РЕШЕНИЕ
№ 798
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е образувано по частната
жалба на Т. С. С. от *** против Разпореждане от 16.05.2022 г. на ЧСИ Илко Бакалов, peг.№
705 по изп. дело № 20227050400129, с което ЧСИ е отказал да намали приетия с
Разпореждане с изх.№ 3170/26.04.2022 г. адвокатски хонорар от 1500 лв на 200 лв.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно. Изложени са твърдения,
че хонорарът не е съобразен не само с фактическата и правна сложност на делото, но и
надхвърля седем пъти минималния установен съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и то - по
изпълнително дело без голяма сложност за дължима издръжка в размер на 3000 лв, което
противоречи на морала и добрите нрави. Твърди се на следващо място, че липсата на мотиви
от страна на ЧСИ, води до неяснота за съображенията му, с които е оставил без уважение
искането на длъжника за намаляване на адв.възнаграждение.
Претендира се съдът да измени Разпореждането от 16.05.2022 г. на ЧСИ Илко
Бакалов по изп. дело № 20227050400129, като намали поради прекомерност на основание
чд.78, ал.5 от ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя от 1500 лв на 200 лв.
В законовия срок против жалбата е подадено възражение от взискателя Е.М. С. –
лично и като майка и законен представител на С. Т. С.. Жалбата се оспорва като
неоснователна.
Твърди се, че определянето размера на адвокатското възнаграждение между
клиент и възложител по договора за правна защита и съдействие е предмет на свободни
договорни отношения, при които има нормативно определен минимален размер, но не и
максимален размер на възнаграждението. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че така
определеният хонорар надхвърля седем пъти минимума по Наредбата, тъй като
1
формирането на минималното възнаграждение на процесуалния представител по
изпълнителните производства, съгласно Наредбата за МРАВ включва както заплащане за
образуване на делото /чл.10, т.1/, така и заплащане за водене на делото /чл.10. т.2-5/. На
следващо място се твърди, че освен издръжката за минало време от 3000 лв, лихвите върху
нея и просрочените издръжки, по изпълнителното производство следва да се събира и
дължимата ежемесечна издръжка до навършване на 18 годишна възраст на детето.
Твърди се още, че имайки предвид хронологията на отношенията между
взискател и длъжник, то е очевидно не може да се разчита на добросъвестното отношение на
длъжника за в бъдеще.
На последно място се твърди, че обстоятелството, че майката и законен
представител на детето - Е.М., живее извън границите на Република България, ролята на
пълномощника на взискателя ще бъде още по-съществена.
Претендира се оставяне на жалбата без уважение.
ЧСИ Илко Бакалов представя становище за неоснователност на жалбата. Описана
е хронологията на извършените от страните и от ЧСИ процесуални действия по изп.дело.
Посочено е, че след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди
иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на
отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално
представителство, защита и съдействие.
Твърди се, че постановеният отказ за намаляване на адв.възнаграждение,
постановен с обжалваното разпореждане, е съобразен с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че Наредбата посочва само
минималните граници на адвокатските възнаграждения, като същото се определя свободно
между страните, още повече, след отмяната на текста от Наредбата, който определяше по
легален път прекомерността на адвокатското възнаграждение.
Производството по изп.дело 20227050400129 е образувано по молба на Е.М. С. от
***, в качеството й на майка и законен представител на С. Т. С., въз основа на
Изпълнителен лист издаден по гр.д.1132/2021 г. от PC Айтос, съгласно който длъжникът Т.
С. С., е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от завеждане на иска – 13.12.2021 г., до
настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и на
основание чл.149 СК - сумата от 3000 лв, представляваща общ размер на издръжката за
минало време за периода 12.01.2021 - 11.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от завеждане на иска - 13.12.2021 г., до окончателното изплащане.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат
признати и направените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1500 лв, като е
представен договор за правна защита и съдействие за образуване и процесуално
представителство по изп.дело.
На 26.04.2022 г. до длъжника е изпратена ПДИ, ведно с копие на изп.лист,
протокол за приемане на разноски и сметка за размера на дълга, връчена на дата 27.04.2022
г.
На 03.05.2022 г. по изп.дело е депозирана молба-възражение от длъжника с
искане за намаляване на адвокатския хонорар, приет по делото, до размера от 200 лв.
На 16.05.2022 г. е постъпило становище от взискателя, чрез адв. Вълчев, с което
излага становище за неоснователност на възражението за намаляване на адвокатския
хонорар.
С обжалваното разпореждане с изх.№ 3627/16.05.2022 г., ЧСИ е отказал
намаляване на приетия адвокатски хонорар до исканите 200 лв. Разпореждането е връчено
на длъжника на 23.05.2022 г.
На 31.05.2022 г. е постъпила настоящата жалба.
2
Жалбата е подадена от легитимирано лице, против акт на събедния изпълнител,
за което законодателят е предвидил възможност за обжалване, в законовия срок, поради
което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна.
Съгласно чл.10, т.1 от Наредбата, за образуване на изпълнително дело се
предвижда адв.възнаграждение в размер на 200 лв, а съгласно чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, както и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението за
вземания над 1000 лв е 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2–7.
Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело при материален интерес общо 12 000 лв (3 000
лв издръжка за минало време и по 250 лв месечно – издръжка за бъдеще време до
настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, съгласно
чл.69, ал.1, т.7 ГПК), какъвто е материалният интерес за взискателя, изчислено по правилата
на чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, е 890 лв. Общото адв.възнаграждение по чл.10,
т.1 и 2 от Наредбата за МРАВ е 1090 лв.
По отношение на оплакването, че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, която да обосновава заплащането на адв.хонорар в размер, надвишаващ
минималния, предвиден в Наредба № 1 за МРАВ следва да се отбележи, че според
настоящия състав, това оплакване е основателно.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за частично
основателна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с
която е отказано изменение на приетите разноски за адв.възнаграждение над сумата от 1090
лв до приетия размер от 1500 лв и вместо него следва да се постанови намаляване, на
основание чл.78, ал.5 ГПК на разноските на взискателя за заплатено адв.възнаграждение до
размера от 1090 лв. В останалата част за отмяна на обжалваното разпореждане за
намаляване на приетите разноски над сумата от 200 лв до сумата от 1090 лв, подадената
жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 16.05.2022 г. на ЧСИ Илко Бакалов, peг.№ 705 по
изп.дело № 20227050400129, В ЧАСТТА, с която ЧСИ е отказал да намали приетия с
Разпореждане с изх.№ 3170/26.04.2022 г. адвокатски хонорар над размера от 1090 лв до 1500
лв, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетия с Разпореждане с изх.№ 3170/26.04.2022 г. адвокатски
хонорар, заплатен от взискателите от 1500 лв до 1090 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. С. С. от *** против Разпореждане от
16.05.2022 г. на ЧСИ Илко Бакалов, peг.№ 705 по изп.дело № 20227050400129, В ЧАСТТА,
с която ЧСИ е отказал да намали приетия с Разпореждане с изх.№ 3170/26.04.2022 г.
адвокатски хонорар, заплатен от взискателите до размера от 1090 лв.
3
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4