Присъда по дело №2695/2008 на Софийски градски съд

М О Т И В И

 

КЪМ ПРИСЪДА ОТ 09 ДЕКЕМВРИ 2013 Г. ПО НОХД № 2695/2008 Г.

ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 СЪСТАВ

 

Софийска градска прокуратура /СГП/ е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.И.В. за това, че на 02.06.2000 г. в гр. С., в офис, намиращ се в хотел „Х.“, ап. **, умишлено умъртвил И. М. П., като му нанесъл множество удари с ръце, крака и неустановен тъп предмет с продълговата форма по главата и тялото, в резултат на което му причинил тежка черепно-мозъчна травма с масивни кръвонасядаН.в лицевата област, дясната ушна мида и прилежащите й области, шест разкъсно-контузни рани в теменната област на главата, масивно кръвонасядане на меките черепни покривки, фрагментарно счупване на дясната слепоочна и странична част на дясната теменна кости с излизащи линии на счупване от него по черепН.покрив и по черепната основа в средна черепна ямка, масивен хематом под твърдата мозъчна обвивка странично и към основата на дясната голямомозъчна хемисфера, масивен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка странично и по конвекситета на лявата голяма мозъчна хемисфера, контузия, кореспондираща на фрагментното счупване на страничната повърхност на дясната голямомозъчна хемисфера, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване, разкъсно-контузни рани над дясната вежда и на горната устна, по лигавицата на устните, охлузваН.по лицето, някои с характерна форма, аспирация на кръв; травма на меките тъкани на шията с кръвонасядане двустранно по страничните повърхности и преднолявата повърхност, повърхностни прободно-порезни ранички, убождаН.и драскотини по предната повърхност на шията под брадичката и в областта на яремната ямка; тежка гръдна травма с кръвонасядаН.по предната повърхност на гръдН.кош, счупване на гръдната кост, счупваН.на ребра двустранно, контузия на левия бял дроб; тежка травма на корема с кръвонасядаН. на коремната стена, разкъсване между левия и десН. дял на черН. дроб и на главата на панкреаса, изляла се кръв в коремната кухина, кръвонасядаН. на тънкочревни бримки, булото и чреводържателя, повърхностни напукваН. на десН. дял на черН. дроб, погълната кръв в стомаха, характерни охлузваН. на кожата на коремната стена; тежка травма на крайниците с масивно кръвонасядане на раменните области, дясната ръка по цялото й протежение, лявата предмишница и китка, изкълчване на лявата раменна става, разкъсно-контузна рана на лявото рамо, характерни и пръснати охлузваН. по двете ръце, ламбовидна порезна рана на дясната предмишница, прободно-порезни повърхностни рани на гърба на дясната китка, групирани и пръснати кръгли до елипсовидни кръвонасядаН. по вътрешните повърхности на двете ръце, охлузване на дясното бедро, разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, кръвонасядаН. на същата подбедрица, лявата надкоремна област и двете глезенни области, мастна емболия в белите дробове, като смъртта на постр. П. е настъпила за периода около 18.30-19.30 часа на 02.06.2000 год. в резултат на тежка съчетана политравма на цялото тяло /черепно-мозъчна, гръдна, коремна и на крайниците/ с увреждаН. на жизненоважни органи /главен мозък, черен дроб, панкреас/, масивни кръвонасядаН. на меките тъкани, разкъсно-контузни и порезни рани, разкъсване на черН. дроб и панкреаса /развитие на остра кръвозагуба и дихателна недостатъчност, вследствие гръдната травма - на ребрата и гръдН. капак, аспирация на кръвта и мастна емболия в белите дробове/, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. с чл. 115 от НК.

Настоящото първоинстанционно производство е второ по ред. С присъда № 24/11.06.2007 г., постановена по НОХД № 3232/2003 г. Софийският градски съд, НО, 5 състав, е признал подсъдимия С.И.В. за виновен в това, че на 02.06.2000 г., в гр. С., в офис в хотел „Х.“, ап. 21а, умишлено е умъртвил И. М. П., като му причинил тежка съчетана политравма на цялото тяло /черепно-мозъчна, гръдна, коремна и на крайниците/, с увреждане на жизнено важни органи - главен мозък, панкреас, черен дроб, масивни кръвонасядаН. на меките тъкани, както и разкъсно контузни и порезни рани, довели до дихателна недостатъчност, вследствие на гръдН. капак, аспирация на кръв и мастна емболия на белите дробове, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, във вр. с чл. 115 и чл.54 от НК му е наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.47 ал.1 б. „а“ от ЗИН е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С въпросната присъда подсъдимият С.В. е бил осъден да заплати на М.Й.-М., З.П., Р.П., С.П. и М.П., последната действуваща чрез законН. си представител Н. С., сумите от по 50 000 лв. за всеки едни от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2000 г. до окончателното изпълнение на задължението, като са отхвърлени исковете до пълните им предявени размери като неоснователни. Подсъдимият В. е осъден да заплати на С.П. и на Н. С., последната като законен представител на М.П. сумите от по 60 000 лв. за всеки един от тях - обезщетение за неимуществени вреди, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери като неоснователни. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и по отношение на разноските. Недоволни от така постановената присъда са останали СГП, частните обвинители и граждански ищци М.Й.-М., З.П., Р.П. и С.П., Н. С. - частен обвинител, действаща лично и като законен представител на гражданския ищец и частен обвинител М.П. и подсъдимият С.В., които са депозирали протест, съответно въззивни жалби, подадени чрез поверениците си, респективно защитника си. След проверка на присъдата, постановена по НОХД № 3232/2003 г. по описа на СГС, НО, 5 с-в, състав на САС с решение от 18.07.2008 г. по ВНОХД № 1134/2007 г. е отменил същата и е върнал делото на СГП за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушеН. при изготвянето на обвинителН. акт.

След отстраняване на указаните от САС процесуални нарушеН., СГП е изготвила нов обвинителен акт, цитиран по-горе в началото, по който именно обвинителен акт е образувано и настоящото съдебно производство. След отвод на два различни съдебни състава на СГС-НО, делото е разпределено и разгледано от настоящия съдебен състав.

С протоколно определение от 03.07.2012 г. съдът прие за съвместно разглеждане в съдебното производство предявените от М.И.П., М.С.Й.-М. и С.И.П. срещу подс. С.И.В. граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените им с престъплението неимуществени вреди в размер за всеки от тях съответно от по 100 000 лева, 150 000 лева и 150 000 лева, ведно със законната лихва от 02.06.2000 г. до окончателното изплащане на сумите.  М.И.П. /дъщеря на И. М. П./, М.С.Й.-М. /майка на И. М. П./ и С.И.П. /син на И. М. П./ бяха конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители.  В качеството на частен обвинител бе конституирана и Н. И. С.-П. – съпруга на покойН. И. М. П..

Със същото определение от 03.07.2012 г. бе оставено без уважение искането на Р.М.П. за конституирането й в качеството на граждански ищец и частен обвинител. В тази му част първоинстанционН.т съдебен акт е потвърден с определение на САС от 11.07.2012 г. по ВНЧД  № 677/2012 г. по описа на САС, НО, 5 с-в и е влязъл в законна сила.

В хода на съдебните преН. участващият по делото прокурор от СГП поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита същото за доказано от събраните в хода на производството доказателства. Според него, фактът на убийството на П. бил безспорен. ОсновН.т спорен по делото въпрос бил относно авторството на извършеното убийство, като според прокурора имало достатъчно доказателства, че това е подс. С.В.. Посочва, че липсват преки доказателства за авторството на деянието, но събраните множество косвени такива, които давали възможност да се направи извод кой е извършителят. Анализира събраните доказателства. Посочва, че мотивът за убийството е в бизнес отношеН.та между подсъдимия и пострадалия. Преди срещата си пострадалият нямал по себе си сериозни нараняваН.. Качил се в стаята на подсъдимия сам, където останал насаме с него. Възникнал бил скандал, възприет от свидетели, при който подсъдимият е викал и крещял. Словесната караница била преминала във фазата на физическа разправа, от която се вдигнал силен шум. На пострадалия били причинени множество нараняваН., вкл. с излив на кръв. Служителите на хотела съобщили за инцидента и била изпратена охраната. На почукването на св. Ц. отворил подс. В., който излязъл от стаята, държейки предмет с продълговата обла форма. При излизането на В. от хотелската стая, св. Ц. успял да види намиращото се на земята тяло на пострадалия, по което имало кръв. Свидетелят не видял пострадалия да се движи. Прокурорът счита, че показаН.та на Ц. в тази им част следва да се кредитират. ПоказаН.та на останалите служители в хотела също кореспондирали със заявеното от Ц.. След извършване на убийството подс. В. слязъл в бара на хотела да си допие, после си тръгнал. Едва около 23.00 часа, заедно със св. П. и К., се върнал в хотела. К. намерил тялото на убития във ваната и се свързал с адв. Л.. Оставал неизяснен кой и кога е заличил част от доказателствата. На място пристигнала полиция. Подс. В. бил задържан. Св. Е.И. посочвал, че св. Г. му е съобщил, че е уведомен от колежката си адв. Л., че неин познат е имал скандал, прераснал в побой. По делото, според прокурора, били приложени и писмени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключеН., които също подкрепяли тезата на обвинението. Върху пробите от нокти била записана дата, различна от тази на тяхното изземване. Според прокурора, ставало въпрос за техническа грешка. При определяне отговорността на подсъдимия прокурорът акцентира, че е налице смекчаващо обстоятелство, обусловено от бавното правосъдие по настоящото дело. Предлага на подс. В. да се наложи минималното предвидено в чл. 116 НК – петнадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.

Повереникът адв. Т. посочва, че настоящият състав на съда бил улеснен от процесуалната възможност за приобщаване на показаН. от досъдебното производство. Подобно на прокурора, детайлно чертае установената по делото фактическа обстановка, като се спира на хронологията на събитията преди, по време и след убийството на пострадалия П.. Посочва и доказателствата, въз основа на които се установяват твърдяните от него факти. От намиращите се в офиса лица само подсъдимият бил имал мотив да извърши убийството. Убиецът бил действал на собствена територия и е разполагал с достатъчно време да довърши деянието си. Подсъдимият бил съобщил къде е трупът на жертвата. ПоказаН.та на св. К. П., К., Б. П., И. И., З. не издържали на критична оценка и били житейски абсурдни. ПоказаН.та на св. Г. също били лъжливи, освен в частта им, в която се подкрепят от тези на св. Е. И.. Адв. Т. счита, че мястото и силата на ударите сочат на умисъл за убийство. Посочва обстоятелствата, които според него отегчават отговорността на подсъдимия. Пледира да се уважи изцяло предявеН.т граждански иск. Не заявява искане за присъждане на разноски.

ЧастН.т обвинител и граждански ищец М.М. изтъква, че според нея се касае не просто за убийство, а за едно садистично злодеяние. Смъртта на жертвата не била причинена с едно действие, а настъпила в резултат на многочасови мъчеН.. Смъртта на П. се отразила изключително тежко на семейството му. Критикува начинът, по който е протекло до момента наказателното производство, както и неговото забавяне.

ЧастН.т обвинител Н. П. поддържа доводите на повереника си.

Повереникът адв. П. счита, че въпреки изтеклия период от време нямало промЯ.във фактите, които свидетелите възпроизвели в хода на съдебното следствие. Цялото обвинение, така, както било описано в обвинителН. акт, се било потвърдило от събраните доказателства. ОсновН.т спорен за нея въпрос бил относно авторството на деянието, поради което се спира на този въпрос обстойно. Никой друг, освен подс. В., не се бил намирал в хотелската стая по време на извършване на убийството. От множеството експертни заключеН. се установявал механизмът на причиняване на смъртта. Доказан, според адв. П., бил и мотивът за убийството – конфликт, свързан с връщането на пари. Имало уговорена конкретна среща по този повод. Деянието на подсъдимия било умишлено, за което може да се съди от характера на нараняваН.та. Пледира за налагане на наказание над средН. предвиден в закона размер. ПредявеН.т граждански иск намира за доказан. Не заявява искане за разноски.

Защитникът адв. Т. моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да се отхвърлят предявените срещу него искове.  Посочва, че офисът в х-л „Х.“ се ползвал и от пострадалия П.. Ни било вярно твърдението в обвинителН. акт, че подс. В. е нанасял удари върху жертвата. Никой от свидетелите не посочвал да е видял това. Подсъдимият във вечерта на неговото задържане не се бил укривал, а се предал доброволно на полицията. Не бил доказан мотив подс. В. да убие пострадалия П.. Обосновава теза, че пострадалият П. имал финансови затруднеН. и бил принуден да взема пари от различни лица и имал сериозни задължеН., като подсъдимият далеч не бил единствеН.т му кредитор. Не се установявало къде е нанесен побоят на пострадалия и къде същият е бил убит. По нататък защитникът описва детайлно установените според нея факти, като отрича участието на подс. В. в умъртвяването на постр. П.. Счита, че показаН.та на св. Ц. и К. били интерпретирани невярно от страна на обвинението. Откритата при повторН. оглед тръба нямало как да е оръжието на престъплението. По-нататък защитникът се спира на показаН.та на св. Б. П., С. К. и И. И., за които претендира да бъдат кредитирани като достоверни. След срещата си с подс. В. пострадалият П. бил в добро състояние и се миел в банята. Житейски нормално било опасението на адв. Л. от физическо насилие над свидетелите. Анализира показаН.та на св. Е.И., като счита, че той е хиперболизирал споделеното му от св. Г.. Счита, че хотелската стая в х-л „Х.“ не е мястото на извършване на престъплението, поради оскъдните следи от кръв в нея. Оспорва установеН.т от СМЕ час на настъпване на смъртта. Оспорва се автентичността и времето на изземване на ноктените фрагменти от трупа на жертвата. В съставеН. протокол била отбелязана дата 04.06.2000 г., докато върху пликовете, в които са били поставени ноктите, била посочена дата 03.06.2000 г. По нататък защитника се спира на показаН.та на св. Н., който бил заплашван, че също ще му бъде подхвърлен труп във ваната. Акцентира върху факта, че не били проверени останалите стаи в хотела за наличие на следи от кръв. В обобщение защитникът счита, че липсват гласни, писмени или веществени доказателства за виновността на подсъдимия, поради което пледира за неговото оправдаване, както и за съответно отхвърляне на предявените граждански искове.

Защитникът адв. Д. също моли съда да оправдае подсъдимия и да отхвърли предявените срещу него граждански искове. Счита, че поради липса на доказателства за изпълнителното деяние, прокуратурата го е измислила. Нямало доказателства за нанесени удари от подсъдимия върху пострадалия. Отправя критики към досъдебното производство. Счита, че някои доказателства следва да се изключат като такива от материалите по делото. Акцентира върху противоречия в протоколите от първия и допълнителН. оглед, както и върху това, че местопрестъплението не е било запазено. Подобно на адв. Т., и адв. Д. оспорва заключението на СМЕ досежно установеН. предполагам час на смъртта. Оспорва автентичността на изследваните от СМЕ на ВД ноктени фрагменти, тъй като не било ясно какво е иззето на 04.06.2000 г., понеже изследваните нокти са иззети на 03.06.2000 г. Оспорва възможността присъдата да почива на показаН. от досъдебното производство. Счита показаН.та на св. Е. И. за опровергани от останалите събрани доказателства, поради което моли да не бъдат кредитирани. Безспорно било, че подсъдимият се е срещнал с пострадалия и между тях е имало разправия. После обаче св. С. К. и Б. П. били видели постр. П. да се мие в банята. По подсъдимия нямало следи от кръв. Такива липсвали и в хотелската стая. Установено било, че постр. П. е имал финансови затруднеН.. Това налагало органите на досъдебното производство да работят по повече версии. В заключение адв. Д. намира обвинението за недоказано, поради което моли подс. В. да бъде оправдан.

Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснеН. по повдигнатото му обвинение. В хода на съдебните преН. поддържа доводите на защитниците си, без да добавя нищо в своя защита. В последната си дума твърди, че не е извършил това престъпление и моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти СЪСТАВ, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, внимателно обсъди доводите на страните и при стриктно спазване разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С.И.В. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работи, с ЕГН **********. За същият са събрани добри характеристични данни.

През 2000 г. подсъдимият С.В. се занимавал с бизнес, като бил управител на дружеството „СВ С.“ ООД. Притежавал и капитала на друго търговско дружество - „С.“ ЕООД, чрез което също осъществявал търговска дейност. Занимавал се основно с търговия с различни стоки, в това число и с покупко-продажба на хартия. Търговската дейност на двете дружества подс. В. осъществявал от офис, намиращ се в сградата на хотел „Х.“ – гр. С., на втория етаж, в стая № 21а. В офиса, освен самия подсъдим, работели също и свидетелите С.К. и Б.П.. Последните двама нямали трудови взаимоотношеН. с подсъдимия, но често заедно развивали бизнес и били в течение на случващото се в посочените търговски дружества.

Често в посочеН. офис в хотел „Х.“ пребивавал и пострадалият И. М. П.. ПоследН.т ползвал офиса като място, от което да извършва своята търговска дейност.

През месец май 2000 г. подсъдимият В. и пострадалият П. се договорили да осъществят сделка, свързана с продажба на вестникарска хартия – около 10 тона. Това била обичайна сделка, както за В., така и за П.. Уговорката между двамата била постр. П. да реализира продажбата на хартията и да получи срещу това съответна комисионна, която получил предварително. Впоследствие, част от хартията – около 4 тона, била подадена, а получената от продажбата цена била получена от подсъдимия В.. Другата част била предадена на свидетеля Ч.М., но не била заплатена. Стойността на тази хартия била около 6 000 лева, които следвало да бъдат получени от подсъдимия В. до края на месец май 2000 г.

През разглеждаН. период от време пострадалият И.П. изпитвал финансови проблеми, за които споделил със своите близки. Същевременно, подсъдимият В. потърсил парите, които П. му дължал във връзка със сделката с хартия. П. му обяснил, че няма възможност да му ги плати, тъй като не му били предоставени от свидетеля Ч.М.. Продължавайки да търси и иска парите си, подсъдимият В. позвънил и в офиса на М.. Заявил на свид. Б. М., че очаква да си получи парите.

На 02.06.2000 г. сутринта подсъдимият В. оставил в офиса си бележка на свидетеля Б.П., в която му указал, че следва да се свърже с П. и да го покани да дойде в офиса, с оглед изплащане на дължимите суми по сделката с хартията. Свидетелят П. се свързал с пострадалия П. и му предал, че трябва да се срещне с подсъдимия В., като успял да уговори среща между двамата в офиса, която следвало да се проведе около 15-15,30 часа. За уговорената среща св. П. уведомил подсъдимия.

Същия ден, още от преди обяд, подсъдимият В. се намирал в сградата на хотел „Х.“. Там били и свидетелите К. и П., които пристигнали в офиса по различно време още в сутрешните часове на деня.

Около 15,00 часа подсъдимият В. се намирал на първия етаж на хотел „Х.“ в заведението „Червен салон“. Докато пребивавал в заведението, подсъдимият В. употребявал алкохол.

Около 15,30-16,00 часа в хотел „Х.“, съобразно с направената със св. П. уговорка, пристигнал и пострадалият И.П., за да се срещне с подс. В.. Той се качил в офиса на втория етаж на хотела, където по това време били свидетелите К. и П.. При пристигането си в хотела П. бил с леки нараняваН. /подутини/ по лицето.

Пострадалият П. помолил К. и П. да извикат подсъдимия В. и останал в офиса, за да го изчака. Свидетелят К. извикал  В., след което П. казал на двамата свидетели, че иска да говори насаме с него и те заедно напуснали помещението и слезли в салон на долН. етаж на хотела.

След като останали насаме и необезпокоявани от никой, между подсъдимия В. и пострадалия П. започнал скандал, като повод за него било невръщането на парите от страна на пострадалия П. във връзка с получената и незаплатена през предходН. месец вестникарска хартия. Първоначално конфликта започнал като словесен, но след това ескалирал до физически, като в хода му подс. С.В. започнал да нанася удари по главата и тялото на пострадалия П. с ръце, крака и с неустановен по делото тъп предмет с продълговата обла форма. Докато му нанасял удари той викал и крещял, включително и думите: „Къде са парите?“, „Защо го направи, бе, мръсник, защо го направи?“, възприети от намиращите се наблизо лица. От подсъдимия В. по тялото на пострадалия П. били нанесени множество травматични нараняваН., като от част от тях имало кръвотечение. В резултат на нанесеН. му побой П. паднал на земята и бил неспособен да извършва активни телодвижеН.. Издавал стонове.

При сбИ.ето между подсъдимият В. и постр. И.П., последН.т е правил опит да се защити, като е получил нараняваН., носещи белезите на „защитни“.

В хода на сбИ.ето от офиса се чували отчетливи интензивни шумове и викове. Шумът от сбИ.ето бил възприет от свидетелите З., Р. и Д., които били служителки в хотел „Х.“. По време на сбИ.ето двете свидетелки са намирали в служебна стая в края на втория етаж на хотела – на същия етаж, където бил и офисът, ползван от подс. В..

След като чули звуците от побоя, двете свидетелки се притеснили, като свидетелката Р. се обадила на свидетелката С. - администратор на рецепцията на хотела. С. на свой ред се обадила на свидетеля Ц. - служител в охраната на хотела, които в този момент бил на смяна, и му казала да се качи и да провери какво се случва на втория етаж. Обичайна практика при инциденти в хотела била човек от охраната да не се качва сам и по тази причИ.свидетелят Ц. се качил със свидетеля К., който работел като пиколо в хотела. Двамата отишли на втория етаж, като се качили по стълбите, застанали в коридора, пред вратата на офиса, ползван от подсъдимия. Докато се приближавали към вратата и заставали пред нея и двамата възприели шум,  викове и възбуден мъжки глас, идващи от апартамент 21а.

Свидетелят Ц. почукал с ръка по вратата. Подсъдимият В. отворил вратата на хотелската стая, но не я отворил изцяло, а я оставил полуоткрехната – около 40 см., като я блокирал с крак. Подсъдимият бил видимо афектиран, леко зачервен.  В този момент свидетелят Ц. бил застанал с лице централно срещу вратата, а малко зад него стоял и свидетелят К.. На въпросите на свидетеля Ц. какво се случва подсъдимият В. отговорил, че няма нищо, освен малък инцидент. Малко след като отворил вратата, подсъдимият избутал св. Ц., минал по-навън и затворил вратата зад себе си. В една от ръцете си той държал неустановен по делото предмет, които имал продълговата обла форма, подобна на тръба. Дължината на предмета била около 50 см.

Преди затварянето на вратата, св. Ц.Ц. забелязал, че на пода в апартамента лежи стенещ човек, по който имало следи от кръв. Човекът лежал на една страна. Главата му била към вратата, а краката – към вътрешната част на апартамента. Следи от кръв свидетелят Ц. забелязал и по лицето на пострадалия, от което видял само част.

От позицията, на която се намирал, св. К. не успял да види тялото на пострадалия П., поради позицията, в която бил застанал отвън пред вратата на апартамента.

След като излязъл от стаята и затворил вратата след себе си, подсъдимият отпратил свидетелите Ц. и К.. Свидетелят Ц. намерил свидетеля П.П. - също служител в хотела, осъществяващ дейност по охрана и пряк началник на Ц.. Съобщил му, че има бой в стая 21а и е видял паднал на земята човек. Св. П. счел, че не става въпрос за сериозен инцидент и казал на Ц. да не се занимава със случилото се, тъй като най-вероятно става въпрос за уреждане на бизнес отношеН..

В резултата на конфликта, възникнал между подсъдимия и пострадалия П. последН.т получил следните увреждаН.: тежка черепно-мозъчна травма с масивни кръвонасядаН. в лицевата област, дясната ушна мида и прилежащите й области, шест разкъсно-контузни рани в теменната област на главата, масивно кръвонасядане на меките черепни покривки, фрагментарно счупване на дясната слепоочна и странична част на дясната теменна кости с излизащи линии на счупване от него по черепН. покрив и по черепната основа в средна черепна ямка, масивен хематом под твърдата мозъчна обвивка странично и към основата на дясната голямомозъчна хемисфера, масивен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка странично и по конвекситета на лявата голяма мозъчна хемисфера, контузия, кореспондираща на фрагментното счупване на страничната повърхност на дясната голямомозъчна хемисфера, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване, разкъсно-контузни рани над дясната вежда и на горната устна, по лигавицата на устните, охлузваН. по лицето, някои с характерна форма, аспирация на кръв; травма на меките тъкани на шията с кръвонасядане двустранно по страничните повърхности и преднолявата повърхност, повърхностни прободно-порезни ранички, убождаН. и драскотини по предната повърхност на шията под брадичката и в областта на яремната ямка; тежка гръдна травма с кръвонасядаН. по предната повърхност на гръдН. кош, счупване на гръдната кост, счупваН. на ребра двустранно, контузия на левия бял дроб; тежка травма на корема с кръвонасядаН. на коремната стена, разкъсване между левия и десН. дял на черН. дроб и на главата на панкреаса, изляла се кръв в коремната кухина, кръвонасядаН. на тънкочревни бримки, булото и чреводържателя, повърхностни напукваН. на десН. дял на черН. дроб, погълната кръв в стомаха, характерни охлузваН. на кожата на коремната стена; тежка травма на крайниците с масивно кръвонасядане на раменните области, дясната ръка по цялото й протежение, лявата предмишница и китка, изкълчване на лявата раменна става, разкъсно-контузна рана на лявото рамо, характерни и пръснати охлузваН. по двете ръце, ламбовидна порезна рана на дясната предмишница, прободно-порезни повърхностни рани на гърба на дясната китка, групирани и пръснати кръгли до елипсовидни кръвонасядаН. по вътрешните повърхности на двете ръце, охлузване на дясното бедро, разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, кръвонасядаН. на същата подбедрица, лявата надкоремна област и двете глезенни области, мастна емболия в белите дробове.

Посочените травматични увреждаН. са били несъвместими с живота на пострадалия и в резултат на същите, като пряка и непосредствена последица, е настъпила смъртта на пострадалия П., която е в резултат на тежката съчетана политравма на цялото тяло /черепно-мозъчна, гръдна, коремна и на крайниците/ с увреждане на жизнено ваши органи /главен мозък, черен дроб, панкреас/, масивни кръвонасядаН. на меките тъкани, разкъсно-контузни и порезни рани, разкъсване на черН. дроб и панкреаса, развитие на остра кръвозагуба и дихателна недостатъчност, вследствие гръдН. капак, аспирация на кръв и мастната емболия в белите дробове.

Смъртта на пострадалия П. е била неизбежна и е настъпила със сравнително бавен темп – до няколко часа след нанесеН. му от подсъдимия В. побой, най-вероятно в периода от 18,30 до 19,30 часа на 02.06.2000 г. /видно от закл. на доп. СМЕ, включително и това, изготвено пред САС/.

През времето от нанасяне на побоя до изпадане в коматозно състояние пострадалият П. е изпитвал значителни болки и страдаН.. Това, видно от заключението на СМЕ по писмени данни, което съдът изцяло възприема, се дължи на множествеността и морфологията на увреждаН.та по цялото тяло, дължащи се на многократни наслагващи се удари и притискане в богато инерверани зони. Изключително силни, според вещите лица, са били болките, възникнали при увреждането на панкреаса, както и периосталната болка при въздействие върху надкостницата на голямо пищялните кости и множествените двустранни счупваН. на ребрата. Болките са били съчетани с особено мъчителни прояви на настъпваща дихателна недостатъчност и диспоничните прояви, вследствие нарушаване подвижността на гръдната клетка с невъзможност за извършване на нормални дихателни движеН..

Около 17,00-17,30 часа същия ден подсъдимият В., заедно със свидетеля К., напуснали хотела, като малко преди това подсъдимият минал през „ЧервеН. салон“ и платил сметка от деня на бармана – св. Я.З.. След това с автомобил В. и К. заедно отишли до дома на подсъдимия в кв. „Л.“, където В. употребил още алкохол. Св. К. чакал свидетеля П., с когото имали уговорка да го закара около 20,00 часа до сградата на Софийския университет.

Около 17,00 часа свидетелят Б. П. напуснал сградата на хотел „Х.“ и до около 19,00 часа се разхождал в района на НДК и бул. „В.“. След това той се върнал в хотела и без да се качва до офиса взел автомобила си и отишъл до дома на подсъдимия, тъй като знаел, че има ангажимент със свидетеля К.. Качил се в дома на В. и видял двамата да употребяват алкохол.

Съобразно предварителната им уговорка, около 20,00 часа свидетелите К. и П. с автомобил се отправили към сградата на Софийския университет, където първият имал среща с негови колеги. П. го изчакал около четиридесет минути и след като му свършила срещата двамата отново се върнали в дома на подсъдимия В.. Там те останали до около 23,00 часа, като свидетелите си говорили, а подсъдимият дремел видимо повлиян от употребеН. през деня алкохол.

След като подс. В. се събудил, св. П. му поискал пари и подсъдимият му отговорил, че му е оставил петдесет лева в офиса. Свидетелят казал, че ще отиде да ги вземе и подсъдимият и другия свидетел му казали, че и те ще отидат с него до хотела.

След това, след 23,00 часа на 02.06.2000 г. тримата отишли до хотела, като влезли в сградата и свидетелят К. се качил в офиса, а останалите двама го чакали до входа на рецепцията. Св. К. влязъл в офиса и видял, че във ваната в банята се намира тялото на пострадалия П.. Той много се уплашил и звъннал по телефон на адв. И.Л., която познавал отпреди това, като и обяснил какво е открил в офиса. Тя му дала съвет да остане на място, да чака идването на полицията и да каже на подсъдимия и свидетеля П. да се прибират по домовете си. Св. К. напуснал офиса, слязъл до входа, където се намирали двамата, и им казал, че в офиса е тялото на пострадалия П. и същият вероятно е мъртъв След като чули това, подсъдимият В. и свидетелят П. напуснали сградата на хотела.

След 23,30 часа подсъдимият В. отишъл в дома на адв. Л. и останал там. След пристигането на подсъдимия, адв. Л. провела телефонен разговор с неин познат - свидетеля адв. Г. Г., като му казала, че при нея е подсъдимият В., който й е споделил, че в офиса му има труп. Л. помолила Г. да потърси начин органите на полицията да влязат в контакт с подс. В., като се опасявала от евентуално упражняване на насилие при задържането му от органите на реда.

След разговора си с Л., свидетелят Г. се свързал по телефона със свой познат - свидетелят Е.И., който работел като следовател в НСлС. Съобщил му, че познат на негов колега е имал инцидент със свой бизнес-партньор и в офиса му, находящ се в хотел „Х.“, има труп на мъж.

От своя страна, св. И. се свързал с дежурН. офицер при 04 РУП-СДВР, на когото съобщил, че в офис в хотел „Х.“ вероятно има труп и помолил това обстоятелство да бъде проверено.

Незабавно в сградата на хотела били изпратени свидетелите Ш., М., В.П., И. и Н. – всички те полицейски служители при 04 РУП-СДВР, които установили, че действително в офиса на подсъдимия В. се намира трупа на пострадалия П.. Полицаите съобщили за случилото се на дежурН. офицер в РУП. ПоследН.т от своя страна се свързал с И., който потърсил Г. и поискал да го свърже с Л.. Свидетелят И. попитал къде може да бъде намерен подсъдимият и след като разбрал къде се намира се свързал отново със служители на 04 РУП и ги насочил към дома му. Там, без да окаже съпротива, бил задържан и транспортиран до сградата на 04 РУП-СДВР подсъдимият В..

На 03.06.2000 г. по отношение на подс. В., с негово изрично писмено съгласие /т. 1, л. 136 – гърба от ДП/ била извършена съдебно-медицинска експертиза, целяща да установи има ли по тялото му нараняваН. и с каква давност. Подсъдимият бил прегледан и освидетелстван в Катедрата по съдебна медицина от лекар. При прегледа били установени кръвонасядаН. и охлузваН. по крайниците му, както и порезни нараняваН. по дясната длан. Според изготвената СМЕ на подсъдимия, тези увреждаН. са прясно причинени в интервал от около едно денонощие. За извършеН. преглед бил съставен фотоалбум, приложен на досъдебното производство.

Отново на 03.06.2000 г. от подс. В., с негово писмено съгласие, била взета кръв за изследване, в която било установено наличие на алкохол.

При извършеН. на 03.06.2000 г. първоначален оглед от шише от ракия била иззета дактилоскопна следа, която видно от заключението на изготвената дактилоскопна експертиза е оставена от палеца от дясната ръка на св. П..

Видно от заключението на СПЕ на подсъдимия В., същият е психично здрав и не страда от същинско психично заболяване. Към инкриминираН. период е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е, резултат от изпития в бара на хотела алкохол. Липсват данни за патологично опИ.е. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни за наличие на афект /физиологичен или патологичен/.

Видно от заключението на СМЕ на ВД по метода на ДНК-профилирането /т. 2, л. 138 и сл. ДП/, под изследваните от експертите нокти на пострадалия П. са останали органични следи от подсъдимия С.В., съдържащи негова ДНК. Протоколът, с които са иззети нокти от трупа на пострадалия /л. 4 от т. 2 на ДП/ носи дата „04.06.2000 г.“. Предоставените на вещите лица нокти са запечатани в плик, надписани с дата „03.06.2014 г.“. С оглед на това, заключението на СМЕ търпи сериозни възражеН. от страна на защитата, които съдът намира за основателни. Подробни съображеН. за това ще бъдат изложени на съответното систематично място по-долу.

На местопрестъплението са били извършени два огледа – първоначален на 03.06.2000 г. и допълнителен на 04.06.2000 г. Съдът кредитира заключеН.та, съдържащи се в протокола от първоначалН. оглед от 03.06.2000 г., като подробни съображеН. за това ще бъдат изложени също на съответното систематично място по-долу. 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка СГС възприе за безспорно установенавъз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: показаН.та /включително и прочетените от ДП и пред друг състав на съда/ на свидетелите  Н. П., М.М., Ц.Ц., Р.З., А.К., Р.Ц., Г.Т., Е.И., Г.Г., П.З., К.М., Д.Р., В.Д., П.П., П.Ш., Г.К., Й.Ш., В.П., А.К., Н.Н., Р.Г., Ч.М., С.К., Б.М., К.П., С.П., Б.П., И.И., Я.З., Н.З., Я.А., П.Н., Д.Х., Д.П., К.В., Ц.Т., Х.К., З.Д., Г.Р., К.М., С.С., Ц.А., Т.Т., И.М., Д.И., Д.К., Д.Д., Ч.С.; протокол за оглед на местопроизшествие от 03.06.2000 г. и фотоалбум към него, протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 04.06.2000 г. и фотоалбум към него, протоколи на САС и СГС по чл. 152а НПК /отм./,  протокол от 04.06.2000 г. за изземване на биологичен материал /нокти от трупа на И.П./, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол, фотоалбуми към СМЕ на труп и СМЕ за освидетелстване на подс. В., характеристика, справка за съдимост на подсъдимия, протокол за доброволно предаване от 03.06.2000 г., протокол за доброволно предаване от 05.06.2000 г., протокол за претърсване, обиск и изземване от 03.06.2000 г., одобрен от СГС с разпореждане по НЧД № О-71/2000 г., писмени справки за проведени телефонни разговори, ведно с разпечатки, рапорт от св. Е.И., справки за наследниците и роднините на И.П., приложените в хода на съдебното производство документи; заключеН.та на назначените и изготвени по делото дактилоскопна експертиза по протокол № 108/01.12.2000 г., съдебно-медицинска експертиза на труп № 523/2000 г., съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства, вкл. СМЕ на ВД по метода на ДНК-профилиране, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 199/2000 г., допълнителни съдебно-медицински експертизи по писмени данни, вкл. СМЕ по писмени данни, изготвена по ВНОХД № 1134/07 на САС, съдебно-химически експертизи, съдебно-медицински експертизи за освидетелстване на живи лица /на подсъдимия В. и на свид. П./, съдебно-психиатрична експертиза; иззетите веществените доказателства по делото, звукозапис от пресконференция, предоставен от защитата.

Като предварително уточнение и в отговор на възражеН.та защитника Д. следва да се посочи, че постановената присъда в никакъв случай не почива само на доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, без участие на защитата. Действително, поради изтеклия продължителен период от време част от свидетелите по време на съдебното следствие нямаха я. спомен за част от случилото се. По отношение на главните значими за правилното решаване на делото факти обаче свидетелите имаха ясно запазени спомени, които споделиха пред съда в хода на съдебното следствие. ПроцесуалН.т закон в чл. 281, ал. 8 НПК забранява осъдителната присъда да почива само на показаН. от досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното следствие. Този съд изцяло се съобрази с посочената законова забрана. 

СъдебН.т състав обособи няколко условни групи от свидетели, с оглед естеството и съдържанието на депозираните от тях показаН..

В първата група попадат показаН.та на близките на пострадалия П., от които се установяват данни за неговата личност, както и за естеството на развИ.. от него бизнес и изпитваните финансови затруднеН. в периода преди убийството му. В тази група попадат показаН.та на свидетелите Н. П. – съпруга на пострадалия, М.М. – майка на пострадалия, С.П. – син на пострадалия. Съдът изцяло кредитира показаН.та на всички свидетели, включени в тази група, като не намери каквито и да било основаН. да подлага същите на съмнение.

Бяха кредитирани и показаН.та на свидетелите от втората група, която е и най-важна за правилното решаване на делото. В тази група съдът условно включи  показаН.та на свидетелите Ц.Ц., А.К., Д.Р., В.Д., Р.З., С. и П.П.. Това именно са лицата, които по време на убийството на П. са били в хотел „Х.“, възприели са част от случващото се, поради което могат да бъдат квалифицирани като свидетели-очевидци, макар и не на самото изпълнително деяние на извършеното престъпление. От показаН.та на тази група свидетели с най-голяма сигурност и достоверност могат да се правят изводи за факта на извършеното убийство и съпричастността на подс. В. с неговото осъществяване.

Несъмнено, най-важни в тази група свидетелски показаН. са тези на св. Ц., който по време на убийството е работел в хотел „Х.“ като охрана, в каквато връзка бил да посети мястото на инцидента. Там видял както подс. В., така падналия на земята пострадал П.. Подсъдимият бил видимо афектиран, зачервен. Държал в ръката си предмет, който по описание отговаря на оръжието на убийството.

СГС, в настоящия си състав, изцяло кредитира показаН.та на св. Ц.. Същият не е заинтересован от изхода на делото, като под страх от наказателна отговорност депозира пред съда възприятията си за случилото се по един последователен, правдив и безпротиворечив начин. те кореспондират с голяма част от останалия доказателствен материал по делото. При детайлН. анализ на показаН.та на този свидетел се налага извода, че той обективно е бил в състояние да възприеме описаните от него факти и поведението му веднага след възприемането им е било адекватно, логично и житейски обяснимо. За съда няма спор, че Ц. е бил в състояние да забележи тялото на пострадалия П., което се е намирало на пода в офиса, в близост до входната врата, тъй като механизма на отваряне на вратата и движеН.та на подсъдимия, описани от свидетеля и потвърдени от показаН.та на свидетеля К., дават възможност на лице, намиращо се в близост до вратата, да има видимост към антрето, респективно да възприеме лежащо там тяло на пострадалия. Очевидно е, че свидетелят Ц. е имал изключително малко време да види П., тъй като подсъдимият първоначално е подпирал вратата с крак, а впоследствие бързо я е затворил зад себе си. Именно по тази причина обяснимо Ц. е успял да види само положението на тялото на П., насочеността на главата му към вратата и това, че по него има кръв, без да може да даде повече конкретика за състоянието на пострадалия. Следва да бъде дадена вяра на показаН.та на свидетеля Ц. и досежно това, че подсъдимият В. е държал объл, продълговат предмет в ръката си, подобен на парче от тръба. В тази им част показаН.та на св. Ц. изцяло кореспондират със заключеН.та на приложените по делото съдебно-медицински експертизи, видно от които част от нараняваН.та на пострадалия са причинени именно с такъв по вид, форма и плътност предмет.

ПоказаН.та на основН. свидетел Ц.Ц. не търпят критика и при съпоставката им с останалите свидетелски показаН.. Така, показаН.та на свидетелите Д. и Р. кореспондират изцяло с показаН.та на Ц. относно това, че от стаята се е чувал шум и афектиран мъжки глас, които е принадлежал на подсъдимия и е крещял в хода на развилия се скандал. ПоказаН.та на Ц. кореспондират и с тези на свидетеля П.П., които е категоричен, че непосредствено след инцидента Ц. е дошъл при него и му е съобщил, че в стаята, където се е намирал офиса на подсъдимия В., има бой и на пода лежи човек.

 Не могат да бъдат дискредитирани показаН.та на св. Ц. и поради обстоятелството, че в показаН.та на свидетеля, давани в различни стадии на процеса, са налице някои противоречия. На първо място, тези противоречия според съда не са особено съществени и не касаят главните факти, които са от решаващо значение за изхода на делото. На второ място, самият свидетел в разпита си пред съда посочи, че разминаваН.та вероятно се дължат на изминалия период от време, което обяснение според настоящия съд е напълно логично и изцяло обяснява всички констатирани противоречия. Действително, касае се за период от над десет години, през който е естествено спомените на свидетеля за определени обстоятелства да избледнеят.

Съдът не намери процесуални пречки да приобщи показаН.та на св. Ц., дадени пред съдия на ДП и пред друг състав на съда /СГС, НО, 5 с-в/. При провеждането на разпита пред съдия на ДП подс. В. все още не е имал качеството на обвиняем, поради което не са били ограничени правата му при провеждане на този разпит. Разследващият орган не е имал процесуално задължение да го призове. Процесуални нарушеН. не са допуснати и при разпита на свидетеля пред СГС, НО, 5 с-в в производството по НОХД № 3232/03 г., поради което няма пречка да се ползват и показаН.та на Ц., депозирани пред този състав на съда.

При преценката на показаН.та на свидетеля Ц. същите задължително трябва да се съпоставят с тези на свидетеля К., който по същото време се е намирал в близост и обективно е могъл да възприеме сходни факти. ПоказаН.та на тези двама свидетели съвпадат по отношение на чутото от офиса, това, че вратата е била отворена от подсъдимия, че той е предприел действия, с които е осуетил възможността да се влезе в помещението и това, че е излязъл и е затворил врата след себе си. Налице е противоречие между показаН.та на тези двама свидетели по отношение на това, че при отварянето на вратата св. К. не е възприел тялото на П. на земята. При детайлН. анализ на показаН.та на този свидетел съдът достигна до извода, че това е обяснимо с оглед мястото където се е намирал този свидетел – зад св. Ц.. При това положение за него е било обективно невъзможно да види паднало на терена тяло, намиращо се непосредствено зад вратата, което тяло е могло да бъде забелязано само от свидетеля Ц.. Ето защо, съдът прецени, че показаН.та на свидетелите Ц. и К. досежно наличието на тяло на пода в офиса на подс. В. не са противоречиви и няма пречка да бъдат едновременно кредитирани.

Няма каквито и да било пречки да се кредитират показаН.та на св. З., Р. и Д., които са възприели шума от сбИ.ето между подсъдимия и постр. П.. Разказа на свидетелките за случилото се бе преценен като напълно достоверен, логичен и правдив.

При цялостН. внимателен анализ на показаН.та на свидетелите К., Р., Д., З., С. и П. следва да се направи извод, че в тях липсват съществени противоречия. Тези свидетели са възприели сходни факти и в хода на производството ги интерпретират по сходен начин. Основното в техните показаН. е това, че те са възприели шум от скандал, сбИ.е и удари от офиса на подсъдимия, че те са били в значителна степен необичайни за обстановката в хотела и са били преустановени след намесата на охраната. Налице са известни противоречия по отношение на точН. час на случилото се, местоположението на всеки един от свидетелите в този момент, но тези несъответствия от една страна са обясними с оглед изминалото време, а от друга - не са относими към важни за изхода на делото обстоятелства.

Специално внимание на свидетелите от разглежданата втора условна група съдът счита, че следва да отдели само на показаН.та на св. Колкачов.  Същият е придружавал св. Ц. при посещението му до офиса на подс. В. и има непосредствени впечатлеН. от поведението на подсъдимия по време на извършване на процесното престъпление. ПоказаН.та на св. К. изцяло подкрепят споделеното от св. Ц., но с разгледаното вече по-горе уточнение досежно възможността на К. да възприеме тялото на пострадалия на земята в апартамента.

В условна трета група попадат показаН.та на свидетелите К.М., А.К., П.Ш., В.П., И.И., Н.Н., Е.И. и Г.Г., които са възприели факти и обстоятелства, случили се след смъртта на пострадалия и свързани с поведението на подсъдимия и разкрИ.ето на извършеното престъпление. ПоказаН.та на тази група свидетели са непротиворечиви и кореспондират помежду си. В показаН.та на полицейските служители се съдържат данни за това кога е постъпил сигнала за убийството на П., от кого е постъпил сигнала, какви са били извършените първоначални действия, къде е бил открит трупът на пострадалия, как е бил открит подсъдимия и кога и как е бил задържан В.. По отношеН. на тези обстоятелства не съществуват каквито и да е противоречия. Те не се оспорват от страните. Ето защо, не е наложително съдът да ги обсъжда подробно, като единствено се ограничава с това да посочи, че показаН.та на тези свидетели следва да бъдат изцяло кредитирани.

В разглежданата група гласни доказателства специално внимание следва да се обърне на показаН.та на свидетелите Е.И. и Г.Г.. От показаН.та на св. Е.И. се установява, че свидетелят Г. в първия телефонен разговор, воден между тях е, му обяснил, че адв. И.Л. му се обадила и му била казала, че неин познат е имал скандал, прераснал в побой и вероятно лицето е починало. Свидетелят Г. твърди, че е съобщил за това, че нещо се е случило в офиса в хотел „Х.“ и вероятно там има труп. Г. потърсил контакт със служителя на НСлСл И. с цел да избегне упражняването на евентуално физическо насилие от страна на полицейски служители. На практика противоречието между показаН.та на тези двама свидетели съдът намира за несъществено. Съдът счита, че следва да кредитира показаН.та на свидетеля Е.И.. Той е напълно незаинтересован от изхода на делото. За съда е безспорно това, че св. Е.И. нито лично нито професионално е бил свързан със случая. Ето защо, съдът кредитира изцяло показаН.та на свидетеля Е.И. и ги възприе като правдиви.

            В четвърта условна група следва да се обособят показаН.та на свидетелите Б.П., С.К., И.И., К.П. и Я.З.. Основание за обособяване на такава група е обстоятелството, че в показаН.та си тези свидетели чертаят една фактическа обстановка, която се различава съществено от тази, описана от втората условна група свидетели, и възприета за установена от съда. С други думи, свидетелите от разглежданата четвърта група депозират показаН., които противоречат на кредитираната от съда съвкупност от доказателства, поради което са налице основаН. казаното от тях в отделни части да бъде подложено на сериозно съмнение и да се счита за частично недостоверно и невярно.  

При анализа на показаН.та на тази група свидетели - Б.П., К., И.И., К.П. и Я.З., съдът прие, че от особено значение са тези на свидетелите С.К., Б.П. и Я.З.. Значението на показаН.та им е свързано с това, че тези трима свидетели поддържат, че са видели жив и в сравнително добро общо състояние пострадалия П. след края на инцидента между него и подсъдимия В. и то към момент, в които подсъдимият В. вече си е тръгвал от хотела. При това положение, показаН.та на тези свидетели са насочени към изключване на възможността подсъдимия да е автор на извършеното убийство.

Този съд не кредитира показаН.та на св. Б.П. и С.К. в частта, в която същите твърдят, че са се качили в офиса след разговора на подсъдимия и пострадалия, където са видели П. да се мие в банята. В тази им част показаН.та на тези двама свидетели се опровергават от показаН.та на свидетеля Ц. и косвено от показаН.та на втората условно обособена по-горе група обсъдени свидетели, от които може да бъде направен извод, че между пострадалия П. и подсъдимия В. е имало сериозен инцидент, свързан със сбИ.е, нанасяне на удари на П., които са довели до изпадането му в състояние да не може да извършва активни движеН. и да лежи неподвижно на пода в офиса, издавайки само стенаН.. Няма как да се приеме, че от тежкото състояние, в което П. е бил видян от свидетеля Ц., пострадалият се е възстановил бързо и малко след края на инцидента е станал и започнал да се мие в банята. Подобна защитна теза противоречи и на заключеН.та на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи, от заключеН.та на които се установява, че на постр. И.П. са причинени множество увреждаН., на практика по цялото тяло и главата, които обективно не са му позволявали да извършва значителни по обем активни движеН., а още по-малко да стои прав и се мие в банята на офиса. Констатираната от СМЕ политравма категорично изключва подобно поведение на пострадалия. Напротив, вещите лица са категорични, че същият е бил със затихващи жизнени функции и дори след известно време е изпаднал в коматозно състояние. До преди изпадане в последното е изпитвал изключително силни болки и страдаН., бил е със затруднено дишане. Всичко това категорично опровергава твърдеН.та на св. Б.П. и С.К., че П. е бил във видимо добро общо състояние след инцидента между него и подс. В.. При обсъждането на тази част от показаН.та на Б.П. и С.К. следва да се отчете също, че евентуалното възприемане на показаН.та им би наложило извод, че смъртта на пострадалия е била причинена не от подсъдимия, а от неустановено трето лице /или трети лица/, които са влезли в офиса на подсъдимия, намерили са там пострадалия, очевидно след като са знаели това, и са му нанесли интензивен побой на втори етаж на оживен хотел, без нито един от многото служители на хотела или негови гости да чуе нещо или разбере за случилото се. Подобна теза е логически и житейски неправдива и противоречи на безспорно установеното в хода на производството, че конфликта между В. и П. е бил веднага чут от няколко свидетели и е последвала незабавна реакция от страна на управата и охраната на хотела.

Ето защо, съдът прецени, че показаН.та на свидетелите С. К. и Б. П. не следва да бъдат кредитирани, като прецени, че тези свидетели или не са се качвали в офиса след обяд, след инцидента или не са възприели пострадалия в добро общо състояние. ПоказаН.та им бяха преценени като защитна версия, обслужваща интересите на подсъдимия, с когото свидетелите са в добри и приятелски отношеН., поради което е естествен стремежът им да го оневиняват. 

Същевременно, показаН.та на тези свидетели досежно естеството на бизнес отношеН.та между подсъдимия В.и постр. П., това, че последН.т е държал пари, че В. е търсил контакт се него, че е искал да говори с подсъдимия и впоследствие след пристигането му е изявил желание да стори това на четири очи, следва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като те не се опровергават от други годни доказателства и доказателствени средства. На същото основание следва да бъдат кредитирани и показаН.та им досежно случилото се същата вечер в дома на подсъдимия, отИ.ето им късно вечерта до хотела и открИ.ето на трупа на П..

Съдът не кредитира показаН.та на свидетеля З., като прецени, че същите от една страна са неубедителни, а от друга - не се подкрепят от други доказателства и доказателствени средства. Така, не могат да бъде възприети показаН.та му, че около 14,00 часа на инкриминираната дата подсъдимият е бил в двора на хотела и е поправял колата си, тъй като всички останали свидетели, които са видели В. по това време твърдят, че той е бил на маса в компаН. в „ЧервеН. салон“ на хотел „Х.“. Не могат да бъдат възприети като достоверни и твърдеН.та, че около 15,00 часа П. е бил видян от него, тъй като никой друг свидетел не твърди, че пострадалият е бил на мястото, където работел З.. Не следва да се възприеме за вярно и това, че пострадалият бил ходил при З. около 18,00-18,30 часа да иска алкохол, тъй като по посочените вече по-горе съображеН. за съда е безспорно, че П. в този момент не е могъл да извършва активни движеН. и след нанесеН. му тежък побой се е намирал в безпомощно състояние в офиса на подс. В.. В тази връзка следва да се посочи и това, че крайН.т, посочен от свидетеля З. момент за това действие съвпада с вероятН. момент на настъпване на смъртта на пострадалия, изяснен от вещите лица, изготвили СМЕ. Тоест, твърде вероятно е към момента, в който З. свидетелства да е видял П., последН.т да е бил вече мъртъв.

В пета група съдът включи показаН.та на свидетелите Ц., Бл. М., Я. А., Р.Г., Н.З., Т., Ш., З., Ч.М. и Г.К., чиито показаН. нямат съществена доказателствена стойност, тъй като не са пряко свързани с основните факти на доказване в производството. Тези свидетели в общи линии свидетелстват за обстоятелства, предшестващи и следващи убийството на постр. П. и имат значение само за очертаване на цялостната картина на извършеното престъпление. Съдът, като не намери основаН. да подложи под съмнение показаН.та на тези свидетели, прие, че следва да ги кредитира изцяло. Частичната липса на спомени е напълно обяснима с изминалия период от време и бе преодоляна чрез прочитане показаН.та на свидетелите от ДП.

В шеста група следва да бъдат обособени показаН.та на св. П.Н. и на лицата, служители на МВР, които са го охранявали – св. Д.Х., Д.П., К.В., Ц.Т., Х.К., З.Д., Г.Р., К.М., С.С., Ц.А., И.М., Т.Т., Д.И., Д.К., Д.Д., Ч.С.. Тези показаН. също не способстват за изясняване на обективната истина. В никакъв случай изнесеното от св. Н. не опровергава възприетата от съда фактическа обстановка.  Касае се за недоказани твърдеН. на св. П.Н., които преимуществено имат характер на слухове /нещо, което свидетелят бил чул/, въз основа на каквито не е допустимо да правораздава съда. Още повече, твърдеН.та на Н. за отправени към него заплахи се отричат в разпита на останалите свидетели от тази група.

Съдът кредитира събраните в хода на наказателното производство писмени доказателства и доказателствени средства, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основН. факт, включен в предмета на доказване по делото. Изключение правят единствено протоколът за изземване на нокти от пострадалия, както и протоколът за допълнителен оглед от 04.06.2000 г., които този съд не кредитира. В този смисъл са и мотивите на отменителното въззивно решение на САС по ВНОХД № 1134/2007 г., които се споделят от настоящия съдебен състав.

Не може да бъде възприета тезата на защитата, че не следва да бъдат кредитирани и двата протокола за оглед на местопроизшествие. Същите формално носят всички реквизити, предвидени в НПК и не е установено първият от тях да е бил съставен при нарушение на процесуалН. закон. Наличието на противоречия между отразеното в двата протокола за оглед /открИ.ето на веществени доказателства, които не са открити при първоначалН. оглед/ дава основание на този съд да изключи втория протокол за оглед от доказателствената съвкупност. ВъзражеН.та на адв. Д. досежно втория протокол за оглед и иззетите с него веществени доказателства са основателни. Не са основателни обаче възражеН.та срещу протокола от първоначалН. оглед, проведен на 03.06.2000 г. Нормално и обяснимо е местопроизшествието да не е било запазено при първоначалН. оглед. Същият е извършен като първоначално процесуално-следствено действие, почти веднага след открИ.ето на трупа на пострадалия. Няма как да се очаква при това положение до този момент някой да е запазил местопрестъплението, тъй като разследващите органи съвсем скоро са били узнали за извършеното престъпление.

Отразеното обаче във втория протокол за оглед от 04.06.2000 г., че местопрестъплението не е запазено, както и наличните противоречия в протоколите за оглед, дава основание на съда да приеме, че повторН.т оглед е извършен в нарушение на процесуалните изискваН. /чл. 128, ал. 2 НПК-отм./. Достоверността на отразеното в протокола за повторен оглед е поставена под сериозно съмнение.

Предвид изключването на протокола за допълнителен оглед от 04.06.2000 г. от доказателствата по делото, не са надлежно приобщени и иззетите с него веществени доказателства. Предвид това, безпредметно е да се обсъждат доводите на защитата дали откритата при допълнителН. оглед метална тръба е възможно или не да бъде оръжието на престъплението.

Този съд изключи от доказателствата по делото изследваните от вещите лица по СМЕ на ВД по метода на ДНК-профилиране нокти от трупа на пострадалия П., иззети с приложеН. на л. 4 от т. 2 от ДП писмен протокол. ВъзражеН.та на защитата против тези веществени доказателства, както и срещу самия протокол за изземване от 04.06.2000 г., се явяват основателни и следва да бъдат споделени. Налице е непреодолимо противоречие между протокола за изземване на ноктите, носещ дата 04.06.2000 г. и пликът, в който са поставени ноктите, датиран „03.06.2000 г.“. При това положение не може да се установи еднозначно и категорично на коя дата и по какъв начин са иззети изследваните от вещите лица по СМЕ на ВД нокътни изрезки. Не може да бъде гарантирана тяхната непокътнатост и автентичност. ВъзражеН.та, направени от защитника адв. Д., са основателни и съдът се солидаризира с тях.

С оглед на това, цитираното по-горе заключение на СМЕ на ВД по метода на ДНК-профилирането, макар и обосновано и компетентно изготвено, не следва да бъде взето предвид като решаващ аргумент за осъждането на подсъдимия, доколкото не е ясно при какви обстоятелства са иззети изследваните от вещите лица нокти. Не следва да се кредитира и самият протокол за изземване на биологични образци /нокти от пострадалия/.

            Съдът кредитира изцяло и заключеН.та на изготвените по делото експертизи, в това число и съдебно- медицинските експертизи, в които е отразен механизма на причиняване на увреждаН.та, тяхното естество, причината за настъпване на смъртта на И.П. и периодът на настъпването й. Съдът няма основание да не кредитира тези експертизи и да се усъмни в професионализма на изготвилите ги специалисти и на това основание не възприе възражеН.та на защитата, досежно момента на настъпване на смъртта на пострадалото лице.

По вече изложените съображеН. не се взе предвид само заключението на СМЕ на ВД по метода на ДНК-профилиране.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прие, че с деянието си, подсъдимият С.И.В. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро, във вр. с чл.115 от НК, като на 02.06.2000 г. в гр. С., в офис, намиращ се в хотел „Х.“, ап. *** умишлено умъртвил И.М. П., като му нанесъл множество удари с ръце, крака и неустановен тъп предмет с продълговата форма по главата и тялото, в резултат на което му причинил тежка черепно-мозъчна травма с масивни кръвонасядаН. в лицевата област, дясната ушна мида и прилежащите й области, шест разкъсно-контузни рани в теменната област на главата, масивно кръвонасядане на меките черепни покривки, фрагментарно счупване на дясната слепоочна и странична част на дясната теменна кости с излизащи линии на счупване от него по черепН. покрив и по черепната основа в средна черепна ямка, масивен хематом под твърдата мозъчна обвивка странично и към основата на дясната голямомозъчна хемисфера, масивен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка странично и по конвекситета на лявата голяма мозъчна хемисфера, контузия, кореспондираща на фрагментното счупване на страничната повърхност на дясната голямомозъчна хемисфера, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване, разкъсно-контузни рани над дясната вежда и на горната устна, по лигавицата на устните, охлузваН. по лицето, някои с характерна форма, аспирация на кръв; травма на меките тъкани на шията с кръвонасядане двустранно по страничните повърхности и преднолявата повърхност, повърхностни прободно-порезни ранички, убождаН. и драскотини по предната повърхност на шията под брадичката и в областта на яремната ямка; тежка гръдна травма с кръвонасядаН. по предната повърхност на гръдН. кош, счупване на гръдната кост, счупваН. на ребра двустранно, контузия на левия бял дроб; тежка травма на корема с кръвонасядаН. на коремната стена, разкъсване между левия и десН. дял на черН. дроб и на главата на панкреаса, изляла се кръв в коремната кухина, кръвонасядаН. на тънкочревни бримки, булото и чреводържателя, повърхностни напукваН. на десН. дял на черН. дроб, погълната кръв в стомаха, характерни охлузваН. на кожата на коремната стена; тежка травма на крайниците с масивно кръвонасядане на раменните области, дясната ръка по цялото й протежение, лявата предмишница и китка, изкълчване на лявата раменна става, разкъсно-контузна рана на лявото рамо, характерни и пръснати охлузваН. по двете ръце, ламбовидна порезна рана на дясната предмишница, прободно-порезни повърхностни рани на гърба на дясната китка, групирани и пръснати кръгли до елипсовидни кръвонасядаН. по вътрешните повърхности на двете ръце, охлузване на дясното бедро, разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, кръвонасядаН. на същата подбедрица, лявата надкоремна област и двете глезенни области, мастна емболия в белите дробове, като смъртта на постр. П. е настъпила за периода около 18.30-19.30 часа на 02.06.2000 год. в резултат на тежка съчетана политравма на цялото тяло /черепно-мозъчна, гръдна, коремна и на крайниците/ с увреждаН. на жизненоважни органи /главен мозък, черен дроб, панкреас/, масивни кръвонасядаН. на меките тъкани, разкъсно-контузни и порезни рани, разкъсване на черН. дроб и панкреаса /развитие на остра кръвозагуба и дихателна недостатъчност, вследствие гръдната травма - на ребрата и гръдН. капак, аспирация на кръвта и мастна емболия в белите дробове/, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин.

От обективна страна, на 02.06.2000 г. в гр. С., в офиса си в хотел „Х.“ - ап.21а, подсъдимият, под контрола на съзнанието си е извършил система от телодвижеН., с които е причинил множество увреждаН. на пострадалия И. М. П.. В непродължителен период по време на развилия се между тях физически конфликт от време той му е нанесъл множество удари, с което му е причинил тежка, съчетана политравма на цялото тяло - черепно-мозъчна, гръдна, коремна и на крайниците, с увреждане на жизненоважни органи - главен мозък, панкреас, черен дроб, масивни кръвонасядаН. на меките тъкани, разкъсно- контузии рани и порезни рани, довели до дихателна недостатъчност, аспирация на кръв и мастна емболия в белите дробове. В резултат на посочените увреждаН. е настъпила и смъртта на пострадалия П., като е изминал значителен период от време от получаването на увреждаН.та и настъпването на смъртта. Видно от СМЕ, смъртта е настъпила с бавен темп, а не веднага.

            Авторството на извършеното престъпление съдът намира за безспорно установено. Вън от съмнение за настоящия съдебен състав е, че извършител на процесното убийство е именно подс. С.В.. Действително, по делото не са събрани преки доказателства, които да сочат на подобен извод. Както сочи и защитата в пледоарията си, никой от разпитаните свидетели не е видял как подсъдимият е умъртвил пострадалия П.. Съдът се солидаризира с това становище. Събраните косвени доказателства обаче са в достатъчен обем и са от такова естество, че изключват възможността друго лице, различно от подсъдимия В., да е автор на извършеното престъпление. Съгласно отдавна установената и трайна съдебна практика, включително и тази на ВКС, няма пречка една присъда да почива само на косвени доказателства, когато те са от такова естество, че изводът за виновност на подсъдимия е единствеН. възможен. Настоящият случай е именно такъв. 

Основен източник на доказателства в подкрепа на извода за съпричастност на подсъдимия с убийството на постр. П. са показаН.та на свидетелите Ц. и К.. Същите са възприели поведението на подсъдимия по време на скандала, разразил се между него и пострадалия П.. По думите на свидетелите от стаята се е чувал шум и викове. Подсъдимият е отворил вратата, като е бил видимо ядосан и зачервен – индиция за участието му във физическата разправа. Очевидно е, че В. е направил всичко възможно дошлите на мястото на инцидента свидетели Ц. и К. да не видят случващото се в хотелската стая. За целта е държал вратата полуотворена и я е притискал с крака си. Набързо е излязъл пред нея и я е затворил. В ръката си е държал предмет, изключително наподобяващ оръжието на престъплението, описано от заключеН.та на СМЕ.

Независимо от положените усилия обаче, свидетелят Ц. е успял да зърне, макар и за кратко, тялото на пострадалия П.. По същото е имало кръв. Издавал е стенаН.. Вън от съмнение е, че по това време в стаята, освен подс. В., не е имало други лица. Това се налага като извод дори и от показаН.та на приближените на подсъдимия свидетели - С. К. и Б. П., които малко преди това са оставили подсъдимия В. насаме с пострадалия П.. Всичко изложено до тук налага единствеН. възможен извод, че състоянието, в което се е намирал пострадалия П. е било причинени в резултат на активните действия тъкмо на подс. В..

За съпричастност на подс. В. с процесното престъпление свидетелства и последващото му поведение - напускането на хотела, свързването с адв. Л. и потърсеното съдействие от свидетелите Г. и Е.И.. Установява се, че при проведените от св. Г. със св. Е.И. телефонни разговори се е споменавало именно за намиращо се в хотелска стая в хотел „Х.“ човешко тяло, както и за скандал, прераснал в побой. Очевидно е при това положение, че подсъдимият В. е знаел за причинените на пострадалия травми, както и за това, че от същите вероятно е настъпила смъртта му. Това свидетелства за участието му в изпълнителното деяние на извършеното престъпление.

Конкретните обстоятелства на време, място и обстановка изключват възможността трето лице, различно от подс. В. да е автор на извършеното престъпление. Убийството е извършено в хотелската стая, използвана от В. за офис. Този извод по никакъв начин не се променя от факта, върху който акцентира адв. Т. – че офисът бил ползван и от пострадалия П.. Не е мислима хипотеза, при която трето лице е влязло в хотелската стая след напускането й от подс. В.. СъображеН. за това бяха вече изложени по-горе във връзка с обсъждане на доказателствата - подобна теза е логически и житейски неправдива и противоречи на безспорно установеното в хода на производството, че конфликта между В. и П. е бил веднага чут от няколко свидетели и е последвала незабавна реакция от страна на управата и охраната на хотела. Същевременно, достъп до хотелската стая, използвана за офис от подс. В., не са имали широк кръг от лица.

            В принципен аспект, обвинителната теза би се подкрепяла и от обстоятелството, че съгласно заключението на СМЕ на ВД, под иззетите нокти на пострадалия е открита ДНК на подсъдимия. Това заключение обаче, както беше вече посочено по-горе, не бе взето предвид от съда при постановяване на присъдата, доколкото ноктените изрезки са иззети при наличие на съществено процесуално нарушение. Независимо от това, тук следва да се посочи, че все пак не е налице едно обективно убедително доказателство, разколебаващо обвинителната теза, каквото би било налице ако откритата ДНК бе на различно от подсъдимия лице.  

            Обвинението срещу подс. В. се доказва и от самият начин на причиняване на смъртта на пострадалия – посредством множество удари с ръце, крака и с неустановен предмет /подобен на предмета, носен в ръка от подс. В. и видян от св. Ц./. ЗаключеН.та на приетите СМЕ установяват, че смъртта на П. е резултат от тежка политравма на цялото тяло, със засягане на множество органи. В тази връзка, както св. З., Р. и Д., така и св. Ц. и К., свидетелстват, че по времето, през което подс. В. се е намирал насаме в хотелската стая с постр. П. от там се е чувал силен шум и викове, които свидетелстват за развил се сериозно физическо съприкосновение помежду им.

            Установените от СМЕ нараняваН. изключват и другата възможност – травмите да са били причинени на пострадалия преди пристигането му в хотел „Х.“. В резултат на същите П. несъмнено не е могъл да се придвижва, за да дойде в хотела. Още повече, дори и свидетелите, депозиращи показаН. в интереса на подсъдимия – Б.П. и С.К., сочат, че при пристигането си П. е имал само леки нараняваН. по лицето – подутини. Пострадалият се е движел сам, имал е възможност да осъществява активни телодвижеН., което според показаН.та на св. Ц. и заключеН.та на СМЕ впоследствие, след пребиваването му в стаята на подс. В., е било практически невъзможно в резултат на нанесеН. му от подсъдимия побой.

            Налице е и мотив у подс. В. за извършване на престъплението. Установено е, че постр. П. му е дължал пари, което очевидно е ядосало подсъдимия. За подобно афектирано състояние, което обаче няма характеристиките на физиологичен или патологичен афект, според заключението на СПЕ, в показаН.та си свидетелстват св. Ц. и К.. Същевременно, думите „Къде са парите ?“, „Защо го направи, бе, мръсник, защо го направи ?“, които са били чути от намиращите се в близост до хотелската стая свидетели, са сигурна индиция, че конфликтът е възникнал и се е развил именно поради наличие на неуредени финансови отношеН.. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че пострадалият П. вероятно е имал и задължеН. към други лица, в каквато насока са доводите на адв. Т., развити в пледоарията й.

Изцяло в подкрепа на обвинителната теза и възприетата от съда фактическа обстановка е и заключението на СМЕ на подс. В., с което същият е бил освидетелстван на досъдебното производство. От самото заключение, а и от приложеН. на ДП фотоалбум, е видно, че по тялото на подсъдимия са били констатирани нараняваН., каквито е нормално същият да получи при нанасяне на побоя над пострадалия.

Не може да бъде подминат без внимание фактът, че въпреки положените от съда усилия, част от важните за изхода на делото факти и обстоятелства останаха неизяснени в хода на съдебното следствие. ВъзражеН. в подобна насока изтъква защитата на подсъдимия. Така например, не бе установено колко са били ударите, с какво са нанесени, при какво положение на тялото на пострадалия и нападателя са причинени увреждаН.та, кога точно е настъпила смъртта и как е попаднало тялото на пострадалия в банята на офиса, където впоследствие то е открито. Всички тези празнини във фактическата обстановка е невъзможно да бъдат попълнени, но те категорично не водят до извод за недоказаност на обвинението. Процесното убийство е извършено в момент, когато подсъдимият и пострадалият са били насаме. Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснеН. по обвинението. И доколкото той е единствеН. жив очевидец на случилото се, няма как да се отговори на тези въпроси без негово съдействие. Независимо от това и в отговор на доводите на защитата, съдът посочва, че по делото съществуват достатъчни по обем и убедителност доказателства, които установяват по несъмнен и категоричен начин това, че подсъдимият В. е имал мотив за конфликт с пострадалия, търсил е контакт с него с цел да изрази негодуванието от поведението му, осъществил е такъв контакт. ОтИ.ето на пострадалия в офиса на подсъдимия не е случайно. То е резултат от предварително уговорена среща, насрочена именно във връзка с неуредените финансови отношеН. помежду им. Между двамата е доказано, че е избухнал скандал, прераснал в сбИ.е, в хода на което В. е нанесъл удари на П., които са довели до падането му на земята в хотелската стая и привеждането му в състояние, в което той не е извършвал активни движение. Бе еднозначно установено, че постр. И. П. е получил множество увреждаН., причинени по начин, съответстващ на нанесен побой и трупът му е бил намерен в банята на офиса, ползван от подсъдимия, няколко часа след приключване на инцидента между двамата. Тези безспорно установени факти, както и изложеното току-що по-горе, дават основание на съдебН. състав да не споделя възражеН.та на защитата и да прецени, че авторството на инкриминираното деяние е установено и извършител на престъплението е именно подсъдимият С.В..

До извод за невиновност на подсъдимия не може да доведе и обстоятелството, че не е открито и надлежно иззето и евентуалното оръжие на престъплението – неустановеН.т объл предмет. Напълно възможно и вероятно е този предмет да е бил отнесен от местопрестъплението от подсъдимия или от друго лице, предприело действия по заличаване на доказателства, свързани с извършеното престъпление.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че хотелската стая, ползвана от подс. В. за офис, не е мястото на извършване на процесното убийство. Този довод влиза в противоречие със събраните свидетелски показаН. на св. Ц. и К.. Те описват разразилия се в хотелската стая конфликт, а Ц. споделя и за намиращото се по същото време в стаята тяло на жертвата. Същевременно, трудно мислима и житейски невъзможна е хипотеза, при която тялото е било донесено от другаде и „подхвърлено“ в стаята, ползвана от подсъдимия. На първо място, няма как човешко тяло да бъде внесено незабелязано в оживеН. хотел. На второ, достъп до офиса са имали ограничен брой хора, а следи от взлом в него не са установени. Самото местоположение на трупа при открИ.ето му – във ваната в банята, със сигурност свидетелства, че след умъртвяването му са били предприети действия по замаскиране и заличаване на следите от извършеното престъпление с цел да бъдат затруднени разследващите органи при разкрИ.е на обективната истина. Предприемането на подобни действия обяснява и липсата на цялостни следи от извършеното престъпление в хотелската стая. Същевременно, вярно е, че разследващите органи не са предприели действия по оглед на останалите стаи в хотел „Х.“. Няма спор обаче и в това, че никой от персонала на хотела не е съобщил за наличие на следи от кръв на друго място в хотела.

По делото от изслушаните експертни заключеН. на СМЕ бе установено по несъмнен и категоричен начин, че смъртта на пострадалото лице е причинена от получените увреждаН. и е налице пряка причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия деяние и настъпилия престъпен резултат - смъртта на П..

Съдът прецени, че са налице и предпоставките подсъдимият В. да носи отговорност за извършване на престъплението при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК, тъй като престъплението е извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Пострадалият е получил изключително много и тежки увреждаН., като е изпитвал значителни болки и страдаН. в хода на получаването им и е съзнавал, че настъпва смъртта му. През времето от нанасяне на побоя до изпадане в коматозно състояние пострадалият П. е изпитвал интензивни болки и страдаН.. Това, видно от заключението на СМЕ по писмени данни, което съдът изцяло възприе, се дължи на множествеността и морфологията на увреждаН.та по цялото тяло, дължащи се на многократни наслагващи се удари и притискане в богато инерверани зони. Изключително силни, според вещите лица, са били болките, възникнали при увреждането на панкреаса, както и периосталната болка при въздействие върху надкостницата на голямо пищялните кости и множествените двустранни счупваН. на ребрата. Болките са били съчетани с особено мъчителни прояви на настъпваща дихателна недостатъчност и диспоничните прояви, вследствие нарушаване подвижността на гръдната клетка с невъзможност за извършване на нормални дихателни движеН.. Ето защо съдът прие, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК. УстановеН.т начин на настъпване на смъртта изцяло покрива тълкуванието на посочеН. квалифициран състав, дадено в т. 15 от Постановление № 2 от 16.XII.1957 г. на Пленума на ВС.

От субективна страна, престъплението е осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Нанасяйки такъв на брой удари, с такава сила и насочени към множество жизненоважни органи на пострадалия подсъдимият В. безспорно е и съзнавал и целял настъпването на смъртта на П.. Имал е представа, че смъртта на пострадалия настъпва бавно и мъчително.

Съдържанието на умисъла в процесН. случай се извежда по несъмнен начин от начина, по който е извършено убийството. Характерът, силата, насочеността и интензитета на нанесените удари по тялото на жертвата еднопосочно и категорично свидетелстват за наличие на пряк умисъл за убийство. Изключено е подсъдимият да е действал с умисъл да причини само телесна повреда на пострадалия, за да се обмисля приложението на чл. 124 НК. Предприетите от В. действия обективно не могат да бъдат насочени към подобен по-лек престъпен резултат. Касае се за множество удари в жизненоважни области на тялото, довели до изключително сериозни травматични увреждаН. на органи и системи. От обективно проявеното поведение на подсъдимия може да се направи единствеН. възможен извод, че той не само е допускал, но и пряко е целял умъртвяването на П..

Съдът прецени, че не следва да обсъжда евентуалната квалификация на деянието по чл. 118 НК, тъй като наличието на афектно състояние категорично се изключва и от заключението на приетата психиатрична експертиза на подсъдимия, която съдът няма основаН. да не кредитира, тъй като е професионално, обективно и компетентно изготвена.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия В., съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства: добрите характеристични данни, чистото му съдебно минало, изрядното му процесуално поведение през целия ход на наказателното производство, продължило изключително дълго, както и на самостоятелно основание това, че към момента на постановяване на настоящия първоинстанционН. съдебен акт са изминали над тринадесет години от извършване на инкриминираното деяние. Този срок несъмнено надвишава значително разумН. такъв за приключване на наказателното производство, съгласно изискваН.та на чл. 22 НПК и чл. 6 ЕКЗПЧОКС. Нужно е да се подчертае, освен това, че продължителността на наказателното производство извън разумните срокове не е по вина на подсъдимото лице, което както се посочи през цялото време е имало безупречно процесуално поведение и не е ставало причина за необосновано отлагане на делото.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете начина на извършване на инкриминираното деяние и това, че престъплението е осъществено чрез причиняването на изключително много увреждаН. на пострадалото лице - на практика смъртта на П. е настъпила след увреждането на органи във всички коремни кухини и засягането на всички негови крайници. Начинът на причиняване на увреждаН.та, довели до смъртта на жертвата, тяхната множественост и разположението им в почти всички области на тялото на пострадалия, разкриват подсъдимия В. като брутален, безчовечен и садитсичен индивид. Въпреки липсата на подобно обвинение, нужно е да се посочи при индивидуализацията на наказанието, че механизмът на причиняване на смъртта на пострадалия разкрива една особена жестокост, проявена от подсъдимия. Няма пречка това обстоятелства да се вземе предвид като отегчаващо, макар и да не е въздигнато по волята на държавното обвинение в квалифициращо. Допълнително деянието на В. е укоримо и заради това, че е посегнал на човешки живот по финансови причини – заради неуреден паричен дълг, т.е. налице е и известна користност в поведението му.

Не може да се цени като отегчаващо обстоятелство липсата на разкаяние у подсъдимия. Доводите на повереника адв. Т. в подобен смисъл не следва да се споделят. ПроцесуалН.т закон предоставя на подсъдимия правото да не дава обяснеН. по обвинението. Упражняването на процесуални права не може и не следва да се тълкува във вреда на подсъдимото лице.

Като прецени съотношението между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, този състав на съда прецени, че не са налице предпоставките на чл. 38 и чл. 38а от НК на подсъдимия В. да бъде наложено наказание „доживотен затвор“, респ. „доживотен затвор без замяна“. Действително, извършеното от подсъдимия престъпление е изключително тежко, брутално и безчовечно. Налице са сериозни отегчаващи обстоятелства. Същевременно обаче, с оглед чистото съдебно минало на В., което е такова и днес – над тринадесет години след извършване на убийството, и предвид данните за личността на дееца, съдът прие, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, биха могли да бъдат изпълнени посредством налагане на наказанието „лишаване от свобода“, предвидено за деяН. по чл. 116 НК. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че през дългия период от време от извършване на убийството до днес подс. В. няма други престъпни прояви. Това налага извод, че се касае за инцидента проява, която макар и с изключително висока обществена опасност се явява изолирана в живота на подсъдимия. При това положение, не се налага доживотното изолиране на подс. В. от обществото. С тези съображеН. съдът прецени, че адекватното по вид наказание, което следва да се наложи на В. е именно „лишаване от свобода“.

По-нататък, СГС намери, че следва да определи наказанието на подс. В. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а не в хипотезата на чл. 54 от НК. Изминалият срок от извършване на престъплението до днес има характер на изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Констатираното забавяне на процеса, обосноваващо извод за допуснато нарушение на принципните норми на чл. 22 НПК и чл. 6 ЕКЗПЧОС, съгласно константната практика на ВКС и ЕСПЧ, е достатъчно основание наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК, което настоящият съд прием, че безусловно следва да стори.  Неотвратимостта и бързината на определяне на наказанието за извършеното престъпление са основните предпоставки, гарантиращи неговата ефикасност, с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК. Неопределеността във времето и изключително голямата продължителност на процеса са противопоказни на изискването за предупредително възпиращото въздействие на наказанието. В този смисъл мотивите към Решение № 523 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 590/2010 г., НК, III н. о. и към Решение № 18 от 28.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 648/2008 г., III н. о.

С оглед изминалия изключителен период от време, настоящият съд приема, че предвиденото в закона най-леко наказание от петнадесет години лишаване от свобода на настоящия етап вече се явява несъразмерно тежко. Продължителността на настоящото производство не може да бъде извинена с неговата фактическа и правна сложност. Касае се за дело с един подсъдим и едно обвинение, което предполага разглеждането му да стане в значително по-кратък период.

Изминалото време от деянието до днес е променило безвъзвратно съотношението между тежестта на извършеното престъпление и справедливостта на предвиденото в закона най-леко наказание. Подобни съображеН. са залегнали и в цитираното Решение № 523 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 590/2010 г., НК, III н. о.

Налице е нарушение на правилото по чл. 22, ал. 1 НПК - за разглеждане на делото в разумен срок, което се явява изключително смекчаващо обстоятелство с оглед, на което и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се окаже за подсъдимия несъразмерно тежко.  Така изрично в Решение № 303 от 16.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 314/2009 г., III н. о.

Ето защо, СГС определи на подсъдимия наказание под минималН., предвиден в санкционната част на нормата на чл. 116, ал. 1 НК размер, а именно- 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“, като отчете, че същото е справедливо, с оглед изложеното по-горе, а същевременно е и достатъчно за постигане на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Всяко едно по-леко наказание би било израз на необосновано снизхождение към подсъдимия, би противоречало на изискването за справедливост и неминуемо би оставило у подсъдимия и членовете на обществото чувство за безнаказаност. Нужно е да се държи сметка за обстоятелството, че се касае за най-тежкото престъпление – отнемане на човешки живот, за което законът предвижда значително по-тежки санкции от наложената с присъдата от този съд.

Съдът прие, че наложеното на подсъдимия В. наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като предвид неговия размер не са налице формалните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Ето защо и на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затвор.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспадна и зачете при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият С.В. е бил задържан под стража по настоящото производство, считано от 03.06.2000 г. до 19.06.2000 г.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

Съдът уважи частично предявените граждански искове като прие, че в хода на воденото наказателно производство се установиха всички елементи на деликтната отговорност, а именно - авторството на инкриминираното деяние, претърпяването от страна на гражданските ищци на неимуществени вреди, виновното поведение на С.В. и наличието на пряка причинно- следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия противоправен и общественоопасен резултат, довел до претърпяването на неимуществени вреди.

Ето защо и с оглед данните за търпените от всеки един от гражданските ищци неимуществени вреди, съдът, на осн. чл. 45 ЗЗД и като отчете правилата на справедливостта, осъди подсъдимия С.В. да заплати на М.С.Й.-М. сумата от 100 000 лева, на М.И.П. сумата от 100 000 лева, на С.И.П. сумата от 80 000 лева - обезщетение за претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, както и законната лихва, считана от 02.06.2000 г. до окончателното изпълнение на всяко едно от посочените задължеН..

Съдът отхвърли предявените от М.С.Й.-М. и С.И.П. искове до пълните им предявени от тези гражданските ищци размери, като прие, че определените с присъдата обезщетеН. са съразмерни на претърпените вреди и достатъчни да ги обезщетят, съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Уважаването на предявените граждански искове в по-голям размер би противоречало на принципа за справедливост, поради което би довело до неоснователно обогатяване на гражданските ищци.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:

Съдът прецени, че иззетите по делото веществени доказателства, а именно: блистер от таблетка, цигарена кутия, станиол, бележки, копчета, фасове, косми и нокти, тениски, обувки, чорапи, панталони, риза, яке, дънки, слипове, хавлиена кърпа, тампон, нож, отвертки, клещи, обтривки, парче от мокет, тампони с червена течност и парче на тръба следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, като вещи без реална стойност.

Иззетите по делото веществени доказателства - мобилен телефон „Нокиа“ и златна халка следва да бъдат върнати на наследниците на И. М. П.. Посочените веществени доказателства не подлежат на отнемане в полза на държавата на осн. чл. 53 НК, като по отношение на тях не е налице спор за собственост.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимия С.И.В. да заплати в полза на държавата и по сметка на СГС сумата от 11 200,00 лева – държавна такса върху уважената част от гражданските искове; сумата от 5 590,60 лева – разноски по водене на делото; сумата от 5,00 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

 

Мотивиран от горните съображеН., въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът постанови присъдата си по делото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕН-СЪДИЯ: