Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
VІ ТО, 5 състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПредседатЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа
докладваното от съдията Райкинска т.д. № 671 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ.
Ищецът
Национална агенция за приходите (НАП) твърди в исковата си молба, че с решение ат 26.07.2018 г. по т.д. №
2992/2017 г. на СГС, вписано в търговския регистър на 26.07.2018 г., било
открито производство за несъстоятелност на „Т.5“ ООД.
На
15.10.2018 г. в търговския регистър бил обявен изготвен от синдика на „Т.5“ ООД
списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
С
определение от 25.03.2019 г., обявено в търговския регистър на 29.03.2019 г.
СГС уважил възражение на В.И.П., като приел, че вземанията му по Договор за
банков кредит № MS13-00082/12.07.2013
г. и анекс от 07.03.2016 г. са обезпечени с особен залог на вземания, вписан в
ЦРОЗ под № 2013071601838, изменен с вписване № 2017112401987 и определил поредност на удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ.
Ищецът
поддържа, че вписването на залога имало действие пет години от деня, в който е
извършено, като в случая същото не било подновено преди изтичане на
първоначалния петгодишен срок, следователно изгубило действието си и заложният
кредитор не можел да го противопостави на трети добросъвестни лица и не може да бъде включен в списъка на
лицата, имащи права върху заложеното имущество.
Във
връзка с изложеното НАП моли да бъде прието за установено, че вземанията на В.И.П.
с основание за възникването им Договор за банков кредит № MS13-00082/12.07.2013 г. и анекс от
07.03.2016 г., не са обезпечени с особен залог на вземания от трети лица и
вземания по сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2013071601838.
Отговор
на иска е депозирал само ответникът В.И.П., който поддържа, че искът е
недопустим поради пропускане на срока по чл. 694 ТЗ за предявяването му. От
друга страна поддържа, че искът е неоснователен. Сочи, че вземането му било
обезпечено и с ипотека и на това основание следвало да се удовлетвори в поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Моли предявеният
иск да бъде оставен без разглеждане, а евентуално да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след като
прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от справка в търговския
регистър по партидата на „Т.5“ ООД, ЕИК ********, с Решение № 1588 от 26.07.2018
г. по т.д. № 2992/2017 на СГС, е обявена неплатежоспособността на „Т.5“ ООД и е
открито производство по несъстоятелност при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ,
като решението е обявено на 26.07.2018 г.
На 15.10.2019 г. в търговския
регистър е обявен Списък на приетите вземания на кредиторите на „Т.5“ ООД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Видно от него, там са включени и
следните вземания, предявени с молба вх. № 111808/24.09.2019 г. от В.И.П. в общ
размер на 421 327.01 лева, от които а) 233 798.26 лева - главница и лихви по Договор за цесия от
14.09.2017 г. със „СБ.“ АД на вземане по Договор за банков кредит „Малки и
средни предприятия № MS13-00082/12.07.2013
г., Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия № MS16-00023/15.02.2016 г. и Договор за
предоставяне на кредитен лимит по револвираща фирмена
кредитна карта с гратисен период № СК 16-7/08.03.2016
г.; б) 179 378.75 лева – главница, договорна лихва и неустойка по Договор
за цесия от 02.10.2017 г. за прехвърляне на вземания п Договор за заем от
09.07.2013 г.; в) 1 350 лева -
присъдени съдебно-деловодни разноски и г) 6 800 лева – предплатени
разноски в несъстоятелността. Вземанията са включени съответно в редовете по чл.
733, ал. 1, т. 3 ТЗ, чл. 722, ал. 1, т.8 ТЗ и чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
В същия списък е прието
и вземане на НАП в общ размер на 191 070.46 лева, от които 101 001.60
лева – публични вземания за данъци по справки-декларации за ДДС за периода
02.2017 г. до 07.2018 г. и ГДД по ЗКПО
за 2017 г.; декларации по ЗДДФЛ за първо тримесечие на 2017 г.; 89 368.86
лева – публични вземания за осигурителни вноски за периода м. 11.2016 г. – м.
06.2018 г. и 700 лева – публични вземания за имуществени санкции.
С определение от 25.03.2019 г. на съда по
несъстоятелността, постановено по реда на чл. 692 ТЗ и обявено в търговския
регистър на 29.03.2019 г. съдът е уважил възражение на В.П. в частта, относно
наличието на обезпечение на вземанията, произтичащи от Договор за цесия от
14.09.2017 г. със „СБ.“ АД на вземане в размер на 115 864.20
лева по Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия № MS13-00082/12.07.2013 г. и анекс
от 07.03.2016 г., посредством особен залог
на вземания от трети лица и вземания по сметки, вписан в ЦРОЗ под №
2013071601838, изменен с вписване № 2017112401987 и съответно е постановил
включване на това вземане в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. От мотивите на
определението се установява, че с вписване № 2017112401987 е вписан към
първоначалното вписване № 2013071601838 Договора за цесия от 14.09.2017 г.
Представени са Удостоверения на ЦРОЗ № 1199281/08.08.2018 г., № 1199282/08.08.2018
г., №1199283/08.08.2018 г., № 1199284/08.08.2018 г. относно вписванията по партидата на „Т.5“ ООД,
както и описи към тях, в които никъде не се установява първоначално вписване №
2013071601838 и вписване за изменение № 2017112401987 към него.
Представено е Потвърждение за вписване в ЦРОЗ относно
първоначално вписване на Договор за особен залог № 2019070301135, както и
препис от Заявление за вписване на договор за залог, видно от които заявител е В.И.П.,
залогодател е „Т.5“ ООД, заложен кредитор – В.И.П.,
обезпеченото вземане е по Договор за банков кредит „Малки и
средни предприятия № MS13-00082/12.07.2013
г. и Договор за цесия от 14.07.2017 г., обезпеченото имущество е описано така:
вписване наново на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗОЗ на
обстоятелства по Договор за учредяване на особен залог върху вземания от трети
лица и вземания по сметки от дата 12.07.2013 г., вписани с първоначално вписване
№ 2013071601838,
съгласно приложен опис.
Ответникът е представил решение № 682/22.04.2019 г. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, София при ЦУ
на НАП, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22220517007907-091-001/29.01.2019
г., в частта на определения корпоративен данък по ЗКПО на „Т.5“ ООД за данъчни
периода 2011 г., 2012 г. , 2013 г. 2014 г. и 2015 г.
Кредиторът НАП е депозирал пред СГС настоящия иск,
като го е изпратил по пощата на 12.04.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ. Съгласно чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на прието
вземане на друг кредитор, включено в списъка на приетите вземания с
определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Приема се безпротиворечиво
в съдебната практика, че такъв иска може да се води и само относно
обезпечението на приетото вземане.
Производството по чл. 694 ТЗ има характер на
съпътстващо производството по несъстоятелност, като законът предвижда специални
предпоставки, наличието на които обуславят неговата допустимост и които в
конкретния случай са следните: ищецът следва да е кредитор в производството по
несъстоятелност; обезпечението на прието вземане на друг кредитор следва да е
включено в списъка на приетите вземания едва с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ и ищецът следва да оспорва съществуването именно на това обезпечение на прието
вземане на втория кредитор; искът следва да е предявен в 14-дневен срок от
обявяване определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 ТЗ в търговския
регистър.
В настоящото
производство се установи, че с Решение № 1588 от 26.07.2018 г. по т.д. № 2992/2017
на СГС, е обявена неплатежоспособността на „Т.5“ ООД и е открито производство
по несъстоятелност при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като решението е обявено
на 26.07.2018 г.
От представения в
настоящото производство и обявен на 15.10.2018 г. в търговския регистър Списък
на приетите вземания на кредиторите на „Т.5“ ООД е видно, че в него вземането
на кредитора В.П., произтичащо от Договор за банков кредит „Малки и средни
предприятия № MS13-00082/12.07.2013
г. и Договор за цесия от 14.09.2017 г. е включено като необезпечено.
От същия списък и
определението на съда по чл. 692 ТЗ е видно, че ищецът НАП също е кредитор с
прието вземане. Това обстоятелство не се променя от обстоятелството, че с решение №
682/22.04.2019 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, София при ЦУ на НАП е отменен Ревизионен акт №
Р-22220517007907-091-001/29.01.2019 г., в частта на определения на „Т.5“ ООД корпоративен
данък по ЗКПО за данъчни периода 2011 г., 2012 г. , 2013 г. 2014 г. и 2015 г.
Това е така, тъй като НАП е кредитор с прието вземане за ДДС и корпоративен данък
за други периоди, както и за осигуровки и вземания по ЗДДФЛ, за които вземания
няма данни нито да са включени в посочения ревизионен акт, нито същият да е
отменен в относима към тях негова част. Следователно
НАП
е легитимирана да предяви отрицателния установителен
иск срещу В. И. П. и „Т.5“ ЕООД за установяване, че негово вземане, включено в
списъка на приетите вземания като обезпечено с договор за особен залог, вписан
в ЦРОЗ не е обезпечено с този особен
залог.
На 12.04.2019 г., т.е, 14
дни след обявяване на определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър,
съобразно изискването на чл. 694, ал. 6 ТЗ, НАП е депозирала иск пред съда по
несъстоятелността, поради което искът е допустим.
За да бъде основателен
искът по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ ищецът е достатъчно да оспорва съществуването
на обезпечението на конкретно вземане на друг кредитор, като дължи да докаже конкретните свои правопогасяващи
или правонамаляващи възражения.
За да отхвърли иска
кредиторът В. П. следва да докаже, че предявеното и прието негово вземане,
произтичащо от Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия № MS13-00082/12.07.2013 г. и анекс
от 07.03.2016 г., придобито чрез Договор за цесия от 14.09.2017 г., е
обезпечено с валиден договор за залог, вписан в ЦРОЗ, чието действие не е
изтекло.
Съгласно чл. 30, ал.
1-3 ЗОЗ, вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни
лица от момента на вписването. Действието на вписването трае 5 години от деня,
в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1. То може да бъде
продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Когато
срокът изтече, без да се извърши подновяване, залогът може да се впише наново.
Не са представени доказателства в настоящото
производство, че вземането на В.П. е обезпечено с договор за особен залог,
вписан в ЦРОЗ под № 2013071601838, нито че същото вписване е изменено с последващо вписване № 2017112401987. Дори да е имало такива
вписвания, действието на вписването от 2013 г. е изтекло на 15.07.2018 г. и на
основание чл. 30, ал. 2 ЗОЗ същото се е погасило. Вписването през 2017 г. на
извършената цесия на обезпеченото вземане не е продължило срока на
първоначалното вписване, а само е придало действие на вписания особен залог
като обезпечение на цедираното вземане– чл. 26, ал.
2, т. 1 ЗОЗ.
По делото ответникът е
представил доказателства, за вписан договор за залог върху вземания на „Т.5“
ООД към трети лица и по сметки за обезпечаване вземането на заложния кредитор В.П.
по Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия № MS13-00082/12.07.2013 г. и
Договор за цесия от 14.09.2017 г., като номерът на вписването на Договор за
особен залог е № 2019070301135, т.е., вписването е направено на
03.07.2019 г. В самото заявление и в потвърждението за вписване изрично е
посочено, че се извършва първоначално вписване. Това е и логично, тъй като,
както бе посочено, действието на първоначалното вписване от 2013 г. е изтекло
на 15.07.2018 г. Освен че вписването е ново и различно от това, което съдът по
несъстоятелността е приел като обезпечение на посоченото вземане, съотв. – не е предмет на настоящият иск, вписването е
извършено след решението за откриване производство по несъстоятелност за „Т.5“
ООД, постановено на 26.07.2018 г. и видно от представеното заявление – само със
съгласието на В.И.П., който дори не е управител на „Т.5“ ООД, а съгласие на залогодателя се изисква от чл. 27, ал. 4 ЗОЗ. Такова
съгласие в случая е следвало да бъде дадено от синдика на „Т.5“ ООД, тъй като
видно от вписванията в търговския регистър на 26.07.2018 г. е постановено
решение по чл. 635, ал. 2 ТЗ, с което „Т.5“ ООД е лишено от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото си, а това право е предоставено на
синдика. Съгласно чл. 646, ал. 1, т. 2 ТЗ, нищожно по отношение кредиторите на
несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на
несъстоятелността не по установения в производството ред учредяване на залог
или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността. А особеният
залог се учредява вписване в ЦРОЗ въз основа на писмен договор за особен залог
– чл. 2 ЦРОЗ, което вписване осигурява неговата противопоставимост
на трети лица. Ето защо така вписаният без съгласието на синдика особен залог
не може да се противопостави на кредиторите на несъстоятелността, поради което
и не може да се приеме спрямо тях, че посоченото по-горе вземане на кредитора В.П.
е обезпечено с Договор за залог, вписан под № 2019070301135. Доколкото пък това
вписване е направено след изтичане на повече от 5 години от първоначалното
вписване с № 2013071601838, то не може да се приеме и че то е продължило
неговото действие.
Горното обосновава основателност на предявения иск –
следва да бъде признато, че вземането на заложния кредитор В.П.
по Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия № MS13-00082/12.07.2013 г. и
анекс от 07.03.2016 г., придобито с
Договор за цесия от 14.09.2017 г., не е обезпечено с особен залог, вписан в
ЦРОЗ под № 2013071601838.
По
разноските: С оглед изхода на спора и на основание
чл. 694, ал. 7 ТЗ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят държавна такса в размер на 1158.64
лева (при размер на предявеното и прието вземане, чието обезпечение е предмет
на иска, 115 864.20 лева).
Ищецът е претендирал
разноски за юрисконсулт и е бил представляван от такъв. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът му определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, по иск с
правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, предявен
от Национална
агенция за приходите, гр. София, ул. „***** №***против ответниците
„Т.5“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и В.И.П., ЕГН **********,***, че вземането
на ответника В.И.П. против „Т.5“ ООД, включено в Списъка на приетите вземания
на кредиторите на „Т.5“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 15.10.2018 г., произтичащо от Договор за банков кредит
„Малки и средни предприятия № MS13-00082/12.07.2013
г. и анекс от 07.03.2016 г., придобито с Договор за цесия от 14.09.2017 г., не е обезпечено с особен залог на вземания от
трети лица и вземания по сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2013071601838.
ОСЪЖДА
„Т.5“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление *** и В.И.П., ЕГН **********,***,
да заплатят на Национална агенция за приходите,
гр. София, ул. „*******сумата 100 (сто)
лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Т.5“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление *** и В.И.П., ЕГН**********,***,
да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 1 158.64 лева
(хиляда сто петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) – държавна
такса.
Решението е постановено
при участие на синдика на „Т.5“ ООД - Б.А.М.,***.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София, в двуседмичен срок от връчването му на
страните и синдика.
СЪДИЯ: