Р Е Ш Е Н И Е
№….........../03.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 5673 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Й.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 193,18 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 26.10.2018 г. до 12.06.2019 г.
върху главницата от 3039,15 лв. за застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС“ за нанесени щети на
застрахования автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, което обезщетение е
присъдено в полза на ищеца с влязло в сила решение по гр.д. № 9183/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, между
страните бил сключен договор за застраховка „Како на МПС“ за собствения на
ищеца автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № *** с период на застрахователно
покритие от 08.10.2017 г. до 07.10.2018 г., застрахователната премия по който
била заплатена. На 30.09.2018 г. ищецът паркирал автомобила на паркинга на
магазин „Мосю бриколаж“ в
гр. Варна, кв. „Младост“ и когато се върнал на 04.10.2018 г. установил, че
същият е увреден. Уведомил за това ответното дружество, при което била заведена
застрахователна преписка, направен оглед и съставен опис на констатираните
увреждания. По преписката застрахователят се произнесъл, като отказал да
изплати застрахователно обезщетение. Поради това ищецът завел иск и с влязло в
сила решение по гр.д. № 9183/2019 г. на ВРС ответникът бил осъден да му заплати
застрахователно обезщетение от 3039,15 лв., ведно със законната лихва, считано
от исковата молба – 13.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Върху така присъдената главница застрахователят дължал и законна лихва за
периода от 26.10.2018 г., когато е изтекъл срокът от 15 работни дни от
представянето на всички документи по преписката, до деня, предхождащ датата на
исковата молба - 12.06.2019 г. За посочения период лихвата възлизала на 193,18
лв.
По изложените
съображения по същество ищецът формулира искане за осъждане на ответното
дружество да му заплати посочената лихва за забава и претендира разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител АДВ. К.К.,
поддържа исковата молба и формулира искане за постановяване на решение при
признание на иска. Претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който признава
предявения иск и моли за присъждане на разноски на ищеца за адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След
като взе предвид отправеното от ищеца в съдебно заседание искане за постановяване
на решение при признание на иска, съдът намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от страна на ответника, обективирано в отговора на исковата молба.
Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото
страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване
на решение при признание на иска.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде изцяло уважен, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за неговата
основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение
се основава на признанието на исковата претенция – арг.
от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 350
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 27.11.2020 г. (л. 31), съдържащ
отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 193,18 лв. (сто деветдесет и три лева и осемнадесет
стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
26.10.2018 г. до 12.06.2019 г. върху главницата от 3039,15 лв. за
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско
на МПС“ за нанесени щети на застрахования автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с
рег. № ***, което обезщетение е присъдено в полза на ищеца с влязло в сила
решение по гр.д. № 9183/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350 лв. (триста
и петдесет лева), представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени по посочения от ищеца по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК начин - чрез
пощенски запис.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: