Решение по дело №10/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20217220700010
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    35

 

Гр. Сливен, 05.03.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ ИВАНОВА

        ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                  

 

при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 10 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 299 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 260031/16.11.2020 г. по АНД № 299/2020 г. на Районен съд – Нова Загора е потвърдено Наказателно постановление № 505787-F540768/10.04.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на М.Ц.П., ЕГН **********, с адрес ***,  за нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185 ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател М.Ц.П., която го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. Поддържа се, че нарушението е извършено, но наложената административна санкция в най – високия размер не съответства на тежестта на същото. В НП не се коментирало, че нарушението е извършено за пръв път, а и същото било за неиздаден фискален касов бон за продажба на стока за сума от 4,00 лв. Поставя въпрос какъв ли би бил размерът на санкцията, ако сумата по неиздадената касова бележка беше значително по – голяма. Счита, че при определяне размера на паричната санкция наказващият орган следва да взема под внимание стойността на покупката и поредността на извършеното нарушение, в която връзка законодателят е предвидил минимален и максимален размер. След затваряне на обекта останала без работа и пандемията я поставила в тежко финансово положение. Моли съда да измени наложеното административно наказание към минималния размер на предвидената в закона санкция от 100,00 лева или малко над същия, като заявява, че е наясно за извършеното нарушение и следва да понесе следващото се за това административно наказание. Изразява надежда, че във време на пандемия, безработица и финансови затруднения, съдът ще прояви справедливост, като обективно наложи санкцията, предвидена в закона и отговаряща на тежестта на извършеното административно нарушение.

В с.з. касационният жалбоподател М.П. се явява лично и с упълномощен адв. К. Й., която поддържа касационната жалба. Моли съда да намали размера на административното наказание.  

В с.з. ответникът по касация се представлява от упълномощен гл. юрк Ж. Д., която оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на Районния съд. Извършеното нарушение било доказано по безспорен начин, а съдебния акт бил обоснован и законосъобразен.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен поддържа, че мотивите на Районния съд са подкрепени от доказателствата по делото и липсват основания за отмяна на обжалваното решение. Заявява, че не възразява, ако касационната инстанция намери основания да намали размера на наложеното наказание.

Административен съд Сливен, в качеството на касационна инстанция,  след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, процесуално допустима и по същество - основателна.

В жалбата е заявена молба за намаляване размера на административното наказание към законовия минимум. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 06.03.2020 г. длъжностни лица – инспектори по приходите към  НАП извършвали проверка в търговски обект – п. за р. я., находящ се в г. Н. З., п. „Т.“ № ***, о. п. п. ***, стопанисван от „М. – Агро“ ЕООД, при която извършили контролна покупка на д. б. на обща стойност 4,00 лв., заплатени в брой от проверяващия екип. За извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан, като плащането било прието от п. в обекта М.Ц.П.. След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство бил отпечатан КЛЕН за 06.03.2020 г. за интервала от 10:00 ч. до 11:15 ч., от който било видно, че продажбата не е регистрирана като такава, чрез издаване на фискален касов бон. Така установеното от фактическа страна проверяващите контролни органи на НАП приели като административно нарушение с правна квалификация на същото чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС в съставен Акт за установяване на административно нарушение № F540768/09.03.2020 г. Въз основа на съставения акт, на 10.04.2020 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП издал Наказателно постановление № 505787-F540768, с което на М.Ц.П., ЕГН **********, с адрес ***,  за нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185 ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗДДС наложил административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.

За да потвърди Наказателното постановление, Районния съд, с оглед данните по делото и при правилно изградена фактическа обстановка решаващият съд е възприел, че както от обективна, така и от субективна страна т. е нарушил разпоредбите на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. Описаните в НП нарушения съдържали всички обективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществявали състава на административните нарушения, цитирани в съответните разпоредби на ЗДДС, за което жалбоподателят основателно бил санкциониран.  

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

При преценка на събраните по административнонаказателната преписка писмени доказателства, гласните такива пред първоинстанционния съдебен състав и съдържанието на процесния санкционен акт, касационната инстанция приема, че административното нарушение е извършено и доказано по безспорен начин, но спрямо същото незаконосъобразно е приложена административна санкция в максимален размер. Съгласно приложената санкционна норма на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., като съобразно ал. 3, в случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Следователно, за нарушение от категорията на процесното законодателят е предвидил прилагане на административна санкция не в конкретно фиксиран размер, а с определен минимален и максимален такъв, което налага извода за процесуална необходимост наказващия орган да мотивира прилагането на конкретен размер на санкцията, съобразно всеки отделен случай на нарушение. Налагането на административна санкция в подобни случаи на законодателно решение следва да бъде обоснована от компетентния орган досежно размера, надвишаващ минималния определен такъв в санкционната норма. Наказателното постановление като санкционен акт, изразяващ и обективиращ съответно властническо волеизявление, за да отговаря на нормативните изисквания за законосъобразност, е необходимо да бъде мотивиран и обоснован. В процесния случай в същия въобще липсват мотиви относно необходимостта от прилагане на най – високия размер административна санкция. Едновременно с това всички събрани доказателства сочат, че извършеното омисивно деяние – неиздаване на фискален касов бон е за пренебрежимо ниска стойност на извършената продажба, а и нарушението е извършено за пръв път от п. в обекта, настоящ касационен жалбоподател. Тези обстоятелства наказващият орган е следвало да прецени в тяхната пълнота, при съобразяване степента и тежестта на извършеното нарушение и след това да пристъпи към определяне размера на следващата се административна санкция. В случая липсва извършен от наказващия орган анализ в тази насока, като без мотиви на спрямо нарушителя П. е наложен максималния размер на административното наказание „глоба“, предвиден в санкционната норма на чл. 185 ал. 3 от ЗДДС. Както се отбеляза по – горе, наличните доказателства сочат, че нарушението е извършено за пръв път, извършената продажба е на минимална стойност, което обуславя извода, че и прилагане на административно наказание в минималния, посочен от законодателя размер от 100,00 лева би изпълнил целите на държавната намеса в административнонаказателното производство спрямо дееца.

Ето защо настоящият състав намира, че макар и да е осъществен състава на административно нарушение, то не е довело или поне не се установява да е довело до драстични неблагоприятни последици, не е повторно и по характера си самото деяние разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на административно наказание в максималния размер е несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Административно-наказващия орган не е изпълнил задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител и без да изложи мотиви, е приложил административна санкция в максималния размер. Конкретните фактически обстоятелства в тази насока не са обсъдени и от първоинстанционния съд, поради което същият е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а наказателното постановление  - изменено, с намаляване размера на административното наказание „глоба“ на законовия минимум от 100,00 (сто) лева.   

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260031/16.11.2020 г., постановено по АНД № 299/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, и  вместо  него  ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 505787-F540768/10.04.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на М.Ц.П., ЕГН **********, с адрес ***,  за нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185 ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ на 100,00 (сто) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :