Решение по дело №502/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 172
Дата: 21 октомври 2024 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20245620200502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Свиленград, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200502 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.
Внесена е административнонаказателна преписка (АНП) от Директора
на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали по издаден Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия КОО-20 №
097511 от 16.01.2024 година по компетентност за налагане на Безвъзмезден
труд в полза на обществото на А. А. И. с ЕГН ********** от
гр.******************************, на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за
горите (ЗГ).
Административнонаказващият орган (АНО) – Директорът на РДГ -
Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Нарушителят А. А. И., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
А. А. И. с ЕГН ********** ,живее в
гр.******************************************. Няма събрани
доказателства същият да е осъждан или да е криминално проявен.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
13.01.2024 година , А.С.И. – служител на ГПУ – Ново село и негови колеги
1
спират за проверка на улица „Спартак” в квартал „Капитан Петко войвода” в
град Свиленград, област Хасково, до мантинелите, каруца с дърва.
Подават сигнал и на место е изпратен Ч.Р.С., който работи на
длъжност „Главен специалист - Горски инспектор при РДГ – Кърджали към
Изпълнителна агенция по горите”, който около 18.00 часа констатира, че
нарушителят транспортира с каруца дърва за огрев - бряст, немаркирани с
контролна горска марка, производствена или общинска такава.
Дървата са измерени в присъствието на нарушителя и на служителя
на ГПУ – Ново село от горския служител с рулетка и е установено
количеството им – 0.8 пр.куб.м.
За така констатираното нарушение е съставен Констативен протокол
№ 129952, серия КОО на дата 13.01.2024 година, който е подписан от горския
служител и от присъствалия на проверката служител на ГПУ – Ново село.
На 16.01.2024 година Ч.Р.С. съставя срещу нарушителя АУАН серия
КОО № 097511, а именно: за това, че на *********** година на улица
„***********” в квартал „*****************” в град
************************, до мантинелите, лицето транспортира дърва за
огрев – 0.8 пр.куб.м. бряст, немаркирани с контролна горска марка,
производствена или общинска такава.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл.207 от ЗГ, която вписва за нарушена.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля по Акта –
З.М.С.
Подписан е от нарушителя без възражения.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва
Възражение.
След получаване на посочения АУАН, ведно с преписката, Директорът
на РДГ - Кърджали установява, че извършеното от А. А. И. нарушение е
повторно - извършено в едногодишния срок от влизане в сила на
Наказателно постановление (НП) № 3352/21.06.2023 година на Директора
на РДГ – Кърджали, с което на А. А. И. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и
чл.207 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лв., като същото е влязло в законна сила на 03.11.2023 година,като са
ангажирани доказателства за надлежното връчване на НП на нарушителя на
19.10.2023г./разписка за връчване/.
Предвид на това, че А. А. И. е наказан за друго такова нарушение по чл.
266, ал. 1 от ЗГ и въз основа на АУАН, АНО изпраща преписката в Районен
съд - Свиленград, който да се произнесе по наказанието на нарушителя за
нарушението по чл. 266, ал. 3 от ЗГ.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че Чавдар Руменов Стоилов заема
длъжността „Главен специалист - Горски инспектор в РДГ - Кърджали към
2
Изпълнителна агенция по горите”, притежава средно – специално
образование: Горско и ловно стопанство, квалификация Техник - лесовъд
(видно от Диплома за средно образование серия Н-02 № 0003145), т.е.
Стоилов се явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ЗГ, действало при изпълнение на служебните си задължения.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. Кредитираха се и всички други писмени доказателства,
налични по делото.
Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство, установи, че Искането е
процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна -
Директорът на РДГ - Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по
смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.
Разгледано по същество Искането на АНО, Съдът намира за основателно
по следните съображения:
Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните правила:
деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на нарушителя е квалифицирано по чл. 213, ал. 1, т. 1 вр с чл.207 от ЗГ.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма, актосъставителят
не е посочил конкретната хипотеза, не води до различни правни изводи,
защото в АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как,
при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 1 от ЗГ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
нарушена.
Действително в АУАН е посочен служебния адрес на свидетеля по Акта, а
не личния, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и служебния му адреси, както
и датата му на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посоченото
лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност. От друга страна констатираното не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като за да се окачестви едно процесуално
3
нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по
някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в
процеса и конкретно в случая тези на нарушителя, което в случая не е налице.
Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде
възражение, но с оглед изложеното по-горе, касаещо съществено процесуално
нарушение и тъй като ако беше депозирано такова от страна на нарушителя
АНО, респ. Съдът щеше да го разгледа, настоящият състав не счита, че това е
нарушение, водещо на самостоятелно основание до отмяна на обжалвания акт.
Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от
ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват с
Актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в
нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че
към 16.01.2024 година актосъставителят Ч.Р.С. е заемал длъжност „Главен
специалист - Горски инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна
агенция по горите” и притежава лесовъдско образование. Деянието е
извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като тя
осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички
дейности, касаещи горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията
на Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали,
Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград,
Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково,
Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.
При издаването на Акта е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 1,
изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.
Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ забраняват се
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и
преработването на дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка,
общинска или производствена такава,а съгласно чл.207 от ЗГ- Дървесината,
добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка -
собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът.
Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на
общината.
Следователно, законодателят санкционира покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването във всички случаи на
немаркирана с каквато и да е марка дървесина, тъй като при липсата изобщо
на такава маркировка не може да се установи от къде е добита дървесината.
При посочените дейности, свързани дървесина се изисква тя да е маркирана с
4
марка, като при липсата на такава марка безспорно се счита, че тези дейности,
свързани с дървесината са незаконни.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи описаното в
Акта административно нарушение.
Съдът намира, че действително нарушителят на 13.01.2024 година е
транспортирал дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
производствена или общинска такава.
Изпълнителното деяние на соченото нарушение е осъществено чрез
транспортиране. Извършеното от нарушителя съставлява нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, който изисква всяко действие, включително
транспортирането на дървесина, да бъде при условие, че същата е маркирана с
контролна горска марка, общинска или производствена такава. Очевидно е, че
в случая траспортираната от нарушителя дървесина не отговоря на законните
изисквания.
Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото за надлежно
маркиране на процесното количество.
Ето защо Съдът намира, че са налице обективните признаци от състава на
нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, в което нарушителят е обвинен.
Процесното нарушение е описано/удостоверено в АУАН и КП, т. е. той се
явява част от административнонаказателното производство и нарушителят
имал възможност да се запознае с него.
Нарушението на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е формално и може да се
извърши само при пряк умисъл.
В конкретния случай Съдът намира, че нарушението от страна на
нарушителя е осъществено и от субективна страна при форма на вината пряк
умисъл, за което се прави извод от неговото конкретно обективирано
поведение. Ноторно известно е изискванието, че дървесината следва да е
маркирани с контролна горска марка, общинска или производствена такава.
А. А. И. е имал обективна представа, че транспортира дървесина
която не е маркирана с контролна горска марка, общинска или
производствена такава и че с това нарушава чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, но го е
извършил именно с тази цел.
Законодателят с промените в ЗАНН през 2021 година е указал какво е
"повторност" на нарушенията като съгласно § 1, ал. 2 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗАНН, предвиденото наказание за повторно нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към Държавата или Община се налага, когато нарушението
от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към Държавата или Община е извършено в
5
едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено
административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена
санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален
закон е предвидено друго.
Законодателят е указал с тези промени в ЗАНН и какво следва да се
разбира под нормата на нарушение от същия вид, като съобразно § 1, ал. 1, т. 6
от ДР на ЗАНН, "нарушение от същия вид от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към Държавата или Община от същия вид" е това нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към Държавата или Община, което осъществява признаците на същия
основен състав на административното нарушение, независимо дали
осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав.
От материалите по делото е видно, че нарушителят е бил наказан за
извършено от него нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ с Наказателно
постановление (НП) № 3352/21.06.2023 година на Директора на РДГ –
Кърджали, влязло в сила на 03.11.2023 година, т. е. в едногодишен срок от
влизането в сила на горецитираното НП, като нарушителят отново е
извършил същото административно нарушение в едногодишния срок от
влязлото в сила НП, а именно: на 13.01.2024 година.
Следователно извършеното от нарушителя изцяло припокрива
нормата на "повторност" на нарушението.
От изложеното става ясно, че нарушителят е извършил процесното
нарушение в условията на "повторност", поради което и спрямо него следва да
бъде приложена нормата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ, съгласно която, когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е Глоба от 1000 лв.
до 10 000 лв. или Безвъзмезден труд в полза на обществото, в редакцията на
нормата към датата на деянието/към 19.02.2024г.
Настоящия Съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно
увредените отношения, както и личността на нарушителя, който се явява
нарушител на ЗГ, липсата на данни за постоянни трудови доходи от страна на
нарушителя и с оглед целите на административните наказания, съобразно
нормата на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, че следва да приеме Искането
на АНО за налагането на административно наказание "Безвъзмезден труд в
полза на обществото" за основателно.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗАНН, за административно нарушение,
извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда
наказание "Безвъзмезден труд в полза на обществото", което да се налага
самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1. ". И тъй като,
6
съобразно нормата на чл. 16а от ЗАНН, "Безвъзмездният труд" е труд, който се
полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания,
то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от
200 часа годишно за не повече от 2 последователни години, предвид
разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния случай Съдът счита, че следва да наложи
административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер
за извършеното от А. А. И. нарушение, т. е. в размер на 40 часа годишно,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и тежестта на
нарушението, размера на минималната работна заплата към датата на
деянието – 933 лв. съгласно ПМС № 193/12.10.2023 година.
В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да
мотивират по-висок размер на административното наказание от минимално
предвиденото.
Поради изложеното, Съдът приема, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и с минималното наказание по закон, а именно:
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 40 часа за срок от 1
година за извършеното нарушение.
В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да
мотивират по-висок размер на административното наказание от минимално
предвиденото.
На основание чл. 81а, ал. 1 от ЗАНН наказанието „Безвъзмезден труд
в полза на обществото” следва да се изпълни от пробационната служба по
настоящият адрес на нарушителя.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не
следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по т.д.№
1/2007 година на ОСНК на ВКС, докладчик Съдията Блага И.а преценката на
АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за
неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай” е
този, при който „извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към Държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
7
съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно: „други
смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и
същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на
нарушителя за идентично административно нарушение.
Относно вещите, послужили за извършване на нарушението и
вещите - предмет на нарушението:
Съгласно чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН в това производство съдът се произнася
и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл.
21 от ЗАНН.
Липсват доказателства за иззети или задържани вещи или предмети
свързани с горепосоченото нарушение,поради което съдът не дължи
произнасяне.
По разноските:
Не се констатираха направени разноски по делото и такива не се
претендират от страните,поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
НАЛАГА на нарушителя А. А. И. с ЕГН ********** от
гр.***************************, за извършеното нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 1 от ЗГ при условията на повторност, за което е бил издаден АУАН серия
КОО-20 № 097511 от 16.01.2024 година на основание чл. 266, ал. 3 от ЗГ,
административно наказание „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО” в размер на 40 (четиридесет) часа за срок от 1 (една)
година .

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 81а, ал. 1 от ЗАНН наказанието
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” наложено на
нарушителя А. А. И. с ЕГН ********** от
гр.*************************** ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от пробационната
служба по настоящият адрес на нарушителя.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.

8
След влизане на Решението в сила, на основание чл.81а,ал.2 от ЗАНН,
заверен препис от същото да се изпрати на съответната Пробационна
служба,за сведение и изпълнение, с указание след изпълнение на наказанието
,да се изпрати на съда за прилагане по делото –препис от Доклада по чл. 81г,
ал. 2 от ЗАНН.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9