№ 74
гр. Горна Оряховица , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ в закрито
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101720 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. 318 ТЗ, чл. 79 ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.
Производството е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ЮБЦ” ЕООД иск за установяване, че Н. Г. Е. от с. К., общ. С. дължи сумата
от 137,07 лв. – главница, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски № 5340056 за периода 15.03.2017 г. до
14.04.2017 г., както и сумата от 27, 30 лв., представляваща остатък
незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг от 16.11.2015
г., сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, които вземания са прехвърлени на „С. Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия
от 16.10.2018 г., което дружество ги е прехвърлило на ищеца с договор за
цесия от 01.10.2019 г. За сумите е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч. гр.д. № 1102/2020г. на ГОРС.
Дружеството твърди, че въз основа на договор № 534056 с мобилното
предприятие ответникът е ползва предоставените от дружеството услуги.
Посочва, че договорът бил за срок от 22.11.2013 г. до 22.11.2015 г. На
16.11.2015 г. страните сключили допълнително споразумение, при тарифен
план 13, 99 лв. месечно до края на срока на договора. На същата дата
ответницата сключила и договор за лизинг № ********** с условие за
1
разсрочване на плащането на мобилното устройство за 24 месеца, с месечна
вноска в размер от 3,90 лв. Посочва, че ответникът е потребил, но незаплатил
сумата от 94.44 лв. дължима към дружеството предоставящо мобилните
услуги. На основание чл. 50 от ОУ, във вр. с чл. 43, т. 1, абонатът имал
задължение да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги.
Поради неплащане прекратил договора едностранно, след което издал по кл.
№ 5340056/15.04.2017 г. фактура № **********, в която фигурирала
неустойка от 585,76 лв. От тази сума ищецът претендира сума в размер на
137,07 лв. и останалите незаплатени лизингови вноски в размер на 30,31 лв.
Посочва, че абонатът е деактивиран на 10. 04. 2017 г. и е в неизпълнение на
договорите си, заведени под клиентски № 5340056, т.к. не е спазил крайния
срок за ползване на договорните абонаменти до 16.11.2017 г. Претендира
вземането си за неустойка на основание т. 2 от споразумението между
страните сключено на 16.11.2015 г., съгласно което абонатът дължи
неустойка равна на оставащите до края на срока суми, но не повече от
трикратния размер, включващ и допълнително услуги, но без отстъпка.
Посочва, че неизпълнението на задълженията на ответника е дало право на
мобилния оператор да прекрати предсрочно гореописания договор на
03.05.2017 г. и да претендира неустойка по сключения договор, както следва:
41,97 лв. за мобилна услуга „Vivacom Smart XS“ (3 х 13,99 лв.), 53, 40 лв. за
„VIVACOM TV Extra“ (3x17,80лв.), 41.70 за „HBO & Cinemax“ пакет (3х13,90
лв.) Претендира и сумата от 27, 30 лв. дължима цена за устройство GSM
Lenovo A1000 след месец 05/2017 г. до м.11/2017 г., с вноска 3,90 лв. Предвид
изложеното ищецът намира, че абонатът следва да понесе отговорността си за
неизпълнение на договорните си задължения и да заплати на оператора
неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между „БТК“ АД и
абоната договори. По отношение на договорите за прехвърляне на вземането
намира, че ответникът може да противопоставя възражения по тях, само ако
твърди, че е изпълнил на стария кредитор, за да се освободи от задължението
си да плати на новия кредитор. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с която оспорва исковете. Намира, че същите са
недопустими, т.к. с исковата молба били въведени нови обстоятелства, които
не били заявени в искането за издаване на заповед за изпълнение. По
2
основателността - оспорва да е уведомен за извършените цесии. Иска от съда
да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото ч.гр.д. № 1102/2020 г. на ГОРС е видно, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за
сумата от сумата от 277,54 лв. (двеста седемдесет и седем лева, петдесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнение на договори
с клиентски номер 5340056 от дата 22.11.2013. г., 23.07.2014. г., 24.07.2014. г.,
16.11.2015. г. и незаплатена цена на лизингово устройство по договор за
лизинг на устройството GSM LENOVO А1000, № 868694025065237,
обективирани във фактура № **********/15.04.2017 г., сключени между
длъжника Н. Г. Е., ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: *********, което вземане е прехвърлено на "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* с договор за цесия от дата 16.10.2018г, а "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* го е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК
********* с договор за цесия от дата 01.10.2019г., от които сумата от 191, 07
лв. обезщетение за неизпълнение на сключените между страните договори
поради предсрочното им прекратяване и сумата от 86,47 лв. остатъчна цена
на лизинговото устройство по договор за лизинг между страните.
С исковата молба ищцовото дружество е предявило част от сумата
заявена в заповедното производство, а именно сумата от общо 164,37 лв., от
която 137,07 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договори с
клиентски № 5340056 и сумата от 27,30 лв. остатъчна цена на лизингово
устройство по договор за лизинг между страните от 16.11.2015 г.
Възражението за недопустимост на иска направено от ответната страна
е неоснователно, т.к. с исковата молба не са въвеждани нови факти и
обстоятелства.
В исковото производство са представени договори за мобилни услуги,
сключени н 22.11.2013 г. и 23.07.2014 г., и споразумение от 24.07. 2014 г. и
16. 11.2015 г., видно от които на потребителя са предоставени услуги по
абонаментен план с месечен абонамент. С договор за лизинг от 16.11.2015 г.
на абоната е предоставен мобилен апарат „Lenovo А1000” при задължение на
3
лизингополучателя да заплати по договора 24 броя месечни лизингови
вноски, всяка от които в размер 3,90 лева.
Приети са фактури № **********/16.11.2015 г. на стойност 86,47 лева и
фактура № **********/15.04.2017 г. на обща стойност 707,54 лв.
Представени са и договори за цесия сключени между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ЕАД от 16.10.2018 г., и
договор за цесия с което последното дружество ги е прехвърлило на
ищцовото дружество “ЮБЦ“ ЕООД на 01.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни
иска, както следва:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при
условията на главно и пълно доказване елементите на съответните
фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между страните са
налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно
сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно
прекратяване на процесните договори по негова вина; 3. настъпване на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4.
конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в
тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
Искът е предявен за сумата от 164,37 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на сключените между страните договори по вина на
ответника, която сума е включена в издадена фактура №
**********/15.04.2017 г.
Както бе посочено по – горе, от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между дружеството продоставящо мобилни
услуги „БТК“ ЕАД и ответника са сключени договори за предоставяне на
мобилни услуги и съответните споразумения към тях. В тях е уговорено – т. 2
4
от споразумението, че в случай на прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и
за допълнителни услуги. В случай, че споразумението бъде прекратено преди
изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително
при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния размер,
месечни абонаментни услуги на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка.
Съдът намира, че клаузата в подписания от страните договор-
споразумение, уреждащ задължение за абоната за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на стандартните месечни такси до края
на срока на договора, но не повече от трикратния им размер, е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, поради което не поражда задължения
за ответника Невянка Евтимова.
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват
в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното
си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението
на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло,
а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. При
преценката за нарушаване на принципа на справедливостта
правоприлагащият орган изхожда от законодателството, своето
правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
5
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга
могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на
срока по волята на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора – т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, която е в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на неговия първоначално уговорен срок
или в трикратния размер на месечния абонамент, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти
повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната
месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост.
Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментни вноски за периода
от прекратяване на договора до изтичане на първоначално уговорения в него
срок или в трикратния такъв, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната
практика на ВКС – например Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
6
1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г.,
ВКС, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о.
/.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Решение №
178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
Съдът достигна до извод за нищожност на уговорената клауза, поради
което искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. от ТЗ:
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че
между страните по делото е възникнала валидна облигационна връзка и по
договор за лизинг от 16.11.2015 г. Същият имат правната характеристика на
договор за оперативен лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 1 ТЗ, при който
лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Дружеството, чието вземане ищцовата страна е изкупила, е
изправна страна по този договор, тъй като е изпълнило основното си
задължение да предостави ползването на лизинговата вещ - мобилен апарат
„Lenovo А1000” за уговорения между страните период. Фактическото
предаване на лизинговата вещ от лизингодателя на лизингополучателя не е
спорно по делото, а и е удостоверено с полагането на подпис от последния в
съответствие с клаузата на чл. 10 от договора. Ответникът не е оспорил
авторството на положения подпис върху документа на договора и доколкото
същият обективира неизгоден за издателя си факт, съдът е задължен да
приеме за осъществил се факта на предаване на лизинговите вещи.
Получаването на предметната престация по договора за лизинг е породило
задължението на ответника да заплаща дължимото от него възнаграждение
под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между
страните.
7
По договора за лизинг с предмет ползването на мобилен апарат „Lenovo
А1000 ” лизингополучателят е следвало да заплати на ищеца възнаграждение
в общ размер на 93,60 лв. чрез изплащането на 24 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 3,90 лв. с ДДС. В тежест на ответника е да докаже
изпълнение на това му задължение, но същият нито твърди, нито представя
доказателства за извършено плащане на дължимите погасителните вноски в
периода м.05.2017 г. – м.11.2017 г. Неизпълнението на задължението за
плащане дава право на лизингодателят в съответствие с чл. 9 от лизинговия
договор да обяви за предсрочно изискуеми всички месечни погасителни
вноски по договора за лизинг.
Дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост за част от вноските
не са били обявени на ответника, така също и изявлението за разваляне на
договора, то следва да се отбележи, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК -10.08.2020 г., сключения между страните договор за лизинг е
с с изтекъл срок на действие, съответно падежът на всяка една лизингова
вноска съгласно договорът е настъпил, поради което ответникът дължи
заплащането им. В този смисъл е т. 1 от постановеното ТР-8/2017 г. по т. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в която се сочи, че предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК.
Към 10.08.2020 г. задължението на ответника за остатъчни лизингови
вноски относно ползването на мобилен апарат „Lenovo А1000” е в общ размер
на 27,30 лв. След като ответникът не е заплатил тази сума претенцията за
лизингови вноски по този договор за лизинг се явява основателна до
предявения размер.
По разноските:
При този изход на делото разноски на ищеца се дължат по правилото
на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира да му се заплатят разноски в общ
размер на 205 лева, от които 25 лв. държавна такса, 180 лева адвокатско
8
възнаграждение. По съразмерност тази сума е в размер на 17,71 лв.
При този изход на делото разноски на ответника се дължат по
правилото на чл. 78, ла. 3 ГПК. Ответникът претендира да му се заплатят
разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. По съразмерност
тази сума е в размер на 333, 56 лв.
С решението по установителния иск съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При уважаване на установителния иск
разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят са в
размер на 205 лева., от които 25 лв. държавна такса и 180 лв. за адвокатско
възнаграждение, която сума по съразмерност възлиза на 17,71 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 вр. чл. 342 и сл. от ТЗ, че Н. Г. Е. с ЕГН
********** от с. К. дължи на ,,ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* СУМАТА от
27,30 лв. /двадесет и седем лева и тридесет стотинки/, дължима по Договор за
лизинг №********** от 16.11.2015 г. за мобилно устройство „Lenovo A1000”,
представляваща остатък от незаплатени лизингови вноски, което вземане е
прехвърлено от „БТК“ ЕАД на "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* с договор
за цесия от дата 16.10.2018г, а "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* го е
прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* с договор за цесия от дата
01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.08.2020 г. до окончателното плащане, за
която сума по ч.гр.д. № 1102/2020 г. по описа на ГОРС е издадена заповед за
изпълнение № 1165/12.08.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ,,ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* против Н.
Г. Е. с ЕГН ********** от с. К. иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника Н. Г. Е. да му заплати сумата от
137,07 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
9
договори с клиентски № 5340056 от дата 22.11.2013. г., 23.07.2014. г.,
24.07.2014. г., 16.11.2015 г., обективирана във фактура №
**********/15.04.2017 г., сключени между Н. Г. Е., ЕГН **********, и
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, което
вземане е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* с договор за
цесия от дата 16.10.2018г, а "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* го е
прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* с договор за цесия от дата
01.10.2019г.
ОСЪЖДА Н. Г. Е. с ЕГН ********** от с. К. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на ,,ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, сумата от 17, 71 лв.
/седемнадесет лева и 71 ст./ направени разноски в исковото производство и
сумата от 17, 71 лв. разноски по заповедното производство ч. гр. д. 1102/2020
г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА,,ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на Н. Г. Е. с ЕГН ********** от с. К. сумата от 333, 56 лв.
/триста тридесет и три лева и 56 ст./ направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 1102/2020 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10