Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. Габрово, 17.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 107 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от „***– гр. Габрово против Решение № 93 от 26.05.2023 година по АНД № 990/2022 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 07-2200171 от 09.12.2022 година, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Габрово, с което за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В касационната жалба се твърди, че са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ, не са настъпили вредни последици за работника и още преди установяване на нарушението, последното е било преустановено, макар и чрез прекратяване на трудовото правоотношение; при издаване на процесното НП не е изследван въпросът за вината на санкционирания субект – наличие и форма. В жалбата се твърди, че са налице множество пороци, водещи до неправилност на атакуваното съдебно решение, като описаните недостатъци са съществени и накърняват правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, и не могат да бъдат преодолени във фазата на съдебното обжалване, поради което се прави искане за отмяна на въззивното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател „*** – гр. Габрово се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, искането по същество и претенцията за присъждане на разноски.
Ответната по жалбата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Габрово не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави искане в случай на изменение на процесното НП, адвокатско възнаграждение да не се присъжда, тъй като е налице тълкувателен акт, според който в този случай разноските остават в тежест на нарушителя.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното
производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на
обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира
касационната жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи,
довели до отмяна на НП.
Аминистративнонаказателната отговорност на *** – гр. Габрово е
ангажирана за това, че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ е допуснал до работа на 04.04.2022 година посочено в АУАН и НП лице,
което към посочената дата е било непълнолетно, да осъществява трудова дейност в
стопанисван от дружеството обект – кафе-аперитив, находящ се на посочен адрес в
гр. Габрово, без издадено разрешение от Инспекцията по труда.
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за доказан по категоричен начин факта на
полаган труд от непълнолетно лице, без да има предварително разрешение за това
от Дирекция „Инспекция по труда“. Този факт е установен от съда както от
приложените писмени доказателства, така и от свидетелските показания, а и не се
оспорва от жалбоподателя. Като кореспондиращи и взаимно допълващи се, съдът е
кредитирал с доверие събраните доказателства, тъй като между тях няма
противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин, логично и последователно
фактите от значение за делото, въз основа на които съдът е възприел посочената
фактическа обстановка като идентична с установената от
административнонаказващия орган. От правна
страна съдебният състав на въззивния съд е счел, че процесното НП е издадено от
компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, при спазване на императивните
разпоредби на чл. 57 от ЗАНН, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН касационната
инстанция дължи произнасяне само по наведените в касационната жалба пороци на
решението.
Касаторът излага
доводи за приложение на чл. 415в от КТ, която теза не се кредитира от настоящия
съдебен състав. Изцяло се споделят мотивите на обжалваното решение относно
невъзможността да се приложи цитираната разпоредба с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения и предвид факта, че нарушението по чл. 303,
ал. 3 от КТ води до накърняване на трудовите права на непълнолетния работник и
реално до настъпване на вредни последици в правната сфера на последния. Това е
така, защото липсва извършена от компетентен контролен орган преценка дали
конкретната работа може да се извършва от непълнолетно лице, както и дали
работодателят е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд за него като лице, ненавършило 18 години. Правилно въззивният
съд е приел, че в случая не са налице условия за прилагане на чл. 415в от КТ,
като изложил съображенията си, подробно мотивирани, към които касационната инстанция
препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. По същество липсват
доказателствата дружеството да е отстранило нарушението не само веднага след
неговото установяване, като прекратяването на трудовото правоотношение с
непълнолетното лице около 2 седмици след проверката, макар и преди съставяне на
процесния АУАН, не може да се приеме за отстраняване на нарушението по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл. 415в от КТ. През цялото време на своето
съществуване трудовото правоотношение с непълнолетното лице е протекло в
нарушение на условието, визирано в чл. 303, ал. 3 от КТ.
Другият довод на
касатора за недоказаност на наличието на вина и нейната конкретна форма
настоящият съдебен състав също намира за неоснователен. Както правилно е отбелязал
районният съд, отговорността на дружеството е безвиновна и за да бъде
ангажирана, е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на
определено задължение. В случая са без значение както причините, поради които
задължението не е изпълнено, така и конкретното длъжностно лице, чийто действия
или бездействие са довели до неизпълнението. Следва да се подчертае, че се
касае за обективна отговорност на касатора, състояща се в нарушаване на уреденото
в чл. 303, ал. 3 от КТ условие за допускане до работа на непълнолетно лице - след получаването на разрешение от Дирекция „Инспекция
по труда“. В случая се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по аргумент от чл. 83 от ЗАНН не предполага наличие на вина.
Жалбоподателят „*** е бил длъжен при осъществяване на дейността си като
юридическо лице и в качеството на работодател да изпълни задълженията, които му
вменява законът и като не е сторил това, следва да понесе имуществена санкция,
както повелява разпоредбата на чл. 414, ал 1 от КТ.
Наложеното с процесното
НП наказание е в предвидения от закона минимален размер, поради което е
невъзможно изменението му в посока намаляване на размера.
Районен съд – Габрово
е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Габрово
следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93 от
26.05.2023 година по АНД № 990/2022 година по описа на Районен съд – Габрово.
ОСЪЖДА „*** – гр. Габрово с ЕИК ***да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.