ПРОТОКОЛ
№ 1188
гр. Пазарджик, 25.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Мирослава Савова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело
частен характер № 20245220201662 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Частният тъжител К. П. У. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, явява се лично и с адв. П. П. редовно упълномощен да го
представлява като негов повереник.
Подсъдимият Е. Д. Д. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, явява се лично и със защитника си адв.К., надлежно
упълномощен.
Вещото лице Н. Г. Й. – уведомен в предходното съдебно заседания,
явява се лично.
Съдът доклада постъпило заключение на в.л. Й..
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ:Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Вещото лице Н. Г. Й. е със снета самоличност по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.ю
На основание чл.282 от ГПК, съдът
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА допълнителното заключение на вещото лице Н. Й..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Й..
ВЛ.Й.: Поддържам изготвеното заключение. Искам да добавя, че това за
записа са по думи на собственика на видео наблюдението. Той каза, че го има
само на телефона.
Няма наслагване на кадри, има просто липса на информация.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към вещото лице. Да се
приеме заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на Видео-техническата експертиза изготвено от
вещото лице Н. Й..
Да се изплати възнаграждение на вещото лице Н. Й. в размер 150 лева
от внесения депозит, като тъжителят следва да довнесе още 61,69 лв. за
изготвяне и приемане на експертизата в днешното с.з., от които 191,69 лв. са
по представената справка и 20лв. за изслушване на експертизата в днешното
съдебно заседание.
Ще следва тъжителят да довнесе сумата от 49,50 лв., която не е внесена
към момента и постановена в заседанието проведено на 30.04.2025г. и касаеща
експертизата на в.л. П. Ш..
Пристъпи се към разпит на подсъдимия Д..
2
ПОДС.Д.: Искам категорично да заявя, че не съм удрял г-н К. У.. Искам
да заявя, че в хода на цялото дело, аз не чух да има някакви доказателства
срещу това нещо, по- скоро се занимаваха с нещата, които е написала моята
дъщеря. Всичко това е направено с цел отмъщение на моята дъщеря, която се
разведе в бившият ми зет и напусна семейството.
Никога не съм използвал думата „пияндурник“, защото това е дума с
руски корени и не е присъща за речника ми. Никъде не чух да ме обвиняват и
да доказват, че съм използвал тази дума. Единственото, което съм пожелал в
тази ситуация е К. У. да остави дъщеря ми на мира. Той твърди, че отишъл да
види внук си, но внук му никъде не присъства в тази ситуация - там беше
само дъщеря ми и се опита да въздейства на нея. До нас на 2- 3 метра имаше
действащ полицай, който сам каза, че ако е имало някакво събитие е щял да го
отрази. Целият процес се води единствено и само за да се отмъсти на дъщеря
ми, тъй като в момента тя преживява сериозни психологически травми, за
това, че нейният баща е подсъдим. Аз се чувствам абсолютно невинен и
спокоен за себе си, но те не атакуват мен, а дъщеря ми.
АДВ. П.: Във връзка с днешното обяснение, че подсъдимия не е
извършвал действията, за които е описано в тъжбата, предоставям на съда
препис от Заповед за незабавна защита, която е не пред училището, а пред
дома на К. У., на подзащитният ми. Отишъл е, има физически въздействия за
втори път върху доверителят ми.
Представям на флашка събитията, да се види поведението. Там
камерите много ясно са записали неговото поведени, нанесените удари. Това,
което каза, че той бил спокоен, единствено за дъщеря му… в случая имаме
няколко ограничителни заповеди, където господина и дъщеря му се страхуват
от доверителят ми и в същото време отиват пред тях и започват.
Имам искане, тъй като до момента не сме гледали предоставеният запис-
1- ви запис, който е от камерите на събитието. Искам да го изгледаме, тъй
като до момента само изслушахме експертизите, колко е подправен или
неподправен и т.н.
АДВ. К.: Противопоставям се днес представените писмени
доказателства да бъдат приети. Първо нямат никакво отношение към главния
факт, второ се случват година след казуса. Искания да се гледат
3
видоматериали, година след като отношенията са ескалирали и на трето място,
нека поне поднесем цялата информация не частично. Да, на 17.08 доверителят
ми с дъщеря му и съпругата му са били пред дома на У., но защото полицаите
са ги завели там, за да търсят задържаното неправомерно дете. Там присъства
полицейски патрул, идва и втори полицейски патрул, има задържане и т.н,но
това е съвсем отделен случай.
Що се отнася до видеозапис о камерите на 19.09.2024г., можехте да го
поискате много отдавна. Отлагаме делото за 18-ти път. Каква е целта на
цялото протакане? После ще питаме тази флашка автентична ли, пак ще се
повтори цялата процедура. Какво ще допринесе това за изясняване на факта,
има ли удар и обида на 19.09.2024г. или няма. Каквото и да се е случило на
17.08 няма никакво отношение към това, което се е случило на 19.09.2024г.
Едното няма нищо общо с другото. Записите от видеокамерите на 19-ти, да ги
бяха поискали. Сега постоянно да отлагаме този процес, той ще стане
лайпцигски.
АДВ. П.: Представянето на днешните доказателства е във връзка с
отношенията развили се в тази връзка.Тези влошени отношения да
допринесли до агресията, която е описана в тъжбата. Относно това за записа,
той е приет като доказателство. Целта беше да се изчакат, да минат
експертизите, да се види че е автентичен и тогава вече да го изгледаме. Няма
смисъл да гледаме нещо, което после може да окаже неавтентично и има
поправки върху него.
Съдът счита на първо място, че следва да приеме към доказателствения
материал представените в днешното съдебно заседание от адв. П. документи -
писмо на РП, Заповед за незабавна защита, същите касаят друг случай, в
отношенията между тъжителя и подсъдимия, но ще има значения за
изясняване именно на тези отношения в цялост, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като доказателствен материал представените в днешното
съдебно заседание писмо на РП- Пазарджик и Заповед за незабавна защита.
Съдът, счита, че не е относимо искането на повереника да се приеме
представена флаш памет, за която се твърди да има записи касаещи друга дата
и друг случай, поради което тази флаш памет не следва да бъде приемана и
обследвана по настоящото дело.
4
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да се приеме към доказателствения
материал представената в днешното съдебно заседание фалш памет от адв. П..
На следващо място, съдът намира, че няма да допринесе за изясняване
на фактическата обстановка да се гледат в настоящото заседание кадрите и
видеозаписите, които са били предмет на експертиза на в.л. Н. Й.. Вече бяха
приети основна и допълнителна видео-техническа експертиза и в тях вещото
лице подробно е описало какво се наблюдава. От тези експертизи е видно, че
не се различават добре лицата на фигури, а се предполага, че това може да са
участници касаещи фактическата обстановка от 19.09.2024г. Вещото лице е
описало лицата като субекти от едно до четири.
Предвид неяснотата на образите, съдът намира, че е излишно тези
записи да бъдат наблюдавани в съдебното заседание.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да се предявят на страните
представените видеозаписи, които се намират на флаш памет, която е била
предмет на експертизите на вещото лице Н. Й..
АДВ. К.: Моля да бъде прекъснато заседанието, за да участвам по
гражданско дело по сключване на споразумение по бракоразводно дело №
3094/2025г.на Районен съд- Пазарджик.
АДВ. П.: Не възразявам.
Съдът намира, че следва да прекъсне заседанието, за да се даде
възможност на адв. К. да участва по гр. д. 3094/2025г, за което следва да даде
десет минути почивка,поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА десетминутна почивка, за да участва адв. К. в заседанието
гражданското дело.
Съдът прекъсва заседанието в 09:50ч.
Заседанието продължава в 10:03мин.
5
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал следните
документи: СМУ №381/2024г; 1 бр. медицински документ на л.7 от делото на
специалист УНГ; справка за съдимост на Е. Д.; извадка от имейл на л. 19;
писмо на РУ - Пазарджик на л. 26; извадка от имейл на л. 31; копие на
материалите по преписка № 5551/2024г. на РП –Пазарджик;
Съдът прикани страните към спогодба.
АДВ. КОМСИСЙКИ: Единствения начин да приключи това дело със
споразумение е да бъде оттеглена тъжбата.
АДВ. П.: Категорията лица, които са имали достатъчно средства и
смятат, че всичко им е позволено, вкл. и не се чувства виновен. От тяхна
страна нямаше дори извинявай. Няма как да стане при този начин на
разсъждаване и мислене.
АДВ. К.: Не виждам основания да поднася каквито и да било извинения.
Съдът констатира, че помирение не може да се постигне.
АДВ. П.: Представям вносна бележка за заплатените суми, определени в
съдебно заседание.
АДВ. К.: Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като доказателствен материал по делото представената от адв.
П. разписка.
Страните /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.Да се
приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
6
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. П.: Моля, да приемете, че изложената в тъжбата фактическа
обстановка е това, което се е случило действителност с оглед на събраните по
делото доказателства. В случая имам няколко групи доказателства, това са
свидетелски показания, видеозаписи, писмени доказателства, разпечатка от
имейл, СМУ издадено от специалист УНГ , и последно представените пред
вас доказателства – съобщение за образуване на ДП и Заповед за незабавна
защита.
Свидетелските показания, разпитали сме свидетелят С, К.,У., Д.а.
Единствените преки очевидци на случая са свидетелят К. и Д.а.
В своите показания свидетелката Д.а казва, че разговаряла по телефона
излизайки, моят доверител я пресрещнал, но не твърди, че я е задържал, че я е
дърпал по никакъв начин. Тя говорила по телефона и си била вдигнала лявата
ръка, за да се запази- неизвестно от какво, след като от страна на доверителят
ми към нея не е имало нито посягане- такова тя не твърди, нито някакви други
действия физически, а само вербални. Да вдигнеш ръка да се запазиш от
вербални действие, за мен говори само едно- да извикаш някой на помощ.
Интересно, защо е тази помощ, когато тя не е била задържана, можела е
просто да продължи по пешеходната пътека и да не спира. Самото й спиране и
вдигането на ръката за мен е явно намерение да се търси конфликт.
Свидетелката каза също, че имейлът ******m е неин имейл, но в опитът
си да защити баща си, както каза той – тя е стресирана, срещу него се води
дело от частен наказателен характер, твърдеше, че компютърът е бил на
разположение в дома на У., докато е живяла там, тя не е променяла паролата
си и хиляди факти, които да наведат съда на идеята, че може някой друг от
нейния компютър или използвайки нейната парола да изпрати такъв имейл,
или по скоро да си самоизпрати такъв имейл.Такова нещо не твърдеше, обаче
за мобилния си телефон, още повече, че към момента на действието след него,
когато е изпратила имейла, отношенията между страните вече са били
значително влошени, така че няма как нейният телефон да попадне в ръцете на
доверителят ми, на неговият син, който й е бивш съпруг, на някой от така
наречената противна страна.
Свидетелката не съобрази това обаче с вече изготвената експертиза, от която е
7
видно, че от този въпросен имейл, приложен като доказателство по делото е
бил изпратен именно от нейния телефон, за което СТЕ е категорична, вещото
лице казва „ Възможно е, ако се използва хотспот, да бъде използван
интернета на този телефон“ фактически да изпрати на друг през този телефон
през този телефон, на който му се използва интернета, само че в случай не е
така, защото той ясно и категорично казва „Именно имейла е изпратен от този
телефон, а не от някой друг“ това е установено. Видно е, че показанията на
свидетеля са пристрастни. Тя по всякакъв начин се опитва да защити баща си,
поради което считам, че те не трябва да бъдат ценени, след като в част в
показанията си свидетелят се опитва да заблуди съда относно изпращането на
имейла, какво остава за другата част от показанията, където твърди, че не е
имало удар или поне ,че не е видяла да има удар.
Другия свидетел е свидетелят С –полицай, които е бил на пешеходната
пътека. Днес в обясненията си подсъдимият каза „Полицаят каза, че щял да го
отрази, ако имало такова нещо“, само че полицаят каза съвсем различно нещо
„ Не съм чул и не съм видял. Ако бях видял, щях да го отразя“, което е
различно от не е имало.
Свидетелят К. е единственият безпристрастен свидетел, който е
наблюдавал пряко събитията и е очевидец. Разпитан е в две съдебни
заседание, като първоначален и допълнителен разпит /уточняващ/.Същият
ясно и точно обяснява събитията, макар и с оглед отдалеченост във времето,
какво е наблюдавал и какво се е случило. Дори относно датата и провокацията
на колегата, той беше категоричен, защо помни точно тази дата и какво се е
случило на тази дата, за да я запомни. Показанията на този свидетел са
последователни и непротиворечиви и същите трябва да се ценят.
Свидетелят У.- син на доверителят ми дава показания какво се е случило
след самите събития, от кого какво е разбрал, какво е направил баща му след
случая. Неговите показаният кореспондират с показанията на св. К. и с
описаното в тъжбата. Неговите показания също следва да се ценят, макар
същият да е заинтересован от изхода на делото като син на доверителят ми.
Тези показания са последователни и съвпадат с показанията на останалите
свидетели.
Друго доказателство, представено пред Вас е разпечатка от електронна
поща- имейл. Считам, че допусната СТЕ безспорно установи, че този имейл е
8
изпратен от телефона на свидетелката Р Д.а. В този имейл достатъчно ясно се
говори за удара, който е нанесен от баща и на свекър й и опровергава
казаното от подсъдимият днес, както и от казаното в нейния разпит.
СМУ издадено от лекар УНГ, отразява нанесено увреждания увреждане
върху доверителят ми, като в същото показва, че те добре отговарят по начина
и времето, както ги е описал той, а именно чрез удар в главата.
Представен е пред Вас и видеозапис от събитията- твърде мъглив,
неясен и с много прекъсвания, но носещ достатъчно информация, за да може
вещото лице по допусната експертиза да опише събитията. Точният цитат е, че
„Не е ясно какво се случва“, но като общност, описал е лицата, като обекти-
кой кога идва, кога напуска и имайки предвид посочените часове и
показанията на останалите свидетели, той потвърждава фактическата
обстановка изложена в жалбата.
Ясно е записано в допълнително изслушаното, че не се установява следи
от манипулация или намеса на записаната информация- стр.5, абзац 1-ви, 2-
ри, 3-ти и 4-ти от изслушаната допълнителна експертиза.
Последно представените днес доказателства, говорят за кулминация на
напрежението, което обаче не е от 17.09 тази година, той датира много преди
случая. Известен факт на съда е, че отношенията между страните са силно
обтегнати. В случая не твърдя, че подсъдимият изначално е имал намерението
да удари доверителят ми, но това се е случило именно във връзка с
изнервената обстановка, със значително влошените отношения между
страните- просто си е изпуснал нервите. Това не го оправдава. Считам, че
обвинението повдигнато с тъжбата е доказано по несъмнен и безспорен начин,
именно от свидетелските показания, експертизите на видеозаписа,
експертизата на представения като доказателство имейл, СМУ, предвид,
което ще моля да признаете подсъдимия за виновен и да му определите
наказание, каквото е предвидено в закона.
По делото са приети за съвместно разглеждане и два граждански иска-
единият в размер на 2000лв., претенция за обезщетение за причинени
неимуществени вреди от обвинението по чл. 130, ал. 1 и втори в размер на
1000лв. за причинени неимуществени вреди по престъплението на чл. 148, ал.
1, т. 1 НК.
Признавайки подсъдимият за виновен и осъждайки го, моля съдът да
9
уважи и двата иска в пълен размер.
Моля, за Вашият съдебен акт в този смисъл
Моля, на подсъдимият да се възложат сторените по делото разноски от
доверителят ми, както за заплатено адв. възнаграждение, така и разноските за
образуване на производството и тези заплатени за вещите лица.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, Настоящият процес е предизвикан
от един ураган от емоции и страсти, а ние юристите участващи в него се
оказахме в окото на бурята. Независимо от психологически негативно
заредената атмосфера, професионализмът изисква от нас безпристрастно и
обективно да отделим спорното от безспорното и субсумирайки безусловно
установените факти под хипотезата на правната норма, да открием
обективната истина. Нямам никакво колебания, че съдът в този си състав ще
направи именно това и ще издаде своя законосъобразен и справедлив вердикт.
Дългогодишният ми професионален опит ме е научил, че няма по-добър
помощник за адвоката от коректния и безпристрастен анализ на фактите.
Затова ще си позволя да изложа пред Вас, фактите - такива каквито се
установиха в хода на съдебното дирене, обективно и беземоционално, а
такива,каквито ми се ще на мен.
Условно можем да разделим доказателствата в две категории: - такива
които изглежда, че доказват обвинението и други, които го опровергават. Ще
се спра най-напред на т.нар. уличаващи доказателства. Единственото пряко
такова, са свидетелските показания на св. К.- тук с колегата сме на едно
мнение. Той твърди, както в разпита в с.з. състояло се на 20.02.2025 г. на стр.
3-та и 4-та от протокола, а също така и в последващото с.з. състояло се на
04.06.2025 г., че след като заредил автомобила си на бензиностанция
„Газпром", находяща се на ул. „Кочо Честименски“, излязъл от
бензиностанцията и спрял на пътното платно в дясната лента, за да прегледа
някакви документи. Тогава видял тъжителят, който познава като баща на
неговия приятел от детинство - П. У., а до него забелязал друг непознат човек,
който свидетелят в съдебната зала неуверено разпозна, като подсъдимият Е.
Д., като извършител. Както по време на разпита в това съдебно заседание, така
и в последващия разпит в с.з. състояло се на 04.06.2025 г. свидетелят заяви, че
не си спомня как са били разположени тъжителят У. и Д.. Не си спомня, У. в
гръб ли е бил към него или с лице, или пък е бил в профил. Не си спомня също
10
така къде се е намирал Д. в момента на нанасяне на удара, но е категоричен, че
е видял Д. удря с ръка У.. В също време няма спомен за това, как е нанесен
удара - с юмрук, с права ръка.. До тук възникват няколко въпроса от тези
свидетелски показания: - Ако допуснем, че У. е бил с гръб към св. К., то
логично е да се запитаме, как го е разпознал. Свидетелят не обясни да го е
разпознал по дреха, стоика на тялото, цвят на косата или нещо друго, но пък е
категоричен, че е бил К. У.. Същевременно за няколко секунди е видял Е. Д.,
който непознава,за първи път го вижда /каза той/, но го е запомнил много
добре и го разпозна в залата. Не ви ли се струва доста избирателна паметта на
този свидетел? Ако обаче приемем, че У. е бил с лице към свидетеля, то тогава
пък Д. трябва да е бил с гръб към него и се питаме - как го е видял, запомнил и
разпознал в съдебната зала. Твърде несъстоятелна позиция, В противовес на
показанията на К. се явяват свидетелските показания на св. Р Д.а. Тя в с.з. бе
предупредена за възможността да не дава показания, в качеството си на
дъщеря на Е. Д., както и че ако свидетелства е длъжна да говори единствено
истината. Тази свидетелка се е намирала в непосредствена близост до двамата
- У. и Д. и под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване,
категорично заяви, че не е видяла баща й да удря У.. Това са показания дадени
под клетва и ако не се опровергаят по категоричен начин, трябва да бъдат
ценени наравно с всички останали. Всъщност в случая имаме голям късмет в
търсенето на обективната истина, относно главния факт в това производство и
това е присъствието на полицейски служител в непосредствена близост до
двамата. Полицейският служител се е намирал на отстояние около 2-3 метра
от У. и Д., и без всякакво съмнение заяви, че нито е видял някой някого да
удря, нито е чул някой да обижда друг, наричайки го „пияндурник“. При
положение, че двама свидетели в непосредствена близост, от които единият е
полицейски служител, не са видели Д. да удря У. нито са чули да му отправя
обидни реплики, е редно да се запитаме, трябва ли да се доверим на
избирателните спомени на св. К.? Мисля, че отговорът се налага от само себе
си.
Другото доказателствено средство, чрез което обвинението се домогва да
докаже тезата си, са записите от т.нар. ..охранителни камери" в дома на св. С
Б. По една случайност също приятел на сина на тъжителя. Тези записи според
съдебният експерт Н. Й., са негодни, за да бъде направено от тях разпознаване
на лица.
11
Доказателствената стойност на това доказателствено средство е
компрометирана и от ред чисто технически предпоставки. На първо място, на
съда се представиха два диска, като единият бе определен, като „разширен
вариант“, а другия - явно като съкратен. Това създава основание да се
предположи известна външна намеса в съдържанието на видеозаписите, което
ги прави от своя страна ненадежден източник на обективна информация. По-
любопитен е обаче е въпросът: - Защо са представени само записи от камерите
гледащи към ул. „Кочо Честименски“, а не са предоставени записи от всички
камери, като например тази, която гледа към пресечката ул. „Св. Арахангел“.
От нея, поне бихме видели и автомобила на св. К., който твърди, че след като
видял ударите. Много интересно негов близък, познат бива нападнат, ударен
и вместо да се притече на помощ пали колата, завива в пресечката и си тръгва,
но пък същевременно не пропуска да се обади на дългогодишния си приятел
П. У. и да му съобщи, че баща му е бил нападнат. Не знам за вас, но на мен
това ми звучи доста нелогично. Връщайки се на доказателственото средство -
видеозапис от охранителни камери, ще си позволя да привлека вниманието Ви
към експертното становище на вещото лице Н. Й., който на стр. 2 от
заключението си посочва в абзац 3 и 4, че видеофайловете са презапис върху
твърд диск, в който презапис (цитирам): „се установяват множество
нарушения(прескачания) върху записаната информация'' в записите от двете
камери 04 и 01. В четвъртия абзац на същата страница се казва: „Пpи анализ
на видеозапис с кадрова честота 9 кадъра в секунда е установено периодично
прекъсване, проявяващо се в рамките на приблизително 10 секунди.
Прекъсването се характеризира с прескачане на кадри и неестествена
плавност на движението, което води до загуба на част от визуалната
информация за съответния времеви интервал. “. Като възможни причини,
освен чисто техническите - свързани с качеството на устройствата, се прави и
предположението, че е възможно това да се дължи на „Умишлено изрязване
или манипулация - не може да се изключи възможността, записът да е
манипулиран, чрез премахване на конкретни времеви интервали.“
Като извод при анализа на обсъдените до тук преки доказателства, се налага
заключението, че обвинителната теза страда от остър недостиг на
доказателствена съвкупност.
Разбира се няма да отмина с мълчание и опита на обвинението да
докаже тезата си с косвени доказателства. От самото начало на този процес по
12
делото бяха представени т.нар. „скрийншотове“ със доста вулгарно и
непристойно съдържание- неприсъщо на св.Р Д.а, както се убеди съдът от
нейния разпит. Това се стори с цел да се ползува това съдържание като
индиция, че нещата са се случили точно, както твърди тъжителят. На първо
място ще се позова на заключението на експерта П. Ш.. В приетото по делото
заключение в т. 3 се казва: „В мейл хедъра на писмото не се съдържа такава
информация, и поради което не може да се установи какъв е МАС адреса на
устройството, респективно IMEI на устройството, от което е изпратен имела
от мобилното устройство-телефон „Айфон“. Дигиталната грамотност не е
моята сила, но и без да съм експерт, разбирам, че това съдържание е могло да
се изпрати от всеки мобилен телефон с марка „Айфон” от пощата на св. Р Д.а,
стига да се знае нейната парола. Това обаче, за свидетелят П. У. - бивш съпруг
на Р и син на жалбоподателя, не е проблем, защото той е знаел паролата на
електронната поща на Р още от времето на съвместното им съжителство. Това,
че Д.а притежава телефон от тази марка, не доказва нищо. В тези
скрийншотове, в този имейл, липсва каквато и да било конкретика- кога,
какво, как. Този имейл може да бъде отнесен за абсолютно всеки случай,
както му е удобно. За мен това се явява едно несериозно доказателствено
средство и е несъстоятелно то да бъде ценено при изграждане на вътрешното
убеждение на съда.
Не на последно място, ще се спра и на приложеното с тъжбата СМУ. Без
съмнение д-р Християн Анков, съвестно и безпристрастно, с присъщият му
професионализъм е изложил обективно установените находки. Това обаче, все
още не доказва по един категоричен и безусловен начин авторството на
деянието, нито начина на причинените увреждания. Това е една „снимка“ ако
ми позволите, така да се изразя на медико-биологичните находки у
прегледания пациент. Нищо повече. Стандартната фраза, че уврежданията
„добре отговарят да са получена, така както съобщава пострадалия...“ всички
знаем, че е само едно предположение. Интересното въз връзка с това
доказателствено средство се състои в това, че в СМУ, освен всички останали
травматични увреждания се описва наличие на червеникаво кръвонасядане с
размери 6x3 см., простиращо се средно на бузата и стигащо до брадичката.
Това е доста забележима синина -травма на лицето. На конкретно поставения
от мен въпрос на св. Б дали е забелязал нещо подобно по лицето на тъжителя
У. вечерта на 19.09.2024г. когато със синът му П. са посетили дамът на св. Б, за
13
да вземат записи от видеокамерите се оказа, че Б изобщо не си спомня
подобни наранявания. Това несъответствие поставя под сериозно съмнение
истинността на представеното писмено доказателство или най- малко времето.
Аз разбира се, спазвайки основните принципи на доказването в наказателния
процес, отдавам превес на устните доказателства пред писмените такива и
оставам разколебан в увереността си, относно наличието на подобна синина.
Макар, че подобно нараняване би могло да се получи по хиляди начини, още
повече, когато говорим за човек над 70г., битов инцидент, в следствие на
промяна в кръвното налягане на възрастен човек, но това естествено е само
едно предположение.
Правната теория и утвърдената съдебна практика изискват, за да се приеме, че
е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл.130 ал.1 и
ал.2, да са налице неоспорими доказателства, както от обективна така и от
субективна страна, за осъществяване на деянието при пряк умисъл. В
конкретния казус не се установи, чрез поведението си – система от движения
Е. Д. да е нанесъл удар с ръка на тъжителя К. У. нито пък да го е обидил -
наричайки го „пияндурник“ на публично място - престъпление по чл.148 от
НК. Като по този начин, престъпните деяния, които се вменяват на г-н Д., се
явява недоказани както от обективна, така и от субективна страна. А в случая
е задължително наличието на пряк умисъл. Оставам с неприятния привкус, че
това е една трагична битка, както в световния литературен шедьовър между
Монтеки и Каполети, в следствие на драматичния развод на техните деца - П.
и Р, и сега по всякакъв начин, и на всяка цена се търси отмъщение.
Уважаеми г-н Председател, за мен е извън всякакво съмнение, това, че
обвинителната теза не издържа проверката, както на правната така и на
житейската логика. Събраните в процеса доказателства не доказват по един
категоричен и безспорен начин твърдените в жалбата престъпления по чл. 130
ал.1 и ал.2, както и престъплението по чл. 148 от НК. Воден от тези
убеждения, с чиста съвест пледирам пред Вас, да произнесете единствено
правилната от правна гледна точка и справедлива от морално гредище -
оправдателна присъда. Заедно с това, Ви моля, да отхвърлите приетите за
съвместно разглеждане предявените от тъжителя граждански искове, срещу Е.
Д. Д., като неоснователни, както и да присъдите в негова полза сторените
съдебно-деловодни разноски, в това число и разходите за адвокатско
14
възнаграждение.
Тук е мястото да завърша, цитирайки римската максима: „По добре сто
виновни на свобода, отколкото един невинен осъден.“ И накрая, като Цицерон
ще кажа: „Аз казах. Вие чухте. Сега казуса ви принадлежи. Отсъдете, както
повелява Вашата съвест и висок професионализъм!“
АДВ. П.: От изложението на колегата не разбрах свидетелят К., защото
началото бил плахо го разпознал или несигурно, а в последствие вече като
завърши бил категорично. Кое е – категорично или несигурно го е
разпознал?
АДВ. К.: Вие си преценете.
АДВ. П.: Полицаят каза „Нищо не си спомням, не съм забелязал и
видял какво се е случило между тях. Нещо е станало. Извикаха полиция,
полиция. Аз се обърнах, видях доколкото си спомням тъжителя и подсъдимия
от дясната страна на 10-15м.“ Колегата казва, че полицаят щял да забележи,
защото той е полицай и е бил само на 2-3метра. Не, колега- 10-15метра, 3-ти
или 4-ти учебен ден,пешеходна пътека, където той е натоварен да гледа, не по
оградите кой с кого се бие, а какво се случва на пешеходната пътека. Може и
да не е видял какво се е случило, но е чул и е казал “Нещо е станало между
тях.“
Относно прескачането на записа, в началото вещото лице казва, че може
да има манипулация, дори слушахме допълнително съдебна експертиза и в нея
той каза, че не е имало наслагване на кадри. Изрязването на кадри не е в
интерес на частния тъжител. Не е в интерес да изрязваме кадри, на които се
вижда как подсъдимият го удря. Вярно е, че колегата и той има Айфон 17 и
може и от негов Айфон да бъде изпратен имейл, но в експертизата е казано
друго- дадени са последните две цифри от телефона на Р. Защо не
представихте телефона на Р и да кажете, ето, неговите последни цифри не са
тези и не е изпратено от този телефон.
Колегата ме обвини, че не съм представил записа, който е откъм улица
еди коя си – ми колега, можехте да го поискате, съдът щеше да задължи.
Относно свидетелят Б, че не е запомнил синина на частния тъжител-
първо синината е била от едната страна. Нямаше въпроси от коя страна е бил
застанал, от коя страна го е наблюдавал. Колега, ако имате от едната страна
синина и аз застана към вас с лице от другата страна дали ще я видите тази
15
синина? Каза „ Не помня“, не е категоричен, че няма. „Не съм видял“ и „
нямаше“ са различни неща. По същият начин и показанията на свидетелката
Д.а- тя не заяви категорично „Баща ми не е удрял К. У.“, тя заяви „ Не съм
видяла“ – така е записано в протокола.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Мога да кажа във връзка
с тази ограничителна заповед, че преди това моята дъщеря е получила срещу
тях самите ограничителна заповед за доближаване до 100м. – дело 3309.
Тяхната ограничителна заповед е в отговор на нейната ограничителна заповед.
Всичко се прави с цел отмъщения на дъщеря ми, за това, че ги е напуснала.
Никога няма да има споразумение, докато те не приемат, че тя ги е напуснала.
Те искат да я съсипят и това са й казали „Ще те съсипя“.
Аз съм готов да се отдръпна, искам да си живея в София, да си работя
бизнеса, но те няма да я оставят. Те ще я съсипят тук, ако институциите не й
помогнат. Моля Ви, помогнете й на нея. На мен ми е все тая. Какво ще стане с
мен, не ме интересува. Искам на дъщеря ми да помогнете.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Няма какво друго да кажа.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:20 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16