РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300503234 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на П. Н. Г., чрез адв.И. Д. от АК
Пловдив срещу решение № 3841/18.11.2022г. по гр.д. № 5864/2022г. по описа
на РС Пловдив, ХІХ гр.с., с което П. Н. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес
*** е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/
или психическо насилие по отношение на Р. П. Г. с ЕГН ********** с
постоянен адрес : ***. Забранено е на П. Н. Г. с ЕГН ********** с настоящ
адрес *** да приближава Р. П. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
жилището и, местоработата й и местата и за социални контакти за срок от 12
(дванадесет) месеца. Издадена е заповед за защита. Наложена е на П. Н. Г. с
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, глоба в размер на 200 лв. (двеста лева)
за това, че на 13.04.2022 г. извършил спрямо Р. П. Г. акт на домашно насилие.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се че същото е неправилно, тъй като
молбата е неоснователна и недоказана. Сочи се, че не е доказано спрямо
пострадалата да е извършен акт на физическо домашно насилие. Не са
1
обсъдени представените писмени доказателства по делото, които изясняват
фактическата обстановка, а именно удостоверение за освидетелстване на П. Г.
и описаните там травматични увреждания. Сочи се, че не е оценена правилно
докладната записка от 2 РУ на МВР - Пловдив за възникналия инцидент и
поведението на молителката след приключване на инцидента. Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на молбата за защита. Претендират се разноските
за двете съдебни инстанции.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от Р. Г., с който същата
се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е държавната такса и е изпълнена процедурата
за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателно е възражението на жалбоподателя П. Г., че че не е
доказано спрямо пострадалата да е извършен акт на физическо домашно
насилие, като не са обсъдени събраните по делото доказателства.
РС Пловдив за да приеме за доказани фактите свързани с домашно
насилие, кредитира показанията на свидетелката К.И., като безпристрастни и
обективни и непротиворечащи с показанията на свидетелката Н.И., освен това
и като подкрепени от декларацията по чл.9 от ЗЗДН. Горните правни изводи
на РС Пловдив са напълно необосновани. Между показанията на
свидетелката К.И. и на свидетелката Н.И. има непреодолими противоречия,
които не могат да се отрекат от съда и същите да се приемат за
непротиворечиви. Точно по най-важните факти относно настоящия предмет
на доказване показанията на тези две свидетелки са противоположни. Св. И.
твърди, че П. Г. е бутнал на земята Р. Г. и се е нахвърли върху нея да я бие.
След което върху нея се нахвърлила и св.Н.И.. Според св. Н.И. пък се е
случило точно обратното П. Г. е паднал на земята, над него е легнала Р. Г. и
го бие, а той се опитва да се измъкне от тази ситуация. След като Г. става и си
2
тръгва с прибраните от него картини от тази стая в общото жилище Р. Г.
посяга да удари в лицето св. Н.И., като същата се дърпа и до удар не се стига.
Тоест показанията са напълно противополжни. Видно от представените
СМУ от датата на инцидента както Р. Г., така и П. Г. са получили множество
кръвонасядания по тялото си в аналогични области на телата им. От тези
обективни факти съдът не може да приеме, кой е започнал този бой и кой се е
защитавал. Факт който има много важно значение за преценка на действията
на двете страни в този конфликт. От докладната записка на пристигналия на
място полицейски патрул на ІІ РУ на МВР /л.60/ е установено, че лицата не са
се биели и инцидента е бил прекратен. И двете лица са предупредени с
протоколи по чл.65 от ЗМВР да не влизат в конфликти.
Поради което съдът единствено следва да изходи от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели И. и И.. Но тъй като св.И. не е
свидетел на инцидента, а само преразказва какво й е казала едната страна от
конфликта, а именно нейната приятелка Р. Г., то съдът следва да приеме за
достоверни показанията на другата свидетелка Н.И., която е пряк свидетел-
очевидец на случая. Разбира се вярно е че същата е новата приятелка на
другата страна по делото П. Г., но този факт сам по себе си не може да отрече
нейните показания като недостоверни.
При тези доказателства по делото не е доказано П. Г. да е извършил акт
на домашно насилие по чл.2 от ЗЗДН спрямо Р. Г.. Това е така, защото
тяхното сбиване е било провоцирано от нападението върху П. от Р.. Поради
което същият е бил в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от
НК и действията му не са противоправни, ето защо за тях същият не следва да
носи юридическа отговорност в това число и по реда на ЗЗДН за
осъществената от него отбрана. Ето защо решението следва да се отмени
изцяло и да се отхвърли молбата за защита от домашно насилие подадена от
Р. Г.. Заповедта за незабавна защита издадена от РС Пловдив следва да се
обезсили.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на П. Г. следва да се
присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК за двете инстанции.
Такива по делото се доказват реално направени в размер на 500 лв. за
3
адвокатски хонорар пред първата инстанция /л.64/ и за адвокатски хонорар
пред въззивния съд 600 лева /л.25/, както и 12,50 лева за държавна такса за
въззивната жалба /л.12/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 3841/18.11.2022г. по гр.д. №
5864/2022г. по описа на РС Пловдив, ХІХ гр.с., като вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита от домашно насилие
подадена от Р. П. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу П. Н. Г. с
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, за акт на домашно насилие извършен
на 13.04.2022г. около 11,30 часа в гр.Пловдив, изразяващ се в нанесен побой
и изречени обиди и заплахи.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за незабавна защита издадена въз основа на
решение № 3841/18.11.2022г. по гр.д. № 5864/2022г. по описа на РС Пловдив,
ХІХ гр.с.
Препис от решението да се изпрати на ІІ РУ на МВР Пловдив за
сведение.
ОСЪЖДА Р. П. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати
на П. Н. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***. Сумата от 1112,50 лева за
разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4