Р Е Ш Е Н И Е
№3435/11.7.2013г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
/
неприсъствено/
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХV-ТИ СЪСТАВ на 05
юни 2013 година , в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ КОЛЕВА
при секретар : В.Б. като разгледа докладваното от съдията, гр.дело № 16734 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД срещу В.Й.Д.
с ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД
излага, че са подали заявление по реда на чл. 410 за издаване заповед за
изпълнение, която е била възразена от длъжника в законоустановения срок и така
основава правния си интерес от завеждане на настоящия иск. Излагат, че
ответникът В.Й.Д. е сключил договор за потребителски паричен кредит от
09.03.2009 г. в размер на 5000лева. Длъжникът В.Й.Д. е преустановил плащането
на вноските по кредита, като към 04.09.2009г. е погасил 5 месечни вноски, като
на основание чл. 3 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е
предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочил две или
повече месечни вноски. По този начин ответникът е следвало да изплати заема
увеличен с надбавката, целия в размер на 6636,59 лева, представляваща 35 броя
погасителни вноски към 05 октомври 2009г.
С тези твърдения ищцовото дружество обосновава правния си
интерес от предявяване на настоящия иск – за приемане за установено, че е
налице вземане от страна на ищцовото дружество от В.Й.Д. в размер на
4584,15лева, представляваща главница по кредита, ведно със сумата от
2052,44лева представляваща надбавка по чл.3 от Договора; ведно със сумата от
1381,37лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл. 33 от Закона
за Потребителския кредит, а именно 05.10.2009г. до 27.08.2012г. или общо
дължима сума в размер на 8017,96лева, ведно със законната лихва върху дължимите
суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното им изплащане, както и съдебните разноски по
заповедното производство в размер на 160,36лева- ДТ и юк.възнаграждение в
размер на 100лева. Претендират и съдебните разноски.
В законоустанановения
срок по реда на чл. 131 от ГПК е бил изпратен препис от исковата молба до
ответника. Същият не е подал в срок писмен отговор.
Депозарана е
молба от ищцовата страна, с която се настоява предвид процесуалното поведение
на ответника да бъде постановено неприсъствено решение при наличие условията на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията
и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по
вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
заявление на ищцовото дружество, по реда на чл.410 ГПК, депозирано във ВРС с
вх.№ 23446/12.09.2012 г. против ответника във ВРС е образувано частно гр. дело
№ 13186/2012 г. по описа на ХХVсъстав.
Със заповед № 7057/14.09.2012 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело
№13186/2012г. по описа на ВРС ХХV състав, ВРС е разпоредил длъжникът – ответник
по исковото производство да заплати на кредитора- ищец сумата от 8017.96лв.(осем хиляди и седемнадесет лева
и деветдесет и шест стотинки), представляваща общо задължение по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-01364945 от 09.03.2009г., от
която 4584.15лв.-главница, 2052.44лв.-договорна лихва за печалба на дружеството
по договора за кредит за периода 04.09.2009г.-05.06.2012г., 1381.37лв.-законна
лихва за забава върху главницата за периода 05.10.2009г.-27.08.2012г., ведно със законната лихва считано от
подаване на заявлението в съда-12.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 160.36лв.(сто и шестдесет
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100лв.(сто лева), представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар.
Заповедта е надлежно връчена на
длъжника лично на 28.09.2012 г.
В срока по чл.414 ГПК, на 01.10.2012 г. е
депозирано възражение от ответното дружество за недължимост на вземането /л.13
от заповедното производство/.
Предвид констатираната редовност на възражението
ВРС с разпореждане от 02.10.2012 г. е указал на кредитора, че има възможност в
едномесечен срок от получаване на преписа да предяви иск за съществуване на
вземането си, ведно с последиците от не предявяването. Преписа на определението
е надлежно връчен на пълномощника на ищцовото дружество на 15.10.2012 г.
Предявеният установителен иск по настоящото исково
производство е заведен във ВРС на 15.11.2012 г. – т.е. в указания едномесечен
срок.
Предвид така установеното от
фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:„
Според
настоящият съдебен състав предявения установителен иск с правно основание
чл.422 вр. чл. 415 ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е
процесуално допустим.
Съобразно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на страната,
която основава свои искания на определени факти е да докаже същите. В
настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе да докаже наличието на договорни отношения с
ответното дружество, сумите по стоковите разписки, а в тежест на ответната страна бе да
докаже наведените възражения за липса на
изискуемо вземане в полза на ищеца.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове. Прави искане съдебния акт да се постанови по реда
на чл.238 от ГПК.
Съдът, като прецени
изложените обстоятелства и събраните по делото доказателства, в съответствие с
разпоредбата на чл.239 от ГПК, намира,
че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
На последния са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание.
Представените доказателства-
извлечение от сметки на длъжник, както и материали по ч.гр.дело № 13186/2012
обосновават вероятната основателност на предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 160,36лева,
представляваща държавна такса, 100 лв.- юк.възнаграждение съгласно Наредба №
1/09.07.2004г. .
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.Й.Д.,*** ЧЕ ДЪЛЖИ на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”4,
Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Луик Льо Пишу, СУМАТА
от сумата от 8017.96лв.(осем хиляди и седемнадесет лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща общо задължение по Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-01364945 от 09.03.2009г., от която 4584.15лв.-главница,
2052.44лв.-договорна лихва за печалба на дружеството по договора за кредит за
периода 04.09.2009г.-05.06.2012г., 1381.37лв.-законна лихва за забава върху
главницата за периода 05.10.2009г.-27.08.2012г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в
съда-12.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 160.36лв.(сто
и шестдесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща деловодни
разноски, както и сумата от 100лв.(сто
лева), представляваща направени разноски за адвокатски хонорар, на
осн.чл.410 от ГПК по ЧГД№ 13186/ 2012 г.
по описа на РС-Варна, 25-ти състав, на
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
В.Й.Д.,*** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”4, Бизнес Парк София,
сг.14, СУМАТА от 159,72 лева, представляващи заплатена държавна такса- 160,36лева и 100,00
/сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ЗАЩИТАТА МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ПО РЕДА НА ОТМЯНАТА
ПО ЧЛ.240АЛ.1 ОТ ГПК.
След
влизане на Решението в сила, заверен препис от него ведно с приложеното частно
гр. дело № 13186/2012 г. по описа на ВРС ХХV състав да се върнат на титуляра на ХХVсъстав .
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :