Р Е Ш Е Н И Е
№…………
16.10.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
възз. граждански състав
на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ две
хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: П.П.
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 457 по описа за 2018
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 35/14.03.2018
г., Районен съд – гр. К. по гр. дело № 225/2017 г. по описа на същия съд е отхвърлил като неоснователно и
недоказано искането за отмяна на Нотариален
акт №87, том VIII, рег.№ 3598, дело №1097/2015г. на нотариус *** рег.№ ***
при Нотариалната камара за
констатиране право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена
проверка, в който: В.П.К., с ЕГН **********, В.П.З., с ЕГН ********** и Б.П.Р.,
с ЕГН ********** са признати за собственици с равни права, на основание
наследство и давностно владение върху недвижим имот, находящ се в гр.К., на
ул.“***“ №4, а именно:615/2463 идеални части от поземлен имот с Пл.№2152 по ЗРП
на гр.К., целият с площ от 2463 кв.метра, заедно с построената в
североизточната част на имота жилищна сграда и трайни насаждения, при
граници съседи на ПИ: от две страни
улици, ПИ-2151, ПИ-2134 и ПИ-2153.
Районен съд
– гр. К. е допуснал да се извърши съдебна
делба между: Р.М.К., с ЕГН ********** ***, представлявана
от адвокат Р.М. от ПлАК – от едната страна и 1.В.Б.Ч., с ЕГН **********,***; 2.Я.П.Д.,
с ЕГН ********** ***; 3.В.П.К., с ЕГН ********** ***, чрез адвокат П.И.Г. от
САК; 4.В.П.З., с ЕГН ********** ***, чрез адвокат П.И.Г. от САК; 5.Б.П.Р., с
ЕГН **********,***, чрез адвокат П.И.Г. от САК и 6.И.П.М., с ЕГН **********, с
адрес ***, на следният недвижим имот, находящ се в гр.К., ул.“***“ №4, а
именно:
Поземлен имот №2152 по ЗРП на гр.К., с площ от 2463
кв.метра, заедно с построените в него четири второстепенни сгради при граници
на ПИ: улица, ПИ №2151, ПИ №2134, ПИ №2153 и улица, при квоти:
1.Р.М.К. – 6/24 идеални части;
2.В.Б.Ч.– 6/24 идеални части;
3.Я.П.Д. – 3/24 идеални части;
4.В.П.К. – 2/24 идеални части;
5.В.П.З.– 2/24 идеални части;
6.Б.П.Р.– 2/24 идеални части и
7.И.П.М. – 3/24 идеални части.
Със същото решение
Районен съд – гр. К. не е допуснал да се извърши съдебна делба между изброените
по-горе съделители на жилищна сграда, построена в
североизточната част на поземлен имот с Пл.№2152 по ЗРП
на гр.К., на ул.“***“ №4, целият с площ от 2463 кв.метра и трайни насаждения,
при граници съседи на ПИ: от две страни
улици, ПИ-2151, ПИ-2134 и ПИ-2153.
Срещу така постановеното решение на Районен съд – гр. К. е депозирана
въззивна жалба от В.П.К., В.П.З. и Б.П.Р. чрез адв. П.Г. от САК. В жалбата,
въззивниците твърдят, че не са съгласни с постановеното решение в частта, с
която се допуска делба на поземлен имот № 2152 по ЗРП на гр. К. с площ от 2463
кв.м., заедно с построените в него четири второстепенни сгради при граници на ПИ:
улица, ПИ №2151, ПИ №2134, ПИ №2153 и улица. Съдът признава въззивниците В.П.К.,
В.П.З. и Б.П.Р. за собственици по наследство и давност на къщата и не допуска
нейната делба, но в същото време не ги признава за собственици на поземления
имот с построените четири второстепенни постройки, в който е построена
сградата. Въззивниците считат, че извода на първоинстанционния съд, че с
констативния нотариален акт, в който е признато правото им на собственост само
на 615/2463 кв.м., с него те признават, че останалите наследници на Б.К. имат
наследствени права върху част от поземления имот е неправилен. Съдът приема, че по наследство и давностно
владение са собственици на къщата, изградена върху земята – целия поземлен
имот, но правото на собственост и придобиването на правото на собственост върху
къщата е неделимо от придобиване правото на собственост и върху земята. Освен
това, след като ответниците са признати за собственици по наследство и давност
на целия имот, те могат да получат и констативен нотариален акт за него като
цяло или само за част от него. Получаването на констативен акт само за част от
имота не означава, че те негласно признават наличието на наследници и техни
наследствени права върху този имот. Въззивниците молят Окръжния съд, да отмени
т.2 от постановеното решение на Районен съд – гр. К. и да постанови друго, с
което да признае В.П.К., В.П.З. и Б.П.Р. за собственици по наследство и давност
на Поземлен имот № 2152 с площ от 2463 кв.метра, находящ се в гр. К., ул. „***“
№ 4, заедно с построените в него читири второстепенни постройки при граници и
съседи на ПИ: от две страни улици, ПИ №2151, ПИ №2134 и ПИ №2153.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата Р.М.К. изразява становище, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и моли, да бъде потвърдено.
Останалите въззиваеми В.Б.Ч., Я.П.Д. и И.П.М. не се явяват и не са изразили
становище по въззивната жалба.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Следва да се посочи, че предмет
на въззивното обжалване е само частта на решението, с която е допуснат до делба
недвижимия имот – дворно място, заедно с построените в него четири второстепенни сгради. В останалата част не е
подадена жалба от страна и следователно е влязло в законна сила.
Така обособения
предмет на въззивното производство – дали допуснатия до делба поземлен имот е
съсобствен между всички съделители или е изключителна собственост на
въззивниците е решен от първоинстанционния съд съобразно представените по
делото доказателства.
Безспорно и видно от
представеното удостоверение за смърт и наследници страните са наследници на Б.П.К.
б.ж. на гр.К., починал на 17.11.1981г. – акт за смърт № 139 от 18.11.1981г.
съставен в гр.К..
Също не се спори, че
с протокол от съдебна делба от 30.04.1940г. по гр.д.№97/1940г. на К.нски
Околийски съд той получил в дял недвижим имот находящ се в гр.К., №4, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №2152 по ЗРП на гр.К., с площ от 2463 кв.метра, заедно с
построените в него жилищна сграда и четири второстепенни сгради при граници на
ПИ: улица, ПИ №2151, ПИ №2134, ПИ №2153 и улица.
Не се спори и че ответниците В.П.К., В.П.З. и Б.П.Р. се снабдили с нотариален акт №87, том VIII, рег.№ 3598, дело №1097/2015г. на нотариус *** рег.№ ***
при Нотариалната камара за констатиране право на собственост
върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка, в който са признати за собственици с равни права, на
основание наследство и давностно владение върху недвижим имот, находящ се в гр.К.,
на ул.“***“ №4, а именно:615/2463 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с Пл.№2152 по
ЗРП на гр.К., целият с площ от 2463 кв.метра, заедно с построената в
североизточната част на имота ЖИЛИЩНА СГРАДА и трайни насаждения, при
граници съседи на ПИ: от две страни
улици, ПИ-2151, ПИ-2134 и ПИ-2153.
Следва да се
отбележи, че на практика с въззивната жалба се цели да се обори съдържанието на
представен от страната документ, от който тя желае да се ползва, което е
процесуално недопустимо. В едностранното охранително нотариално производство
въззивниците са имали възможност точно и конкретно да уточнят и заявят правата
си. След като е съставен нотариалния акт са имали възможност да го поправят.
След като е представен по делото същият несъмнено е официален документ и
неговата доказателствена сила е регламентирана в чл.179 ал.1 от ГПК. В случая
страната, която се ползва от този документ се опитва със свидетелски показания
да оспори неговото съдържание и да заяви повече права отколкото са вписани в
него.
При така представените писмени
доказателства, а и изслушаните свидетелски показания следва единствения
правилен извод, до който е достигнал РС-К., че поземления имот и построените в
него обслужващи го второстепенни постройки са собственост на всички наследници
на Б.П.К. и следователно искът за делба
по отношение на тях е основателен и такава следва да бъде допусната. В тази
връзка следва да се посочи, че след като през 2015г. въззивниците сами, в
инициирано само от тях производство, са се явили пред нотариус и са заявили, че
са собственици само на ¼ от имота или на 615/2463 ид.ч., но върху цялата
къща, и този нотариален акт не е отменен по реда на чл.537 от ГПК, то няма как
за периода от 2015г. до 13.04.2017г. да придобият по давност и останалите
идеални части. Следва да се има предвид, че именно този титул доказва техните
права на собственост върху имота и неговата доказаткелствена тежест не е
оборена.
Действително те
твърдят, че присъединяват своето владение към това на техния баща П.Б.П., за
когото са събрани гласни доказателства, че след смъртта на общия наследодател Б.К.
е живял и ползвал имота, като това е продължило от 1981г. до неговата смърт
през 2003г. Несъмнено свидетелите в по-голямата си част от показанията са
категорични, че техният баща е ползвал целия имот като свой. Не твърдят нито
друг от наследниците да е живял в него, нито да го е ползвал. Факт е обаче, че всички
те казват, че след смъртта на П.П. никой не живее в имота. Имало някакъв
квартирант, но никой от наследниците не е живял там постоянно. Имайки предвид,
че Петров е починал през 2003г. то до 2015г., когато е съставен констативния
нотариален акт е изтекъл период повече от 10 години. За този период не се
установява по категоричен и несъмнен начин, че именно трите въззивници са
владели имота. Напротив свидетелските показания са в насока, че никой не го е
ползвал постоянно, а понякога въззивниците са минавали за поддръжката му.
Тези свидетелски
показания заедно с искането отправено лично от въззивниците до Нотариуса, в
което те са заявили, че претендират собственвост само върху ¼ от имота и
за тази идеална част е издаден нотариалния акт е показателен, че у тях не е бил
формиран анимуса да владеят изцяло имота за себе си и да отблъснат владението
на другите сънаследници. За да бъде придобит един недвижим имот по давностно
владение съгласно чл.79 от ЗС следва същото да е непрекъснато и необезпокоявано
в продължение на 10 години. За да е налице владение следва субектът не само да
държи вещта, т.е. да упражнява фактическата власт над нея - корпуса, а и да
действа със съзнанието, че го прави само за себе си и третира вещта, като своя
– т.е. анимуса. Липсата на анимус у трите въззивници, която се извлича, както
от съдържанието на нотариалния акт, така и от свидетелските показания не
позволява да се приеме наличието на владение за своене на поземления имот и
придобиването му по давност. Действията по стопанисване на двора и на къщата/която
си е тяхна собственост/ не могат да се приемат за установяващи анимуса, тъй
като те са действия по обикновена поддръжка и се извършват и от всеки от
съсобствениците.
Ето защо съдът счита,
че от събраните по делото доказателства не се установява твърдяното във
въззивната жалба, че въззивниците са изключителни собственици на поземления
имот, а напротив видно е, че същият е съсобствен между всички съделители.
Правата им и квотите при които би следвало да се допусне делбата са правилно
определени от съда.
С оглед
на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Кнеженски
районен съд е валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в
съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение
или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 35/14.03.2018г., постановено от Районен
съд – гр. К. по гр. дело № 225/2017 г. по описа на същия съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по
реда на чл.280 и следващите от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: