М
О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 193/2015г. на КРС – ІV н.с.
Районна прокуратура–К. е
повдигнала обвинение против подсъдимия:
1.
Г.Я.Г. -
роден на ***г***, ***, ЕГН **********
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
на неустановена дата през
месец януари 2015г. в с.Б., обл.П. е отнел чужди движими вещи – пари на
стойност 500 /петстотин/ лева от владението на Й.К.К., ЕГН: ********** *** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява опасен рецидив, тъй като е извършено след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – престъпление по
чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 буква „а“ от НК.
Представителя
на РП – К. поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъдат признат за виновен.
Сочи, че по делото е безспорно установено, че деянието е извършено от
подсъдимия Г.. Твърди, че след проведена разузнавателна беседа с подсъдимия от
полицейските служители – свидетели по делото, същият е признал, че е извършил
деянието и е изложил обстоятелства във връзка с механизма му. Заявява, че по
време нa беседата спрямо същия не е упражнявана каквато и да
било процесуална принуда. Впоследствие подсъдимият е върнал част от отнетите
пари, за което е съставен приемно-предавателен протокол. Заявява, че по делото
е безспорно установено, че престъплението е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл. Сочи, че като смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия
следва да се отчете частично възстановяване на по-голяма част от сумата и
наличието на проблеми със здравословното му състояние, което изисквало да се
наложи санкция в минимален размер. Заявява, че като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат предишните му осъждания. Пледира за налагане
на наказание в размер на 2 години и 2 месеца „лишаване от свобода“, което да се
изтърпи при строг режим.
Защитника на подсъдимия, посочва, че по
делото не е установено извършването на деяние, а само твърдение на пострадалото
лице, че са му отнети 500 лева. Сочи, че не е установено как и от кого е
проникнато в дома на пострадалия, а липсата на установяване на механизма на
деянието говорело за липса на деяние. Твърди, че по делото са налице само
недокументирани самопризнания, нямащи процесуална стойност. Заявява, че по
делото не са налице нито преки, нито косвени доказателства, а са налице
волеизявления на полицейски служители, които са заинтересовани лица. Твърди, че
обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, по който изисква
законът. Моли съда за постановяване на оправдателна присъда, тъй като от
събраните материали няма безспорни доказателства, които по несъмнен и
категоричен начин да доказват, че подзащитния му е извършител на деянието, за
което е обвинен.
Подсъдимият Г.Я.Г.
в личната си защита заявява, че не е влизал в къщата на св.К.. Не се признава
за виновен.
В последната
си дума подсъдимият предоставя на преценката на съда.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият
Г.Я.Г. е жител ***.
Свидетелят
Й.К.К. ***. Същият е собственик на триетажна къща.
Свидетелят
М.Т.К. е жител ***.
Свидетелят
Д.Т.С. работи като помощник оперативен работник в РУП – К..
Свидетелят
П.А.П. работи като полицейски инспектор в РУП – К..
Свидетелят
М.Т.К. е жител ***. Същата е съпруга на свидетеля К..
Свидетелят
М. З. Я. е жител ***. Същата е майка на подсъдимия.
Подсъдимия
и свидетелите се познават. Подсъдимият често ходил в дома на св.К., като
понякога е канен от домакините и вътре в къщата. Същият познавал разположението
й отвътре, тъй като бил влизал там.
В
началото на 2015г. св.К. спестил 2000 лева, които искал да даде на децата си.
Същият сложил парите в портфейл, който поставил в спалнята си, на втория етаж
на къщата, където живеел. Портфейла св.К. поставил между матрака и таблетката
на спалнята, откъм главата си. Парите, които К. поставил в портфейла си били
банкноти по 50 и 100 лева.
Семейство
К. притежавали два леки автомобила, всеки от които ползван от съпрузите. Когато
се намирали в дома си, св.К. и св.К. паркирали автомобилите си отвън на улицата
пред къщата.
На
неустановена дата през месец януари 2015г. сем.К. отсъствали от дома си и подсъдимият
Г. влязъл в дома им. Подсъдимият влязъл през задната врата на къщата, тъй като
същата се намирала отключена. Впоследствие подсъдимият се качил на втория етаж
на къщата, влязъл в спалнята на сем.К. и намерил спестените от св.К. пари.
Подсъдимият взел 500 лева от тези пари, а останалите върнал на мястото им.
Подсъдимият се качил и на тавана на къщата на сем.К., откъдето взел няколко
стари войнишки колана. С отнетите вещи подсъдимият напуснал къщата на сем.К.. По-късно
похарчил отнетите пари.
Известно
време след като св.К. спестил парите и ги поставил в спалнята си, в дома му гостували
децата му и преди да си тръгнат св.К. решил да им даде парите. Същият отишъл до
мястото, където ги оставил преди това.
След като ги преброил св.К. установил, че липсва сумата от 500 лева.
Св.К.
попитал съпругата си – св.К., дали тя е вземала парите. Св.К. му отговорила, че
не е вземала от парите. Св.К. установил също, че от дома липсват и няколко
колана, които се намирали поставени на една греда на тавана на третия етаж на
къщата.
След
този случай, в събота или неделя, св.К. *** св.С. и му споделил, че от дома му
са изчезнали 500 лева. Св.С. му казал да депозира жалба след почивните дни.
Междувременно,
на неустановена дата през месец януари 2015г., св.Т. вървяла от дома си към
магазина в с.Б.. По пътя св.Т. минала покрай къщата на св.К.. В двора на къщата
на семейство К. св.Т. видяла подсъдимия, който идвал откъм вътрешността на
двора на къщата. Св.Т. го попитала какво прави там, при положение, че в къщата
нямало никой, тъй като автомобилите на сем.К. не се намирали пред къщата.
Подсъдимият отговорил, че е влязъл, за да върне един синджир на св.К., откогото
го бил взел по-рано. Такъв синджир обаче св.К. не бил предавал за ползване на
подсъдимия.
Св.Т.
продължила по пътя си. Когато пристигнала в магазина св.Т. чула от други жени,
че от дома на К. са откраднати пари – 300 лева. Св.Т. не казала нищо в магазина,
като по-късно попитала св.К., с която били в близки отношения, дали
действително от дома им са отнети пари и споделила с нея това, че е видяла
подсъдимия в двора на къщата им. Св.К. й
отговорила, че действително са им откраднати пари, но не знае кой го е
направил.
На
14.01.2015г. св.К. *** във връзка с извършената кражба.
Междувременно
св.С. разпитал из селото дали някой не знае нещо във връзка със случилото се в
дома на св.К.. Св.С. разговарял и със св.Т., от която разбрал, че тя е видяла
подсъдимият в двора на сем.К. преди известно време.
По
повод получената информация и депозираната молба от св.К., на 14.01.2015г., св.С.
и св.П. призовали подсъдимия в РУП – К., за провеждане на оперативна беседа във
връзка с извършената кражба. По време на разговора подсъдимият споделил на
полицейските служители, че той е извършил кражбата на пари и колани от дома на
св.К.. Подсъдимият им обяснил, че задната врата на къщата се намирала
отключена. Оттам той влязъл в къщата, качил се в спалнята на сем.К. и взел пари
от една кесия, която се намирала под дюшека. Подсъдимият казал на полицейските
служители, че е взел сумата от 300 лева, която по-късно похарчил. Казал им
също, че може да върне сумата, но трябва да отиде до дома си в с.Б..
Полицейските
служители откарали подсъдимия до дома му, където същият взел от майка си сумата
от 300 лева, които бил получил по-рано от продажбата на кон. Съставен е
протокол за доброволно предаване от 14.01.2015г. В този протокол подсъдимият
собственоръчно записал, че предава сумата, която е взел от дома на Й.К. и се
подписал. По-късно парите са върнати на св.К. с разписка от 11.02.2015г.
Според
заключението на изготвената съдебно психиатрична експертиза подсъдимият Г.Я.Г.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към момента на извършване на процесното деяние, както към момента
на разглеждане на делото. Същият не страда от психическо заболяване,
представляващо краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. При
него е налице синдром на алкохолна зависимост, което не е пречка същият да
участва пълноценно в процеса.
Кражбата
е извършена от подсъдимия Г.Г. при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК. Същият е осъждан многократно. Последните осъждания
на подсъдимия Г.Г., които са от значение за правната квалификация на настоящото
му деяние са както следва:
С
присъда по НОХД №203/07г. на РС – К. за извършено престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, му е наложено наказание 1
/една/ година „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване.
Присъдата
е влязла в сила на 20.11.2009г.
С
присъда по НОХД №917/09г. на РС – К. за извършени престъпления по чл.170, ал.2,
пр.1-во, вр. ал.1, пр.4-то от НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, на основание чл.23, ал.1 от НК, му е определено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване.
Присъдата
е влязла в сила на 22.12.2009г.
С
определение по ЧНД №257/10г. (в сила от 27.07.2010г.) на основание чл.25, вр.
чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Г.Г. по НОХД
№203/07г. на РС – К. и по НОХД №917/09г. на РС – К. в размер на 1 /една/ година
„лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Така
определеното му общо наказание подсъдимия Г.Г. е изтърпял на 24.09.2010г.
Престъплението
по настоящото дело е извършено от подсъдимия преди да са изтекли 5 /пет/ години
от изтърпяването на наказанието, наложено му по НОХД №203/07г. на РС – К. и по
НОХД №917/09г. на РС – К., следователно е извършено при условията на „опасен
рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, тъй като към момента на
извършването му същият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия Г.Я.Г., депозирани в хода на съдебното
следствие;
показанията на свидетелите Й.К.К., Д.Т.С., М.С.Т., М.Т.К., П.А.П.,
М. З. Я.;
проведените
в хода на съдебното следствие очни ставки между подсъдимия и свидетеля Д.С., между подсъдимия и свидетеля П.П., и между подсъдимия и
свидетеля М.Т.
заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза;
справката за търпени наказания от подсъдимия, справката му за
съдимост, приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие по
реда на чл.107, ал.2 от НПК;
протоколите и другите документи, приложени към досъдебното
производство и имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото (молба
от 14.01.2015г.; протокол за доброволно предаване от 14.01.2015г., разписка от
11.02.2015г., характеристична справка, справка за лице от АИС БДС и др.),
прочетени и приети реда на чл.283 от НПК;
Съвкупната преценка на доказателствата относно спорните моменти по
делото, изложени по-долу, е съобразена изцяло с обсъдените поотделно по-горе
доказателства относно вътрешните им противоречия, доколкото такива са налице,
респективно – в коя тяхна част съдът кредитира с доверие и защо.
В
разглеждания случай, дейността на съда по събиране, проверка и оценка на
доказателствата по делото в известна степен е затруднена, доколкото
доказателствената съвкупност не изобилства от първични доказателства относно
главния факт на процеса - осъществяването на деянието и участието на подсъдимия
в него. От обстоятелството, че деянието не е установено от свидетели-очевидци
обаче, не могат да се черпят аргументи за недоказаност на деянието и неговия
автор по изискуемия от закона начин. Тъй като в основата на изводите на съда по
фактите са показанията на свидетелите Д.С. и П.П.
съдът намира, че същите следва да бъдат обсъдени преди останалите.
За да приеме, че подсъдимия Г.Я.Г. е извършител на процесната
кражба, за която е обвинен, съдът взе предвид на първо място показанията на тези
двама свидетели, които показания са кореспондиращи помежду си и взаимно
допълващи се. Депозираните от тези двама свидетели показания
са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и
обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от
доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт,
доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност. Съгласно чл. 117 от НПК, със свидетелски показания могат да
се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални изявления на
други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен
процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са
лично възприети.
Според показанията на двамата посочени свидетели при проведената в
РУ на МВР – К. беседа с подсъдимия, последният е признал за извършената кражба,
като обяснил, че е влязъл през задната врата на къщата, която се намира
отключена. От подсъдимия полицейските служители разбрали също, че намерил пари
под дюшека на легло и взел част от тези пари. Подсъдимият заявил също, че е
отнел сумата от 300 лева, които е похарчил, но може да ги възстанови, тъй като
в дома си в с.Б. имал толкова пари. Според показанията на тези двама свидетели
впоследствие подсъдимият Г. е придружен до дома си в с.Б., където им е предал
сумата от 300 лева, за което е съставен протокол за доброволно предаване.
Показанията
на разпитаните по делото полицейски служители – свидетелите
Д.С. и П.П., съдът намира за еднопосочни и убедителни, взаимно допълващи
се и непротиворечиви. Не може обаче да не бъде преценявана функцията на двамата
свидетели във връзка със собствените им служебни задължения и необходимостта да
се занимават със заподозрени в извършване на престъпление лица, без последните
да могат да ползват правата си по НПК, тъй като още не са привлечени като
обвиняеми. В този смисъл показанията на обсъжданите свидетели трябва да бъдат
обмисляни изключително внимателно и в светлината на всичкия събран доказателствен
материал.
Поначало
горепосочените свидетели възпроизвеждат единствено предпроцесни изявления на
самото обвинено лица, а по принцип съгласно чл. 116, ал. 1 НПК присъдата не
може да се основава само на самопризнание. Показанията им обаче кореспондират
напълно и с останалия събран по делото материал. На първо място се касае за
протокола за доброволно предаване от 14.01.2015г., с който подсъдимият предал
на полицейските служители сумата от 300 лева, и в който подсъдимият е записал
собственоръчно, че това е сумата, която е взел от дома на Й.К., като е подписал
собственоръчно този протокол. По своята същност и характеристики протоколът за
доброволно предаване представлява писмен документ, материализиращ на хартиен
носител предаване на определени вещи, и имащ доказателствено значение досежно
отразените фактически обстоятелства във връзка с времето, мястото,
участвуващите лица и описаните като вид, външни особености и количествени
измерения предмети, при осъществяване на очертания акт. Протоколът за доброволно предаване представлява
писмено доказателство, което интересува процеса откъм съдържанието си (този
протокол не представлява писмено доказателствено средство, доколкото в НПК не е
предвиден специален ред за съставянето му, а и в разглеждания случай същия е
съставен преди образуване на досъдебното производство). От протокола за
доброволно предаване се установява, че на посочената в документа дата описаното
в протокола лице е предало на органите на МВР, по своя воля, определени
предмети, изброени в протокола.
Освен
изложеното, обсъждания доказателствен материал кореспондира и с показанията на
св.М.Т.. В тези показания същата заявява, че е видяла подсъдимия в двора на св.К.,
като на въпроса й какво прави там, той не е дал логичен отговор. Подсъдимият е
отговорил, че е влязъл да връща синджир, който по-рано бил взел от св.К., но по
делото се установи, че такъв синджир св.К. не е давал на подсъдимия. Тези
показания на св.Т. кореспондират и с обясненията на обвиняемия, включително и с
установеното при провеждане на очна ставка между подсъдимия и св.Т.. Макар св.Т.
да е видяла подсъдимия в двора на св.К. известно време след извършване на
деянието, това обстоятелство е една индиция, че подсъдимия безпрепятствено е
влизал в двора на семейство К..
В
заключение и в подкрепа на горните доказателствени материали се явява и
депозираната молба от св.К. до съответното РПУ на МВР. Действително тази молба
няма характер на писмено доказателствено средство, тъй като е документ с
процесуално техническо значение за наличието на законен повод по чл.208 от НПК
за образуване на досъдебно производство. Същевременно обаче тази молба, освен
сигнал с посочената насоченост, представлява и частен документ – писмено
доказателство и съдържа извънпроцесуални, саморъчно написани изложения на факти
и обстоятелства, свързани с предмета на доказване за извършеното престъпление.
Тъй
като обсъдените до тук доказателствени материали представляват косвени
доказателства и като такива могат да послужат като основа за изграждане на
присъдата само и единствено, ако всички те представляват система от факти,
свързани помежду си и с главния факт на процеса и да водят до изводи, които са
единствено възможни и изключващи всички останали, съдът намира, че следва да
обсъди и тезата, съдържаща се в обясненията на подсъдимия. Последните са
доказателствено средство – чл.115 НПК, но и средство за защита, поради което
достоверността им следва да бъде оценявана на общо основание, в светлината на
всички доказателства. В обясненията си подсъдимият сочи, че не е извършил
деянието, за което е обвинен, а е предал сумата от 300 лева на полицейските
служители, за да няма дело срещу него. Това обстоятелство обаче се опровергава
от показанията на двамата полицейски служители, които единодушно заявяват, че
подсъдимият е направил пред тях самопризнание за извършеното, като им е предал
пари, за да ги върнат на св.К., откогото ги бил взел по-рано. Тези показания на
полицейските служители не се разколебават от установеното при проведените очни
ставки между тях и подсъдимия. И при двете съпоставяния двамата полицейски
служители категорично заявяват, че подсъдимия е направил самопризнания и че е
върнал пари именно за това, че преди това ги е отнел от дома на св.К.. Нещо
повече – именно обясненията на подсъдимия при проведените очни ставки са
неубедителни и противоречиви. При съпоставяне в очна ставка със св.С.
подсъдимият заявява, че е предал парите, за да бъдат „върнати“ на св.К.,
впоследствие заявява, че не е взимал тези пари от св.К., а накрая – че е казал
на полицейския служител, че е влизал в къщата на св.К.. Тези противоречия се
задълбочават при извършената очна ставка между подсъдимия и другия полицейски
служител – св.П.. Последният заявява, че е разбрал от подсъдимия, че е взел
парите от дома на св.К., след това ги изхарчил, като подсъдимият разказал също,
че е влязъл вътре в къщата, където е нямало никой, надигнал дюшека и взел част
от парите. Подсъдимият сочи, че действително е заявил тези обстоятелства пред
полицейския служител, а именно, че е влизал в къщата и че е взел парите, но в
заключение твърди, че не ги е вземал. С оглед на всичко това съдът намира, че
обясненията на подсъдимия не кореспондират с останалия доказателствен материал,
а съдържащите се в тях обстоятелства се явяват негова защитна теза. В подкрепа
на тази защитна теза според съда са и показанията на свидетеля М. Я. – майка на
подсъдимия. В показанията си тази свидетелка твърди, че синът й е дошъл с
полицейски служилите в дома им и й е казал, че св.К. го набеждава, че му е
откраднал пари и затова той трябвало да даде тези пари, за да не го вкарат в
затвора. Освен обаче, че се явява заинтересован свидетел, поради родството си с
подсъдимия, показанията на св.Я. не са подкрепени и от никакви обективни
доказателства по делото, а единствено се основават на заявеното от сина й. Поради
това съдът не кредитира с доверие тези показания в частта им, че подсъдимия Г.
не е извършител на деянието, за което е обвинен.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че в разглеждания случай образуваната
верига от косвени доказателства води до единствения възможен, несъмнен и
категоричен извод за авторството на престъплението от подсъдимия, като
съдържащото се в депозираните от същия обяснения не сочи за други възможни
версии.
За
да приеме, че подсъдимият е отнел именно сумата от 500 лева, съдът съобрази на
първо място показанията на пострадалия К.. За това, че му е отнета имено тази
сума той е споделил и със съпругата си и с полицейските служители. Тази сума
пострадалият е записал и в молбата до РУ на МВР – К.. Действително
обстоятелства, че от дома на св.К. е отнета сумата от 300 лева се съдържат
освен в извънпроцесуалните самопризнания на подсъдимия, направени пред
полицейските служители, също така и в показанията на св.Т.. Последната е чула в
магазина в с.Б., че именно тази сума от открадната от св.К.. Възприетото от
свидетеля в магазина обаче се явява само слух и не е представлява доказателствен
източник. Колкото до обясненията на подсъдимия, тяхната противоречивост и
неубедителност беше обсъдена по-горе, поради което съдът не счита, че отново
следва да обсъжда твърденията му, че веднъж е отнел само сумата от 300 лева,
след това, че не е отнел въобще никакви пари.
За
да приеме, че процесното деяние е извършено на неустановена дата именно през
месец януари 2015г. съдът съобрази изложеното в показанията на св.К., в молбата
му до РУ на МВР – К., както и в показанията на полицейските служители. В тази
връзка следва да се отбележи, че датата на извършване на деянието не е същински
елемент от състава на престъплението, включително в контекста на т. 4.2 от ТР
на ОСНК № 2/02 г.
Изложеното до тук води до
извода, че са налице достатъчно доказателства за това подсъдимия Г.Г. да е
извършил деянието, за което е обвинен по настоящото дело. Действително в
обсъдения доказателствен материал има известни разминавания, но те касаят
детайли, явяващи се неопределящи за установяване на важимата за делото
фактология.
В останалата им част между доказателствата по делото, ако и да са
налице противоречия, последните не са съществени – не касаят обстоятелства и
фактите от съставомерен характер, поради което и съдът намира за безпредметно
да ги обсъжда в тази им част в повече от вече изложеното по-горе.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените
обстоятелства съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че Г.Я.Г. на неустановена дата през
месец януари 2015г. в с.Б., обл.П. е отнел чужди движими вещи – пари на
стойност 500 /петстотин/ лева от владението на Й.К.К., ЕГН: ********** *** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява опасен рецидив, тъй като е извършено след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, с което свое
деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.196,
ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 буква „а“ от НК.
По делото се събраха данни за отнети и няколко броя стари войнишки
колани, но обвинение за тях не е повдигнато, поради което и съдът не следва да
взема становище за това обстоятелство.
За да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той са извършил деянието
под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
настъпването на тези последници. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на престъплението и обстоятелствата, при
които то е било извършено.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – „лишаване от свобода“ от 2 до 10
години;
невисокия размер на отнетото
имущество (малко над размера на минималната работна заплата, равняваща се за
първата половина на 2015г. на 360 лева) и частичното му възстановяване, които
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
осъжданията на подсъдимия Г.Г.,
извън квалификацията на настоящото деяние, които съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства;
Воден от гореизложеното, съдът определи и наложи
наказание на подсъдимия Г.Г. при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“
за срок от две години и шест месеца, като предвид съдебното минало на
подсъдимия постанови ефективното му изтърпяване в затворническо общежитие от „закрит“
тип при първоначален „строг“ режим съобразно разпоредбите на чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
С
оглед изхода на делото съдът възложи на подсъдимия и направените по делото
разноски в размер на по 116,60 лв., представляващи разноски за възнаграждение
на вещото лице.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.