Р Е Ш
Е Н И Е
№ 181
гр.Свищов, 19.11.2018 г.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 19.10.2018 година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. 372 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове с правно основание чл.128 т. 2 от КТ
за сумата 2230,00 лева, по чл.222 ал. 1 от КТ за сумата 210,00лева, по чл.224 ал. 1 от КТ за сумата 182,50 лева,
по чл.245 ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД за 542,93
лева върху трудовото възнаграждение и 82,81 лева –лихва върху обезщетенията по
чл.222 от КТ и 224 от КТ.
Ищецът О.Д.Й. *** твърди, че е работил при ответника „Д.6.“ЕООД, ***, за
периода от 24.04.2015г. до 24.03.2016г.
по Трудов договор № 14/23.04.2015г. с основно трудово възнаграждение
200,00 лева. Заявява, че със Заповед № 124/1.01.2016г. работодателят е
увеличил основното трудово
възнаграждение на 210,00 лева. Посочва, че е изпълнявал длъжността ***** с
място на работа „*****“ в с.*****, общ.Свищов. Твърди, че със Заповед № 1/24.03.2016г., издадена от
работодателя, трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328
ал.1 т. 2 от КТ, като не му е изплатено възнаграждение за периода от
24.04.2015г. до 24.03.2016г. в общ
размер 2230,00 лева, съответно 40 лева
за периода 24-30.04.2015г., по 200,00 лева за месеците май, юни, юли, август,
септември, октомври , ноември и декември 2015г. , по 210,00 лева за месеците
януари и февруари 2016г. и 170,00 лева за периода 01-24.03.2016г.. Върху
описаните суми твърди, че се дължи мораторна лихва за всеки от месеците от
датата на изискуемост до датата на предявяване на иска и общата сума на
начислената лихва върху дължимото трудовото възнаграждение била в размер на
542,93 лева. Твърди, че не е ползвал платен годишен отпуск в течение на
договора, както и не е получил дължимите обезщетения по чл. 222 ал. 1 и по чл.
224 ал. 1 от КТ. Претендира обезщетение по чл.222 от КТ за сумата 210,00лева.
Претендира обезщетение за неизползван отпуск по чл.224 ал.1 от КТ за сумата
130,00лева за периода 24.04.2015г. до 31.12.2015г. и сумата 52,50лева за периода 1.01.2016г. до 24.03.2016г.. Твърди,
че се дължала мораторна лихва върху тези обезщетения и претендира мораторна
лихва върху обезщетенията по чл.222 от КТ и 224 от КТ в размер на
82,81лева. Претендира, че ответникът
следва да му заплати гореописаните суми, ведно със законната лихва върху
главницата за неплатено трудово възнаграждение
от завеждане на делото-23.04.2018г.. Претендира разноски. В хода на
устните състезания процесуалният му представител взема становище за
основателност и доказаност на предявените искове. Моли да бъде постановено решение,
съобразно петитума на исковата молба, като бъдат присъдени и направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Д.6.“ЕООД ***,
представляван от управителя Б.Г.М., редовно призован по реда на чл.50 ал.2 от ГПК вр.
чл. 47 от ГПК, в дадения от съда срок не представя отговор по чл. 131 от ГПК. В
съдебно заседание на 19.10.2018г. ответникът, редовно призован по чл. 50 ал. 4
от ГПК, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказатества, намери за установено:
Според Заповед № 1/24.03.2016г.
на управителя на *****ЕООД на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца , считано от 24.03.2016г.. Заповедта е връчена
на 24.03.2016г..
Видно от приложената Справка от НАП, ТД В.Търново за актуално състояние на всички трудови
договори на О.Д.Й. към 23.04.2018г., за периода 23.04.2015г. до 24.03.2016г.
същият е имал регистриран трудов договор
с работодател „Д.6.“ЕООД, при основно трудово възнаграждение в размер на 200,00
лева. Съгласно трудовия договор ищецът бил назначен на длъжността „*****”, с
място на работа в обект на ответника „*****" в с.*****, Свищовска община:
със срок - за неопределено време,при непълно работно време- 4 (четири) часов
работен ден,при 20 (двадесет) часова работна седмица,с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Със същия договор страните
са уговорили :заплащането на трудовото възнаграждение, дължимо от работодателя
„Д.6.” ЕООД на работника О.Д.Й. да се извършва „ежемесечно, със срок до
последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася; срокът за
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, еднакъв за двете страни, е :
„20работни дни”; размер на основния платен годишен отпуск: „ 20 работни
дни". Ответникът е задължен да
представи по реда на чл. 190 от ГПК личното трудово досие на ищеца, като са му
указани последиците при непредставяне на това доказателство съгласно чл. 161 от ГПК, Същият не е представил личното
трудово досие на ищеца. Ето защо
изложените обстоятелства съдът прие за доказани на основание разпоредбата на
чл.161 от ГПК. Според чл. 190, ал. 2 ГПК непредставянето на документ се
преценява съгласно чл. 161 от ГПК. Последиците на чл. 161 ГПК са неблагоприятни
и се прилагат, когато с процесуалните си действия или бездействия страната
възпрепятства попълването на делото с относими и необходими доказателства за
установяването на релевантни за спора факти, като за тях страната е
предупредена от съда. В настоящият случай намиращите се у ответника документи,
съдържащи се в личното трудово досие на ищеца съдържат данни за гореизложените
обстоятелства.
По повод депозирана жалба от ищеца до Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Стара Загора - по седалището на ответното дружество е
извършена проверка. С приложеното писмо
изх.№ 16204412/8.07.2016г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора
до ищеца, последният е уведомен за
събраните данните от проверката, като са посочени установените факти на
сключването на трудовия договор на 23.04.2015г. , за длъжността *****, при непълно
работно време – 4 часа, при основно месечно възнаграждение в размер на 200 лева
и размера на основния платен годишен отпуск. Описано е в писмото, че за
сключения трудов договор работодателят е изпратил уведомление до НАП. Посочено
е, че със заповед 124 от 01.01.2016г.
работодателят е увеличил размера на месечното трудово възнаграждение на
210 лева, а впоследствие е отправил предизвестие от 22.02.2016г., с което е
уведомил ищеца, че след изтичането на срока на предизвестието от 30 дни,
трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, което предизвестие е връчено при отказ. Според цитираното писмо, със
Заповед № 1 от 24.03.2016г. работодателят прекратил едностранно трудовото
правоотношение с ищеца, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, с изтичане срока
на предизвестието, за което било изпратено уведомление до ТД НАП, като в хода
на проверката работодателят коригирал датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на 24.03.2016г., за което подал ново уведомление до ТД НАП и
начислил трудово възнаграждение за 1 работен ден – 23.03.2016г. , като след
удръжки, чистата сума за получаване била в размер на 7,48 лева, а с пощенски
запис на 17.06.2016г. била изпратена на ищеца сумата 7,32 лева. Според писмото,
при проверката се установило от представените ведомости от работодателя, че за
периода от 24.04.2015г. до 23.03.2016г.
работодателят е начислил трудово възнаграждение за отработеното време,
посочени са изплатените суми за месеците април –декември 2015г. и за месеците
януари-март 2016г. , с отразяване, че във ведомостта с подпис на свидетел е
удостоверен отказа на ищеца да се подпише че е получил трудовото си
възнаграждение, а на 17.06.2016г. с пощенски запис е преведена сумата 7,32
лева. С писмото ищецът е уведомен, че на работодателя е дадено предписание да
начисли обезщетение по смисъла на чл. 224 ал. 1 от КЗ със срок за изпълнение
31.07.2016г., тъй като за 2016г. до датата на прекратяване на трудовия договор,
ищецът не е ползвал платен отпуск. Посочено е, че в случай, че работодателят не
изплати обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КЗ и разликата от 0,16 лева от
чистата сума за получаване за м.март, ищецът може да подаде искова молба до
съда, както и може да поиска от работодателя извлечение от ведомостите за
заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения,
с оглед твърдението в жалбата, че трудовите възнаграждения не са
изплатени.
Ищецът оспорва удостовереното от
свидетел обстоятелство, че е получил трудовите си възнаграждения и е отказал да
подпише ведомостта, като по този повод има образувано досъдебно производство. Видно
от постановление на РП Свищов от 30.11.2016г. по пр.преписка № 622/2016г.
материалите са изпратени на РП Стара Загора с оглед данни за извършено
документно престъпление на територията на Стара Загора, по седалището на
ответното дружество, където е счетоводството му.
Разпитани по делото като
свидетели бяха Е.С. и А. А.ов. Св. С. заяви, че познава ищеца. Видно от
показанията й, работела в ***, на който ответното дружество било собственик от
2015година. Същата изнесе, че от тогава ищецът работел като *** в *** – бил на
портала, извършвал обход на предприятието.
Когато имало работа, ***та ги търсела за извършване на конкретна работа,
като им се плащало на портала „кеш“, но когато им плащали на тях, на *****ите
не се плащало. Св. А.ов заяви, че с ищеца са в приятелски отношения, били и
колеги – работели заедно в *** с. *****. Видно от показанията му, имали
сключени трудови договори, които след това върнали поради пропуск в Стара
Загора, и не им дали екземпляр след това, а според показанията му, ищецът даже
нямал договор , но той изпълнявал длъжността ***** също като тях. Работели на
смени, като се случвало да е на смяна след ищеца, предавали си дежурство в този
случай. Разбрали от колега, който проверил в НАП, че трудовите договори са
прекратени. Според показанията им, не им било плащано трудово възнаграждение
въобще, а само за месец април, когато двете фирми се прехвърляли и получили
плащане за няколко дни, но от страна на ответника не им било плащано
възнаграждение. Заяви, че не е имало случай да са им платили, но да са отказали
да се подпишат на ведомост.
По делото са представени
извлечения от ел.калкулатор на сумите по предявените искове за мораторна лихва,
които не са оспорени от ответната страна, поради което съдът намира, че не
следва да преизчислява отразените в тях суми.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл. 128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение,
е основателен. Съгласно нормата на чл.
128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово
възнаграждение за положения труд. В
случая между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода
от 24.04.2015 до 24.03.2016г. Трудовото правоотношение с ответното дружество е
прекратено със Заповед № 1 от 24.03.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ. По силата на сключения между страните трудов договор за работника е възникнало
задължението да престира труд срещу насрещното задължение на
работодателя-ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е
и законово регламентирано с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. След като
положеният труд е възмезден и ищецът е полагал труд по трудово правоотношение,
то насрещната страна ѝ дължи
престиране на уговореното трудово възнаграждение, съгласно разпоредбата на
чл.242 от КТ, гласяща че положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. По така предявения иск в
тежест на ищеца беше да докаже, че през процесния период е престирал работна
сила по трудовото правоотношение с ответника, както и размера на дължимото
трудово възнаграждение. В тежест на
ответника бе при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на
плащане на дължимото трудово възнагражение. Съдът счита, че въз основа на
събраните доказателства безспорно се установява, че ищецът е престирал труд в
процесния период и в претендирания размер. В тази връзка съдът съобрази, че за
последиците от възпрепятстване на доказването по чл. 161 ГПК, ответната страна
е предупредена с определението по чл. 140 ГПК. Изплащането на трудовото
възнаграждение на работника е основно задължение на работодателя. По делото
ответника не е ангажирал доказателства, въз основа на които да бъде обоснован
извод, че последния е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключения между
страните договор, поради и което съдът намира, че исковата претенция следва да
бъде уважена до размера до който е заявена.
Предвид на гореизложеното, съдът приема, че искът по чл. 128, т.2 от КТ е доказан в претендирания размер 2230,00
лева, от които 40 лева за периода 24-30.04.2015г., по 200,00 лева за месеците
май, юни, юли, август, септември, октомври , ноември и декември 2015г. , по 210,00
лева за месеците януари и февруари 2016г. и 170,00 лева за периода
01-24.03.2016г., от които да се приспаднат данъкът
върху общия доход и осигурителните вноски. Следва да се
присъди законна лихва върху главницата – неизплатено трудово възнаграждение от
датата на завеждане на делото до изплащане на сумата.
По предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Работодателят е длъжен да заплаща трудовите възнаграждения
на работниците и служителите си помесечно. Дължимите суми стават изискуеми, ако
не е уговорено друго, на първото число на следващия месец, през който е
възникнало основанието за плащане. В конкретния случай работодателят е дължал
заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца според клауза от трудовия договор в последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася. След
тази дата работодателят е в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня следващ последния ден на следващия месец, през който е положен
труда до датата на исковата молба, като в конкретния случай от първо число до
датата на подаване на исковата молба в съда, така както е заявено от ищеца.
Поради това претенцията по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва в
претендирания размер следва да се уважи изцяло
в размер на 542,93 лева, от 11,71 лева лихва върху възнаграждението за
посочения период от април 2015г., 56,97 лева лева върху възнаграждението за
месец май 2015година, считано от 01.07.2015г. до датата на предявяване на иска,
55,25 лева лихва върху възнаграждението за месец юни 2015 г., считано от
01.08.2015г. до предявяване на иска, 53,52 лева лихва върху възнаграждението за
месец юли 2015г., считано от 01.09.2015г. до предявяване на иска, 51,85 лева лихва
върху възнаграждението за месец август 2015г., считано от 01.10.2015г. до датата
на предявяване на иска, 50,13 лева лихва върху възнаграждението за месец
септември 2015г. , считано от 01.11.2015г. до предявяване на иска, 48,46 лева лихва
върху възнаграждението за месец октомври 2015 година, считано от 01.12.2015г.
до предявяване на иска, 46,73 лева лихва върху възнаграждението за месец
ноември 2015 г. , считано от 01.01.2016г. до датата на предявяване на иска,
45,00 лева лихва върху възнаграждението
за месец декември 2015 г. ,считано от 01.02.2016г. до предявяване на иска,
45,56 лева лихва върху възнаграждението за месец януари 2016 г., считано от
01.03.2016г. до предявяване на иска , 43,75 лева лихва върху възнаграждението за месец февруари 2016
г., считано от 01.04.2016г. до датата на предявяване на иска и 34,00 лева лихва
за забава върху трудовото възнаграждение за месец март 2016г., считано от
01.05.2016г. до датата на предявяване на иска.
Предявения иск с
правно основание чл.222, ал.1 КТ се явява основателен и доказан. Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради
закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване
обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в
което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност,
или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде
освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал
преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт
на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може
да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или
служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има
право на разликата за същия срок. Установява се от Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение №1/24.03.2016г., че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ. 3аповедта е връчена на
ищеца на 24.03.2016 г. За да се породи право на обезщетение на чл. 222, ал. 1
от КТ, е необходимо да са налице следните предпоставки: ТПО да е прекратено на
основание посочените в чл. 222 КТ хипотези; работникът да не е работил през
времето, за което претендира обезщетение. Видно справката на НАП ищецът след
като е уволнен на 24.03.2016г. няма регистриран друг трудов договор.
Следователно се установиха предпоставките за дължимост на обезщетението в
размер на 210,00лева и в този размер предявения иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
По предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Безспорно в случая ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ.
Това обезщетение същият дължи при прекратяване на трудовото правоотношение. Основателна
се явява претенцията за лихва за забава и съдът я уважи в размер на 44,31 лева
за процесния период.
По отношение на иска по чл.224 от КТ.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо
от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 224,
ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по
реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а
именно за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника
или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни. В настоящия случай съдът приема за
основателно искането по чл. 224 от КТ с оглед събраните доказателства по
делото, включително и писмото от ДИТ Стара Загора. В настоящия случай ответното
дружество не твърди и съответно не доказва, че е изплатил дължимото
обезщетение, поради което искът по чл. 224, ал. 1 КТ, е основателен. Работодателят
ответник дължи на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 13 дни в размер на 130 лева за периода от 24.04.2015г. -31.12.2015г.
и в размер на 5 дни в размер на 52,50 лева за периода от 01.01.2016г.
-24.03.2016г. или общо сумата от 182,50лв. Претендираният от ищеца размер е
182,50 лева, в който размер искът се явява основателен и доказан.
По
иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Мораторната лихва се дължи след покана, а ако
тя не е връчена - от датата на завеждане на исковата молба. По делото не бяха
ангажирани доказателства от страна на ищеца доказателства за връчена покана до
ответника преди датата на завеждане на исковата молба, ето защо предявения иск
за мораторна лихва върху сумата -
обезщетение по чл.224 от КТ за неизплатен годишен отпуск, за периода от
24.03.2016г. до дата на завеждане на делото – 23.04.2018г. в размер на 38,50 лева, следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна
сумата 296,44 лева, съразмерно уважената
част от исковете, представляваща направените разноски по делото.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Свищов общо сумата
в размер на 289,20 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
исковете правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ
и чл. 86 от ЗЗД, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.6.“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.М.
да заплати на О.Д.Й. с ЕГН ********** *** сумата 2230,00 лева/две хиляди двеста
и тридесет лева/, от които сумата от 40 лв., представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 24.04.2015 г. до 30.04.2015
г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово
възнаграждение за м. май 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но
незаплатено трудово възнаграждение за м. юни 2015 г.; сумата от 200 лв.,
представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. юли 2015
г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово
възнаграждение за м. август 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо,
но незаплатено трудово възнаграждение за м. септември 2015 г.; сумата от 200
лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за
м.октомври 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено
трудово възнаграждение за м. ноември 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща
дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. декември 2015 г.; сумата
от 210 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м.
януари 2016 г.; сумата от 210 лв., представляваща дължимо, но незаплатено
трудово възнаграждение за м. февруари 2016 г.; сумата от 170 лв.,
представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за периода
01-24.03.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2018 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.6.“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.М.
да заплати на О.Д.Й. с ЕГН ********** *** сумата 542,93 лева лихва за забава, от която: сумата от 11,71 лв., представляваща дължимата
лихва за забава върху дължимото възнаграждение за посочения период от м.април
2015 г., считано от 01.06.2015г. до датата на предявяване на иска –
23.04.2018г.; сумата от 56,97 лв., представляваща дължимата лихва за забава
върху дължимото възнаграждение за м. май 2015 г., считано от 01.07.2015 до
датата на предявяване на иска – 23.04.2018г. ; сумата от 55,25 лв.,
представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м.
юни 2015 г., считано от 01.08.2015 г., до датата на предявяване на иска –
23.04.2018г.; сумата от 53,52 лв., представляваща дължимата лихва за забава
върху дължимото възнаграждение за м. юли 2015 г., считано от 01.09.2015 г. до
датата на предявяване на иска – 23.04.2018г.; сумата от 51,85 лв.,
представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м.
август 2015 г., считано от 01.10.2015 г. до датата на предявяване на иска –
23.04.2018г.; сумата от 50,13 лв., представляваща дължимата лихва за забава
върху дължи мото възнаграждение за м. септември 2015 г., считано от 01.11.2015
г. до датата на предявяване на иска – 23.04.2018г.; сумата от 48,46 лв., представляваща
дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. октомври 2015
г., считано от 01.12.2015 г. до датата на предявяване на иска – 23.04.2018г. ;
сумата от 46,73 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото
възнаграждение за м. ноември 2015 г., считано от 01.01.2016 г. до датата на
предявяване на иска – 23.04.2018г.; сумата от 45 лв., представляваща дължимата
лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. декември 2015 г. , считано
от 01.02.2016 г. до датата на предявяване на иска – 23.04.2018г. ; сумата от
45,56 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото
възнаграждение за м. януари 2016 г., считано от 01.03.2016 г. до датата на
предявяване на иска– 23.04.2018г. ; сумата от 43,75 лв., представляваща
дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. февруари 2016
г., считано от 01.04.2016 г. до датата на предявяване на иска – 23.04.2018г.;
сумата от 34,00 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото
трудово възнаграждение за м. март 2016 г. , считано от 01.05.2016 г. до датата
на предявяване на иска – 23.04.2018г..
ОСЪЖДА „Д.6.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.М. да заплати на О.Д.Й. с ЕГН **********
***
сумата 210,00 лева/двеста и десет лева/,
представлаваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА „Д.6.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.М. да заплати на О.Д.Й. с ЕГН **********
***
сумата 44,31 лева/четиридесет и четири лева и
тридесет и една стотинки/, представлаваща дължима лихва за забава върху дължимото, но неизплатено обезщетение
по чл. 222, ал. 1 КТ, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 24.03.2018г. до датата
на завеждане на иска - 23.04.2018г.
ОСЪЖДА „Д.6.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.М. да заплати на О.Д.Й. с ЕГН **********
***
сумата от 182,50 лева/сто
осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.
224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 18 работни дни за периода
24.04.2015г. до 24.03.2016г..
ОТХВЪРЛЯ предявения
от О.Д.Й. с ЕГН ********** *** срещу „Д.6.“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Б.Г.М. иск
на основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 38,50 лв.,
представляваща дължима лихва за забава
върху дължимото, но неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 24.03.2018г. до датата на завеждане на
иска - 23.04.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.6.“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.М.
да заплати на Районен съд Свищов сумата от 289,20 лв. (двеста осемдесет и девет
лева и 20ст.) - ДТ върху уважените искове, както и 5,00 лева -такса за издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Д.6.“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.М.
да заплати на О.Д.Й. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в
размер на 296,44 лева, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: