Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1397 24.11.2022г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет
и седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в
състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: В.Т.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов
КАНД № 1611 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от Е.В.Ч. ***,
чрез пълномощника- адвокат И.Н. ***, против Решение № 831 от 04.08.2022г. постановено по АНД № 2495 от 2022г. по описа
на Районен съд –гр.Бургас, В ЧАСТТА, в която е потвърдено НП № 22-0769-000997
от 20.05.2022г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-Бургас.
Със съдебният акт в оспорената част е потвърден санкционният акт относно наложена на касатора глоба в размер на 200
лева, на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.25, ал.1 от същия закон. С посоченото решение ОД на
МВР-гр.Бургас е осъдена да заплати на Е.Ч. сумата от 200 лева- разноски по
делото, съразмерно на отменената част от НП /по отношение на пункт 2-ри от НП/,
а жалбоподателят е осъдена да заплати на ОДМВР сумата от 60 лева, съразмерно,
спрямо потвърдената част НП.
Касаторът счита съдебният акт за неправилен в оспорената от страната
част на съдебното решение. Сочи се, че е приложен неправилно материалния закон.
Твърди се, че РС не съобразил наличието на формални предпоставки за отмяна на
НП и в другата част. В тази връзка не е отчетено обстоятелството, че
нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП предвижда настъпване на вредоносен резултат
и твърдените вреди /материални щети/ по автомобила следвало да намерят
обективен израз в обстоятелствената част на постановлението, като бъдат
индивидуализирани, при положение, че е съставен протокол описващ пораженията.
Видът и размерът на вредите предполагали и преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН, което не е сторено от АНО и от страна на съда впоследствие. Иска се
отмяна на съдебното решение в оспорената част и цялостна отмяна на НП, както и
присъждане на всички разноски по делото.
Ответникът по касация, редовно
уведомен, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
оспорването.
Окръжна прокуратура–гр.Бургас
дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, като
правилно и законосъобразно.
Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалване. При разглеждането й по същество, съдът намира следното:
Съгласно чл.63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
С обжалваното решение Районен
съд-Бургас по същество е приел, че е доказано извършването на административно
нарушение от страна на водача на МПС Е.Ч., по пункт 1 от НП, за което й се
налага съответно наказание „глоба“ в размер на 200 лева с издаденото НП №
22-0769-000997 от 20.05.2022г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ на
ОДМВР-гр.Бургас.
Следва да се отбележи, че по
отношение нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, в която част НП е отменено
/пункт 2/, не е постъпила касационна
жалба от страна на наказващия орган и в тази част съдебният акт не е предмет на
инстанционен контрол, респективно нарушението обективирано в пункт 2 от НП не е
предмет на настоящото касационно производство. Неоспорена от АНО е и частта, в
която е осъдено юридическото лице да заплати на жалбоподателя разноски, съразмерно,
за сумата от 200 лева, в която част съдебният акт също е влязъл в сила.
При преценка законосъобразността на оспорената от касатора част на
съдебното решение, настоящата инстанция взе предвид следното:
РС-Бургас е приел, че в хода на
АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е
приел за законосъобразна квалификацията на деянието и по същество е отхвърлил оспорването
на НП досежно вмененото нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което е наложена
глоба на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Решаващият
състав е съобразил ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, които
детайлно е анализирал. Обосновал е извод, че наложената глоба въз основа на
цитираната санкционна норма е законосъобразна и съответства на извършеното
нарушение. Изтъкнал е, че размерът на конкретните материални щети е ирелевантен
за преценката дали е извършено виновно нарушение с допуснатото от Ч. ПТП,
поради което дори при незначителен размер на тези вреди нарушението е
осъществено. Всъщност, самото съприкосновение между двата автомобила не се
оспорва от страна на водача Ч., доколкото и в първоначалната жалба се признава
за наличие на такова между управляваното от нея МПС и паркиран друг лек
автомобил. Само настъпилите вреди са спорни, доколкото оспорващата страна
твърди, че са налице само на драскотини, за разлика от установените по делото
факти, които красноречиво описват причинените увреждания на паркирания
автомобил. В тази връзка, както акта за установяване на нарушение така и
издаденото НП са редовно съставени и отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, поради което не може да се приеме тезата на касатора за формална
незаконосъобразност. В случаят, допуснатото ПТП се изразява само в причиняване
на материални щети по друго МПС, което е надлежно индивидуализирано с марка,
модел и регистрационен номер, а не са пострадали хора, поради което
съставомерните факти относно процесното нарушение са ясно описани както в АУАН,
така и в НП. Обстоятелството, че детайлното описание на щетите се съдържа в
протокола за ПТП, а не в акта и НП по никакъв начин не нарушава правото на
защита на подведеното под отговорност лице, доколкото самият протокол за ПТП е
предявен надлежно и на жалбоподателя Ч., която го е подписала и е запозната с
конкретните фактически констатации относно причинените имуществени /материални/
щети по другия автомобил.
Съдът е приел, че нарушението е
доказано по несъмнен начин, като онагледеното и от свидетелските показания на
безпристрастен очевидец поведение на касатора, която слязла от своя автомобил и
ритнала паднало парче от счупена част, след удара с другото МПС, след което продължила
да паркира, очевидно установява факта, че касаторът е разбрала за осъщественото
съприкосновение между двете превозни средства, което съставлява именно
пътно-транспортно произшествие.
Наложената глоба е с фиксиран
от законодателя размер и не подлежи на редуциране.
Не са налице обстоятелства,
които да обусловят извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от други сходни нарушения, поради което е неоснователна тезата за
маловажност на процесния случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не са налице
основания за отмяна на НП в тази част, както правилно преценил и първоинстанционният
съд, с оглед потвърждаване на НП в процесната част.
Обобщено, съдебният акт в
оспорената част е валиден, допустим и правилен, поради което ще бъде оставен в
сила, от което следва и извода за неоснователност на касационната жалба.
Разноски не се претендират от ответника по
касация и съдът не се произнася по
въпроса за разноските, при този изход на спора.
Мотивиран
от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 831 от 04.08.2022г. постановено по АНД №
2495 от 2022г. по описа на Районен съд –гр.Бургас, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.