РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Русе, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Васил П.
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Васил П. Въззивно гражданско дело №
20234500500428 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК. и е образувано по въззивнa жалбa
на А. И. К. против решение № 712/17.05.2023г. постановено по гр.д.№
5277/22г. по описа на РС-Русе. В жалбата се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на решението. Излагат се доводи за
дължимия обем на грижи и издръжка по договор с такъв предмет. Ответника
по жалбата С. Ц. П. счита, че подадената жалба е неоснователна. В
проведеното открито съдебно заседание представител на Ц. оспорва жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД предявен от А. И. К. срещу С. Ц. П. за
разваляне на сключения на 24.10.2003 г. договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане. По силата на посочения
договор баща му И.Л. К. прехвърлил на С. Ц. П. 1/2 ид.ч. от собствения си
недвижим имот, представляващ: Апартамент № 1 в гр.Р., ж.к. „Р. **, бл.“Б., с
площ 60.78 кв.м., заедно с избено помещение № 4, със ЗП 3,50 кв.м и заедно с
0,529 % ид. ч. от общите части на сградата, срещу задължение на С. Ц. П. да
дава издръжка и полага грижи за прехвърлителя, като му осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водил до тогава. Към датата на сключване на
сделката С. Ц. П. била в граждански брак с П. Б. П.. На 04.12.2019 г. И.Л. К.
починал и оставил за наследник ищеца по делото. А. И. К. твърди, че след
сключване на посочения договор, за кратко ответницата полагала някакви
грижи за баща му, но малко след това спряла и нито тя, нито някой друг от
1
нейно име изпълнявали задължението за гледане и грижи към баща му. А. И.
К. счита, че в наследственото имущество се включва и правото на иск - за
разваляне на договора поради неизпълнение. Съпругът на ответницата П. Б.
П. починал и негови наследници по закон, освен С. П., са и конституираните в
производството ответници Б. П. Б. и И. П. Б. – негови синове. Поради пълното
неизпълнение на задълженията по посочения договор от страна на
приобретателите А. И. К. е поискал от районният съд да бъде постановено
решение, с което същият договор да бъде развален.
Ответниците С. Ц. П., Б. П. Б. и И. П. Б. са оспорили исковата молба,
като са заявили, че още преди да се сключи процесният договор С. П.
полагала грижи за прехвърлителя, изразяващи се в осигуряване на храна,
почистване на жилището, заплащане на сметки. След сключването на
договора, тя продължила да го изпълнява в пълен обем. В края на 2004 и
началото на 2005 г. здравословното й състояние се влошило. Разговаряли с И.
К. и с негово съгласие Б. П. Б. и И. П. Б. продължили да се грижат за него
вместо родителите си. Посещавали го редовно и полагали грижи за него, като
му осигурявали храна, плащали му консумативите, давали му и джобни пари.
Първоинстационният съд е приел, че на 24.10.2003 г. с посочения
нотариален е бил сключен договор за гледане и издръжка между И.Л. К. и С.
Ц. П. по силата на който последната е придобила ½ ид.част от имота описан в
исковата молба, срещу задължението на С. П. да дава издръжка и полага
грижи за прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто
е водил до тогава. След смъртта на съпруга на С. П.- П. Б. П., негови
наследници по закон са преживялата му съпруга и синовете му – ответниците
по делото Б. П. Б. и И. П. Б.. И.Л. К. е починал на 04.12.2019 г. и оставил за
свой единствен наследник по закон сина си А. И. К.. С нот.акт № 85, т.II, д.№
185/01.04.2005 г. по описа на нотариус А.М. с район на действие РС-Р., И. К. и
С. П. в лично качество и като пълномощник на съпруга си, продават на
ответника Б. Б. същия недвижим имот за сумата от 9000 лева, от която
купувачът е заплатил на вторите двама 3000 лв., а остатъка от 6000 лв. се
задължил да изплати на първия продавач на 60 равни месечни вноска, всяка
по 100 лева, до 01.04.2010 г. За неизплатената част от цената първият
продавач вписал законна ипотека върху имота и си запазил правото на
ползване върху него пожизнено и безвъзмездно. След смъртта на ползвателя
имотът е продаден на трето лице с нот.акт № 173, т.I, д.№ 152/20.05.2022 г. по
описа на нотариус П.Т. с район на действие РС-Р.. Ответниците представят по
първоинстанционното дело фискални бонове за заплатена от тях
електоенергия на адреса на процесния имот с абонат И.Л. К. за периода
м.06.2019 г. – м.01.2020 г., фактури за заплатена вода и такса канал за отчетен
период 17.08.- 18.09.2017 г., за цялата 2018 г. и цялата 2019 г., приходни
квитанции за платен данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци
от прехвърлянето на апартамента до 2021 г. Вписаната законна ипотека в
полза на И. К. на 01.04.2005 г. е заличена на 09.03.2010 г. по негова молба-
съгласие, поради пълното издължаване на сумата от 6000 лв. Към отговора на
исковата молба са представени разписки, подписани от покойния И. К., за
получаване на вноските от по 100 лв. за изплащане на продажната цена на
имота от м. 03.2005 г. до 25.02.2010 г. Представени са множество експертни
решения на ТЕЛК, от които е видно, че от 2003 г. до 2014 г. на ответницата С.
П. са определяни различни проценти намалена работоспособност поради очно
заболяване-катаракта, ведно с придружаващи заболявания – хипертонична
болест и ревматоиден артрит. Разпитаната по делото свидетелка Р. Х.-майка
на ищеца изнася данни, че с покойния си съпруг се е виждала след 2018 г.,
като почти ежедневно имали контакти. Свидетелката му помагала финансово,
чрез ежедневни малки суми – 5, 10 лв., имайки предвид, че И. К. страда от
алкохолизъм. Всеки ден той по обяд я изчаквал до жилището на майка й.
Свид. Х. му купувала и храна, и дрехи, когато се наложило на два пъти да
посещава болница. Два месеца преди да почине той се залежал, не искал да
2
приема храна и свидетелката давала пари на негов приятел – свид.И. Б., който
се грижел за него, за да му купува мляко. За входа и апартамента му
свидетелката имала ключ едва последния месец, когато И. К. бил безпомощен.
Същият живял в мизерия, но отказвал бившата му съпруга да му помага за
почистване на жилището. Според свид. Х., И. през цялото време е бил под
влияние на алкохола. Свид. Б. също потвърждава, че последните два месеца
преди смъртта си И. изобщо не е ял. Свидетелят ходил всеки ден на обяд у
тях, имал ключ за дома му, пазарувал му, като бившата му съпруга давала
пари. Свидетелят също не е виждал други хора да ходят и да носят храна на
И.. Имал квартирант за няколко месеца, който му платил тока, сложил и
бойлер, но като се махнал си го взел. И. не е получавал пенсия, последно
време получавал някаква помощ от 100 лв. Преди да се върне съпругата му от
чужбина свидетелят не знае от какво се е издържал И.. Апартаментът бил в
ужасно състояние откакто свидетелят познавал И. отпреди 3-4 години.
Свидетелят му предложил да изчистят, но И. не давал, искал само пари, храна
и алкохол. Свидетелят С.Н. – приятел на ответниците излага твърдения, че е
вършил услуги на братята, като ги е карал до блока на един човек на име И.,
за когото се грижели. Цялото семейство се грижили за него, носили му храна,
пари, не го оставяли. Б. му звънял отдолу на звънеца и И. слизал пред блока.
Свидетелят присъствал и когато И. получил за продажбата на половината от
апартамента 1500 лв. Ответниците му казали, че няма да го оставят и ще
продължат да се грижат за него. И. казал, че не иска да разваля договора, бил
доволен, че се грижели за него и иска така да останат нещата. Случвало се да
му звънят долу, той да не вдига и свидетелят и Б. да ходят да го търсят из
пазара наблизо. От 2006 до 2018 г. през месец-два свидетелят е ходил да кара
братята да носят храна, дрехи, пари на възрастния човек, понякога той
пращал Б. и за лекарства. Винаги между 25-то и 28-мо число на месеца му
носили пари, като с него братята се разбрали да му дават на месец в рамките
на минималната работна заплата. Свид.А.К. е позната на ответника И. Б..
Същата знае, че до 2005 г. неговата майка се е грижила за някакъв човек, след
което предложила да прекратят договора, но той не искал. Започнали
синовете да се грижат за този човек финансово, с храна. Свидетелката ходела
с И. с колата и го чакала, виждала го да носи чанти с храна, пари, лекарства.
Братята нямали ключ от апартамента. Този човек разчитал на тяхната помощ,
защото не работил. Давали му минималната работна заплата за периода. Те
искали да полагат грижи, но той не ги допускал, а те нямали ключ за
апартамента. Понякога И. доста време обикалял, за да намери въпросния
човек, по 30-40 минути. Свидетелката твърди, че почти до последно е ходила
с И., който ходел, търсил човека, но той не отварял вратата. И двамата братя
били отговорни и го търсели. Свидетелят М.Д. – съсед на ответниците в
кв.“С.“ заявява, че И. и Б.лав му казали, че след 2005 г. те продължили да
гледат човека, за когото преди това се е грижила майка им. Карал ги с колата,
а той почти всеки ден бил пиян. Не ги пускал в дома си, слизал долу и вземал
чантите и парите. По думи на братята, му давали една минимална заплата,
защото поели ангажимента да се грижат за него.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и го е отхвърлил. Спорът
между страните е относно обема на дължимата грижа по договор за гледане и
издръжка, който се определя от постигнатото между страните съгласие,
отразено в договора, като за тълкуването на тяхната воля се прилагат общите
правила на Закона за задълженията и договорите. Когато в договора
задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“,
издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според
нуждата на прехвърлителя и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя, според неговата нужда и възможностите му
да се справя сам. Длъжникът обаче не може да наложи на кредитора грижи,
които той не желае да приеме, нито да му наложи начин на живот, който той
3
не е готов да следва, макар и да е по-задоволителен в социално-битов план.
Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е
детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Ако
престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал за
удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора
(Решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., ІV г. о. на ВКС).
Събраните по делото гласни доказателства сочат, че наследодателят на ищеца
И. К. е имал проблеми с алкохола още след развода си със свид.Х. през 1985 г.
Същият не е работил, нямал доходи, нито пенсия, а синът му и бившата му
съпруга са били извън страната. Докато е бил подвижен /два месеца преди
смъртта си/, същият не е позволявал нито на ответниците, нито на приятеля си
– свид.Б., нито на бившата си съпруга, да почистват дома му, а ключ на
последните двама е дал едва след като се е залежал. През годините е искал от
ответниците грижите и издръжката за него да се изразяват предимно в даване
на пари /с които си е купувал основно алкохол/, в носене от време на време на
храна, дрехи и лекарства и плащане на битовите сметки. Понякога е искал
само пари, като предпочитал сам да си плаща сметките и да си купува каквото
му е необходимо. И. К. не е имал бойлер в дома си, нито чаршафи, както и
още много други елементарни жилищни условия, просто защото не са му
трябвали съобразно начина, по който е избрал да живее, като неведнъж му е
спирано и ел.захранването поради неплатени сметки. Същият не допускал
ответниците до дома си, като имали уговорка да му звънят на звънеца пред
входа и той да слезе, за да вземе парите и храната. За обстоятелството, че
ответниците са изпълнявали в пълен обем задълженията си по алеаторния
договор, съобразно уговорките с кредитора, както и че същият е бил
удовлетворен от тях, сочат показанията на тримата свидетели, посочени от
ответниците, според които братята не са оставяли възрастния човек без грижи
и средства, заплащали му месечно суми в размер на минималната работна
заплата за страната, търсили са го из квартала и на кооперативния пазар,
чакали са го пред блока, за да му дадат пари, храна и понякога лекарства.
Едва в последните дни преди смъртта си К. е получавал социална помощ от
100 лв. месечно, като очевидно в периода от 2010 г. до 2018 г. /от пълното
изплащане на половината имот до завръщането на бившата му съпруга в
страната/ единствените средства за съществуване на прехвърлителя са били
тези, давани от ответниците. Факта, че след 2018 г. свид.Х. му е давала почти
всеки ден по 5- 10 лв., като бившият й съпруг я изчаквал по обяд около блока
на майка й, не води до извода, че в този период ответниците не са полагали
грижи и не са му осигурявали издръжка. Както сочат свидетелите, Б. и И. Б.и
са посещавали И. К. по различно време и в различни дни от седмицата, когато
са имали транспорт и очевидно когато не са на работа и имат готовност със
заплащането на издръжката. В това отношение свид.К. заявява, че почти до
последно е ходила с И. да търси човека, за когото се грижат, но той не е
отварял вратата. Последните години от живота си той бил почти винаги в
нетрезво състояние и бил агресивен. Невъзможността на ответниците да
изпълняват задълженията си по алеаторния договор последните два месеца от
живота на И. К. не е по тяхна вина. Същият сам се е поставил в положение да
не може да бъде открит, тъй като не е имал телефон, не е допускал двамата
братя до апартамента, не им е дал ключ за него и те нито могат да се качат до
петия етаж, като не им отвори входната врата, нито могат да знаят, че
възрастният човек е болен. Съобразно изложеното първоинстанционният съд
е приел за доказано, че ответниците са предоставили на прехвърлителя
пълния обем на уговорените между тях издръжка и грижи и искът за
разваляне на процесния алеаторен договор като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
Обжалваното решение е правилно, като окръжният съд приема
изложените в него мотиви на основание чл. 272 от ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
4
Съгласно установената съдебна практика при бланкетна уговорка за
даване на издръжка и грижи се дължи цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. Начинът на живот, който е водил И.Л. К. обаче не е
позволявал да му бъдат предоставени грижите и издръжката в шаблонно
зададения обем. К. е страдал от алкохолизъм и е имал личностна деградация,
които са изключвали възможността за него да се полагат грижи, от които
обичайно хората имат нужда. Било е обективно невъзможно за него да се
полагат грижи системно, ежедневно и непрекъснато, тъй като той не е давал
необходимото съдействие и не е допускал задължените по договора лица.
Безпредметно е било задължението за гледане да се трансформира в парично-
установи се, че по-голямата част от парите, които К. е получавал са били
харчени за алкохол. Личностната деградация, която се установява при И.Л. К.
е такава, че същият е бил напълно дезинтересиран към хигиена, облекло,
битови удобства, здравословна храна, поради което правилно задължените
лица не са трансформирали задълженията си по договора в чисто парични.
При начина на живот, който е водил И.Л. К. ответниците са изпълнили
задълженията си по договора по начин, който К. е позволявал, като не се
установява друг по-добър възможен начин за изпълнение на задължението.
Задължените лица не са посещавали И.Л. К., но той не е искал и не е допускал
това. В актуалната практика на ВКС, която се цитира и в
първоинстанционното решение се приема, че длъжникът не може да наложи
на кредитора грижи, които той не желае да приеме, нито да му наложи начин
на живот, който той не е готов да следва, макар и да е по-задоволителен в
социално-битов план. Ако престираното от длъжника е било прието и
кредиторът се е считал за удовлетворен, неговите наследници не могат да
искат разваляне на договора. От всички приети доказателства се установява,
че престираното от ответниците е било прието от И.Л. К. и същият не е имал
претенции относно полаганите за него грижи и даваната издръжка. За това и
ищецът като наследник на И.Л. К. не може да има такава претенция.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се потвърди, а на
представителят на ответниците по жалбата следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на хиляда
лева. Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 712 от 17.05.2023 г. по гр. д. № 5277/2022
г. по описа на Районен съд- Русе.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Р. ул.“А.,
чрез адв.Ф. М., да заплати на адв. М. С. със служебен адрес: гр. Р., ул. „П.
сума в размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5