№ 4577
гр. Варна, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. Д. Д. срещу Решение № 3085 от
14.10.2022г. по гр.д. № 16467/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с която на основание
чл. 213, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Национална
здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим“ №
1, представлявана от управителя проф. д-р Петко Ненков Салчев осъдителен иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 925 лева, представляваща обезщетение за
незаконно недопускане до работа на длъжността „контрольор“ в отдел „Договаряне и
контрол на болничната помощ“ при РЗОК-Варна през периода от 01.12.2017г. до
12.01.2021г., равняващо се на сбора от дължимите за длъжността минимални брутни
трудови възнаграждения за посочения период, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба – 12.01.2021г. до окончателното плащане на обезщетението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено
в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Оплакванията за съществени нарушения на процесуалните
правила са обосновани с доводи: че при доклада на делото първоинстанционният съд не е
изпълнил процесуалното си задължение да изключи от същия твърдяните в отговора на
исковата молба правноирелевантни факти; в същото време в доклада по делото, както и в
мотивите на решението, съдът не е приел като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт
писменото приемане от негова страна на предложението на работодателя, с документ с вх.
№ 93-00-1350/1 от 17.11.2017г. на РЗОК – Варна, с който въззивникът писмено приема
направеното от работодателя писмено предложение да заеме длъжността „контрольор“ в
отдел ДКБП в РЗОК – Варна; доказателствената тежест за ответника е разпределена
бланкетно; съдът не е осигурил на ищеца равна възможност да упражни предоставените му
1
права във връзка с допускане на доказателства, като оставил исканията на ищеца без
уважение; на следващо място нарушение на съдопроизводствените правила е допуснато във
връзка с допускането и приемането на свидетелските показания, които следва да се
игнорират напълно, поради недопустимост, неотносимост и липса на необходимост от
събирането им. Трудов договор между страните е сключен на 17.11.2017г., като за
действителността му е предвидена форма по чл. 62, ал. 1 от КТ. Като е допуснал събиране на
гласни доказателства, ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по
чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК, което е довело до необосновани правни изводи. Факта на
сключването на трудовия договор е доказан пълно и главно от съдържанията на разменените
между страните писмени, насрещни, съвпадащи волеизявления – писмено предложение от
работодателя изх. № 93-00-1350/14.11.2017г. на РЗОК – Варна и писменото приемане от
ищеца с писмо вх. № 93-00-1350/1/17.11.2017г. При обсъждането на свидетелските
показания на свидетелката Таня Атанасова съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, поради качеството й на директор дирекция в РЗОК – Варна, йерархично служебно
подчинен на директора на РЗОК – Варна, в служебна зависимост от него, както и поради
лични причини, както не е отчел, че показанията й са неясни, противоречиви, необосновани,
несигурни. Съществено процесуално нарушение е допуснато от съда и на разпоредбата на
чл. 236, ал. 2 от ГПК – не е обсъдил релевираното от ответника възражение за изтекъл
давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Същото е неоснователно, доколкото давностният
срок започва да тече от момента, в който работникът не е допуснат на работа, а
изискуемостта се смята настъпила в деня и за всеки следващ ден, като нов правопораждащ
факт, в който работникът не е бил допуснат. Освен това от 13.03.2020г. на основание чл. 3,
т. 2 от ЗМДВИП давностният срок е спрял да тече. На 17.11.2017г. между страните е
възникнало ТПО на длъжността „контрольор“, с начало на изпълнение 01.12.2017г., на
която дата ищецът се явил на работа и поискал да му се връчи екземпляр от трудов договор,
но такъв не му бил връчен. В същото време безспорно е установено, че до 30.11.2017г.
страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът заемал длъжност „началник
сектор“ в сектор „Договаряне и последващ контрол“, като ПО е прекратено на 01.12.2017г. с
предизвестие поради съкращаване на длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл;
по силата на ново длъжностно разписание от 01.12.2017г. заеманата от ищеца длъжност е
трансформирана на длъжност „контрольор“ в същия отдел; с писмено уведомление от
14.11.2017г. ответникът уведомил ищеца за структурната промяна и писмено го поканил, с
предложение по смисъла на чл. 13, пр. 1 от ЗЗД да заеме длъжността „контрольор“ в отдел
„Договаряне и контрол на болничната помощ“ в РЗОК – Варна; ищецът с писмо от
17.11.2017г. писмено приел отправеното до него предложение и на 01.12.2017г. се явил за
заемане на длъжността, за която е възникнало ТПО, като ответникът не го е допуснал до
работа. Една част от съдържанието на трудовия договор е нормативно определяемо, а друга
част – се съдържа в разменените между страните писмени изявления. При същите условия,
вид и момент предложение е отправено и до Веселина Парашкевова, която приела
предложението едновременно с ищеца. Въпреки това от м. 12.2017г. само последната била
допусната до работа на длъжност „контрольор“. Ето защо необоснован е изводът на ВРС, че
2
между страните не е сключен изричен трудов договор за заемане на длъжността
„контрольор“; че приемането на ищеца е съдържало насрещно предложение до
работодателя, както и следващият извод, че не е последвало приемане на насрещното
предложение. Приемането до работодателя е било безусловно и единствено включва
изявление, че сключването на ТД предшества прекратяването на служебното му
правоотношение. Безусловността на предложението и на приемането изключва наличието на
воден между страните преговорен процес след 17.11.2017г. Отправил искане в тази връзка
обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
предявеният иск да се уважи, като по отношение размера на претенция да се кредитира
Вариант 3 от заключението на вещото лице.
В отговор на жалбата НЗОК, представлявана от управителя Петко Салчев оспорва
доводите в нея. Излага съображения за неоснователност на оплакванията за допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада на делото, доколкото
твърдението за изложени в доклада повече факти от задължителните не обуславя извод за
нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това ищецът не е направил възражения
по приемане на доклада. Останалите оплаквания, които са изложени в подробен порядък
счита за ирелевантни за спора, а тези за непроизнасяне по възражения на ответника – за
лишени от правен интерес. По същество обосновава правилност и законосъобразност на
решението, което моли да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 24.01.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената/дължима държавна такса се връща на задълженото лице, на основание чл. 78, ал. 9
от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4