедта е редовно съобщена на жалбоподателя по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, чрез
залепване на съобщение на 06.07.2018 /л. 12/, като в законоустановения
14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд
гр. Пазарджик.
По отношение на процесния строеж са
налични и доказателства по преписката от един предходен период. По повод жалба
на И.Ц. е изпратено до нея и К. Г. писмо с изх. № 44-И-17/13.02.2009г. от кмета
на община Пазарджик, с което се констатира, че избеното помещение и терасата
върху него/описани са в писмото детайлно/, с оглед годината на построяване
1967г.-1968г., съгласно § 16 от ЗУТ и с оглед разпоредбата на чл. 303, ал. 7 от
ППЗТСУ, е търпим и не подлежи на премахване.
Издадена е Заповед №
ДК-02-ЮЦР-296/10.06.2011г., от Началник на РДНСК ЮЦР, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда от южна страна“,
находяща с е в УПИ ІV-9350, в кв. 220а по плана на гр. Пазарджик, с
административен адрес ул. „Веслец“ № 6.
Съгласно Констативен Протокол №
84/27.04.2012г. на служители на РДНСК РО НСК Пазарджик, при проверка на
25.04.2012г. се установило, че пристройка към жилищна сграда е премахнет изцяло
до кона терен. И Заповед № ДК-02-ЮЦР-296/10.06.2011г., от Началник на РДНСК ЮЦР
е изпълнена.
С писмо с изх. №
ПЗ-129-01-427/17.12.2012г. началник на РО НСК Пазарджик уведомява И.Ц., К. Г. ***,
че Заповед № ДК-02-ЮЦР-296/10.06.2011г., от Началник на РДНСК ЮЦР е изпълнена.
Като изграденото стълбище и обособен вход към избен етаж от южната страна не са
описани в съставения констативен акт, послужил за издаване на заповедта на
началник на РДНСК ЮЦР и не е бил предмет този строеж на тази заповед. Същият
строеж е от четвърта до шеста категория и е в компетентността на кмета на
общината.
В Писмо изх. №
17-00-381/21.01.2013г. кметът уведомява РО НСК Пазарджик за жалбите от И.Ц., Р.Ж.
и Д. В. относно процесния имот, за установеното и възможността за обследване на
приложимост на § 16 от ПЗР на ЗУТ.
Във връзка с уважено доказателствено
искане на оспорващата по делото бяха разпитани двама свидетели.
Свидетеля Г. И. Г. е на 80 години,
който е познавал Р. Г., баща на К. Р. Г.. Дядото бил направил къщата през
1957г., като знае, че постройката има изба като приземен етаж, която е
приспособена от дядото да си кара старините там. Казва, че с пристройката се
вдигнал и вторият етаж.
Свидетелката З. А. К. е на 75 години.
Казва, че къщата е направена през 1957г. Има изба към старата къща, над която
синът на Р. - С., е направил пристройка
втори етаж.
Представени са по
делото: договор за отстъпено право на строеж от 29.08.1957 г., нотариален акт №
186, том ІV, нот. дело № 1379/1972 г., нотариален акт № 2, том V, по нот. дело
№ 372 от 17.02.1993 г., нотариален акт № 26, том ІІ, нот. дело № 757 от 22.03.1993
г. и нотариален акт № 108, том ІV, нотар. Дело № 1220 от 03.08.1972 г., от
които се установява собствеността на процесните постройки, както и времето по
което са били изпълнени. Съгласно представени по
административната преписка нотариални актове С.Д.Г.(лично и като наследник на К.
Р. Г.) се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
55155.502.262 и самостоятелен обект в сграда – първи жилищен етаж с
идентификатор 55155.502.262.1.1. Чрез сключени договори по реда на чл. 35, ал.
3 от ЗОС заинтересованите страни в настоящото производство за закупили от
Община Пазарджик идеални части от поземления имот, където е изграден процесния
строеж. Те са собственици на втория етаж от процесната сграда.
От заключението
на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза се
установи, че обектът „Вход и стълбище към избено помещение от южната страна на жилищната
сграда", представлява преустройство, като са монтирани прозорец и входна
врата на южната фасада на пристройката в приземния етаж. В очертанието на прага
на вратата са оформени две стъпала съответно 12 см и 6 см. и две циментови
стъпала извън нея с обща височина 33 см. и дължина 70 см. Вещото лице сочи, че
в одобрения проект от 1966 год. описаното помещение е част от пристройката,
отбелязано като „не се копае” и без изход. Ново помещение не е изграждано. В
отклонение от одобрения проект, е изпълненото вкопаване с около 50 см на
съществуващо по проект помещение без излаз. Монтиран е прозорец и врата от юг
за връзка с двора. Извън неговото очертание са изградени на две стъпала, с обща
височина 33 см. и дължина 70 см. Така е постигната приблизително еднаква
височина на помещенията в старата и новата част. Теренът не е равен, а с лек наклон
в посока север-юг, което не е посочено в проекта. В заключението се казва, че
конструкцията на гореупоменатия обект е масивна, с външни ограждащи стени от
единични тухли с дебелина на зидовете 50 см. и таван от стоманобетонна плоча.
Над отворите има носещи стоманобетонни щурцове. Изградено е едновременно с
пристройката. С извършеното преустройство не са се повишили натоварванията
върху конструктивните елементи. Предназначението и степента на значимост на
сградата са запазени.
Вещото лице е посочило, че отклоненията
от одобрения проект са съвместими с предназначението на територията, не са
нарушени предвижданията на подробния устройствен план, имотът не е в защитена
територия, не е променена конструкцията на сградата. Отклоненията от одобрения
проект са от такъв характер, че попадат в разпоредбите на чл. 154, ал. З от ЗУТ. Друг вход за достъп до
помещението няма. Относно допустимостта на процесният строеж, позоваването е на
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите,
действали по време на извършването му /чл. 303, ал. 7 от ППЗТСУ /отменен/.
Допълненото преустройство извън проекта /вкопаване с около 50 см., изграждане
на вход и две стъпала от юг/, макар и да е бил незаконно, то не подлежи на
премахване, съгласно този член, поради това, че никой не е възразил против
неговото изграждане, т.е. той е било допустимо по тогавашните технически норми.
В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че преустройството е извършено едновременно с изграждането на
пристройката, за която има одобрен проект от 1966 г., като в нотариалния акт №
186/1972 г. е упоменато, че предмет на продажбата са две стаи от етажа и избена
стая, т.е. те са изградени едновременно, когато е изграждана пристройката.
При гореизложените факти съдът прави
следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган –
упълномощено от кмет на община Пазарджик лице, въз основа на констативен акт,
съставен от длъжностни лица на общинска администрация при община Пазарджик. В
случая е установено, че обжалваният акт е подписан от секретаря на общината, но
от името на кмета в условията на заместване, на основание заповед №
1436/02.07.2018 г. на кмета на Община Пазарджик. Видно от тази заповед,
оспореният административен акт е издаден от секретаря като заместващ кмета за
времето на неговото отсъствие от 03.07.2019 г. до 11.07.2018 г. В заповедта за
заместване е посочен секретаря на общината, който докато отсъства титуляря,
изпълнява изрично изброени негови функции, измежду които в т.11 е посочено да
издава заповеди за премахване на строеж от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225а, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. Процесната
заповед е постановена в рамките на времето, в което на секретаря надлежно са
възложени функциите на кмет.
Спазена е формата на издаване на
акта. При постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта е
издадена обаче в нарушение изискванията на материалния закон. Съдът счита, че процесният
обект има характеристиката на търпим строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. За да
подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, приложим в казуса, тъй като не е спорно между страните, а и се установи
по делото, че е изграден 1959-1960г. Според § 16, ал.
1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за
строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и 4) да е бил допустим по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ. Настоящият строеж попада в тази хипотеза. По делото се установи, че
строежът е изграден преди 4 април 1987г. , същият е част от изградената жилищна
сграда, изградена след отстъпеното право на строеж чрез договор от
29.08.1957г., на Р.В. Г.. Съдът счита, че процесното вход и стълбище
към избено помещение от южната страна на сградата е извършено въз основа на
разрешение за строеж на цялата сграда, и е изградено заедно с нея, като самото
то е изградено в отклонение на одобрения проект. Годината на изграждане на входа и
стълбището се потвърждава от заключението на вещото лице, а така също и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. В конкретния
случай от приетата по делото експертиза се установи, че незаконният строеж
представлява преустройство, с монтирани прозорец и входна врата на южната
фасада на пристройката в приземния етаж. В очертанието на прага на вратата са
оформени две стъпала съответно 12 см и 6 см. и две циментови стъпала извън нея
с обща височина 33 см. и дължина 70 см. Вещото лице сочи, че в одобрения проект
от 1966 год. описаното помещение е част от пристройката, отбелязано като „не се
копае” и без изход. Ново помещение не е изграждано. В отклонение от одобрения
проект, е изпълненото вкопаване с около 50 см на съществуващо по проект
помещение без излаз. Монтиран е прозорец и врата от юг за връзка с двора. Извън
неговото очертание са изградени на две стъпала, с обща височина 33 см. и
дължина 70 см. Така е постигната приблизително еднаква височина на помещенията
в старата и новата част. Конструкцията на обекта е масивна, с външни ограждащи
стени от единични тухли с дебелина на зидовете 50 см. и таван от стоманобетонна
плоча. Над отворите има носещи стоманобетонни щурцове. Изградено е едновременно
с пристройката. С извършеното преустройство не са се повишили натоварванията
върху конструктивните елементи. Предназначението и степента на значимост на
сградата са запазени. Според вещото лице отклоненията от
одобрения проект са съвместими с предназначението на територията, не са
нарушени предвижданията на подробния устройствен план, имотът не е в защитена
територия, не е променена конструкцията на сградата. Отклоненията от одобрения
проект са от такъв характер, че попадат в разпоредбите на чл. 154, ал. З от ЗУТ. Друг вход за достъп до помещението няма. Заключението е категорично, че
процесният строеж отговаря на действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на
извършването му.
Съгласно чл. 303, ал. 7 от ППЗТУС „Не се
премахват от техническите органи строежи или части от строежи, които са
допустими по застроителните и регулационните планове и по правилата и
нормативите по териториалното и селищното устройство, но са незаконни само
поради това, че собствениците на имота не са дали съгласие по установения ред
за извършването им. Такива строежи могат да се премахнат от техническите служби
в случаите, когато собственикът докаже, че е възразил писмено до общината по
време на строежа.“
При
преглед на нормативната уредба, действала по време на изграждане на строежа от
процесната заповед, съдът не установява той да не е съобразен с нея. Съгласно
чл. 53 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места, издадени от
председателя на комитета по строителство и архитектура, обн. дв. бр.75 от 18
септември 1959г. „Не се допускат
открити външни стълби на жилищни сгради на височина по-голяма от 1,20 м от
средното дворно ниво. Това не се отнася за външни стълби на сгради с
архитектурно-битов характер и вилни сгради. Открити външни стълби на височина
по-голяма от 1,20 м от средното дворно ниво се допускат по изключение, когато
няма възможност да се направи зимник поради високи подпочвени води или поради
характера на терена или почвата.“ От данните по
делото и тези от експертизата се установява, че процесният строеж не нарушава
тази норма.
Съгласно
§ 296в. от
Правилник за приложение на закона за плановото изграждане на населените места
при надстрояване и пристрояване на сгради, както и при преустройство на сгради
и помещения по законния ред строителното разрешение за направа и преустройство
на съоръжения, конструкции, стълби, врати, прозорци и други от този род в общи
части, както и за направа и преустройство на вътрешни инсталации и свързването
им с общите мрежи се издава при спазване на действуващите разпоредби, без да е
необходимо съгласие на останалите съсобственици. Ползуващият се съсобственик е
длъжен да заплати действителната стойност на съответните общи части от сградата
и от общите мрежи преди издаване на строителното разрешение за работите.
Дължимата сума се определя и плаща по реда на § 102 и следващите. По делото се
установи, че за пристройката и надстройка на жилищна сграда има издадени
строителни книжа, като е налице отклонение по отношение на вход и две стъпала,
но с оглед разпоредбата на § 296в от ППЗПИНМ, съдът счита, че това преустройство
е в отклонение на одобрения проект, за което обаче не се изисква съгласие на
съсобствениците в имота, като се явява
допустимо по тогавашните технически норми.
Ето
защо съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, тъй като са изпълнени законоустановените предпоставки, а именно: строежът
е изграден преди 07.04.1987 г. и е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му, поради което е търпим и не подлежи на премахване и забрана за
ползване.
По
делото е представен отказ за издаване на удостоверение за търпимост, който
обаче не обвързва съда,
доколкото по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ удостоверението за търпимост е
предназначено за извършване на прехвърлителни сделки, наличието или липсата на
такова удостоверение не изключват задължението на съда да изследва търпимостта
на строежа, респ. остава и тежестта за страните да установят обстоятелствата,
от които се стремят да черпят благоприятни за себе си правни последици.
В резултата на горния
анализ става ясно, че в случая са налице кумулативно изискуеми предпоставки на
§16 от ПР на ЗУТ за търпимостта на спорния строеж, поради което същият се явява
търпим по смисъла на закона и не следва да бъде премахнат.
С
оглед на горното съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради
което ще следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от пълномощника на
жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва
да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски общо в размер на
260 лева, от които 10 лева – държавна
такса и 250 лева – за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева по настоящото дело и 500 лева за разглеждане на делото пред ВАС във връзка
с оспорване на решението по адм. д. № 705/2018г. на Административен съд
Пазарджик.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд
– Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на С.Д.Г. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 960 /деветстотин
и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/