Решение по дело №852/2021 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на чл. 48 от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по жалба на адвокат С.Г., упълномощен защитник на А. В. М.,
срещу решение № 78 от 20.7.2021 г., постановено по н.ч.д. № 2238/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Наказателно отделение (НО), 19. състав, с което съдът е допуснал
предаване на българската гражданка М. на Федерална Република Германия въз основа на
Европейска заповед за арест (ЕЗА) от януари 2021 г., издадена от съдия в Районен съд –
Кобленц.
С жалбата и допълнението към нея се поддържа, че решението е неправилно с
аргумент, че издадената ЕЗА се отнася до престъпна дейност, извършена частично на
територията на Република България и е налице факултативното основание за отказ,
визирано в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА. Посочва се още, че от съдържанието на
заповедта е видно, че тя е била издадена без М. да е участвала в производството, а и без да й
е бил назначен защитник, който да може да я оспори. Подчертава се, че и досега тя няма
такъв, с което е нарушено съществено правото й на защита. Претендира се наличие на
основание за отказ и заради това, че не били изпълнени изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗЕЕЗА.
Поддържа се, че издадената гаранция от прокурор на Кобленц е без правна стойност, защото
такава трябвало да се издаде от съда. В допълнение – че от германската държава не била
издадена гаранция, че след изслушване на М. тя ще бъде върната в България. Поддържа се,
че съдът не обсъдил втората алтернатива, уредена в разпоредбата на т. 5. от ал. 1 на чл. 40
ЗЕЕЗА. От въззивната инстанция се иска да отмени решението и да постанови ново, с което
да откаже предаването, а ако не сподели доводите на защитника за това, да приложи
разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 НПК.
В речта си в съдебните прения адвокат Г. заявява, че поддържа изложеното в
жалбата и допълнението към нея и не излага допълнителни съображения.
Исканата за предаване българска гражданка А.М. прави изявление, че поддържа
изцяло казаното от защитника й.
Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт с
аргумент, че е правилен и законосъобразен. Като счита, че са налице всички основания за
изпълнение на заповедта и споделя изцяло мотивите на градския съд, прокурорът пледира за
оставяне на жалбата без уважение поради това, че защитните възражения са изцяло
неоснователни.
В предоставената й последна дума А.М. заявява, че е наясно, че българският съд
не може да разглежда обвинението, но тя все пак държи да отбележи, че няма нищо общо с
твърдяната престъпна дейност, тъй като е била най-обикновен служител, изпълняващ
задълженията си по договор, че не е назначавала служители в кол-центрове, не е имала
представа за естеството на това, с което са се занимавали останалите, посочени като
замесени.

След като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становищата
на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски
апелативен съд намери следното:

Въззивната жалба е неоснователна.
1

На първо място следва да се посочи, че СГС е отговорил изчерпателно на
всички възражения, наведени от защитата, които аргументирано е отхвърлил.
За да постанови предаването на българската гражданка М., въз основа на
издадената от германските съдебни власти ЕЗА, първостепенният съд е обсъдил всички
предпоставки, уредени в закона и обосновано е заключил, че те са налице, поради което и
изпълнението на ЕЗА следва да бъде допуснато, доколкото не са налице основания за отказ.
Градският съд е постановил мотивиран съдебен акт, разглеждайки законовите условия за
изпълнение на заповедта. От формална страна издадената ЕЗА съответства напълно на
изискванията, отправени към съдържанието й. Издадена е в писмена форма, от компетентен
съдебен орган и съдържа подробни сведения за самоличността на исканото за предаване
лице, за деянията и правната им квалификация, за размера на предвидената санкция и пр.
Със заповедта за арест, издадена януари 2021 г. от съдия в Районен съд –
Кобленц, Федерална Република Германия, е постановено задържането на А.М. с цел
провеждане на наказателно преследване срещу нея за описани в заповедта деяния,
квалифицирани като престъпления „участие в организирана престъпна група“, измама“,
„мошеничество“. Във фактологията е отразено, че твърдяната дейност е осъществявана в
периода 2016 г. - 2020 г., както и че г-жа М. е заподозряна, като отговорен служител и
заедно с други лица, в участие в оперираща сложна мрежа от фирми, предназначени за
създаване и експлоатация на уеб сайтове с измамна цел, чрез които клиенти да бъдат
приканвани да инвестират във високоспекулативни обекти (напр. бинарни опции, ДЗР,
криптовалути). Отбелязани са фактически обстоятелства за начина на действие – клиентите
са убеждавани с помощта на опитни брокери за безрисковия характер на инвестицията, а
даваните от тях суми не се насочвали към никакви инвестиции, а в „джобовете на главните
действащи лица на организацията“; сумите се използвали и за поддържане на създадената
измамническа мрежа от фирми. Твърди се също, че г-жа М. била назначила няколко стотин
служители в кол-центрове, както и че била проект – мениджър и маркетингов управител на
организация и е отговаряла за управлението на проекти при основаване на нови платформи
за дизайн на уебсайтове и за прилагане на платежни методи. В заповедта е посочено, че
престъпната дейност, заради чието разследване е издирвана А.М., изпълва състави на
престъпления по § 263, ал. 1 и ал. 3, изр. 2., номер 1, ал. 5 и § 129 от Наказателния кодекс на
ФРГ. Максимално предвиденият срок на лишаването от свобода е десет години.
В постъпилата допълнителна информация (вътрешната ЕЗА и Европейска
заповед за разследване (ЕЗР) от издаващата държава се съдържат твърдения, че А.М. била
получател на информация за мениджмънта на фирмата, от което се допускало участието й
на срещи на ръководно ниво, както и че имала достъп до системите, използвани за
опериране с клиенти (жертвите), че знаела за съобщенията на платформите и се опитвала да
опровергае информацията, че се занимавала с проектирането на нови платформи.
Отбелязано е още, че описаната престъпна дейност е включена в каталога по чл.
2, § 2 от Рамковото решение за Европейската заповед за задържане като: „участие в
организирана престъпна група“, измама“, „мошеничество“.
Текстът на чл. 2, § 2 от Рамковото решение е транспониран в разпоредбата на чл.
36, ал. 3 от българския закон и така описаното попада под хипотезата на т. 1, т. 8 и т. 20 от
сочения текст.
Съдът е изискал и е получил гаранция от германската държава, че в случай на
влязла в сила присъда за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ А.М. ще бъде
върната в България. СГС е получил и уверение, че органът, издал уверението е
компетентният за това.
Така установените факти, релевантни за преценката и на настоящия съдебен
2

състав, мотивират извод, че са налице предпоставките за допускане на изпълнение на
европейската заповед за арест и първостепенният съд правилно се е произнесъл в този
смисъл.
Самоличността на исканото лице е установена несъмнено в съдебната процедура
и е констатирано съответствие с посочените в заповедта данни по отношение на имената,
рождената му дата, гражданството и неговия адрес.
Представената европейска заповед за арест е издадена от компетентен орган на
издаващата държава. Такъв несъмнено се явява съдебният орган. По делото дори е
представена и самата национална заповед за арест, издадена от съдията в Районен съд -
Кобленц.
Както правилно е отбелязал СГС, деянията, за които е издадена заповедта
изключват проверката за двойна наказуемост, тъй като съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, такава
не се изисква за изброените в същата норма престъпления, ако в издаващата държава те са
наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години или с друго
по-тежко наказание, или за тях се предвижда мярка, изискваща задържане за максимален
срок не по-малко от три години. Предвиденото наказание - лишаване от свобода със
съответния му максимум обуславя извод за наличието на формалното изискване на чл. 36,
ал. 1 ЗЕЕЗА.
Видно от съдържанието на ЕЗА, посочено накратко по-горе, отразени са
конкретните фактически обстоятелства, както и твърдения принос на исканото за предаване
лице в твърдяната престъпна дейност. Както от заповедта, така и от допълнително
изисканата информация става ясно, че г-жа М. се търси за провеждане на наказателно
разследване срещу нея като обвиняема.
Съдът застъпва последователно позицията си, че в настоящата процедура, с оглед
нейното естество, съдът на изпълняващата държава не е компетентен да преценява нито
един въпрос, свързан със съществото на твърдяното престъпление, за което се води
наказателно разследване в чуждата държава. Преценката дали исканият за предаване е
извършил престъпление и как следва да се квалифицира същото е единствено в
компетенциите на издаващата заповедта държава. Съдът, сезиран с искането за допускане
изпълнение на ЕЗА, не е оправомощен да решава въпросите по съществото на наказателното
производство в другата държава - членка. И това е логично, защото съдът на изпълняващата
държава не разполага с доказателства, понеже не той разглежда обвинението по същество.
От значение е, че в заповедта фактическите обстоятелства на твърдяната престъпна дейност
са описани не само ясно, но и относително подробно. Както от нея, така и от представената
от ФРГ допълнително информация, сред които и ЕЗР и националната ЕЗА, е видно, че се
разследва международна престъпна дейност, осъществявана в различни държави от Европа.
Първостепенният съд с основание е заключил, че деянията, за които г-жа М. е
издирвана от германските съдебни власти, не са предмет на водено в България
производство, няма данни да е била осъдена за някое от тях, не са покрити с давност и не са
амнистирани. А.М. е пълнолетно лице, българска гражданка. СГС е съобразил последното и
е уважил искането на защитата за изискване на гаранция по реда на чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА.
Такава е предоставена от издаващата държава. Защитното възражение, че не е предоставена
гаранция за връщането на г-жа М. след изслушването й с цел да търпи мярка за
неотклонение тук, е обсъдено от първата инстанция, но е отхвърлено като неоснователно.
САС споделя тълкуването на контролирания съд и на свой ред счита, че разпоредбата на чл.
41, ал. 3 ЗЕЕЗА в частта, в която визира мярка, изискваща задържане, се отнася до случаите,
в които се иска временно предаване или изслушване, аргумент за което се извлича от
разпоредбата на чл. 50 ЗЕЕЗА. В процесния случай се иска предаването на лицето за
провеждане на наказателно разследване, което предполага цялостното участие на г-жа М. в
3

процеса.
В заключение, споделя се извода, че не е налице нито едно от задължителните
основания за отказ за изпълнение на ЕЗА (уредени в чл. 39 ЗЕЕЗА).
Факултативните основания за отказ, уредени в чл. 40 ЗЕЕЗА, също не са налице в
настоящия случай и апелативният съд споделя напълно изложените от първостепенния
съждения в тази връзка. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЕЕЗА предвижда възможност за
отказ за изпълнение на ЕЗА, когато преди получаването на заповедта за престъплението, за
което е издадена, лицето е привлечено като обвиняем или е подсъдим в изпълняващата
държава. Такава хипотеза не е налице в разглеждания казус. Останалите основания,
визирани в т. 2- т. 5 на ал. 1 от чл. 40 ЗЕЕЗА, също не са налице. Не е основателно
възражението за наличието на факултативното основание, визирано в т. 5, изр. 1. на чл. 40,
ал.1 ЗЕЕЗА. На първо място следва да се отбележи принципното положение, че тъкмо
заради факултативния характер на това основание съдът може, но не е длъжен да постанови
отказ, в случай че престъплението е извършено изцяло или частично на територията на
Република България. Логиката оправдава подобен подход, в случаите в които има готовност
за провеждане на наказателно разследване в изпълняващата държава и при положение че
установяването на фактите би било улеснено заради събирането на доказателства на нейна
територия. Процесният случай не е такъв. Разследването се провежда във ФРГ заради
подадени жалби от измамени германски граждани, на които са били причинени вреди.
Измамата е резултатно престъпление и се счита за довършена с факта на причиняването на
вредата, от което следва, че това престъпление не е извършено на територията на България,
без значение от мястото на осъществяването на изпълнителното деяние. Нещо повече, както
бе посочено от изпратените допълнително материали се установява трансграничен характер
на престъпната дейност, за която се твърди че е осъществявана в различни части на Европа.
При това положение изобщо няма основание да се коментира приложението на това
факултативно основание.
Основанията по ал. 2 на чл. 40 ЗЕЕЗА са неотносими в разглеждания случай,
защото исканото лице не се търси за изпълнение на наказание, а за провеждане на
наказателно разследване.
Мярката за неотклонение до фактическото предаване на исканото за предаване
лице е взета в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА и в тази част разрешението
също следва да бъде потвърдено.
Съдебният състав на апелативния съд намери, съобразявайки липсата на
основания за отказ за изпълнение на издадената европейска заповед за арест, и нейната
формална редовност, че като отговаряща на условията за изпълнението й, същата следва да
бъде изпълнена. Този извод обоснова и решението за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

4

Номер на акта:	277
Дата:	4 август 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия:	Весислава Иванова

Дело:	20211000600852
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 август 2021 г.

Решение по дело №852/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите