№ 31
гр. гр.Н., 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
*0212150100629 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба М. С. Т., ЕГН
**********, гр. Н. чрез адв. С. Ч., САК, със съдебен адрес: грр. С., ул. „Т.у.”
№ 8, ет. 4 против „З.А.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. „С.К.” № *. Ищцата сочи, че
на 06.05.2016г. в гр. Н., като пешеходец е претърпяла ПТП с участието на лек
автомобил „Фолксваген” с рег. № *****, управляван от Е.Р.А., гр. Н.. При
маневра назад в кръстовище на ул. „О.П.” и ул. „С.К.М.”, водачът на лекия
автомобил ударил пресичащата на пешеходна пътека Т., като й причинил
телесни повреди. Твърди се, че вина за настъпване на ПТП имала изцяло А.,
която била нарушила правила на ЗДвП. Според ищцата била налице причинно
– следствена връзка между деянието и настъпилите вредоносни последици, а
наред с това водачът е действал и непредпазливо. След удара се установило,
че на Т. са причинени следните телесни увреждания – закрито счупване на
горния край на дясната раменна кост и закрито счупване на дясна бедрена
кост. Възстановителният период продължил 6 месеца, през което време Т. не
можела да се обслужва сама, имала необходимост от поС.ни грижи, нуждаела
се от помощ за преобличане , къпане, тоалет, хранене и др. Грижи за ищцата
започнала да полага нейната сестра Б. С. В., която в продължения на тези 6
месеца, по 8 часа на ден, помагала на Т.. В този период В. не можела да
работи , трябвало да си стои вкъщи и да помага на сестра си. Двете живеели в
едно домакинство. Ищцата се позовава на съдебната практика, която сочи, че
в такива случаи разходите , свързани с лечението на пострадалото лице и
полагането на грижите , представлявали пряка и непосредствена последица от
увреждането. Такива разходи включвали и заплащане на болногледач, когато
това се налагало. Полагането на тези грижи можело да се извърши от близки
на пострадалото лице – член на семейството, близък сродник, който по тази
причина бил лишен от възможността да работи и следвало обезщетението за
имуществени вреди да се заплати в размера на необходимото възнаграждение
за болногледач. Сочат се и критерии за определяне стойността на тези грижи.
1
По отношение основанието на предявения иск, ищцата сочи, че лекият
автомобил е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, което ангажирало отговорността му за
обезщетяване на имуществените вреди. Иска се постановяване на решение, с
което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7000лева
обезщетение за имуществени вреди / разходи за болногледач/ причинени
вследствие на ПТП на 06.05.2016г. от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с рег. №
*****, за периода 06.05.2016г. до 06.11.2016г., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на сумата.
Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на
разноски. Правят се доказателствени искания.
Ответника „З.А.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. „С.К.” № *, депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Дружеството признава, че е бил сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
полица № BG/11/115001917675, сключен между него и собственик на л.а.
„Фолксваген Голф” с рег. № *****, със срок на валидност от 02.08.2015г. до
01.08.2016г. Ищецът също така сочи, че е налице влязло в сила Решение №
*60173/ 23.04.2021г. по т.д. № 427/ 2021г. по описа на ОС гр. Пловдив. С него
е бил уважен иск на ищцата по това дело М. Т. и ответникът е бил осъден да й
заплати сумата от 45 000лева за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени й от нанесените телесни повреди, ведно със законната
лихва , считано от датата на увреждането 06.05.2016г. Присъдени са и
деловодни разноски. Ответникът сочи, че с това решение , със сила на
присъдено нещо, са решени въпросите за елементите на деликта –
противоправното деяние, причинено виновно от водача Е. А. ПТП с нанесени
на Т. телесни увреждания, причинната връзка между деянието и
уврежданията , както и наличието на валидна застраховка на водача. Сумата е
била изплатена от застрахователя на пострадалата на 28.06.2021г. Горните
обстоятелства ответникът счита за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Наред с това процесуалният представител на дружеството оспорва
предявения иск по основание и размер, а също така и претенцията за лихва.
Твърди се, че Т. не е процесуално легитимирана да търси обезщетение за
имуществени вреди – разходи за болногледач, от причиненото ПТП. Оспорва
се да са извършени твърдените разходи от страна на ищцата, нямало
представени доказателства за това. Не били представени доказателства М. Т.
да е заплатила на Б. В. възнаграждение за получените грижи. Не било
въведено твърдения, че В. е полагала грижи за ищцата и поради това не е
получавала трудово възнаграждение. При условията на евентуалност се
твърди, че Б. В. за процесния период от 06.05.2016г. до 06.11.2016г. е
полагала труд и е получавала трудово възнаграждение. Оспорва се наличието
на твърдените имуществени вреди. Оспорва се причинно – следствената
връзка на описаното ПТП и настъпилите имуществени вреди. Оспорва се
размера на вредите. Прави се възражения за изтекла погасителна давност.
Оспорва се , че имуществените вреди са настъпили за ищцата. Оспорва се
началния момент , след който ищцата е имала нужда от грижи. Твърди се, че
Т. не е имала нужда от помощ и грижи, а дори да е имала такава нужда тя е
можело да се предостави от държавата чрез личен асистент. Според
ответника нуждата от грижи е била за не повече от 45 дни, според
представената медицинска документация. Прави се възражения за
2
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска се отхвърляне на иска.
Правят се доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.
В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. С. Ж., АК гр.
Бургас и адв. М.Д., АК гр. Бургас. Исковата молба се поддържа. Прави се
изменение на иска с увеличаване размера на претенцията от 7000 на 16
000лева. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът „З.А.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. „С.К.” № * не изпраща
представител. Подадения писмен отговор се поддържа с изрична молба, като
се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Правят се доказателствени
искания.
От събраните писмени доказателства се установи следното.
По делото не се спори, че на 06.05.2016г. , около 19.00часа, в гр. Н., на
кръстовище на ул. «О.П.» и ул. «Св. С.К.М.» е настъпило ПТП с пострадала
ищцата М. С. Т.. Установено е, че Е.Р.А., като водач на МПС л.а. «Фолксаген
Голф» с рег. № *****, при движение назад не се уверила, че пътят зад нея е
свободен и без да осигури човек, който да й сигнализира за опасност, е
ударила пресичащата по пешеходната пътека М. С. Т.. В резултат на
настъпилото ПТП на Т. е причинена средна телесна повреда , изразила се в
следното - закрито счупване на горния край на дясната раменна кост и
закрито счупване на дясната бедрна кост. Страните не спорят, че водачът А. е
имала валидна застраховка «Гражданска отговорност» сключена с ответника
по делото и валидна в периода 02.08.2015г. до 01.08.2016г. – полица №
BG/11/11115001917675. По делото е представено и доказателство, че с
Решение № *60173 от 23.04.2021г. по т.д. № 427/ 2019г. на Окръжен съд гр.
Пловдив, дружеството З.А. АД ЕИК ****, гр. С. е осъдено да зплати на М. С.
Т., гр. Н., сумата от 45000лева, представляваща обезщетение за претърпените
от последната неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от така
посочените телесни повреди , причинени вследствие на настъпилото ПТП ,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 06.05.2016г. С посоченото
решение е възприета фактическа обстановка свързана с механизма на
настъпване на ПТП, причинените на Т. телесни повреди, възстановителния
период, полаганите за нея грижи, отхвърлена е претенцията на застрахователя
за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от Т., а също така е
отхвърлена и регресната претенция на дружеството срещу водача Е. А..
Решението на Окръжен съд гр. Пловдив е в сила от 04.06.2021г. Ответното
дружество сочи доказателства, а ищцата не възразява срещу тях, че сумата
присъдена с посоченото решение на ПОС е заплатена на Т..
От страна на ищеца са представени следните писмени доказателства:
постановление на РП Н. за образуване на ДП; история на заболяването №
4134/ 2016г. на УМБАЛ „Дева М.“; съдебномедицинско удостоверение;
протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум към протокол за оглед
на местопроизшествие; АТЕ по ДП; скица на ПТП; СМЕ от ДП;
постановление за привличане на обвиняем; СМЕ по т.д. № 427/ 2019г. на ОС
гр. Пловдив; КСМАТЕ по т.д. № 427/ 2019г. на ОС гр. Пловдив; Решение по
т.д. №427/ 2019г. на ОС гр. Пловдив; удостоверение за номера на банкова
сметка; справка от сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка .
От страна на ответника са представени : справка от НЗОК за здравния
статус на ищцата за периода 2015г. – 2016г. ; платежно нареждане от
28.06.2021г. за сумата 70284.00лева; молба по т.д. № 427/ 2019г. на ОС гр.
Пловдив с посочена банкова сметка и пълномощно; справка от Банка ДСК
3
ЕАД за банкова сметка; писмо изх. № 1023-40-326#1/ 10.12.2021г. на НОИ за
липса на данни за изплащани обезщетения за временна неработоспособност
на Б. С. В. за периода 06.05.2016г. до 06.11.2016г.; писмо от ТД НАП Бургас
относно липсата на регистрирани трудови договори за Б. С. В. за периода
06.05.2016г. до 06.11.2016г.;писмо от АСП за това, че след 06.05.2016г. М. С.
Т. не е подавала заявления до ДСП за подпомагане.
По искане на ответната страна е допуснат до разпит един свидетел.
Свидетелят С. Димитров С.ов , гр. Н. разказва, че познава пострадалата
М. Т. и сестра й Б. В.. Свидетелят знае за станалото ПТП, понеже често
транспортирал пострадалата до болници в гр. Бургас. С.ов посещавал
пострадалата в дома й, като станал свидетел на това как сестра й Б. В. й
помага – да я обслужва, да я къпе, да я води до тоалетна. Свидетелят сочи, че
едната ръка на Т. била със специална превръзка и не можела да си служи с
нея, а десният крак бил счупен, но не направили операцията веднага.
Наложило се Т. да лежи на легло почти поС.но, не можела да ходи. Сестрата
Б. В. закупила протеза за ръката и подлога. Преди произшествието М. Т. била
активна – сами си чистела, готвела и перяла, имала и приятелка с Стария град,
на която помагала в търговската й дейност. След настъпване на ПТП – то се
наложило на два пъти по двадесет дни да се направи рехабилитация , като Б.
В. помагала и за това на сестра си. Свидетелят твърди, че възстановителният
период продължил повече от шест месеца, а дори и до ден днешен Т. имала
някои проблеми. Преди ПТП – то Б. В. работела в магазин за сувенири, но
лятото на 2016г. не започнала работа , за да се грижи за сестра си, което
продължило до късната есен , до зимата. Първоначално М. Т. не можела да
излиза от дома си, след това започнала да прави това с помощта на сестра си ,
но пред къщата им. М. Т. била разведена, нямала деца. Б. В. живяла в гр.
Асеновград, а след това около 2010г. се преместила при сестра си в гр. Н.. М.
Т. получавала и пенсия по болест, но С.ов не знаел какво е заболяването й.
Свидетелят сочи, че разходите, който бил направил да вози пострадалата й
сестра й до гр. Бургас , му били заплатени от Б. В..
По делото е изготвена СМЕ на телесните увреждания на М. Т.. Вещото
лице д- р Г. М., Началник Отделение по съдебна медицина към УМБАЛ гр.
Бургас, е констатирало, че на М. Т. са причинени две средни телесни повреди
– счупване на дясна раменна кост, довела до трайно затруднение на
движението на десен горен крайник за срок от около 2- 3 месеца, при обичаен
ход на оздравителния процес, както и счупване на дясна бедрена кост под
главичката, което е довело до трайно затруднение движението на десен долен
крайник за срок от около 4- 6 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес.Вещото лице не е установило усложнение по време на
възстановителния период, поради което същият като продължителност е
приет според посоченото времетраене. При допълнителен преглед на Т.,
извършен на 16.10.2019г., е било установено, че движението в дясната
тазобедрена става е възстановено в пълен обем, но движението на дясната
ръка е ограничено – не може да бъде повдигната повече от 90градуса и да се
отведе назад зад тялото , което е довело до увеличаване на възстановителния
период за тази ръка. Заключението на съдебния лекар сочи, че по време на
възстановителния период М. Т. е имала нужда от чужда помощ при
извършване на ежедневните си дейности.
Допусната и изслушана е и съдебно – икономическа експертиза по
делото, изготвена от в.л. Н. К.. Вещото лице е установило и сравнило цените
4
на предлаганите услуги за болногледачи и придружители на различни
търговски дружества, като изрично е посочило, че това са актуални данни за
2021г. Направено е редуциране на стойностите, за което вещото лице е
сравнило МРЗ към процесната дата и датата на изготвяне на заключението, а
стойностите са намалени с коефициент 1.55. Като конкретна стойност е
посочено, че цената на услуга за помощ на болни и стари хора би била
6,50лева на час, а за целия период, взето от края на престоя в болница на М.
Т. – 12.05.2016г. , до крайната посочена дата , сумата е 8476.00лева. Взети са
предвид и данните за препоръчания постелен режим на ищцата в размер на
45дни, като тогава сумата би била 2340.00лева. Вещото лице също така
изчислява и други предоставени услуги – поставяне на инжекции от
медицинска сестра за 14 дни – 90лева; поставяне на превръзка, съгласно
лекарска препоръка – два пъти седмично за две седмици – 52лева; за сваляне
на конци – 13лева, ако е извършено. Предоставянето на рехабилитационна
услуга се изчислява на 20лева на сеанс, но ако договарянето е по цени на
свободния пазар за 8 – часова заетост на болногледача , тогава сумата би била
за шестте месеца общо 7480лева.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и
фактически изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/ отм. / във вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Съгласно поС.ната практика на ВКС, обективирана в ППВС №
4/30.10.1975г., както и в множество конкретни решения, напр. Решение №
808/06.09.1985г. по гр. д. № 536/1985г. на ВС, IV г. о., Решение №
893/27.11.1986г. по гр. д. № 502/1986г. на ВС, IV г. о., Решение №
39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., и други, разходите,
свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него
грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото
увреждане. Такива разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на
болногледач, когато това се налага. Възможно е полагането на грижите за
увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък
сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е
принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този случай
също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
необходимото възнаграждение за болногледач. Грижите за пострадалото лице
могат да бъдат полагани и от други хора, извън кръга на роднините, и в този
случай се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на платеното възнаграждение. За основателността на иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е без значение дали грижите за ищеца са
полагани от негови близки или специално ангажиран личен асистент.
Настоящият състав намира, че по делото се доказа по безспорен начин
настъпилото на 06.05.2016г. пътнотранспортно произшествие, при което е
пострадала М. С. Т.. От събраните гласни и писмени доказателства, се
установява, че на посочената дата Е.Р.А., като водач на МПС л.а. «Фолксаген
Голф» с рег. № *****, при движение назад не се уверила, че пътят зад нея е
свободен и без да осигури човек, който да й сигнализира за опасност, е
ударила пресичащата по пешеходната пътека М. С. Т.. В резултат на
настъпилото ПТП на Т. е причинена средна телесна повреда , изразила се в
следното - закрито счупване на горния край на дясната раменна кост и
5
закрито счупване на дясната бедрна кост. С действията си А. е нарушила
правилата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП. А.
е била привлечена като обвиняема за извършено деяние по чл.343, ал. 3, б. „а“
, предл. второ вр. ал. 1 , б. „б“ , предл. второ вр. чл. 342 , ал. 1 от НК. От
представените писмени доказателства се вижда, че А. е била застрахована при
ответника с полица № BG/11/11115001917675 «Гражданска отговорност»,
валидна за периода 02.08.2015г. до 01.08.2016г. Доказателствата по делото
сочат също, а и страните не спорят за това, че за настъпване на увреждането
вина има водача А. , като е налице безспорна връзка между действията й и
настъпилия противоправен резултат – телесните увреждания на Т..
Настоящият състав съобрази и представеното по делото Решение № *60173
от 23.04.2021г. по т.д. № 427/ 2019г. на Окръжен съд гр. Пловдив . С него ,
освен горните обстоятелства, е било установено също така, че липсва
съпричиняване от страна на М. Т., поради което възражението на
застрахователя е отхвърлено. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България, като настоящият
състав също съобрази установените с него обстоятелства.
По отношение на настоящия иск, следва да се приемат за доказани
твърденията на ищцата, че след получаване на телесните увреждания е била
гледана и подпомагана от сестра си Б. С. В.. На първо място следва да се
вземат предвид покзанията на св. С. С.ов, които съдът кредитира изцяло.
Разпитаният С.ов лично е наблюдавал отношенията между двете сестри,
помагал им е като ги е возил до гр. Бургас и през целия процесен период е
имал възможност да възприема ставащото. Свидетеляте е категоричен, че за
периода след настъпване на ПТП Б. В. е била ежедневно със сестра си,
помагала й е във всяка една нейна дейност – обличане, къпане, хранене,
обслужване на домакинството. Това се е налагало поради невъзможността М.
Т. да върши сама която и да е от посочените дейности. Свидетелят е
категоричен и в това, че Б. В. е участвала и в част от рахабилитационните
дейности на сестра си. От представените от ответната страна писмени
доказателства се вижда , че Б. В. не е била наета на трудов договор и не е била
подпомагана за временна нетрудоспособност за периода 06.05.2016г. до
06.11.2016г.
Свидетелските показания на С. С.ов кореспондират и с другите писмени
доказателства, а изготвената СМЕ изцяло подкрепя казаното от свидетеля.
Заключението на вещото лице сочи, че Т. е имала нужда от от чужда помощ
при извършване на ежедневните си дейности, като съотнесено към по –
дългия от двата периода за възстановяване – 4- 6 месеца, това кореспондира и
с процесния период, за който се претендира осъждането на ответника.
Настоящият състав е приел и изготвената СИЕ и счита, че следва да
съобрази представените с нея данни. На първо място е отчетено, че до
12.05.2016г. М. Т. се е намирала в болнично заведение, като следва
претенцията да се уважи за разходите след тази дата. Вещото лице е
изчислило и сумата, която следва да се дължи след тази дата до 06.11.2016г. -
8476.00лева. Останалите изчисления са коректно направени, но следва да се
има предвид, че ищцата не е претендирала за направени разходи за друго
обслужване – поставяне на инжекции от медицинска сестра , поставяне на
превръзка, съгласно лекарска препоръка , за сваляне на конци,
предоставянето на рехабилитационна услуга. В исковата молба претенцията е
6
ограничена до предоставените от Б. В. грижи като болногледач на сестра си, а
не и други услуги свързани с настъпилите телесни увреждания. Следва
претенцията на ищцата да се уважи до размера от 8476.00лева за
предоставените грижи от болногледа, а за сумата от 7524.00лева до пълния
размер на претенцията да се отхвърли като неоснователен. При уважаване на
претенцията за главницата, следва да се уважи и тази за законна лихва за
забава от датата на увреждането - 06.05.2016г. до окончателното изплащане
на сумата.
Не е налице основание за уважаване на възражението на ответната
страна за изтекла погсителна давност – застрахователното събитие е
настъпило на 06.05.2016г., а исковата молба е депозирана в Районен съд гр. Н.
на 05.05.2021г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110
от ЗЗД. Не е налице и основания за уважаване възражението за изтекла
погасителна давност за дължимите лихви за периода 06.05.2018г. до
05.05.2018г. на основание чл. 111, б. «в» от ЗЗД. Претендираната законна
лихва върху главницата е обвързана с уважаване на иска за нейното
присъждане, като в случая не е предявяван иск за присъдждане на мораторна
лихва за посочения период, за която да е настъпила твърдяната давност.
По разноските. Ищецът е направил разноски в общ размер на
2390.00лева – заплатена държавна такса в общ размер на 640.00лева, депозити
за СМЕ и СИЕ в общ размер на 550.00лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 1200.00лева. Следва , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно
уважената част на иска да се присъди сумата от 1266.10лева, които ответника
да заплати. Ответникът е направил разноски в размер на 360.00лева – сумата
от 250.00лева депозит за СМЕ, сумата от 10.00лева за съдебни удостоверения
и претендира за сумата от 100.00лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Следва да му бъде присъдена сумата от 169.29лева разноски, съобразно
отхвърлената част на иска. Не са налице основания за намаляване на
залатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимата сума при иск в размер на 16000лева би била не по – малко от
1010лева ( чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата , ред. ДВ бр.45/ 15.05.2020г.). В
случая се претендира за сумата от 1200.00лева , която е близка до посочената
и не представлява прекомерно възнаграждение с оглед исковата сума и
сложността на делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. „С.К.” № *, на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ/ отм. / във вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати
на М. С. Т., ЕГН **********, гр. Н. чрез адв. С. Ч., САК, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Т.у.” № 8, ет. 4, сумата в размер на сумата от 8476.00лева ( осем
хиляди четиристотин седемдесет и шест лева), представляваща обезщетение
за имуществени вреди ( разходи за болногледач) причинени вследствие на
ПТП на 06.05.2016г. от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с рег. № *****, за периода
06.05.2016г. до 06.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
7
настъпване на ПТП – 06.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 7524.00лева ( седем хиляди петстотин
двадесет и четири лева) до пълния претендиран размер от 16000.00лева (
шестнадесет хиляди лева) , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. „С.К.” № *, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, да заплати на М. С. Т., ЕГН **********, гр. Н. чрез адв. С.
Ч., САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.у.” № 8, ет. 4, сумата от общо
1266.10лева ( хиляда двеста шестдесет и шест лева и десет стотинки) съдебно
– деловодно разноски.
ОСЪЖДА ищеца М. С. Т., ЕГН **********, гр. Н. чрез адв. С. Ч., САК,
със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.у.” № 8, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, да заплати на „З.А.” АД, ЕИК ****, гр. С., ул. „С.К.” № * сумата от
общо 169.29лева (сто шестдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки)
съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8