№ 2087
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20211110174336 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма /в качеството на правоприемник на
„фирма/ срещу К. В. Д., с която са предявени искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 189.68 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № ****/30.06.2020 г., дължима по погасителните вноски за периода от
20.07.2020 г. до 20.03.2021 г., ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателното
плащане; 560.82 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г.;
130.24 лв. – мораторна лихва за периода от 21.07.2020 г. до 26.03.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
18869/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, както и осъдителни искове за следните суми:
810.32 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ****/30.06.2020 г., дължима по
погасителните вноски за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва
от 29.12.2021 г. до окончателното плащане; 31.52 лв. – възнаградителна лихва за периода от
20.04.2021 г. до 20.05.2021 г. Претендират се разноски за исковото и заповедното
производство.
Ищецът твърди, че договорът е сключен в качеството на кредитор от „фирма,
преобразувано чрез промяна на правно-организационната форма в фирма. Сочи, че с него е
предоставен на ответника паричен кредит в размер 4 000 лв. за срок от 11 месеца – до
20.05.2021 г., а той е поел задължение да върне сума в общ размер на 4 591.34 лв. на 11 броя
месечни вноски съгласно погасителен план, при лихвен процент 30 % и ГПР 34.39 % .
Излага, че сумата по кредита е преведена по банкова сметка на кредитополучателя. Твърди,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, но кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем. Сочи, че към датата на подаване на исковата молба е настъпил
падежът и на последните две погасителни вноски по кредита, поради което предявява
1
осъдителни искове за вземанията, включени в тях.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Изтъква, че кредитор по договора е друго юридическо лице. Оспорва
усвояването на сумата по кредита. Излага, че ищецът не е обявил кредита за предсрочно
изискуем, поради което няма основание да претендира всички дължими суми по него.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 27794/20.10.2022 г. е обявено за безспорно сключването между
фирма и ответника на Договор за потребителски кредит № ****/30.06.2020 г. за сумата от 4
000 лв. с краен падеж 20.05.2021 г. По делото е представен договорът, от който се
установява, че е уговорен годишен лихвен процент в размер на 30.00 % и ГПР в размер на
34.39 %. Общата сума, дължима от потребителя по договора, възлиза на 4 591.34 лв.
Страните са постигнали съгласие, че кредитът ще бъде върнат на 11 броя месечни
анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 420.42 лв., с изключение на първата
вноска, възлизаща на 387.14 лв. В договора е инкорпориран погасителен план, съгласно
който вноските се дължат ежемесечно в периода от 20.07.2020 г. до 20.05.2021 г., като са
посочени размерите на главницата и договорната лихва, които се погасяват с всяка вноска.
Съгласно чл. 19.2., в случай че потребителят е допуснал просрочие на дължима
погасителна вноска, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена
сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното
изплащане на сумата.
С Определение № 27794/20.10.2022 г. на страните е съобщено, че на съда е служебно
известно, че фирма е правоприемник на „фирма.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява следното: Сумата
по кредита в размер на 4 000 лв. е изплатена на К. В. Д. с платежно нареждане от 30.06.2020
г. по сметка с IBAN BG07FINV**** с основание: „Усвояване кредит дог. ****/30.06.2020“.
Няма данни за постъпили плащания по договора за кредит, т.е. кредитът не е обслужван.
Размерът на задълженията на Д. по договора към датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.04.2021 г., възлиза на 3 863.41 лв., която сума включва: 3 189.68 лв. – главница по вноски
от № 1 до № 9 включително; 560.82 лв. – договорна лихва по вноски от № 1 до № 9
включително; 112.91 лв. – лихва за забава за периода от 21.07.2020 г. до 01.04.2021 г. Към
29.12.2021 г. – датата на исковата молба, ответникът дължи 4 000 лв. – главница, и 591.34
лв. – договорна лихва, като задълженията остават непроменени към датата на изготвяне на
експертизата. Съдът кредитира заключението като пълно, обективно и компетентно
изготвено с изключение на отговора на вещото лице по отношение размера на мораторната
лихва, защото то я е изчислило за различен от исковия период.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
2
за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18869/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Те са
допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заедно с тях са предявени и
осъдителни искове за разликата до пълния размер на вземанията по процесния договор,
което е допустимо с оглед задължителните указания, дадени с т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от
ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на
действително правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен между „фирма
и ответника, с посоченото в исковата молба съдържание; изпълнение на задълженията на
кредитора по договора, включително предаване на заемната сума на кредитополучателя;
наличието на валидна уговорка за възнаградителна лихва; изискуемост на вземанията за
главница и възнаградителна лихва; размера на дължимите главница и възнаградителна
лихва; изпадането на ответника в забава; размера на обезщетението за забава; че ищецът е
правоприемник на дружеството-кредитор. При доказване на горните факти в тежест на
ответника е да установи плащане на задълженията на уговорения падеж.
В случая се доказа по делото сключването на процесния договор за потребителски
кредит между фирма, ЕИК ****, в качеството на кредитор и ответника в качеството на
потребител. Установи се, че дружеството – кредитор е преобразувано чрез промяна на
правно-организационната форма, като негов праводател е фирма, ЕИК *****.
Правоприемството е настъпило в хода на процеса – след издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но преди подаване на исковата молба. При това положение
съдът намира, че ищцовото дружество разполага с процесуална легитимация в качеството си
на универсален правоприемник на дружеството – заявител, като същевременно притежава и
материалноправна легитимация да претендира вземанията по процесния договор. Този извод
не се влияе от обстоятелството, че в договора кредиторът е посочен с правно-
организационната форма ООД вместо ЕООД, доколкото е налице съответствие в неговия
ЕИК, чрез който той като търговско дружество се идентифицира еднозначно.
Обсъжданият договор за потребителски кредит попада в приложното поле на ЗПК
съгласно чл. 9 ЗПК, като отговаря на всички императивни изисквания на посочения закон.
Доказа се по делото предаването на заемната сума от 4 000 лв. на ответника. Този
извод следва при съвкупната преценка на чл. 8 от договора, в който е посочено, че кредитът
се усвоява еднократно и в пълен размер незабавно след сключването на договора, като
кредиторът предоставя заемната сума в брой или по посочена в договора банкова сметка на
потребителя, и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което е видно, че в
деня на сключване на договора заемната сума е преведена по вписаната в договора банкова
сметка на ответника с посочване на процесния договор като основание за превода. Ето защо
3
съдът намира, че за ответника е валидно възникнало задължение по договора за връщане на
сумата от 4 000 лв. на кредитора, а развитите в отговора на исковата молба доводи за липса
на доказателства за предаване на заемната сума са неоснователни.
Изяснено е, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на
възнаградителна лихва и страните са уговорили начина на нейното определяне и нейния
общ размер, възлизащ на 591.34 лв.
Установено е, че задълженията по договора за главница и възнаградителна лихва
подлежат на плащане на 11 броя месечни анюитетни погасителни вноски, дължими на 20-о
число на съответния месец, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е
видно, че в случая ответникът не е извършил никакво плащане по кредита, поради което
задълженията му за главница в размер на 4 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на
591.34 лв. са изцяло непогасени.
При съпоставяне на датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.04.2021
г., и падежните дати по погасителния план се изяснява, че към датата на подаване на
заявлението е настъпил падежът на погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до
20.03.2021 г., а към датата на депозиране на исковата молба – 29.12.2021 г., е изтекъл и
крайният срок за погасяване на кредита, поради което са станали изискуеми и погасителните
вноски за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г. Ето защо възражението на ответника, че
ищецът няма право да иска всички дължими суми по договора, защото не е обявил кредитът
за предсрочно изискуем, са неоснователни.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът е имал непогасени задължения за
главница по погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г. в размер на
3 189.68 лв. и за възнаградителна лихва по същите в размер на 560.82 лв.
След като по делото е доказано наличието на главно задължение за периода от
20.07.2020 г. до 20.03.2021 г. и изпадането на ответника в забава за плащането му, считано
от 21.07.2020 г., то искът за мораторна лихва върху дължимата за този период главница е
доказан по основание. Размера на мораторната лихва върху посочената главница за периода
от 21.07.2020 г. до 26.03.2021 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 107.60 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изясни, че към датата на
подаване на исковата молба ответникът е имал също така непогасени задължения за
главница по погасителните вноски за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г. в размер на
810.32 лв. /разликата между целия размер на главницата и дължимата към датата на
заявлението по чл. 410 ГПК главница/ и за възнаградителна лихва по същите вноски в
размер на 30.52 лв.
От заключението на вещото лице се установи, че към датата на изготвянето му
задълженията на ответника са останали непроменени, т.е. липсва извършено плащане в хода
на исковото производство.
4
По изложените съображения съдът намира, че ищцовото дружество е носител на
вземанията за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва срещу ответника,
произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, както следва: 3 189.68 лв. –
главница по погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 01.04.2021 г. до окончателното плащане; 560.82 лв. –
възнаградителна лихва по погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г.;
107.60 лв. – мораторна лихва за периода от 21.07.2020 г. до 26.03.2021 г.; 810.32 лв. –
главница по погасителните вноски за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 29.12.2021 г. до окончателното плащане; 30.52 лв. –
възнаградителна лихва по погасителните вноски за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г.
Следователно установителният иск за мораторна лихва за периода от 21.07.2020 г. до
26.03.2021 г. върху главницата за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г. е частично
неоснователен – за разликата над 107.60 лв. до пълния предявен размер от 130.24 лв., а
осъдителният иск за възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г. е
частично неоснователен – за разликата над 30.52 лв. до пълния предявен размер от 31.52 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за исковото и заповедното
производства съразмерно на уважената част от исковете. В случая обаче отхвърлената част
от исковете е пренебрежимо малко от математическа гледна точка /под 1 % от тяхната цена/,
поради което съдът намира, че на ищеца се дължат всички сторени от него разноски за
исковото и заповедното производства. За исковото производство му се дължат разноски в
общ размер на 1 398.03 лв. /127.61 лв. – държавна такса, 350 лв. – депозит за вещо лице,
560.42 лв. – депозит за особен представител, 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение/, а за заповедното производство – в общ размер на 437.61 лв. /77.61 лв. –
държавна такса, 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че К.
В. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: адрес /в качеството му на правоприемник на „фирма, ЕИК ****/, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми: 3 189.68 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ****/30.06.2020 г.,
дължима по погасителните вноски за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателното плащане; 560.82 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 20.07.2020 г. до 20.03.2021 г.; 107.60 лв. – мораторна лихва за периода
от 21.07.2020 г. до 26.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18869/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска за мораторна лихва за разликата над 107.60 лв. до пълния
5
предявен размер от 130.24 лв.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК следните суми: 810.32 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № ****/30.06.2020 г., дължима по погасителните вноски за периода от
20.04.2021 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. до окончателното
плащане; 30.52 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ частично иска за възнаградителна лихва за разликата над 30.52 лв. до пълния
предявен размер от 31.52 лв.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 437.61
лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 1 398.03 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6