Р Е Ш Е Н И Е
№ 47 06.02.2020
г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa двадесет и първи януари две хиляди и двадесета
година
В открито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Като разгледа докладваното от
съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1604 по описа за 2019 година.
Производството е
образувано по въззивна жалба на Й.Н.К., чрез пълномощник адв. Д.К., против
решение № 601/16.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 809/2019 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, с което се отхвърля предявения от Й.Н.К. против С.В.К.
иск с правно основание чл. 227, ал. 1,
б. "в" от ЗЗД за отмяна до размер на ½ ид.част на договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с акт №
162, том IV, рег. № 3370, н.д. № 619/2005 г. на Нотариус М.П., по силата на
който на 22.12.2005 г. С. А. К.,
починал, и ищцата Й.Н.К., в качеството си на дарители, дарили на ответника по
делото С.В.К., следния свой недвижим имот, а именно: апартамент № 7 на първи
етаж, вх. Б, с изложение: север-юг, състоящ се от две спални, дневна, кухня и
сервизни помещения, ведно с избено помещение № 5-южно и таван № 3-северен от
жилищна сграда –конфекция № 33, построена в държавен квартал № 227 от 4720
кв.м. на ул. ***по плана на ***, заедно с 1/ 32 ид.част от правото на строеж на
квартала и 1/12 ид.част от общите части на сградата, с административен адрес по
данъчна оценка: ***, поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителя;
присъдени са разноски.
Въззивницата Й.Н.К.
обжалва решението на първоинстанционния съд, като противоречащо на закона и
необосновано. Излага съображения и счита, че в днешните условия в страната било
трудно да се установят доходите на лицата и соченото ТР не следвало да намира
приложение, когато лицата сами се били поставили в положение да нямат финансова
възможност да осигурят издръжка на дарителите си. Моли съдът да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск като
основателен и доказан, ведно със законните последици. Претендира разноски.
Въззиваемият С.В.К., чрез пълномощника си адв.Т.Д.,
оспорва жалбата като неоснователна. Районният съд правилно приел, че ищцата не
доказала едно от кумулативните условия за уважаване на иска, а именно, че
надареният разполага с достатъчно средства, за да заплаща издръжка. Моли съдът
да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявеният иск е с правно сонавние чл.227, б.“в ЗЗД.
Ищцата Й.Н.К.
твърди в исковата си молба, че с Нотариален акт № 162, том 4, рег. № 3370, н.д.
№ 619/2005 г. на Нотариус М. П., вписана в регистъра на НК под № 445, тя и
покойният ѝ съпруг – С.А.К., починал на 20.01.2013 г.,б.ж. на ***,
подарили на ответника, притежаваното от тях в режим на СИО жилище,
представляващо Апартамент № 7, на първи етаж, вх. Б, с изложение север-юг,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с избено помещение
№ 5 - южна и таванско помещение № 3 -
северен, от жилищната сграда - конфекция № 33, построена в кв. 227, по плана на
гр. Казанлък, ведно с 1/32 ид. ч. от правото на строеж на квартала и 1/12 ид.
ч. от общите части на сградата, представляващ понастоящем самостоятелен обект в
сграда № 5, с идентификатор 35167.504.80.5.1., по кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителен директор
на АГКК, с административен адрес на жилището: ***. През 2008 г., покойният
ѝ вече съпруг - С.К., получил сериозно влошаване на здравето, което
станало причина за смъртта му на 20.01.2013 г.
През 2014 г., след смъртта на съпруга ѝ, ищцата и внучките на
другия ѝ син - С.С.К. предприели действия за отмяна на извършеното
дарение до размера на притежаваната от покойния ѝ съпруг 1/2 ид. ч. от жилището. Делото стигнало до втора
инстанция и било прекратено. Имала нужда от издръжка, която претендира да
ѝ бъде заплащана от ответника. Същият не проявявал никакъв интерес към
здравословното ѝ състояние и изобщо как живеела и се чувствала. Не го
била виждала от дълго време, а вече бил голям човек, съпруг и родител и нямало
основание да оправдава пълното му безразличие, което проявявал към нея. Твърди,
че останала сама, здравето ѝ бързо се влошило, била изпаднала в кома, в
невъзможност да потърси лекарска помощ. Благодарение на съседите ѝ, които
забелязали отсъствието ѝ и я намерили в жилището й я откарали в „Спешна
помощ“. Предвид безпомощното ѝ състояние била приета във вътрешно
отделение на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ гр. Казанлък, в увредено общо
състояние, което наложило престоя ѝ там от 01.10.2018 г. до 15.10.2018
г., когато била изписана от болницата и се прибрала в дома си, благодарение на
една от внучките й. Благодарение на нея била настанена в частен Дом за стари
хора „Гурково“, при много добри условия, но срещу заплащане на месечна такса за
престоя в размер на 690 лв., платена от внучката й, която щяла да заплаща тази
такса и в бъдеще, поради липсата на възможност на ищцата да я заплаща, предвид
размера на получаваната от нея пенсия за изслужено време и старост - 350 лв. Ответникът
отново не намерил време да я посети в болницата и да се поинтересува от
състоянието ѝ. След изписването ѝ от болницата, изпратила на
ответника нотариална покана, с която го уведомила за състоянието си и
необходимостта да заплаща издръжка, от която се нуждае. Нотариалната покана
била връчена и получена, в резултат на което получила отговор от внука си, че
не разполага с достатъчно средства и изпитва затруднение да посреща собствените
си разходи. Отговорът и поведението му до момента, създавали у ищцата увереност,
че няма да получи каквито и да било грижи и средства за издръжка, което и
поражда правен интерес да предяви иска. Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени извършеното в полза на ответника С.В.К. дарение на жилището,
представляващо по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителен Директор на АГКК самостоятелен
обект в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 35167.504.80, с
идентификатор на жилището 35167.504.80.5.1., със застроена площ 94,31 кв.м., на
едно ниво, с 1/2 ид. ч. от прилежащото избено помещение № 5, с площ от 18,24
кв. м. и 1/2 ид. ч. от прилежащото таванско помещение № 3, с площ от 17,58 кв.
м., обективирано в Нотариален акт № 162, том 4, рег. № 3370, н.д. № 619/2005г.
на Нотариус М. П., до размерът на 1/2 ид. ч., с обезсилване на Нотариален акт №
162, том 4, рег. № 3370, н.д. № 619/2005г. на Нотариус М. П., до размера на 1/2
ид. ч.
Ответникът С.В.К. оспорва
иска като неоснователен. Сочи, че докато навършил пълнолетие с помощта на
своята майка полагали грижи за дарителите - ищцата и покойния му вече дядо.
По-късно тези грижи полагал преимуществено той. Твърди, че по неясни за него
причини и най-вероятно под влиянието на техни общи роднини, през 2015 г. ищцата
депозирала пред РС-Казанлък молба по чл. 5 и сл. от ЗЗДН, по която било
образувано гр.д. № 94/2015 г., а по-късно и искова молба с правно основание чл.
227, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД, по която било образувано гр. д. № 1877/2015 г.
Молбата, както и искът били отхвърлени като неоснователни. Срещу решенията по
двете производства, ищцата подала въззивни жалби. Причината за прекратяването
на делата във въззивната инстанция било, че Й.Н.К. депозирала молба на осн. чл.
233 от ГПК и ОС-Стара Загора прекратил и двете производства, като обезсилил
решенията на РС-Казанлък. Още тогава ищцата заявила, че била доволна от грижите
на ответника и че образуваните срещу него производства били под влиянието на
братовчедка му и нейна внучка Й.. Сочи, че с баба му запазили добри отношения,
но към момента отново бил изненадан от действията й. Винаги, когато ищцата
лично го потърсила се отзовавал и ѝ помагал. Твърди, че самият той бил в
затруднено материално положение. Работел на 4 часов трудов договор в „Дориком“
гр. Стара Загора, с месечно трудово възнаграждение - 260 лв. Поради
невъзможността си да обслужва задълженията си бил осъден и имал образувано
изпълнително дело при ЧСИ - Р.М., по което му бил наложен запор на заплатата и
ежемесечно от нея се удържали по 30 лева. Сочи, че не разполагал с други
недвижими имоти, освен жилището, предмет на дарствената сделка, обективирана в
нот. акт № 162, т. 4, н.д. № 619/2005г., находящо се в *** и което жилище се
ползвало от ищцата. Имал едно малолетно дете К.С.К., роден на *** г., за което
се грижел и към което имал безусловно задължение за издръжка. Самият ответник
не разполагал с достатъчно средства и изпитвал затруднение да посреща
собствените си разходи и тези на детето си. Моли съдът да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Районния съд след
преценка на събраните по делото доказателства е приел за безспорно, че ищцата
изпитва недостиг на парични средства, на 86 години е, с влошено здравословно
състояние, не може да се грижи сама за себе си. Последните години разчита на
помощта на съседите си и финансовата подкрепа на внучката си Й. С.. През месец
септември 2018г., ищцата е изпаднала в
диабетна кома, намерена е от съседи и е била откарана в болница, където е
престояла две седмици. Поради обстоятелството, че не може да се грижи сама за
себе си и заболяването й - деменция, е настанена в Дом за
стари хора – гр. Гурково. Получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно с добавки по чл. 84 от КСО в общ размер на 377,52 лв., а
необходимия минимумът средства,
които са й необходими са 948 лева месечно. За осигуряване на средствата за
месечната й издръжка ищцата е търсила съдействието на ответника, който й е
отговорил, че е в невъзможност да й ги осигурява, тъй като е в затруднено
материално положение и дължи издръжка на малолетното си дете. С Договора за
дарение на Й.К. е учредено право на
ползване по чл. 56, ал.1 от ЗС върху дарения имот с жилищен характер,
а ответникът няма ключове от него. След отправяне на искането за издръжка ,
ищцата е подпомагана с грижи и издръжка от трети лица, внучка й Й. С. и майка й Р. К.. Съдът е приел, че не се е установило по
делото, че ответникът разполага с финансова
възможност да осигури
нуждите от издръжка на
дарителката. Ответникът реализира доходи
от 280 лв. месечно, живее в жилището на майка си и заедно с фактическата си
съжителка се грижат за малолетното си дете. Не притежава друго недвижимо
имущество, освен ½ идеална част от голата собственост върху процесния
недвижим имот. Приел е, че "непризнателността" в отношенията дарен -
дарител трябва да се преценява с оглед ТР № 1/ 2013 на ОСГК на ВКС, в което
изрично се приема, че при иска за отмяна на дарение няма непризнателност,
когато дареният не предостави поисканата му от дарителя издръжка, от която той
трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването й, той би
поставил себе си и лицата, които издържа по закон, в по - лошо положение от
това на дарителя. Предоставянето на исканата сума от по 800 лева на месец за
издръжка на ищцата, би поставило ответника в по - неравностойно положение от нея.
Съдът е счел, че ответникът има доходи, те не са в такъв размер, който не му
позволи да отделя от тях желаното от ищцата за месечната й издръжка. Предвид изложеното, съдът е счел иска за
неоснователен и го е отхвърлил.
От събраните пред
първата инстанция доказателства, въззивният съд намира за установено от фактическа страна, че
с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том IV, рег. № 3370, н.д. №
619/2005 г. на Нотариус М.П. на 22.12.2005 г. С. А. К. и Й.Н.К. са дарили на
внука си - ответника С.В.К. следния свой недвижим имот, а именно: апартамент №
7 на първи етаж, вх. Б, с изложение: север-юг, състоящ се от две спални,
дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 5-южно и таван №
3-северен от жилищна сграда –конфекция № 33, построена в държавен квартал № 227
от 4720 кв.м. на ул. *** по плана на ***, заедно с 1/ 32 ид.част от правото на
строеж на квартала и 1/12 ид.част от общите части на сградата, с
административен адрес по данъчна оценка: ***. Ищцата и съпругът ѝ са си
запазили правото на ползване върху имота, докато са живи. Имотът е придобит от
ищцата и починалия й съпруг в режим на СИО. За периода 30.06.2014 г. до
31.10.2018 г. всички данъци, касаещи дарения имот са заплащани от Й.Н.К..
Починалият С. А. К. е оставил наследници: съпруга - ищцата по делото, двама
сина - С.С.К., починал на 15.12.2001 г. и В.С.К., починал на 15.01.1999 г. и
внуци - Й. С. К., С. С. К., Х.В.К. и С.В.К.. Ищцата Й.Н.К. е постъпила в
болница в състояние на хипогликемична кома на 01.10.2018 г. и е изписана на
15.10.2018 г. Считано от 20.10.2018 г. Й.Н.К. е настанена в Дом за стари хора
„Гурково“, гр. Гурково, обл. Стара Загора. Ищцата получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно с добавки по чл. 84 от КСО в общ размер на
377,52 лв. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебна социално
– статистическа експертиза, към 05.06.2019 г. ищцата, която не притежава
недвижими имоти, има нужда от 948 лева. месечно. С нотариална покана до С.В.К.,
ищцата Й.Н.К. го е уведомила, че има нужда от месечна издръжка в размер на 800
лв., считано от 01.11.2018 г. Поканата е получена от него на 22.10.2018 г. На
29.10.2018 г. С.К. е изпратил отговор, в който заявява, че не може да заплаща
исканата сума от 800 лв. месечно. Брутното трудово възнаграждение на С.В.К. за
периода април 2018 г. до март 2019 г. е в размер на 2869,07 лева. Основното му
месечно трудово възнаграждение е 280 лева за четири часа работно време.
Ответникът има дете – К.С.К., роден на *** година, за което следва да се грижи
и издържа.
На 10.10.2014 г.
ищцата Й.Н.К. е предявила искова молба против С.В.К., с правно основание чл.
227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна на дарение, обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 162, том IV, рег. № 3370, н.д. № 619/2005 г. на
Нотариус М.П., до 1/2 идеална част. С Решение № 20/12.01.2015 г. Районният съд
е отхвърлил предявения иск. В хода на въззивното обжалване ОС-Стара Загора е
прекратил производството по образуваното пред него въззивно гражданско дело
поради отказ от иска от страна на ищцата – въззивницата Й.Н.К. и е обезсилил
постановеното първоинстанционно Решение по гр. д. № 1877/2014 г. по описа на
РС-Казанлък. Безспорно е по делото от заключението по комплексната съдебно-медицинска
и психиатрична експертиза, че Й.Н.К.
страда от захарен диабет, неинсулинозависим тип, артериална хипертония, съдова
деменция. Заболяванията са хронични и с давност от няколко години. За бъдещото
ѝ състояние, с оглед на развилата се съдова деменция възможността за
възстановяване отсъства; липсва възможност сама да се обслужва и извършва
действия по елементарното си ежедневно обслужване, необходимостта от прием на
лекарства и период за това, както и прогноза за развитието на заболяването
ѝ, остава необходимостта за ежедневна помощ и грижи. От събраните по
делото пред районния съд гласни доказателства на свидетелите на ищцата се
установява, че след като в продължение на два дни съседите не били виждали
ищцата, са влезли в апартамента ѝ и са я намерили в диабетна кома. С
линейка са я закарали в болница, където е останала 15 дни. В момента ищцата се намира
в дом за стари хора в гр. Гурково. Ответникът С. е посетил дома на баба си
последно преди 6 - 7 години, когото дядо му починал. Съседи са помагали на Й.,
купували са й лекарства и храна. Търсили са внука й по телефона, когато ищцата
била в болница, но той не се е отзовал. Внучките на ищцата са поели грижите
след престоя й в болницата и са намерили дом, в който да я настанят. След
смъртта на мъжа си ищцата се е променила. От възрастта и стреса, че е останала
сама е изпаднала в дементно състояние. Пенсията ѝ е около 300 лева.
Свидетелите на
ответника твърдят, че С. е посещавал баба си и дядо си и се е грижил за тях.
Майка му също ходила, няколко пъти в седмицата и се грижила за тях. След като
починал дядото са били нормални отношенията. След известно време ищцата е започнала
да ги гони, не ги е разпознавала и не ги е допускала в дома си. В момента
ответникът не поддържа връзка с баба си. Когато разбрал, че баба му е в
болница, С. посетил болницата, видял баба си, която не го познала. С. е имал
финансови затруднения, поради ниските си доходи, жена му е в отпуск по майчинство,
няма други недвижими имоти. Майка му често помага на семейството му, като носи
храна и плаща сметките.
Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на двете групи
свидетели, тъй като показанията им са логични, последователни и не си противоречат
помежду си.
При така
установената фактическа обстановка, въззивния съд, намира, че
за уважаване на иска с правно
основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, дарителят следва да докаже, че за него е
налице трайна нужда от издръжка, поискал е такава от дарения и последния е
отказал да дава издръжка, при положение, че разполага с възможност за това.
Дарението по своя характер е безвъзмезден договор, поради което не създава
задължение за издръжка на дарителя. При определени обстоятелства, възникналата
след сключване на дарението - нужда от издръжка на дарителя и потърсената от
него помощ от надарения - законът добавя задължение за дарения да я предостави.
Тогава моралното задължение се превръща в правно. Виновното неизпълнение на
това задължение представлява израз на непризнателност от страна на дарения,
която законът санкционира с отмяна на дарението.
Безспорно е
установеното по делото, че ищцата има трайна нужда от допълнителни средства за
ежемесечната си издръжка. Тя е на 86 години, с влошено здравословно състояние,
не може да се грижи и самообслужва, има нужда от чужда помощ в ежедневието си.
Последните години разчита на помощта на съседите си и финансовата подкрепа на
внучката си Й. С.. След изпадането й в диабетна кома и, престоя в болницата, поради
обстоятелството, че не може да се грижи сама за себе си е настанена в Дом за
стари хора – гр. Гурково. Ищцата получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст, заедно с добавки по чл. 84 от КСО в общ размер на 377,52 лв, а минимално
необходимите й средства, предвид пребиваването
й в дом за стари хора, са в размер 948 лева месечно. Ищцата е поискала от
ответника да и заплаща издръжка в размер на 800 лв. Ответникът е отказал да
предоставя каквато и сума за издръжка на ищцата. Последната е подпомагана с грижи и издръжка внучка си Й. С.
и майка й Р. К..
Установи се по делото, че С.К. получава доходи от 280 лв. месечно,
живее в жилището на майка си, грижи се за малолетното си дете, не притежава
друго недвижимо имущество, освен ½ идеална част от процесния недвижим
имот. Непризнателността в отношенията дарен - дарител трябва да се преценява предвид
изложеното в ТР № 1/ 2013 на ОСГК на ВКС. Съгласно ТР, при иска за отмяна на
дарение няма непризнателност, когато дареният не предостави поисканата му от
дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на
достатъчно средства с даването й, той би поставил себе си и лицата, които
издържа по закон, в по - лошо положение от това на дарителя. Наистина ответникът
е млад човек, в трудоспособна възраст, без установени здравословни проблеми. Получава
ниски доходи, тъй като работи на 4 часов работен ден, разчита на финансова
помощ и подкрепа от майка си. Предвид получаваните
от него ниски доходи - 280 лв. месечно, той няма възможност да заплаща издръжка на баба си. Ищцата към
момента получава финансова помощ от своята внучка Й. С., която заплаща
необходимата сума за престоя в Дома за стари хора. При така установеното по
делото, с предоставянето на исканата сума от 800 лева месечно за издръжка на
ищцата, ответникът би поставил себе си и лицата, които издържа по закон, в по -
лошо положение от това на дарителя.
Не може да бъде споделено оплакването на въззивницата в жалбата й, че в
днешните условия в страната е трудно да бъдат установени действителните доходи
на лицата в България, предвид сивата икономика. В тежест на ищеца по делото е, с всички допустими
доказателствени средства да установи, че ответникът има доходи, които му
позволяват да заплаща исканата от нея издръжка. При положение, че по делото не
са събрани такива доказателства, не може да се правят предположения, че
ответникът вероятно получава високи доходи, предвид сивата икономика в
страната. Този аргумент е неоснователен.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че в
случая не трябва да намери приложение приетото в ТР № 1/2013г. на ОСГК на ВКС,
тъй като ответникът сам се е поставил в това положение да няма финансова
възможност да осигурява издръжка на баба си. Без значение е обстоятелството,
как ответникът е изпаднал в това финансово положение да няма достатачъно
средства да осигури издръжка на баба си. За да е налице хипотезата на чл.227,
ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарението – непризнателност, ответникът следва да
има възможност да заплаща издръжка на дарителя си, и да откаже да я даде. В
случая се установи, че ответникът има ниски месечни доходи, не разполага с
други доходи, поради което е в невъзможност да подпомага финансово ищцата със
средства за издръжката й. Не е налице непризнателност от негова страна, защото,
ако би заплатил сумата от 800 лв. месечно на ищцата, същият би поставил себе си
и лицата на които дължи издръжка по закон в по – лошо положение от това на
дарителя. При това положение, съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния
съд.
Предвид изложените съображения, въззивната
инстанция намира, че жалбата на въззивника е неоснователна. Решението на
Казанлъшкия районен съд, с което предявения иск, с правно основание чл. 227,
ал.1 б.“в“ЗЗД е отхвърлен като неоснователен е правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
С оглед на изхода от спора, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.,
съгласно представени доказателства и списък.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 601 от 16.09.2019
г., постановено по гр.дело № 809/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА Й.Н.К., ЕГН **********,*** да заплати
на С.В.К., ЕГН **********,***
сумата 600 /шестстотин/ лв.,
представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един
адвокат.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: