№ 3642
гр. София, 25.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20241100900604 по описа за 2024 година
С разпореждане от 10.04.2024 г. на ищеца е дадена възможност да
отстрани нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл.
128, т. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщението. Указанията касаят
уточняване на конкретно вписване – предмет на предявения иск по чл. 29 от
ЗТТРЮНЦ, отстраняване на противоречията между изложените в исковата
молба твърдения и отправено към съда искане /от една страна се иска да бъде
установено несъществуването на вписано обстоятелство по реда на чл. 29 от
ЗТРРЮЛНЦ, а от друга страна не са изложени твърдения, които да могат да
бъдат отнесени към някоя от установените в чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ
хипотези/, както и внасяне на дължимата държавна такса в пълния дължим
размер. Тези указания са съобщени на 11.04.2024 г., като в срока за
изпълнението им е постъпила молба от 17.04.2024 г., с която се изпълняват
указанията за отстраняване на нередовността по чл. 128, т. 2 от ГПК и се
уточнява вписването, което според ищеца страда от порок. С тази молба
отново не се сочат конкретни фактически твърдения, които са бъдат отнесени
към някоя от установените в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ три
самостоятелни хипотези.
Ищецът посочва, че осъзнава, че с разпореждането от 10.04.2024 г.
са му дадени указания, съобразени с дадените в Тълкувателно решение №
1/2002 г на ОСГК на ВКС разяснения кога е налице хипотезата на вписване на
несъществуващо обстоятелство, но поддържа, че с така разяснените с
тълкувателното решение хипотези не се изчерпва съдържанието на чл. 29, ал,
1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, доколкото съществуването на подлежащото на
1
вписване обстоятелство не е обусловено само и единствено от решението на
волеобразуващия орган, а следва и да отговаря на обективната
действителност, съобразно принципите на достоверност на заявените за
вписване обстоятелства и принципа, установен в чл. 10 от ЗТРРЮНЦ. В този
смисъл счита, че обуславящи поддържаната от него правна квалификация на
иска като такъв по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е несъответствието на процесното
вписано обстоятелство с обективната действителност.
Съдът счита, че при така направените уточнения с молбата от
17.04.2024 г., не може да се приеме, че са отстранени в цялост констатираните
от съда нередовности. Напротив, ищецът продължава да не излага никакви
фактически твърдения, които да са относими към заявеното от него искане да
се установи порочността на вписаното с процесния охранителен акт
обстоятелство по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Дадената от страната правна квалификация не обвързва съда, а
последният има задължението сам да даде такава, съобразявайки изложените
обстоятелства и отправено към него искане. В случая се твърди, че е налице
третата от предвидените в чл. 29 от ЗТТРЮЛНЦ хипотези, а именно вписване
на несъществуващо обстоятелство, но без да се излагат конкретни твърдения
за наличието на това основание, съответни на разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, по т. д. №
1/2002 г. Видно от направеното от ищеца уточнение оспореното от него
вписване е това, извършено по партидата на ответното дружество на
01.04.2015 г., в поле № 5 "седалище и адрес на управление“ /с вписване №
20150401153644 в това поле е вписан следният адрес на управление – гр.
София, бул. ****, като ищецът твърди, че находящият се на този адрес имот е
негова собственост/.
Адресът на управление на едноличното дружество с ограничена
отговорност /каквато правна форма има ответното дружество/ е част от
задължителното съдържание на учредителния акт – арг. от чл. 115, т. 1 вр. чл.
114, ал. 3 от ТЗ и представлява обстоятелство, което подлежи на вписване,
съгласно чл. 119, ал. 2 от ТЗ, в ТРРЮЛНЦ, по партидата на дружеството в
поле № 5 от група "Основни обстоятелства". За да бъде извършено вписване
на това обстоятелство следва да се представи валидно решение на едноличния
собственик на капитала по чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ за
приемане на учредителен акт, в който да бъде посочен заявеният за вписване
2
адрес на управление /чл. 140, ал. 2 вр. ал. 1 от ТЗ/. Към заявлението за
вписване на това обстоятелство, както при учредяване на дружеството, така и
при последваща промяна на този елемент от общия статус на дружеството,
заявителят не следва да представя доказателства, че определеният с
дружествения договор/учредителния акт адрес на управление на дружеството
действително съществува или че на адреса се намира имот, който е
собственост на дружеството или на лице, свързано с него /напр. съдружник,
едноличен собственик на капитала, управител/. Затова вписването на адреса
на управление е обусловено единствено от наличието на решение на
едноличния собственик на капитала за приемане на учредителен акт, с който
да е определен адресът на управление. Ето защо, за да може заявеното от
ищеца искане /да се обяви вписването на този адрес като несъществащо
обстоятелство/ да се квалифицира като иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ,
това искане трябва да е придружено с твърдения, че вписаният адрес на
управление не е съответен на действителното съдържание на акта на
едноличния собственик на капитала или че след приемане на акта, в който е
посочен този адрес, със съдебно решение е прогласена нищожността на този
акт. Липсата на такива твърдения прави невъзможно за Съда да изпълни
задължението си да администрира делото, като даде правна квалификация на
искането и изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК, съответно да определи
кои са релевантните за иска факти и доказателства и предостави възможност
на ответника да организира и проведе защитата си. Настоящият съдебен
състав не споделя поддържаната от ищеца теза, че правната квалификация на
искането като такова по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ може да бъде обоснована
с принципа, установен в чл. 10 от ЗТРРЮНЦ. Непритежаването на вещни
права на дружеството върху имота, находящ се на вписания в ТРРЮЛНЦ
адрес на управление, както и липсата на служители и осъществяване на
дейност на този адрес не обосновава извод, че вписването на адреса
противоречи на установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип. Съгласно вече
изложените мотиви, няма законоустановено изискване заявяващото вписване
на адрес на управление лице да ангажира доказателства, че разполага с
правото и възможността да осъществява реално дейността си на този адрес.
Напротив законодателят е допуснал, че е възможно дружеството да не
осъществява дейност на вписания в регистъра адрес на управление, като за
тези случаи е предвидил фингираното връчване по реда на чл. 50, ал. 2 и 4
3
ГПК, чл. 619, ал. 1 от ТЗ и др.
Предвид неотстраняването на пречките за движение на процеса,
Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, независимо от
обстоятелството, че ищецът е направил процесуално усилие да изпълни
указанията на съда /с молбата от 17.04.2024 г./. Администрирането на
исковата молба от Съда, във връзка извършването на проверка относно
редовността й, съобразно чл. 127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на
повторна възможност за отстраняване на нередовността й. Отстраняването
следва да се извърши в дадения от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. След като
ищецът не е направил това и не е отстранил пречките за администриране на
процеса, въпреки дадената му от съда възможност, то исковата молба следва
да бъде върната.
Мотивиран от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба с вх. №
35199/26.03.2024 г., във връзка с която е образувано т. дело № 604/2024 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба
пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4