Решение по КНАХД №1733/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И. С. В.,чрез пълномощника- адвокат А. Ч. от АК-Велико Търново, против решение № 46/07.08.2025г. по АНД № 123 по описа за 2025г. на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0454-000085 от 11.04.2025г., издадено от началник група в ОД на МВР- Бургас, РУ Сунгурларе.

Касаторът заявява, че оспореното решение е неправилно и незаконо-съобразно и се иска неговата отмяна, както и отмяна на оспореното НП. Съдът не е изложил мотиви защо не се кредитират гласни доказателства, както и възраженията на санкцонирания. Твърди се, че издаденото НП не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Посочено е, че издателя е упълномощен, но не се сочи какъв е вида на документа, а и доказателства за това упълномощаване не са приложени към самото наказателно постановление. И. В. заявил, че е бил с поставен предпазен колан. Констатациите на АУАН са пренесени в НП, но са голословни и в разрез с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсват каквито и да било доказателства за налагане на горните наказания. По делото е разпитан свидетел, който доказвал, че водачът В. е бил с поставен колан, което не е обсъдено от първата инстанция. В. и размера на наказанието описано в НП е неясно и не отговаря на закона.

Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Началник група в ОД МВР Бургас, РУ Сунгурларе, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Районен съд – Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 25-0454-000085 от 11.04.2025г. на началник група в ОД МВР Бургас, РУ Сунгурларе, с което на И. В., за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. Сочи се, че на основание Наредба № I_з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на водача се отнемат 10 контролни точки.

При постановяване на решението си съдът е приел, че фактическата обстановка посочена в наказателното постановление се установява от свидетелските показания на М. И. и П. Д., както и от писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административнонаказателна преписка. Съдът е посочил, че показанията на тези двама свидетели са непротиворечиви и се кредитират с доверие. Изрично е посочено в решението, че показанията на другия разпитан свидетел – А. Т. не се кредитират с доверие, тъй като противоречат на останалите гласни доказателства. Изложил мотиви, че жалбоподателят е спрян за проверка, като свидетелите И. и Д. лично са възприели нарушението на водача, изразяващо се в непоставен обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. За констатираното нарушение е съставен АУАН, респективно НП, които отговарят на законовите изисквания. Изтъкнато е, че времетраенето, през което водачът е бил без поставен колан е ирелевантно към осъществяване състава на нарушението, доколкото ползването цели предпазването на живота и здравето на самия водач, съответно и на останалите лица, които се намират в превозното средство. Сочи се, че размерът на наказанието е фиксиран в закона и е посочен в НП в точния размер- глоба 50 лева. Обсъдени са и наличните по делото доказателства досежно компетентността на издателя на наказателното постановление.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че на 13.03.2025г., в 15.57 ч. в [населено място], по [улица]до КПП в посока центъра на града е извършена полицейска проверка, при която е установено, че касаторът управлява автомобил [Марка] рег.№ [рег. номер], собственост на А. Т., като по време на движение на превозното средство водачът не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.

В наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Съгласно чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

Касационният състав споделя съображенията на решаващият състав на РС-Карнобат, с които е потвърдено наказателното постановление. Мотивите са основани на събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност и поотделно, а изложените аргументи кореспондират с установените факти, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към тях.

АУАН и наказателното постановление са издадени в срок от надлежен орган, в предвидената от закона форма, подписани са съгласно изискванията на закона, предоставена е възможност за възражения на нарушителя и съдържат реквизитите, посочени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Правната квалификация на нарушението е определена коректно от административнонаказващия орган. Всички оплаквания от касатора за незаконосъобразност на НП са неоснователни. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити и са изготвени от компетентни лица. Фактът, че с посочване номера и датата на издадения оправомощителен документ не е описано, че е заповед по никакъв начин не опорочава издаденото НП. Самата заповед се прилага по преписката и делото, а не към НП, противно на изложеното от касатора. В случаят, заповедта е приложена на л.10-11 от първоинстанционното дело.

Фактът, че в частта, в която се описват евентуално иззети доказателства е посочено, че няма такива не означава, че актът и НП са издадени без „каквито и да е доказателства“, както твърди касатора. В тази част се описват евентуално иззети писмени материали и/или веществени доказателства, а в случаят естеството на нарушението и неговото установяване, лично от извършващите проверка служители на полицията не предполага да бъдат изземвани подобни други доказателства, за да бъдат описвани.

Макар касаторът да оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, същите се основават на показанията на свидетелите-очевидци. Именно последните са годни доказателства за установяване на нарушението, тъй като в случаят не става въпрос за заснемане с техническо средство без присъствие на контролен орган, а нарушението е установено именно от двамата разпитани служители на полицията. Съдът не е длъжен да кредитира показанията на другия изслушан свидетел- А. Т., която е собственик на превозното средство, видно от отразеното в НП. Обстоятелството, че същата заявява противоположна версия, т.е. че и водачът е бил с поставен обезопасителен колан противоречи дори на съдържанието на надлежно предявения акт за установяване на нарушение, в който е посочено, че водачът няма възражения. В тази връзка, не са налице никакви оспорвания от жалбоподателя /касатор/. При това положение, съвсем логично е показанията на св.А. Т.- собственик на управляваното превозно средство, да не се кредитират с доверие от съда, както е процедирал и решаващият състав на КРС.

По делото се установява, както от свидетелските показания на двамата очевидци, така и от редовно съставения АУАН, чиято доказателствена сила, съобразно с чл.189, ал.2 от ЗДвП, не е опровергана, че касаторът е управлявал посоченото МПС без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван управляваният от него автомобил.

Не би могло да се твърди, че показанията на проверяващите служители са негодни доказателства, с оглед заявената липса на „каквито и да било доказателства за налагане на наказанието“, в противен случай законодателят би предвидил с какви други доказателства следва да се установи подобно нарушение, ако показанията на полицейските служители, извършващи контрол на пътното движение не могат да бъдат такива.

Предвид всичко изложено, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация не претендира разноски и съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, в настоящият касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46 от 07.08.2025г. по АНД № 123 по описа за 2025г. на Районен съд – Карнобат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.