№ 296
гр. Плевен, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500331 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 294 от 06.03.2025 г., постановено по гр.д. № 3359/2024 г.
Плевенският районен съд е допуснал на основание чл. 34 от ЗН да се извърши
съдебна делба между ищците К. Б. Й. и Ю. С. Й. и ответниците Р. Д. С. и И. С.
С. върху следния съсобствен недвижим имот - първи надземен етаж от къща,
построена в дворно място в гр. Плевен, цялото от 330 кв.м., парцел XV - 45, а
по скица /нов peг.план/ - от 335 кв.м., стр.кв. 363, парцел XIII - 3489 по плана
на гр.Плевен, при съседи на дворното място: ул.А., Н. Х., М. С. и Ц. М., а по
скица на ПИ №15-84700-20.01.2025 г., издадена от СГКК-Плевен, дворното
място представляващо ПИ с идентификатор 56722.660.310, с площ от 363
кв.м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10 м.; стар идентификатор – няма; номер по
предходен пан – 3489; при съседи: имоти с идентификатори 56722.660.309,
56722.660.308, 56722.660.313, 56722.660.311. и 56722.660.303, състоящ се от
три стаи и кухня в етажа.
С решението си ПлРС е постановил от допуснатия до делба недвижим
имот да се образуват 12 равни дяла, от които 5 дяла за К. Б. Й., 1 дял за Ю. С.
1
Й., 4 дяла за Р. Д. С. и 2 дяла за И. С. С..
Недоволни от постановеното решение, с което е допусната делба на
имота като съсобствен между страните са останали въззивниците Р. Д. С. и И.
С. С., които чрез пълномощника си адвокат Ф. П. от ПлАК го обжалват в
законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Според
въззивниците съсобствеността между страните е прекратена със съдебната
спогодба по гр. № 71/1966 г. по описа на ПлРС, с която собствениците на
имота към онзи момент са си разпределили ползването на имота и всяка от тях
владее реална част от имота съгласно спогодбата. Въззивниците посочват
също, че в КККР на първия етаж са отразени два самостоятелни имота
съгласно посочената по-горе спогодба и това обстоятелство е следвало да се
съобрази от съда. В заключение въззивниците искат от въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск за делба като им присъди направените разноски по
делото в двете инстанции. Представят договори за правна помощ пред
въззивната инстанция и пълномощни, както и квитанция за внесена държавна
такса по сметка на ПлОС в размер на 25 лв.. С въззивната жалба не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемите страни К. Б. Й. и Ю. С. Й. чрез
пълномощника им адвокат Г. Г., с който се оспорва основателността й и се
споделят правните изводи на първоинстанционнният съд, които не следва да
бъдат преповтаряни. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение и присъди на въззиваемите направените по
делото разноски във въззивната инстанция. С отговора на въззивната жалба не
се правят доказателствени искания.
В с.з. въззивниците не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат П.
поддържат въззивната жалба. Поддържат, че са налице два самостоятелни
обекта на собственост и делбата на етажа е недопустима. Представят списък
на разноските за въззивната инстанция. По делото са депозирани писмени
бележки от адвокат П., в които се преповтарят оплакванията във въззивната
жалба и се прави краен извод, че спогодбата между страните от 1966 г. е
прекъснала съсобствеността между тях.
2
Въззиваемите страни не се явяват, но чрез пълномощника си адвокат Г.
оспорват основателността на въззивната жалба и правят възражение по чл. 78
ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатените от въззивниците разноски за
адвокатско възнаграждение.
Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от
ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Плевенският районен съд е сезиран от ищците К. Б. Й. и Ю. С. Й. с иск
против ответниците Р. Д. С. и И. С. С. за делба на първи етаж от жилищна
сграда с идентификатор 56722.660.310.1, построена в ПИ с идентификатор
56722.660.310 по КККР на гр. Плевен, находящ в гр. ***********, ведно с
прилежащите към етажа и.ч. от общите части на сградата и от земята, върху
която е построена. Твърди се, че съсобствеността върху делбения имот е
възникнала между праводателите на страните по силата на договор за
покупко-продажба, сключен на 18.06.1963 г., обективиран в нотариален акт №
28 том 3 дело № 1351/1963 г. по описа на нотариуса при ПлРС.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответниците са оспорили
основателността на иска за делба на този имот с твърдения, че същият не
съществува като самостоятелен такъв и към момента от него са образувани
отделни самостоятелни имоти с идентификатори съответно 56722.660.310.1.1
и 56722.660.310.1.2 по КККР на гр. Плевен, първият от които е собственост на
ответниците, а вторият е собственост на ищците. Твърди се, че през 1965 г. е
разпределено ползването на тавана на сградата със съдебна спогодба, а през
1966 г. между съсобствениците на първия етаж е постигната нова съдебна
спогодба, по силата на която те са си разпределили реалното ползване на
първия етаж от жилищната сграда и мазата, а тавана съгласно
разпределението преди това и от този момент всеки от тях ползва реална част
от първия етаж, която има самостоятелен вход, ведно с прилежащите му
обслужващи го помещения. Твърди се, че от 1966 г. ответниците владеят
самостоятелно предоставената им за ползване част от етажа и са изградили
собствен санитарен възел в тяхната реална част от етажа. Твърди се, че
3
ищците също е следвало да си изградят санитарен възел, но са продължили да
ползват тоалетната в двора към сградата и не са си построили такава в тяхната
реална част от имота без никои да им е пречил за това. Позовават се както на
отбелязването в КККР на съществуването на два самостоятелни имота, така и
на обстоятелството, че при сделките, с които ищците се легитимират като
собственици е прехвърляна собствеността само върху притежаваната от тях
реална част от първия етаж.
За да уважи предявения иск за делба на първи етаж от сграда с
идентификатор 56722.660.310, ПлРС е приел, че постигнатата съдебна
спогодба между праводателите на страните през 1966 г. не е довела до
прехвърляне на собствеността върху реалните части от съсъсобствения имот
на отделните съсобственици, тъй като постигнатата спогодба няма
вещнотранслативен ефект. Приел е, че заснемането на този етаж от СГКК като
два самостоятелни обекта не налага извод, че такива самостоятелни обекти
съществуват, тъй като КККР имат декларативно действие и от тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. При съобразяване
на представените писмени доказателства относно извършените
прехвърлителни сделки съдът е приел, че страните са съсобственици на целия
първи етаж от сградата съобразно посочените от съда права.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд приема, че първоинстанционото решение е валидно и
допустимо, поради което на преценка подлежи правилността му с оглед
оплакванията във въззивната жалба.
Безспорно се установява от представените в първата инстанция писмени
доказателства, които не са оспорени от страните, че:
С договор за покупко-продажба от 18.07.1963 г., обективиран в
нотариален акт № 28 том 3 дело № 1351/1963 г. по описа на нотариуса при
ПлНС Ц. Д. Ц., И. Ц. С., С. И. С. и В. Х. С. са закупили първи етаж от
жилищна сграда, състоящ се от три стаи и кухня, построената в дворно място,
съставляващо парцел XIII – 3489 в стр. Кв. 363 по плана на гр. Плевен, ведно с
½ и.ч. от дворното място, 1/2 и.ч. от приземния етаж – сутеренна стая и 1/2
и.ч. от таванска стая, при права ½ и.ч. от закупеното за Ц. Д. Ц. и общо ½ и.ч.
4
за тримата други купувачи, които са родители и син.
С влязло в сила протоколно определение от 15.03.1965 г. по гр.д. №
16/1965 г. е одобрена съдебна спогодба между ищците Ц. Д. Ц., И. Ц. С., С. И.
С. и В. Х. С. и ответниците Т. С. Б. и Й. В. Б.а, по силата на която е
разпределено ползването на таванското помещение и мазата в жилищната
сграда съгласно скица, изготвена от вещо лице между собствениците на
първия етаж и собствениците на втория етаж на сградата.
С влязло в сила протоколно определение от 05.04.1966 г. по гр.д. №
71/1966 г. е одобрена съдебна спогодба между ищеца Ц. Д. Ц. и ответниците И.
Ц. С., С. И. С. и В. Х. С., по силата на която е разпределено ползването на
първия етаж в жилищната сграда, както и на разпределената им вече за общо
ползване част от таванското помещение и сутеренните и избени помещения в
жилищната сграда по съдебната спогодба от 1965 г.. Установява се, че по
силата на спогодбата Ц. Ц. е следвало да ползва самостоятелно две стаи на
първия етаж - северна и североизточна и антре с вграден гардероб към южния
вход на сградата, една сутеренна стая - югозападна и северно ъглово избено
помещение и коридора между стаята и северните избени помещения, както и
северната половина на тавана от делът им за общо ползване, а ответниците е
следвало занапред да ползват самостоятелно други две стаи на първия етаж –
южна и югозападна, северното антре и северния вход на сградата към улицата,
една сутеренна стая - южната и северното мазе и коридора между стаята и
северните избени помещения, както и южната половина на тавана от делът им
за общо ползване. Видно от спогодбата, че страните са определили за общо
ползване площта под терасата на първия етаж, на която да се построят пералня
и баня с общи средства, като са постигнали и съгласие за избиване на прозорец
на мазето на ответниците за отоплителни материали и ползване на прозореца
на мазето на ищеца общо до този момент.
С договор за покупко-продажба от 11.10.1968 г., обективиран в
нотариален акт № 154 том 5 дело № 1879/1968 г. по описа на нотариуса при
ПлРС продавачът Ц. Д. Б. /Ц./ е продал на купувачите Л. П. Б. и Д. Ц. Б. по 1/3
от придобитата през 1963 г. ½ и.ч. от първи етаж от построената в дворното
място жилищна сграда, ведно с ¼ и.ч. от приземния етаж и ¼ и.ч. от таванска
стая и таван в сградата, както и 1/4 от горепосоченото дворно място, което
към този момент е съставлявало парцел V – 3489 в стр. Кв. 363 по плана на гр.
5
Плевен.
С договор за дарение от 12.10.1976 г., обективиран в нотариален акт №
107 том 3 дело № 507/1976 г. по описа на нотариуса при ПлРС Л. П. Б. и Д. Ц.
Б. са дарили на дъщеря си М. Д. Ц.а придобитите от тях през 1968 г. 2/3 и.ч. от
½ и.ч. от първия етаж на жилищната сграда, ведно с прилежащите и.ч. от
дворното място, приземния етаж, избено и таванско помещение.
Установява се, че Ц. Д. Б., известен още като Ц. Д. Ц. съгласно
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община
Плевен е починал на 18.05.2022 г. и е оставил за законен наследник дъщеря си
Л. Ц.а Х..
Установява се, че И. Ц. С. и В. Х. С. са починали съответно 1981 г. и 1982
г. и са оставили за законни наследници дъщеря си С. И. М. и сина си С. И. С..
Установява се от представеното удостоверение от ПлРС, че С. И. М. се е
отказала от наследството на родителите си, като отказът е вписан в ПлРС на
17.11.1982 г., а брат й С. С., чиито дял се е уголемил е починал на 12.08.2010 г.
и съгласно представените удостоверения за наследници е оставил за законни
наследници въззивниците – Р. С. – преживяла съпруга и синовете си И. С. С. и
В. С. С.. Установява се, че последният наследник също е починал на
02.10.2023 г. и е оставил за законен наследник майка си Р. С..
Установява се, че М. Д. Ц.а е починала на 03.10.2016 г. и е оставила за
законен наследник дъщеря си К. Б. Й..
Установява се, че по време на брака си с Ю. С. Й., сключен през 1982 г. с
договор за покупко-продажба на наследствени права, сключен на 22.07.2022 г.,
с нотариална заверка на подписите на страните от нотариус С. И., рег. № ***
при НК и район на действие ПлРС, Л. Ц.а Х. е прехвърлила на К. Б. Й. всички
наследствени права, които притежава от баща си Ц. Д. Б..
При наличие на спор съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
тежест на въззивниците е да докажат, че към момента на подаване на ИМ,
респ. приключване на съдебното дирене по делото на първия етаж на
жилищната сграда са обособени самостоятелни обекти на собственост и
съсобствеността между страните е ликвидирана по надлежния ред.
Установява се, че съгласно схема от 25.03.2024 г. на самостоятелен обект
6
в сграда с идентификатор 56722.660.310.1.2 по КККР на гр. Плевен,
одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. от изп. директор на АГКК този
самостоятелен обект е с площ 53 кв.м., собственост е на Ц. Д. Б., представлява
жилище – апартамент и граничи на същия етаж със самостоятелен в сграда с
идентификатор 56722.660.310.1.1 по КККР.
Установява се, че описаният по-горе имот е деклариран от К. Б. Й. като
жилище с площ 53 кв.м., ведно с прилежащи мазе 10 кв.м. и таван 10 кв.м..
Установява се, че съгласно удостоверение, издадено на 10.03.1987 г. от гл.
архитект при ОбНС – Плевен, че първият етаж на двуетажната жилищна
сграда, находяща се в гр. *********** представлява две самостоятелни
жилища.
Установява се, че през 2015 г. е съставен архитектурен проект по
възлагане от Ц. Д. Б. за изграждане на пристройка към първия етаж на
жилищната сграда за ползване като санитарен възел под съществуващ балкон
на втория етаж. Не се спори между страните, че към момента на съдебното
дирене липсва изграден втори санитарен възел към първия етаж на сградата
съобразно описания по-горе архитектурен проект.
Въззивният съд съобразявайки тР.та съдебна практика на ВКС приема
като принципно положение, че въпросът за характера на обектите, по
отношение на които е поискано извършването на делба е правен и
разрешаването му е в зависимост от преценката, която съдът извършва на
придобивните способи въз основа на представените доказателства. Начинът
на отразяване в КККР не ограничава съда при преценката му за правния статут
и вещните права върху недвижимите имоти, тъй като тази преценка,
аналогична на предвидената с чл. 54 ал. 2 ЗКИР е допустимо да се извърши и
в рамките на делбеното дело. Произнасянето на съда по иска за делба следва
да разреши спора за правото на собственост по отношение на обектите при
съобразяване на характеризиращите ги белези, произтичащи от
доказателствата за реализираното придобивно основание. Заснемането на
реални части от един имот като два самостоятелни обект в КККР не може да
промени вещноправният статут на имота, както правилно е приел и
първоинстанционния съд, тъй като има декларативно действие. Кадастърът
отразява правото на собственост и не може да го променя, тъй като законът не
му придава вещно отчуждително действие. В този смисъл са и постановките
7
на ТР № 8/2024 г. на ОСГК на ВКС. За да бъде обособено едно жилище на две
отделни жилища следва да е налице извършена доброволна или съдебна делба
на вещта между съсобствениците, при която всеки от съсобствениците да
получи в самостоятелен дял отделно жилище съгласно одобрен архитектурен
проект. През 1966 г. страните са постигнали съгласие по съдебен ред да
разпределят реалното ползване на съсобствения първи етаж на двуетажната
жилищна сграда и прилежащите към него избени и таванско помещение,
както и да изградят обща за ползване баня и тоалетна, а не да извършат
делба на вещта, т.е. постигнатата спогодба по гр.д. № 71/1966 г. пред ПлРС
няма вещнопрехвърлителен ефект и не поражда самостоятелно право на
собственост върху предоставената за реално ползване част от съсобствения
имот. С отговора на исковата молба не е въведено възражение за придобиване
по давност на реална част от имота от ответниците и не са събирани
доказателства в тази насока, но дори да се приеме, че е направено такова
същото би било неоснователно, тъй като за да се придобие право на
собственост върху вещ по давностното владение наред с останалите
предпоставки владението следва да се осъществи върху самостоятелна вещ,
каквато в конкретния случай не представляват предоставените за реално
ползване на наследодателите на въззивниците части от съсобствения имот от
две стаи и антре. През периода 1963 г. – 01.06.1973 г. са действали
разпоредбите на ЗПИНМ и Правилника за прилагането му, през периода
03.06.1973 г. до 31.03.2001 г. са действали разпоредбите на ЗТСУ и
Правилника за прилагането му, а считано от 31.03.2001 г. действат
разпоредбите на ЗУТ и Правилника за прилагането му. През периода от 1977 г.
до 1995 г. е действала Наредба № 5 за правила и норми за териториално и
селищно устройство. При съобразяване на разпоредбите на чл. 62 от ЗТСУ
/сега отм./, чл. 119 ал. 6 от ППЗТСУ /сега отм./, чл. 35 и чл. 54 ал. 1 от Наредба
№ 5 /сега отм./ и чл. 203 ал. 1 от ЗУТ въззивният съд приема, че за да е налице
обособяване на две отделни жилища от съсобствения имот, всяко от които да
отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост страните
следва да са извършили делба въз основа на одобрен архитектурен проект
съобразно строителните изисквания за това към съответния момент, за което
по делото не са представени доказателства. В този смисъл са постановките и
на т.5в от ППВС № 7/1973 г.. Не може да се приеме за основателен доводът на
въззивниците, че през 1968 г. или 1976 г. на първия етаж от сградата вече е
8
имало две отделни жилища, видно от извършваните сделки от праводателите
на въззиваемите. Волята на страните по сделките е ясна и от тях се
установява, че Д. и Л. Б. са придобили общо 2/3 и.ч. от ½ и.ч. от първия етаж,
ведно с прилежащите му земя, избено и таванско помещение и след това са
дарили придобитите и.ч. от имота на дъщеря си М. Ц.а. Няма данни
представеното удостоверение от гл. архитект на ОбНС Плевен от 1987 г. да е
издадено след спазване на надлежна процедура за спазване на строителните
правила и норми по чл. 62 от ЗТСУ и одобряване на изменен архитектурен
проект. Съгласно разпоредбите на чл. 119 ал. 6 от ППЗТСУ /сега отм./ и на чл.
35 и чл. 54 ал. 1 от цитираната по-горе Наредба № 5 /сега отм./ всяко жилище
следва да има собствено вътрешно помещение за баня и тоалетна и всички
помещения в него следва териториално и функционално са обединени в
самостоятелен обект, предназначен за задоволяване на жилищните нужди на
гражданите. Съгласно сега действащата разпоредба на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ
всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него. По делото не се
спори между страните, че към първия етаж на жилищната сграда има
изградено само едно помещение за баня и тоалетна, което се ползва от
въззивниците въпреки постигнатото съгласие за изграждане и общо ползване
на такова помещение през 1966 г., а в другата част от имота няма изградено
такова въпреки наличието на изготвен архитектурен проект, поради което не
може да се приеме за доказано по делото наличието на два самостоятелни
обекта по смисъла на § 1 т. 1 от ЗКИР и §5 т. 39 от ДР на ЗУТ, обособени от
първия етаж на сградата, отговарящи на изискванията на чл. 203 вр. чл. 40 ал.
1 от ЗУТ, които имат самостоятелно функционално предназначение и са обект
на собственост на различни лица към датата на подаване на ИМ или
настоящият момент.
С въззивната жалба не са направени оплаквания относно правилността
на решението в частта относно правата на страните, поради което въззивният
съд въпреки, че констатира, че правата на ищците не са определени правилно
намира, че не дължи произнасяне по правилността на решението в тази му
част. Въззивният съд констатира, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че при делбата делът на ищцата е 5 от 12 дяла, а делът на ищеца е 1 от
12 дяла, тъй като придобитите от тях при условията на СИО права върху 1/6
9
и.ч. от имота формират общ техен дял и при липса на развод не е налице
обикновена съсобственост между съпрузите върху придобитото. Следвало е
съобразно представените писмени доказателства да се приеме, че ищцата е
собственик по наследство от своята майка на 2/6 или 4/12 и.ч. от съсобствения
имот, а общо съпрузите ищци са собственици на 1/6 или 2/12 и.ч. при
условията на СИО, като сборът от тези права остава 3/6, или 6/12, т.е по
отношение на ½ и.ч. от имота, а правата на въззивниците не са засегнати и
остават същите – общо 6/12 както е посочил съда или 3/6 при намиране на
най-малкото общо кратно.
При тези правни изводи въззивният съд приема за неоснователни
оплакванията на въззивниците във въззивната жалба за неправилност на
обжалваното решение по допускане до делба на имот, представляващ първи
етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56722.660.310.1, заснет
в КККР като два самостоятелни имота с идентификатори 56722.660.310.1.1 и
56722.660.3101.2, която жилищна сграда е построена в ПИ с идентификатор
56722.660.310 по КККР на гр. Плевен, ведно с прилежащите към имота и.ч. от
общите части на сградата, земята, избени и тавански помещения. Решението
на ПлРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на въззивниците не се дължат разноски,
поради което не следва да бъде съобразявано възражението на пълномощника
на въззиваемите по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивниците.
Въззиваемите не са представили доказателства за направени разноски за
въззивната инстанция, поради което такива не следва да им бъдат
присъждани.
Водим от горното, Плевевският окръжнен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294 от 06.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 3359/2024 г. на Плевенския районен съд.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.
280 ал. 3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11