Решение по дело №16/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 25
Дата: 16 март 2011 г.
Съдия: Атанаска Китипова
Дело: 20111200800016
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 10 март 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Присъда № 7357

Номер

7357

Година

29.9.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

09.29

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Екатерина Николова

дело

номер

20151210200345

по описа за

2015

година

като съобрази доказателствата по делото, становищата на страните и закона, на основание чл.303 от НПК, съдът

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА Р. Н. К., роден в Б. с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че на 29.10.2012 г. около 09,50 часа в Б., на паркинг в района на хотел „П.“, находящ се на бул. „В.“ № 51, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота /загуба на съзнание за 1-2 минути/ на Д. А. А. от Б., като го ударил в областта на слепоочието му с хвърлен камък от близко разстояние /2-3 метра/ , представляващо престъпление по чл. 129, ал.2, пр.9 вр. ал. 1 от НК, за което му НАЛАГА наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 /осем/ месеца, чието изтърпяване отлага за изпитателен срок от 3 години при условията на чл.66, ал.1 от НК.

ОСЪЖДАР. Н. К. да заплати на Д. А. А. от Б. сумата от 2000лв./две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди , като пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление срещу него по чл. 129, ал.2, пр.9 вр. ал. 1 от НК и ОТХВЪРЛЯ този иск в останалата му част, над уважената такава.

ОСЪЖДАР. Н. К. да заплати по сметка на РС-Благоевград сторените по делото разноски възлизащи на сумата от 312.60 лв./триста и дванадесет лева и шестдесет стотинки/, ведно със сумата от 80.00лв.-ДТ по уважената част от гражданският иск.

ОСЪЖДАР. Н. К. да заплати по сметка на ОДМВР-Б. сумата от 130.00лв.-Разноски за съдебно-медицинска експертиза в досъдебната фаза на делото.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок ,считано от днес пред Окръжен съд - Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

МОТИВИ:

Производството е образувано по обвинителен акт на РП-Б. против Р. Н. К. , с който последният е обвинен в това, че

на 29.10.2012 г. около 09,50 часа в Б., на паркинг в района на хотел „П.“, находящ се на бул. „В.“ № 51 е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота /загуба на съзнание за 1-2 минути/ на Д. А. А. от Б., като го ударил в областта на слепоочието му с хвърлен камък от близко разстояние /2-3 метра/ , квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал.2, пр.9 вр. ал. 1 от НК.

Представителят на РП поддържа обвинението в съдебното производство и ангажира доказателства в негова подкрепа.

Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението, не се признава за виновен и апелира за оправдателна присъда.

Пострадалото лице Д. А. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса .Съдът е допуснал за съвместно разглеждане предявеният от него срещу подсъдимият граждански иск с цена на иска от 10 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за причинени на А. неимуществени вреди /главоболие, чувство за недобро общо здравословно състояние и увреждане на зрението/, като пряка и непосредствена последица от описаното с обвинителният акт престъпление по чл. 129, ал.2, пр.9 вр. ал. 1 от НК.

Районният съд, след като съобрази становищата на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на преценката си по чл.301 от НПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че пострадалият Д. А. и неговата съпруга св.А., са собственици и управители на хотел“П.“, находящ се в Б., ул.“В.“№51 и помещаващ се на два етажа над партерната част на жилищна кооперация, с отделен вход от тази за жилищата на другите съкооператори . Не е спорно също така /св.А. -показания дадени при огледа на място в съдебна фаза/, че в двора на тази кооперация е обособен паркинг за гостите на хотела, който в по-голямата си част е собственост на пострадалия, а в останалата част е собственост на негови роднини, с жилища в кооперацията, предоставили му правото да ползва техните паркоместа за хотела си. Паркинга е обозначен на входната част на хотела и вратата за дворното място, като на табелата изрично пише „Паркинг Хотел П.“, ./сн.№1-3 от фотоалбума, направен в проведеният в съдебната фаза оглед на място/.

Не е спорно също така, че подсъдимият К. към 29.10.2012г. работел като кабелен техник във фирма „Нет Сърф Нет“ – Б., заедно със св.М.. На 29.10.2012 г., двамата били изпратени на адреса на хотел „П.“ по заявка на клиент в жилищната кооперация. Около 09,50ч., подсъдимият и св.М. отишли със служебен автомобил „Ситроен Б.“ с рег. [рег.номер на МПС] на адреса и решили да оставят автомобила си на паркинга зад кооперацията.Двамата паркирали автомобила на паркинга зад хотела и тръгнали към входа на кооперацията за жилището на клиента си. В този момент при тях отишъл пострадалия А., който ги попитал дали са клиенти на хотела и защо паркират на паркинга, който е частна собственост и обслужва именно гостите на хотела. Подсъдимият се обърнал с груби и нецензурни реплики към А., като му казал „Какъв си ти,та ще ни казваш къде да паркираме“ и го напсувал на майка.Пострадалият им казал, че е собственик на хотела и на паркинга и трябва да преместят автомобила от мястото. Заради отношението на подсъдимия , пострадалия повишил тон и разпоредил на подсъдимия и св.М. да напуснат паркинга, при което св.М. тръгнал към автомобила за да го премества, а подсъдимият тръгнал да излиза от двора и паркинга, като вървял към предната част на хотела и бул.“Васели Левски“.Пострадалият тръгнал след подсъдимия за да се прибере обратно в рецепцията на хотела, където до преди идването на Ч. и К. пиел кафе заедно със съпругата си –св.П. А. и тяхната съседка св.Я./сн. №17, 20 и 21 от фотоалбума, направен при оглед на място в съдебната фаза на процеса, с допълнителни показания и обяснения на страните по делото, надлежно протоколирани в съдебният протокол от 18.06.2015г./ Недоволен от това, че трябва да се премести автомобила от паркинга, след като отиват на адрес на клиент, живеещ в същата кооперация и липсата на възможност за паркиране на автомобила в близост, докато завивал пред рецепцията на хотел „П.“ /сн.№15 и 17 от фотоалбума към огледа на място/, подсъдимият взел един камък от разкопан участък на тротоара пред жилищната кооперация и хотела и го хвърлил по пострадалия, който в този момент вече се намирал пред рецепцията на хотела си. Подсъдимият се намирал на тротоара пред хотела в този момент и на разстояние около 2-3 метра от мястото, където бил застанал пострадалият А. . Камъка ударил А. и попаднал в главата му /в областта на лявата слепоочнотеменна част./ От този удар, пострадалият А. паднал на земята и загубил съзнание. В тази насока са показанията на пострадалото лице, както и показанията на другите двама очевидци на този инцидент- съпругата на А., който се намирала на същото място и стояла пред рецепцията на хотела, заедно със съпруга си, пиейки кафе , както и св.Я./съседка на А./, която също този ден пиела кафе на маса в рецепцията на хотела заедно с П. А. и пострадалият Д. А..Двете жени се изплашили от случилото се, св.П. А. веднага натиснала паник-бутона от Рецепцията на хотела и излязла да помогне на съпруга си. Обадила се и на Спешен център. Пред рецепцията и на тротоара излязла и св.Я., като и А. и Я. възприели лично и непосредствено случилото се с пострадалия, защото витрината на рецепцията на хотела е стъклена и имали пълна и безпрепятствена видимост към тротоара пред хотела и местоположението на А. преди падането му на земята от удара с камък . Св.А. и св.Я. също така, в показанията си твърдят, че и двете лично възприели как подсъдимият се навежда и взима от тротоара камък, с който замеря пострадалия, а последния пада от удара в главата на земята и губи съзнанието си. Те потвърждават тези си показания в съдебното производство и по време на проведеният и с тяхно участие оглед на местопрестъплението, като всяка от двете свидетелки подробно и конкретно описва местоположението си преди и по време на удара с камък по А. от страна на подсъдимото лице/сн.№15,16,17,20 и №23 от фотоалбума към делото/.Св.А. твърди, че след този удар се е свестил и има спомен, едва от закарването му в болничното заведение. От своя страна св.А. и св.Я. са категорични, че А. е загубил съзнание за времето от 1-2 минути, като не е реагирал на въпросите и опитите на св.А. да разговаря с него . По главата му се е появила кръв и оток от удара и св.А. лично му помогнала да стане и да отиде до рецепцията на хотела, където изчакали органите на Спешен център за оказване на първа помощ на А. . През това време подсъдимият наблюдавал случващото се и дори според св.Я. взел още по-голям камък от земята с намерение да го хвърли, но тогава св.Я. му се скарала и той не хвърлил и взетият втори камък. Св.Я. твърди, че след като пострадалия се свестил от удара с камъка по главата му , той повтарял „Лошо ви е , лошо ми е.Свят ми се върти.“ През това време, св.М. извадил автомобила от паркинга на хотела и се опитал да го паркира при спирка за градски автобус пред хотела /сн.№1,сн.№22/, но след като К. удари А., двамата се качили в автомобила и потеглили и напуснали местопрестъплението, без да посетят адреса на клиента, заради когото били изпратени на това място на процесната дата от работодателя си.

Заради подаденият сигнал с паник-бутон от св.А., на място пристигнали полицейските служители-свидетелите С. и св.Р.. Те заварили на място А., св.А. и св.Я.. Тези свидетели обяснили на полицаите, че А. е удар с предмет по главата от друго лице, а причината за това била забележка направена от пострадалия към две непознати лица да не паркират в паркинга на хотела. Св.С. е категоричен, че на място е била и св.Я., а докато разказвал за случая, пострадалият заявил, че му става лошо и била извикана линейка на Спешен център, която откарала А. .От своя страна св. Н. споделя, че издал разпореждания по ЗМВР за несаморазправа само по отношение на лицата, посочени като причинители и предизвикали саморазправа на процесната дата и място, без да може да конкретизира кои са били тези лица. В тази връзка , съдът констатира, че в ДП, разпореждания по чл.55 от ЗМВР да не се саморазправят с пострадалия А., има издадени от процесната дата само за подсъдимия К. и св.М. .

При разпита на св.М. и подсъдимото лице се развива друг версия за случилото се на процесната дата между К. и пострадалия А. . Според К. и М., след като отишли на адреса на клиента и паркирали служебният си автомобил зад кооперацията,в която се намирал и хотел „П.“, ги посрещнал пострадалия , който започнал да ги обижда и да им крещи защото са паркирали на това място. Според подсъдимия и св.М., паркинга не бил обозначен като такъв и не било видно, че е частен . Тези им твърдения обаче се опровергаха при огледа на място, като и от фотоалбума направен за това процесуално действие е видно, че паркинга зад хотел“П.“ е обозначен именно като такъв в към хотела с голяма табела на входната врата за паркинга.Самият паркинг е ограден в заден двор на жилищна кооперация с входна врата, която се отваря и затваря и не е вярно твърдението на М., че се касае за общодостъпно място, в което може да паркира всеки гражданин/сн.1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13 от фотоалбума към протокола за оглед на място в съдебна фаза на процеса/.Според К. и М., пострадалият не обяснил, че паркинга е към хотела и частна собственост, а това не кореспондира с показанията на свидетелите А., А. и Я., които са категорични, че пострадалият веднага обяснил на М. и подсъдимия, че не могат да паркират автомобила си на процесният паркинг, защото е частна собственост и именно за това им наредил да преместят и автомобила си. Св.М. и подсъдимия твърдят също, че М. отишъл да премести автомобила от паркинга, а К. тръгнал в посока „Зърнени храни“ и бул.“В.“.След като преместил автомобила от паркинга на спирка на булеварда, св.М. твърди, че видял подсъдимият и пострадалият да си разменят юмручни удари пред хотела, като А. взел тротоарна плочка от земята и ги заплашил,“ че ще ги осакати“. През това време, според М., св.А. казала, че ще извика полиция, а св.Я. въобще не била на местопрестъплението. М. и К. твърдят, че се изплашили от поведението на пострадалия и напуснали местопрестъплението с автомобила си, но в по-късно се върнали и заварили пред хотела полицейски служители. Свидетелите А., Я. и А. категорично отричат да е било такова поведението на пострадалия спрямо подсъдимия на процесната дата, нито пък да са разменяни юмручни удари между пострадалия и подсъдимия и пострадалия да е взимал тротоарна плочка, с която да се е заканвал спрямо К. и М. . За нанасянето на юмручни удари св.М. не е споменал и в показанията си в досъдебна фаза, а в съдебна фаза заяви, че липсата на този факт се дължи на обстоятелството, че „много бързал за работа“ и отговарял „само с да и не“ на разпитващите го. Св.М. твърди също, че възприел идването на полиция на място, както и линейка от Спешния център, но не видял пострадалия да се качва в нея. Признава, че в полицията, издали разпореждания по ЗМВР само на него и на подсъдимия след процесният случай.

В хода на проведените очни ставки между св.М. и свидетелите А. и св.Я., всеки от участниците в очната ставка поддържа своите показания. Св.А. допълва, че не е вярно твърдението на М., че не обяснил кой е и че не може да се паркира на процесният паркинг, защото е частен, тъй като А. никога не знае, дали идващите и паркиращи автомобили на паркинга му са на клиенти на хотела и според него, няма никаква житейска логика да почне да се кара и псува с евентуалните си клиенти, без да ги попита кои са и дали са клиенти на хотела, към когото е именно процесният паркинг. От своя страна св.Я. потвърждава, че е била на мястото и , че лично е възприела и М., който обаче стоял от страни и се занимавал с преместване на в автомобила и изваждането му от паркинга, докато подсъдимият ударил пострадалия А. пред рецепцията на хотела.

В рамките на извършеният оглед на място в съдебната фаза на процеса, съдът възприе, че процесният паркинг е обособен като частна собственост с входна врата и ограда от улицата, а на входната част на фасадата на жилищната кооперация, в която се намира и хотел „П.“ на бул.“В.“ има голям надпис, паркинг, поставен над надписа хотел“П.“.Пострадалият заяви, че реди да го замери с камък, подсъдимия го е напсувал на майка. От своя страна , подсъдимият признава, че е взел камък, но твърди, че не е хвърлял този камък по пострадалия. Взел го, защото пострадалия нарекъл него и св.М. „М. се от тук селяци“.Отново твърди и в рамките на огледа, че не той, а пострадалия взел плочка от тротоара и се заканил да го удари, като го и напсувал на майка.

Не се събраха никакви доказателства за това, че подсъдимият е нанасял и ритници по пострадалия, в каквато насока са наведени фактически твърдения в обвинителният акт на РП.

След инцидента на процесната дата и място, по делото не е спорно, че пострадалият Д. А. бил приет по спешност в МБАЛ – Б., където е установен хематом в лявата слепоочнотеменна част на главата и мозъчно сътресение. Проведено му било болнично лечение, което продължило три дни. Според изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза, в резултат на нанесения му удар с камък по главата пострадалият е загубил съзнание за кратко време / една- две минути/. След получените удари е имал силно главоболие, гадене и е повърнал еднократно. Мозъчното сътресение със загуба на съзнание, макар и кратковременно му е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и според вещото лице, като механизъм на причиняване, напълно кореспондира и съответства с описаният начин в обвинителният акт на нанасяне на удара по А. от страна на подсъдимото лице / директен удар с камък по главата от разстояние 2-3 метра/.

В своите показания, пострадалия твърди, че след така причинената му телесна повреда от удара на подсъдимото лице, получил постоянно главоболие. Получил и влошаване на зрението, като при направени му прегледи, лекарите му казали, че има тромб и именно за това е влошено и зрението му, след удара. В тази насока обаче, не се представиха медицински документи от пострадалия до приключване на съдебното следствие. Пострадалия е категоричен, че по никакъв начин не е предизвиквал подсъдимия, не му е отправял нецензурни думи или удари, преди да бъде замерен с камък от страна на К. на процесната дата.След случая, е направен преглед на пострадалия със скенер и се наложило да остане в болничното заведение 3 дни. Главоболието се получило в следващите дни, както и влошаването на зрението му.

При разпита на вещото лице Д-р А., същият твърди, че е възможно това главоболие в пострадалото лице да се получи и е последица от описаният удар по главата му с камък по обвинителният на процесната дата. При направата на експертизата Д-р А. е констатирал налична медицинска документация , издадена в МБАЛ –Б., за проведено лечение на А., заради „мозъчно сътресение“, което е получил на процесната дата. В лявата слепоочна част на главата на пострадалия, при направеният преглед в това болнично заведение е констатиран хематом .Този хематом е обективна находка, която заедно с показанията на очевидците св.А. и св.Я., че подсъдимия е изпаднал в безсъзнание, а последният пък твърди, че няма спомен /изгубил съзнание и спомен/ за случилото се с него след удара по главата му с камък от страна на К., са индикация и доказателство именно за описаната в експертизата травма-състояние на разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия А. . Допълнителни индикации за загубата на съзнание при пострадалото лице, след удара по главата му са и допълнителните преживявания и субективни възприятия на А., описвани от него след удара като- световъртеж, постоянно главоболие,дезориентираност /констатирано и в ЦСМП при прегледа на пострадалия/, позиви за повръщане, виене на свят.Всички тези признаци, вещото лице е категорично, че обосновават извода за настъпило мозъчно сътресение и загуба на съзнание в А. на процесната дата и след удара по главата му .

Съдът допусна допълнителна експертиза за да се прецени от вещото лице степента на вероятност за настъпване на констатираните травми по пострадалото лице на процесната дата и място по механизма описан от подсъдимия, а именно при размяната на юмручни удари между него и А., и блъскане на пострадалия пред процесният хотел . След като е обсъдил всички релевантни обстоятелства, вещото лице е заключило, че предвид тежестта на увреждането-образуван хематом и получено мозъчно сътресение, е необходим удар с достатъчно голяма сила, който да причини такова увреждане. Именно за това, с голяма доза сигурност експерта счита, че констатираната травма в слепоочната област на главата на пострадалия А. в настоящият казус, се дължи на удар с твърд и тъп предмет, като с оглед на локализацията и естеството на увреждането по пострадалия, по-добре отговаря същото да е получено именно от удар с камък. Д-р А. не счита, че описаният от подсъдимият механизъм за причиняване на констатираната по главата на А. травма е причинена с удар от човешки юмрук, защото в областта на дясната орбита /дясното око/ на пострадалия, където К. твърди, че е нанесъл един удар с юмрук по А., вещото лице въобще не е констатирало по медицински документи каквито и да било травми по пострадалия. А такива не се твърдят и сочат и в показанията на разпитаните по делото свидетели.

От приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимото лице е ведно, че К. не е осъждан до момента и не е освобождаван от наказателна отговорност.

При тези фактически дадености, съдът счита, че в процеса се доказа по несъмнен и категоричен начин с ангажираните доказателства, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна именно вмененото му престъпление с правна квалификация по чл. 129, ал.2, пр.9 вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна, на процесната дата /29.10.2012г./ и място / в Б. на паркинг в района на хотел“П.“, находящ се на бул.“В.“№51/, подсъдимият К. е причинил на пострадалия Д. А. /собственик на хотела и паркинга/, средна телесна повреда, като му е нанесъл удар с камък по главата /в лявата слепоочнотеменна част/, в следствие на което А. загубил съзнание за кратко време /една, две минути по данни на свидетелите очевидци св.А. и св.Я../, което е квалифицирано в рамките на извършената по делото основна и допълнителна експертиза като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещото лице Д-р А. е категоричен, че в казуса е безспорно, че в следствие на този удар, нанесен от подсъдимия по пострадалото лице, последният е изпаднал в безсъзнание, като това състояние винаги е опасност за живота на човека защото възможността за излизане от безсъзнание и връщане към живота и съответно възможността за летален изход е 50% на 50%.Именно заради това и теорията и в медицинската практика се приема, че всяко изпадане на човек в безсъзнание е състояние временно опасно за живота му и е ирелевантна продължителността на безсъзнанието, още повече, че обичайно възможността за измерване на времевата й продължителност почива само на субективни възприятия на хора-очевидци . Всички белези обаче за характеризиране на състоянието на А. като такова на човек изпаднал в безсъзнание, според Д-р А. са били на лице според направеното описание на поведението на пострадалия и от очевидците св.А. и св.Я..Тези изявления на Д-р А. бяха категорично потвърдени от него при повторният му разпит, в рамките на който се установи, че неточно са записани показанията му при изслушване на първоначалната му експертиза и той е категоричен, че в следствие на причиненият му удар с камък, А. е изпаднал в състояние на безсъзнание за около 1-2 минути, което също е временно разстройство на здравето му с опасност за живота. Съдът кредитира това експертно заключение на Д-р А., защото то кореспондира с показанията на очевидците св.А. и св.Я., както и с първите снети анамнези данни от страна на самият пострадал при неговият преглед от медицински лица на процесната дата и след причинената му травма от подсъдимото лице.

Съгласно Постановление №3/27.09.1979г. на Пленума на ВС, разстройството на здравето, временно опасно за живота, представлява такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части на организма се поражда опасност за живота на увредения. Тази опасност трябва да бъде реална, а не абстрактна, несигурна или предполагаема. Тази опасност трябва да съществува от момента на увреждането до възстановяване здравето на увредения.В съдебната практика се приема, че сътресението на мозъка представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако е довело до изпадане в състояние на безсъзнание, макар и за кратко време. Леките мозъчни сътресения, като зашеметяване, дезориентиране, малки смущения в сърдечната дейност и други подобни, които не довеждат до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна повреда по смисъла на закона.От описанието на поведението на пострадалото лице А. чрез показанията на очевидците св.А. и св.Я., а в последствие и показанията на св.С., вещото лице Д-р А. констатира, че в казуса се касае именно до сътресение на мозъка, свързано и с изпадане в безсъзнание, от което състояние хипотезите за настъпване на летален изход и връщане на съзнанието на А. са били еднакво възможни при 50% на 50%. За това експерта счита, че е без значение продължителността на изпадане в безсъзнание на А. и изпадането му в това състояние за 1-2 минути, не прави положението по-малко опасно за живота му. В тази връзка и в Постановлението на ВС изрично е посочено, че реална е опасността, при която възможността за запазване на живота или за настъпване на смъртта е еднакво възможна, без да се взема предвид медицинската интервенция. Всички тези изводи , направени на база събрани по надлежен ред доказателства в процеса, мотивират съда да приеме, че в казуса е установена по несъмнен и категоричен начин причинената на пострадалия телесна повреда и то именно в квалификацията й , направена с обвинителният акт на РП по чл.129, ал.2 пр.чл.9 вр. с ал.1 от НК.

Съдът приема за доказано и извършителството на тази телесна повреда, тъй като се установи с експертизата на Д-р А., че с по-голяма сигурност и възможен механизъм на причиняване на процесната телесна повреда е удар с камък в областта на главата на пострадалия, което се описа като механизъм на причиняване на травмата му и от очевидците св.А. и св.Я., а тази травма в този и вид и локализация е описана и в приложените по делото медицински документи от ДП. При тези доказателства , съдът приема, че именно подсъдимият е причинил описаната в обвинението средна телесна повреда на пострадалото лице и то по механизма посочен от пострадалия и в диспозитива на обвинителният акт, като не се доказа, че наред с удара с камък, К. е нанесъл и ритници по А., в каквато насока има също фактически твърдения в ОА. С допълнителната експертиза на вещото лице се опроверга напълно тезата на К., че е възможно констатираната травма за пострадалия да е причинена чрез юмручен удар и съдът не кредитира тези твърдения на пострадалия, нито пък показанията на св.М., който също намира за недостоверни и субективни, както и непотвърдени от останалите гласни доказателства в процеса.

От субективна страна престъплението е извършено виновно от подсъдимият К. и при условията на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществената опасност на деянието си и последиците от него и е искал тяхното настъпване, в желанието си да се саморазправи и отвърне на направените забележки на пострадалия да не паркират служебният си автомобил на процесният частен паркинг.

С ангажираните по делото доказателства, съдът констатира, че се опроверга тезата на защитата за това, че подсъдимия не е причинил телесната повреда и не е причинил такава по механизма описан от Районна прокуратура. В тази насока бе както експертното заключение по допълнителната експертиза на Д-р А., така и показанията на очевидците св.А. и св.Я.. Съдът намира за недостоверни твърденията и показанията на св.М., който се опита да изгради защитна версия на колегата си К. като го оневини и дори заяви, че св.Я. въобще не била на място, въпреки че последната подробно описа къде са се намирали и подсъдимия и св.М. на процесната дата и при процесният инцидент в рамките на проведен и с нейно участие оглед на място. Присъствието на св.Я. на инкриминираното място и на инкриминираната дата, бе потвърдено и от св.С., пристигнал на същото място по сигнала подаден за случая от св.А. чрез паник-бутона от рецепцията на хотел „П.“.

При това положение, съдебният състав, намира че обвинението бе доказано по един несъмнен и категоричен начин, както и авторството на деянието. Съдът счита, че няма никаква процесуална и законова причина за не кредитиране показанията на съпругата на пострадалия А., самия пострадал, тяхната съседка, чиито показния са безпротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи с експертното заключение като механизъм на причиняване, а експертното становище е позиция на едно трето лице извън спора, ненамиращо се в роднински връзки, с която й да е от страните по делото и с никакви данни и индикации за пристрастие в работата си по настоящото дело.

Отделно от това, съдът констатира, че подсъдимия е извършил престъплението в собственост на пострадалия, където въобще не имал право да паркира, да се разправя със собственика, което е първопричината за инцидента завършила по начина довел ни в тази съдебна зала. Недостоверни се оказаха и твърденията на св.М. и подсъдимия, че не е имало надпис и яснота, че процесният паркинг е частна собственост, защото след огледа на място и съдът и страните възприеха лично на място поставена голяма табела обозначаваща както наличието на хотел „П.“ в жилищната кооперация на бул.“В.“№51, така и паркинг към този хотел, отделен от улицата и тротоара с ограда и входна врата, отвеждаща към заден двор на кооперацията, до който няма свободен достъп от всеки гражданин .

При тези индивидуализиращи обстоятелства съдът счита, че съгласно чл.303 от НПК, К. следва да се признае за виновен и да се осъди с налагането на съответно наказание за извършеното от него престъпление спрямо пострадалия А. по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

Като отчете чистото съдебно минало на подсъдимото лице като изключително смекчаващо обстоятелство, но и вида и естеството на причинената телесна повреда на пострадалия А. и начина на причиняването й /с камък и удар в областта на жизненоважен орган-глава/, съдът приема, че за извършеното от него престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, на подсъдимият К. следва да се наложи наказание “Лишаване от свобода”, тъй като най-лекото наказание от този вид , не се явява несъразмерно тежко за дееца , за да се мотивира приложението на чл.55 от НК в този казус заради неосъждането на К. до този момент . При съобразяване на чистото съдебно минало на К. и лаконичните му обяснения в процеса и в хода на проведеният оглед на място, които се възприемат от съда като смекчаващи отговорността обстоятелства от една страна и начина на извършване на процесната телесна повреда / с насочен удар в областта на главата на пострадалия, причинен му с камък/, квалифицирайки това обстоятелство за отегчаващо вината на дееца, съдът счита, че при известен превес на смекчаващите обстоятелства, наказанието „Лишаване от свобода“ за този случай и извършител, следва да се отмери за срок близък към минимума и за адекватно и справедливо наказание, съдът счита наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Касае се за извършител, който не е осъждан до момента и разглежданото престъпление е първо такова за него .Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че индивидуалната превенция на К. може да се постигне и с отлагане изтърпяването на определеното наказание за изпитателен срок от години при условията на чл.66, ал.1 от НК.

По отношение на предявеният граждански иск, съдът намира, че той е частично основателен .

От една страна се доказа, че действително подсъдимият е извършил неправомерно и виновно деяние спрямо пострадалото лице, чрез причинената му средна телесна повреда на процесната инкриминирана дата и място, от което деяние в причинно-следствена връзка за А. са настъпили неимуществени вреди / главоболие, болки от влошено здравословно състояние и усещане за здравословни проблеми/.В тази насока са както показанията на А., непосредствено след нанесеният му от К. удар в областта на главата, така и показанията на очевидците св.А., св.Я., св.С. . Тези неимуществени вреди се потвърдиха като настъпили и възможни именно в следствие на причинената средна телесна повреда на пострадалия и според експерта по делото Д-р А. . Като отчете вида и естеството не причиненото травматично увреждане, естеството на неимуществените вреди и тяхната продължителност според показанията на свидетелите А. и св.Я. /месеци наред/, съдът счита, че адекватно и справедливо обезщетение за възмездяване на причинените неимуществени вреди от разгледаното престъпление при условията на чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД, е присъждането на обезщетение в полза на пострадалия А. в размер на 2000лв. В останалата част, над този размер , съдът намира иска за недоказан и неоснователен, защото по делото не се представиха никакви обективни медицински документи, които да онагледят и твърдените от пострадалия допълнителни травматични увреждания след причинената му телесна повреда, в това число и влошено зрение заради създаден тромб от процесният удар .

Осъждането на подсъдимия по аргумент на чл.189 от НПК е основание да му се възложи и заплащането на сторените по делото съдебни разноски по сметка на РС-Благоевград, възлизащи на сумата от 312.60 лв./триста и дванадесет лева и шестдесет стотинки/, представляващи разноски за съдебно-медицински експертизи и участие на вещото лице, ведно със сумата от 80.00лв.-ДТ по уважената част от гражданският иск в полза на пострадалия А.. Отделно от това, подсъдимият следва да се осъди да заплати и по сметка на ОДМВР-Б. сумата от 130.00лв., представляваща направени разноски за съдебно-медицинска експертиза в досъдебната фаза на делото.

По изложените мотиви и като прие, че именно отмереното като вид и размер наказание ще обезпечи целите на наказателната политика на държавата по чл.36 от НК, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: