РЕШЕНИЕ № 60
Град Асеновград,
15.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕТВЪРТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА ПАШОВА, като разгледа в публично
съдебно заседание на 23.03.2016г.- двадесет и трети март две хиляди и
шестнадесета година, докладваното от председателя на състава нахд № 10.2016г.
по описа на съда, при участието на секретаря А.И., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е НП № 351 от 17.12.2015г. на Директора на РДГ- Пловдив, с което на М.Р.Х., ЕГН
– ********** с адрес: ***, ЛК № *********, издадена на 06.12.2011г. от МВР-
Пловдив, е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 600-
шестотин лева, „лишаване от право на ловуване за срок от 3 години“ и е
определено обезщетение в размер на 2000,00- две хиляди лева в полза на ЮЦДП-
град Смолян.
По
същество:
Жалбоподателят,
представляван от процесуалния си представител – адвокат П., пледира за отмяна
на обжалваното НП на процесуално основание – допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и на материално основание –
незаконосъобразност на издаденото НП, поради вменяване на неизвършено от
обективна и субективна страна административно нарушение.
Въззиваемата
страна, представлявана от ЮК М. пледира за потвърждаване в цялост на
обжалваното НП като постановено при спазване на
административно-производствените правила и като законосъобразно.
По
процедурата:
Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, предвид на това, че АУАН № 005704 е съставен на
06.12.2015г. за нарушение, сочено за извършено на 05.12.2015г., а НП за него е
издадено на 17.12.2015г.
Налице е
компетентност както на актосъставителя- „горски стражар при ТП ДГС Асеновград,“
съгласно чл. 96 ал.1 вр.чл. 67 от ЗЛОД, така и на издателя на обжалваното НП –
Директора на РДГ – Пловдив, изводима от чл96 ал.1 от ЗЛОД и Заповед № РД 49-199
от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и горите.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и на двама свидетели, като екземпляр от
същия е надлежно връчен на нарушителя, с разяснени му права на възражение, с
което са изпълнени изискванията на чл. 40 от ЗАНН.
Обстоятелството,
че в АУАН не е посочено вписаните в него двама свидетели дали са свидетели на
установяване на нарушението, или на съставянето на АУАН, не накърнява правото
на защита на жалбоподателя , предвид на изискуемостта за пълни данни за същите,
чрез които да се направи тяхната идентификация и при нужда- да бъдат разпитани в
съдебно заседание при оспорване на НП като свидетели, което е било сторено, с
което в пълнота е гарантирано правото на защита на жалбоподателя, поради което
и наведеното в обратния смисъл възражение от процесуалния представител на
жалбоподателя, се отхвърля от съда като неоснователно.
АУАН
съдържа дата и час на неговото съставяне, дата на извършване на нарушението и
дата на връчването му на нарушителя, с което напълно е спазено изискването за
съдържание на АУАН, разписано в чл. 42 т.2 и т.3 от ЗАНН, а наведените в
обратния смисъл възражения се отхвърлят от съда като неоснователни.
АУАН
съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а НП- тези по чл. 57 ал.1 от ЗАНН.
По
отношение на съставените по административно-наказателната преписка констативни
протоколи, с номера съответно: ЮЦДП № 011220- съставен от „горски стражар“, №
ЮЦДП 011221, съставен от „горски стражар“,
ЮЦДП № 011222, съставен от „горски стражар“, то същите са съставени от
лица, имащи компетентност по тяхното изготвяне, изводима от разпоредбите на
чл.67 ал.3 т. 3 и т.5 от З№ЛОД, като следва да се посочи, че в този законов
текст е разписано правомощието им да съставят актове за установяване на
административни нарушения.
Констативните
протоколи са актове, които са включени в компетенциите по чл. 67 ал.1т.5 от
ЗЛОД, предвид на това, че същите имат характер на предпроцесуални писмени
документи и не са част от административно-наказателното производство като
процесуални такива, предвид на това, че съгласно чл. 36 ал.1 от ЗАНН същото
стартира със съставяне на АУАН. Техният характер е единствено като писмени
доказателствени средства, обективиращи извършени действия по проверка и в
процеса се ценят именно като такива. Предвид на това, за тях не важат
изискванията за компетентност на съставителите им, както такива са налице
относно съставителите на АУАН. В случая, те са съставени от лице,у имащи право
да извършват проверки, поради което и наведеното в обратния смисъл възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя, се отхвърли от съда като неоснователно.
Нарушението
е описано в пълнота относно фактическия състав, а именно- „превозване“ на разпознаваеми части от убит дивеч, с което
напълно е спазено изискването на чл. 42 ал.1 т.4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1т.5 от ЗАНН, а наведеното в обратния смисъл възражение
от процесуалния представител на жалбоподателя, се отхвърля от съда като
неоснователно.
След като
не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, съдът разгледа делото по същество.
По
фактите:
На
05.12.2015г. е получена информация по телефона, че в землището на село ***“ има
убит дивеч- сърна, като след съгласуване с РУП- Асеновград, служителите при
РДГ- Асеновград- свидетелите Х.Б., С.Р.С. и Р.В.А. тръгнали ведно с
полицейските служители, в посока село *** към 17,30 часа. След пристигането им
в ***, те тръгнали по черен път, водещ към хижата на ЛРД „***“. По време на
движение преди „Янево дере“, срещнали
лек автомобил, който се движил в посока ***. Спрели същия за проверка и
установили, че е марка „***, в който се возили 5 броя лица, между които 4 ловци
и 1, който не е ловец, което обстоятелство проверяващите установили след извършване на проверка на същите.
Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Х.. Ловците притежавали заверени
ловни билети и членски карти, но заявили, че не са ловували. При извършената
проверка на МПС-то проверяващите установили наличие на 5 броя ловно огнестрелно
оръжие и 3 ловни кучета. В задната част на същото, в багажника, открили 1 брой
брезентова раница, 1 брой войнишка мешка, 1 бр. найлонов плик голям и 1 брой
найлонова чанта с червен цвят, с надписи, в които било установено наличие на
дивечово месо.На проверяващите ловците не представили разрешителни за лов. Бил
извикан разследващ полицай от РУП- Асеновград, който извършил оглед на МПС,
като всички проверяващи и установените лица в автомобила били отведени в РУП-
Асеновград. Там намиращите в описаните торби, мешка и найлонов чувал месо било
претеглена и описано и същото е установено както следва: 1 рой брезентова раница, съдържаща вътре
заден ляв бут с част от гръбначен стълб с тегло 4,5 кг., предна лява плешка с
гръден кост и врат с тегло 5 кг., дъждобран и 4 броя ловни патрони 12 калибър в
предния джоб- 9,5 кг. общо, във войнишка мешка е намерен найлонов плик с 4 броя
крака, неодрани, долна част с копито, 2 предни и 2 задни видимо от сърна, с
общо тегло 0,5 кг., както и найлонова чанта със зелен цвят в която са намерени
1 брой глава- одрана, бял дроб, черен дроб, сърце и бъбрек, с общо тегло 2 кг.,
найлонова торба червен цвят с бели надписи, съдържаща заден ляв бут с част от
гръбнака и гръден кош с общо тегло 5 кг. и малка брадва с кожен калъф с общо
тегло в чешката 7,5 кг, както и бял найлонов плик- голям, съдържащ червена
чанта с бели надписи, в която са немерени черен дроб, сърце и бъбрек с общо
тегло 0,5 кг., бял найлонов плик в който е намерена предна лява плешка с гръден
кош с общо тегло 3 кг., и част от заден крак с общо тегло 1 кг., както и
найлонова торба с червен цвят с бели надписи, съдържаща предна дясна плешка с
гръден кош с общо тегло 3 килограма и 1 брой нож с кожен калъф, целият
окървавен, като проверяващите установили, че месото не е само от едно диво животно,
предвид наличието на 2 задни леви бута, 2 черни дроба, 2 сърца 3 бъбрека.
С протокол
за доброволно предаване от 05.12.2015г. свидетелят М. Х. Б. предал на
полицейския служител описаните по-горе раница, мешка, найлонов чувал и чанти,
като в протокола посочил, че тези вещи са му били предадени от група ловци,
които спрели с колеги и полицаи по черен път, водещ от село ***.
Така
намереното месо било прясно, с кръв, като нямало следи от вода, която остава
след неговото замразяване. Същото проверяващите преместили в полицейския
автомобил, за да не бъде изхвърлено по пътя от лицата, обект на проверката.
Два дни
преди това, свидетелят М.Б., на 2-3
декември дал на един от ловците- свидетеля М.Р. един брой сърна, придобита по
законен ред- отстреляна в района на ДГС- град Ардино, която била разфасована и
в найлонови торби и държана във фризера от август месец. Това месо е дадено два
дни преди неговото откриване и целта му е била да бъде използвано при събиране
от страна на няколко човека в ловната
вила. Същият ден е трябвало да се съберат 8 човека за лов, за да се проведе
такъв, но не се събрали толкова хора, поради което и жалбоподателят, ведно със
свидетеля Р. и още 3 човека отишли на ловната вила, за да почистят. Докато били
на вилата, свидетелят Р. разходил кучетата си, които подгонили една сърна,
захапали я и я повалили на земята. Поради безпомощното състояние на животното,
той го заколил, а прясното месо сложил в раницата си – брезентова раница, като
не казал за това на жалбоподателя. Докато слагал и това месо в джипа,
жалбоподателят подреждал вилата и цепел дърва заедно с другите. За наличното
месо в управлявания от него лек автомобил „Тойота“ той не знаел, до спирането
му от страна на горските стражари и полицейските служители и извършване на
оглед на управлявания от него лек автомобил.
За случая
е образувано ДП № 1102/ 2015г. по описа на РУП- Асеновград срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 237 ал.1 от НК, по е установено, че
намереното месо в багажника на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е
било обект на ветеринарно- медицинска експертиза, която е установила, че същото
е от тревопасно диво животно, най-вероятно сърна и е предадено за унищожаване
на фирма „Екарисаж- Варна“ оод, а като обвиняем по делото е привлечен М.Р.Х..
По
доказателствата:
Така
установените факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на
свидетелите Х.Б., С.С., Р.А., М. Р.и М. Б., които кредитира, тъй като същите се
характеризират със своята непротиворечивост - вътрешна и помежду си,
последователност и логичност и са подкрепени от писмените доказателства по
делото.
Не се
констатираха противоречия в показанията на тези свидетели, а относно това, дали
месото, дадено от свидетеля Б. на свидетеля Р. е било замразено или не, то
съдът счита, че такива реално не са налице, предвид на това, че замразеното
сърнешко месо от свидетеля Бозов е дадено два дни преди неговото намиране от
страна на проверяващите, което време е напълно достатъчно за неговото пълно
размразяване, поради което и не се констатира противоречие в показанията на свидетелите
в тази част.
Относно
това, че месото, дадено от свидетеля Б.е отстреляно законно като трофеен
екземпляр, то съдът счита, че неговите показания не са в противоречие с
писмените доказателства по делото и по-конкретно- с разрешително за индивидуален
лов от 13.018.2015г. , тъй като по делото безспорно е установено ,умъртвяване
на сърна от свидетеля Р. на 05.12.2015г. и нейното поставяне в раница- войнишка
мешка и в багажник на джипа, именно където е намерена и нейната глава.
Липсата на
рога именно е изводима от това, че тя не е трофеен екземпляр и именно за
нейното убийство е образувано и досъдебно производство за престъпление по чл.
237 ал.1 от НК. Поради това съдът намери, че показанията на свидетелите Б. и Р.
не са в противоречие с писмените доказателства по делото.
Съдът
кредитира като надлежно приобщени и достоверни и писмените доказателства по
делото, а именно: разрешително за индивидуален лов от 13.018.2015г. , писмо от
РП- Асеновград изх. 0 2059 от 08.02.2016г., писмо от РУП- Асеновград от
10.02.2016г., констативни протоколи с № 011220, № 0112221 и № 01122, протокол
за доброволно предаване, обяснение от Х. и Заповед № РД – 49 -199 от
16.09.2011г.
От правна
страна:
Вмененото
нарушение на жалбопадателя е по чл. 85.от ЗЛОД, сочещо, че Който взема, пренася, превозва или укрива намерен
жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено
разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.
За
съставомерността на това нарушение е нужно да има действие – превозване,
именно което като изпълнително деяние е вменено на жалбоподателя в обжалваното
НП. В този смисъл и като отчете алтернативността на изпълнителните деяния чрез
действие, то наведените възражения за липса на извършване на останалите,
визирани в закона, са неотносими към предмета на доказване, очертан от
обжалваното НП, където единствено е вменено деяние, извършено чрез действието-
превозване.
В случая
обаче, липсва осъществен фактически състав на това административно нарушение,
предвид изискуемостта на разпознаваемите част от убития дивеча, който се
превозва, да са намерени.
Изискването дивечът да е намерен е относимо
към всички законово предвидени негови състояния, а именно – жив, ранен или
убит. В случая качеството „намерен“ относно намерените в багажника на
управлявания от жалбоподателя автомобил дивеч, не е налице, предвид на това, че
една част от него е отстреляна законно от свидетеля Б., а друга част от него е
убита същия ден незаконно от свидетеля Р.. Поради това и липсва елемент от обективния
фактически състав на вмененото нарушение, предвид на което същото не е
извършено от страна на жалбоподателя, от обективна страна.
Липсва и
субективен фактически състав на вмененото нарушение, тъй като за
съставомерността на същото е достатъчно, съгласно чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, то
да е извършено дори и непредпазливо. В случая обаче липсва и тази форма на
вида, предвид на това, че жалбоподателят не е знаел за сложеното в найлонови
чанти, войнишка мешка и раница месо от свидетеля Р. в автомобила си, което
обстоятелство изключва възможността му за предвиждане на общественоопасните
последици, което води до липса и на непредпазливост на деянието.
Липсата на
обективен и субективен състав на вмененото на жалбоподателя нарушение налага
извода за ангажиране на адинистративно-наказателната му отговорност при липса
на осъществено от негова страна нарушение по чл. 6 от ЗАНН и води до заключение за нарушение на материалния закон, което налага
отмяната на обжалваното НП и поради незаконосъобразност на същото.
Следва НП
да бъде отменено изцяло, включително и в частта за присъденото обезщетение,
предвид на това, че липсва осъществено деяние, от което същото да се дължи.
По
отношение на искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение , то същите не следва да бъдат присъдени,
предвид на първо място- наличието единствено на пълномощно по делото, но не и
на договор за правна помощ, в който да е посочена сумата, изплатена за
възнаграждение и посочване на обстоятелството, че същата е изцяло изплатена и
на второ място, реда за търсене на изплатените адвокатски възнаграждения е
извън настоящето производство. С оглед на това, съдът не уважи направеното в
този смисъл искане.
Водим от
изложеното, съдът намери, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова
подлежи на отмяна, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 351 от 17.12.2015г. на Директора
на РДГ- Пловдив, с което на М.Р.Х., ЕГН – ********** с адрес: ***, ЛК № ***,
издадена на 06.12.2011г. от МВР- Пловдив, е наложено административно наказание
– „глоба“ в размер на 600- шестотин лева, „лишаване от право на ловуване за
срок от 3 години“ и е определено обезщетение в размер на 2000,00- две хиляди
лева в полза на ЮЦДП- град Смолян.
Решението
да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата страна.
Същото подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд- град Пловдив, чрез
районен съд- Асеновград, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания,
визирани в НПК.
Районен
съдия: