Определение по дело №1513/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ-260057                                                     17.08.2020 г.                                      град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                    втори въззивен граждански състав

На:      седемнадесети август                                                  две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                 ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар

разгледа въззивно гражданско дело номер 1513  по описа за 2020 година.

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, представлявано от управителя Радослав Христов Велчев, подадена чрез ю.к.Ивайла Трифонова, против решение № 906/12.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 7083/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Кредтреформ България”  ЕООД срещу М.Т.К. ***, за заплащане на сумата от 631.14 лв., представляваща невърната част от заетите суми по договор за кредит № **********/13.01.2015 г., в размер на 500 лв., сключен с „4финанс“ ЕООД, на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и допълнителен договор за кредит към него от 09.03.2015 г., в размер на 150 лв., вземанията по който са цедирани на „Кредитреформ България“ ЕООД с договор № BGF-2018-005/01.02.2018 г. за прехвърляне на вземания, заедно със законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска – 11.07.2019 г. до окончателното плащане.

Въззивникът „Кредитреформ България” ЕООД изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Считат се за неправилни доводите на съда относно Общите условия към договор за кредит № **********, с оглед представените по делото доказателства, като се сочи, че процесният договор по същността си е електронен документ и е оформен съгласно чл.3, вр. чл.2 ЗЕДЕУУ и като такъв нито той, нито ОУ към него са представяни в писмена форма на ответника. Сочи се също, че самият механизъм на сключване на договора за кредит не допуска завършване на процедурата по кандидатстване преди кредитоискателят да е се е запознал и да е приел ОУ, като във въззивната жалба се описват стъпките, през които преминава тази процедура. Счита се, че след като ответницата К. е успяла да изпрати своята заявка във вътрешната система на „4финанс“ ЕООД, то тя е преминала през описаните стъпки за кандидатстване, завършила е заявката си за кредит, която след това е била отразена в системата на кредитора. Счита се също, че след като съдът цитира т.14.5 от ОУ, то процесните ОУ са приложени към исковата молба и съдът се е запознал с тях, поради което зводът му, че такива ОУ не са били представени е неправилен. Във връзка с уведомяването на длъжника за сключения договор за цесия въззивникът сочи, че действително няма данни ответницата лично да е получила преди образуване на делото приложеното към исковата молба уведомление, изходящо от цесионера „4финанс“ ЕООД, но получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и с оглед надлежното му връчване на ответницата чрез особения й представител, като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение, като в тази връзка в жалбата се излагат  подробни съображения и се цитира съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да уважи предявения иск. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата М.Т.К., уведомена чрез назначения й от БРС особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, не се взема становище по въззивната жалба.

 

Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1513/2020 г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от „Кредитреформ България“ ЕООД.

 

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                     2.